Давам ти единия ми крак
За извървените стъпки с теб по мрак
Давам ти други ми крак
За всяка крачка която ме е водела към теб
Давам ти едната си ръка
За докосванията ти нежни
Давам ти другата ми ръка
за всяка буквичка изписана за теб
Давам ти едното ми око
За всяко търсене на фигурата ти сред тълпите от хора
Давам ти другото ми око
За всяка произведена сълза за теб
Давам ти носа ми
Който така хареса макар с леката му гърбица
Давам ти устните ми
В които все си там и така искат да се слеят с твоите
Давам ти езика си
Който така обичаше да усещаш
Давам ти усмивката ми
Която тъй искаше да виждаш породена от теб
Давам ти разума ми
Който все към теб ме тегли дори и когато ме напуска
Давам ти сърцето си
Което изпомпва цялата ми кръв за теб
Давам ти щастието ми
Което бе толкова голямо когато беше тук,  че можеше да натежи на цялата вселена и тя да се сгромоляса от тежестта му
Давам ти глада си
Който дори и не съществуваше когато те гледах как ядеш
Давам ти ситостта ми
Която обсъждахме когато се бяхме натъпкали
Давам ти всяка моя дреха
Която си искал да махнеш
Давам ти душата ми
Която все ще те търси и ще пита за теб
Давам ти всяка моя минута
В която ми липсваш
Давам ти всяка моя надежда
В която си ти
Давам ти всичко мое
Стига отново да чуя едно твое
„Здравей“

В подобни ситуации не съм изпадала, но за Ескапел знам, че е около 30 лв. Виж какво могат да ти предложат в аптеката или най-добре поговори с майка си. Успех!

Не вярвам да си дебела. Ако толкова много държиш да си с панталон и блуза ги избери от  по-лека материя която да не те запарва. Лично аз бих избрала дълга рокля с пантофки или платформи.

Ползвала съм първия шампоан и останах разочарована. Лично на мен ми помогна шампоана на Гарниер. Препоръчвам него.

Мисля, че е това което търсиш:
" ... Отнасяйте се с хората, както заслужават. Вие искате да се издигнете, добре, ще ви помогна. Ще разберете колко е дълбока покварата на жените, ще измерите жалката суета на мъжете. Макар че доста съм чела книгата на живота, все пак се намериха страници, които ми бяха неизвестни. сега знам всичко. Колкото сте по-хладно пресметлив, толкова по-далеч ще стигнете. Удряйте безмилостно- ще се боят от вас. Гледайте и на мъжете, и на жените като на пощенски коне, оставяйте ги да мрат, щом стигнете до станция, където можете да ги смените- така ще се качите до желания връх. Разбирате ли, тук вие ще бъдете нищожество, ако не намерите жена, която да заинтригувате. Тя трябва да е млада, богата, елегантна. Но ако изпитвате истинско чувство, крийте го, крийте го като съкровище; никога не го издавайте- иначе сте изгубен: няма да бъдете палач, а жертва. ако се влюбите, добре пазете тайната си. Разкрийте я само след като разберете кому доверявате сърцето си. За да опазите отсега тази любов, която още не съществува, научете се да не вярвате на хората... "

Здравейте. Проблемите започнаха от събота, когато се разделих с гаджето си. От тогава започнаха скандалите по телефона, въпроси, молби отново да се съберем. Обясних му, че вече нямам чувства към него, да ме остави намира и да се успокои. Дори е писал смс на мама, че сме се разделили и каква съм била (к**ва, нагла и т.н.). Неделя постоянно ми звънеше по телефона, пишеше ми във facebook някакви дълги молби. Не му обръщах внимание. В понеделник се прибирах от училище и го видях пред нас с подарък и роза. Тогава се почувствах следена от него и много тъпо. Дори ми падна на колене и се насълзи. Няма да отричам, че не ме трогна, но просто не исках да го слушам, защото знам какво ще каже и вече съм му обяснила какво мисля по въпроса. И естесвено на майка ми трябва да се каже всичко, и че вечерта трябвало двамата с тате да видят на камерите (понеже имаме камери из двора и на входа). Те щяли да ми кажат, че не е правилна моята постъпка. Остави ме вторник намира и днес отново същият телефонен тормоз. Мама дори поговори с баба му за тези неща (живее с мама си и майка си). Моля за съвет как да постъпя, за да ме остави.
ПС: Беше ми обещал да си направи татос с моето име. Настоява (когато щяхме да направим 1 година) да дойда с него в студиото и да гледам как му го правят. Щял да покаже на целия свят колко много ме обича.

Здравейте. Искам да премахна стриите. Може ли да ми препоръчате някакъв крем, който наистина действа? Също така искам да махна възможно най-много цеулит. Побвала съм с кремове, тичане и вода, но нищо не помогна. Благодаря предварително.

Искам да си купя такова яке, но не ми се иска да дам 80 лв. http://www.hm.com/bg/product/15512?arti … le=15512-B Знаете ли от къде да си го купя  същото, но за по-ниска цена? Благодаря предварително.

Плодова салата. Надявам се да обичаш.

В този момент ми звънна Том.
- Как си? Нещо случило ли се е?
- Да-разказах му за случката и добавих- Не знам какво да направя.
- Идвам веднага. Къде си?
- Близо до барака.
Том затвори. Изглежда е загрижен за мен. Мина половин час от както го чаках, а него още го нямаше. В далечината видях фигурата на Ирина да приближава, тичайки. Пресече едната лента и после другата. Запъхтяна се приближи до мен и каза:
- Видях всичко. Няма да забременееш, ако вземеш противозачатъчни- прегърна ме- ще ти дам пари, за да си ги купиш. Има ли с какво да стигнеш до града?
- Не се безпокой. Том идва насам- в този момент видях колата му.
Взех си сбогом с Ирина и се качих. Не казах нищо.
- Ще отидем до аптека за противозачатъчни. Изобщо знаеш ли как да се предпазваш от нежелана бременност?- почака няколко минути за отоговор, но не продумах нищо- Има много начини. Например използване на презарватив, противозачатъчни, спирала и така на татака.
- Ти какво очакваш? Аз съм на шестнадесет, без родители или близки, сама на улицата.-изкрещях и започнах да плача.
Отби и спря. Започна да ме гали по косата, след малко ме прегърна. Чувах сърцето му как бие забързано.

Обичам я. Толкова пъти ми е помагала в трудни моменти. Отключи входната врата и пред мен се разкри малка стаичка с прозорци, легло и маса.
- Ще спиш на леглото до мен. Утре ще видим какво да направим по въпроса с теб.
- Добре, мамо. – казах през сълзи с усмивка. Прегърнах я силно, за да й покажа колко много държа на нея.
Заспахме гушнати в не чак удобното легло.
Сутринта бе минала и сигурно е обяд. Видях  Ирина да слага плодове на масата.
- Ставай поспаланке. От колко време не си яла?
- От няколко дни.  Ти къде се изгуби ?
- От когато за последно се видяхме ли? Много преживях.  Някакъв сводник искаше да ме изнася в чужбина, но му избягах. Надрусаха ме и за малко да падна от мост.  С теб какво се случва? Смяташ ли да завършиш училище или поне да опиташ да отидеш в дом?
- Не. Предпочитам да съм по пътищата отколкото в някой дом. Когато си стъпя на краката ще завърша средното си образование. Срещнах един мъж. Около двадесет и една години. Със сини очи и черна коса- появи се усмивка върху лицето ми.
- Е беше само секс, нали?
- Не. На втората вечер ме покани на вечеря.  На следващият ден ме остави. Поиска ми телефона, но не вярвам да ми се обади.
- Може пък да ти се обади. Бъди оптимист.
- Колко е часа? Трябва да работя.
- Осемнадесет. Мила ако искаш не го прави. За твое добро е.
- Знам, че ми го мислиш, но имам нужда от пари.
Излязох от бараката, хрупайки ябълка. Чух гласа на Ирина да вика:
- Пази се, детето  ми! Знаеш номера ми и можеш да ми се обадиш когато искаш. Ще се моля на Бог за теб.
- И ти се пази! Обичам те.- изкрещях за сбогом.
Тръгнах към пътя. Спря до мен стар мъж на около шестдесет години. Огледа ме от глава до пети и кимаше одобрително.
- Личи си, че си млада. Колко взимаш за секс?
- 100
- Не можеш ли да смъкнеш малко?
- 100 или нищо.
След няколко минути пазарене се съгласи. Заведе ме в близката горичка. Заповяда ми да започна да му правя свирка. Не исках това да се случва, но си мислих само за парите. Дядото се възбуди и ми смъкна панталона и гащите. Влезе в мен рязко. Заболя ме. Минаха  четири-пет минути и свърши в мен.
- Какво по дяволите направи- изкрещях, гледайки надолу. Преместих си погледа нагоре и видях, че тръгва с колата.
Какво можех да направя? Трябва да изчакам до четвъртия месец, за да направя аборт. Няма какво да предложа на бебето.

Вечерта премина в приятни разговори за изкуство, интереси и като цяло за живота. Решихме вече да тръгваме. Слънчето вече изгряваше и небето бе неотразимо.
- Отиваме на плажа, скъпа. Обичаш ли изгревите?
- Обожавам ги. Сякаш ... слънцето се пробужда.
Походихме няколко минути и вече бяхме на плажа. Пясъкът бе още студен, морето по-тиха от всякога, а чайките се рееха.
Седнах близо до водата и се загледах в хоризонта. "Сега гледам изгрева, а след няколко минути- потънала в мрака на нощта, седееки на някоя мантинела."
Седях поне тридесетина минути безмълвна, гокато не чух гласа му.
- Хайде, трябва да те закарам там където те намерих.
- Искаш да кажеш на магистралата.
- Не исках да прозвучи грубо.
Взех си чантата и тръгнахме към колата. Качихме се в нея и потеглихме. Том караше с убийствена скорост. Не знам защо, но винаги съм искала да умра в някоя катастрофа. Сега е най-вероятно да умра от венерическа болест.
Ето ме вече на работното ми място.
- Как ти е телефона. искам да ти се обаждам.
- 9711135511.
Записа го и ми метна парите. Отпраши. Толкова пъти съм случала тази лъжа, че ушите ме боляха от нея.