#1 2013-08-08 19:58:24

Christina
Member
From: Софияя
Registered: 2011-09-08
Posts: 369

Re: Платена съм, за да живея

Това е първата ми история. Надявам се да ви хареса. Извинявам се ако има грешки.

Родителите ми заминаха в Бомбай на почивка и повече не ги видях. Разбрах за трагичната новина от баба и дядо когато бях на шест години. Бях съсипана. След десет години баба и дядо починаха. Баба от старост, а дядо- от инфаркт. Вече няма при кого да отида. Далечен уж мой чичо продаде останалото имущество без да ме попита дали искам, или нещо подобно. Останах на улицата. Живота ме принуди да стана на шестнадесет години проститутка. Нуждаех се от пари и дом.


  Изпращаше ме поредният непознат господин от апартамента му.
- Справи се отлично красавице. Дано да се срешнем пак.- каза мъжа за сбогом и влезнах в ансансьора. След няколко секунди вече крачех към работното си място.
  Вече два часа ходех пеша. Почувствах нощния вятър и това ме освежи. Почти стигнах. Подсвирна ми някакво БМВ и спря. Приближих. Стъклото срещу мен се спусна.
- Колко взимаш на вечер?- чух да пита мъж с късо подстригана черна коса и красиви очи.
- 500 и ще останете доволен.
Веднага получих знак да се кача. Затворих врата и потеглихме в непозната посока.


Искам изгрева да прегърна
слънце изгря след тази нощ тъмна
силно желая с вятъра да полетя

Offline

#2 2013-08-08 20:16:36

katrin456.1997
Member
From: Iн Woнderlaнd
Registered: 2012-07-25
Posts: 2,620

Re: Платена съм, за да живея

Хмм... Интересно, некст?


[img]http://i1114.photobucket.com/albums/k531/xieathearts/tumblr_lig0uuSo9J1qhnx85o1_500.gif[/img]

Offline

#3 2013-08-08 20:41:08

ronnyy
Member
Registered: 2012-03-04
Posts: 101

Re: Платена съм, за да живея

Хмм... Интересно, некст?

Offline

#4 2013-08-08 20:57:34

Christina
Member
From: Софияя
Registered: 2011-09-08
Posts: 369

Re: Платена съм, за да живея

Не след дълго колата спря пред голяма и хубава къща. Човекът паркира и слезнахме. По пътя за входната врата чух непознатият да изрича:
- Имаш хубаво тяло и лице.
Усмихнах му се в знак на отговор. След като влезнахме забелязах с крайчица на око колко е красив. Има сериозно лице с леко набола брада, очите му- леденосини и блестящи.
Качихме се в спалня.
- Може ли да се освежа?- попитах и взех чантата със себе си.
- Банята е в дъното на коридора.
Отворих врата й. Започваше се. Извадих успокоителни и шишенце с вода. Поех дълбокоо въздух и взех едно. Почувствах се по-добре и напрежението ме напусна. Вързах си косата и си измих лицето. Започнах да се гримирам. Най-накрая бях готова и спуснах русата си дълга коса.
Върнах се. Мъжът вече бе готов и чакаше в леглото. Оставих чантата си и започнах да се събличам.
- Хайде кучко, започвай работа!
При доставената гледка клиентът се възбуди. Заех се с " моята работа".
Погледнах часовника на стената. Изминали са два часа и вече бях свършила с него. Заспах.
.


Искам изгрева да прегърна
слънце изгря след тази нощ тъмна
силно желая с вятъра да полетя

Offline

#5 2013-08-08 21:30:04

Billy_and_Tomy!
Member
From: София
Registered: 2009-10-20
Posts: 1,012

Re: Платена съм, за да живея

Харесва ми, пускай некста.  sun


[img]http://prikachi.com/images/290/2778290g.gif[/img]

Offline

#6 2013-08-08 21:38:52

prettybitchx
Member
Registered: 2012-07-10
Posts: 93

Re: Платена съм, за да живея

Харесва ми, пускай некста.  sun

Offline

#7 2013-08-08 22:17:12

littlepartofme
Rebellion.
From: District 4
Registered: 2011-01-26
Posts: 3,248
Website

Re: Платена съм, за да живея

Харесва ми, пускай некста.  sun


[list=*]
[*]We made our plans down in the sand.[/*]
[/list]

Offline

#8 2013-08-08 22:19:08

Christina
Member
From: Софияя
Registered: 2011-09-08
Posts: 369

Re: Платена съм, за да живея

На следващата сутрин се събудих от нежното му докосване.
- Ще останеш ли още една вечер? Много ми харесваш.- измърка клиентът
- Да, разбира се.
- Впрочем, как се казваш?
- Мелиса, но можеш да ме наричаш Мел. Твоето име как е?
- Том.
Изправих се от леглото и отидох до банята. Направих си сутрешния душ. Влязох обратно в спалнята и започнах да се мажа с крем за тяло. Чак след няколко минути забелязах, че Том го няма. Облякох си някаква черна рокля намерена в чантата ми. На ношното щкафче бе оставена някаква бележка. Гласеше следното:
         " Довечера те каня на вечеря. Искам да те опозная. В случай, че нямаш какво да облечеш съм оставил пари в офиса ми. Намира се на долния етаж до стълбите.

                                       твой Том."


Това истина ли беше? Реших да откажа, но имах нужда от покрив над главата си и пари.


Искам изгрева да прегърна
слънце изгря след тази нощ тъмна
силно желая с вятъра да полетя

Offline

#9 2013-08-08 22:34:40

shushito1213
Member
Registered: 2009-12-24
Posts: 63

Re: Платена съм, за да живея

Харесва ми, пускай некста.  sun

Може ли да пускаш малко по-дълги части ?   think

Offline

#10 2013-08-08 22:44:36

Christina
Member
From: Софияя
Registered: 2011-09-08
Posts: 369

Re: Платена съм, за да живея

Харесва ми, пускай некста.  sun

Може ли да пускаш малко по-дълги части ?   think

Добре


Искам изгрева да прегърна
слънце изгря след тази нощ тъмна
силно желая с вятъра да полетя

Offline

#11 2013-08-09 08:29:36

Christina
Member
From: Софияя
Registered: 2011-09-08
Posts: 369

Re: Платена съм, за да живея

Това истина ли бе? Реших да откажа, но нямах къде да преспивам. Ако не ми харесаше щях да си тръгна.
Следвах оказанията и намерих офиса. На бюрото бяха оставени пощенски кплик и още една бележка.
  " Намрерила си офиса значи. Вътре има 1000 лв. Набери 123. Ще вдигне шофьорът."
Наблах номера и веднага ми вдигна човекът.
- Къде искате да отидете, госпожице?- попита дружелюбно мъжът.
- Някъде където мога да си купя рокля. Ще чакам пред къщата.
Потеглихме. Пътувайки по пътя, се чудех куде сме. Не след дълго преминахме табела за началото на Пловдив. "Толкова ли съм се отдалечила от София?" помислих си и се притесних.
- Всичко наред ли е?- наруши мълчанието човекът.
- Да, защо?
- Изглеждате притеснена.
- Няма нищо такова.- излъгах.

След покупките се върнахме обратно в къщата. Времето течеше по-бързо отколкото очаквах и започнах да се приготвям.
Вече съм готова и Том влезе в стаята. Изглежда е нервен и вбесен.
- Утре си тръгваш.- заяви Том и ме хвана за ръката.
- Къде отиваме- попитах настойчиво.
- Някъде далеч.
Вече пътувахме около три часа. По мириса на въздуха познах, че сме близо до морето. Навлязохме в Бургас. Спряхме пред някакъв луксозен ресторант и влезнахме в него. Обстановката бе приятна. Поръчахме и останахме сами на масата.
- От къде си?- започна първи разговора Том.
- От София. А ти от къде си.
- Родом от Англия, но се преместих с нашите в България когато бях на 4. Разкажи ме нещо повече за теб.
- Какво искаш да знаеш?
- Например дали имаш някакви близки, или какво те подтикна да станеш такава.
- Да стана каква?
- Платено момиче.
- Дълга история.
- Има достатъчно време, за да ми разкажеш.
- След като останалите ми близки хора починаха, някакъв далечен чичо продаде всичко, което имах. Останах на улицата. Не виждах друг изход за прехрана и дом освен да стана платено момиче.


Искам изгрева да прегърна
слънце изгря след тази нощ тъмна
силно желая с вятъра да полетя

Offline

#12 2013-08-09 09:14:43

Billy_and_Tomy!
Member
From: София
Registered: 2009-10-20
Posts: 1,012

Re: Платена съм, за да живея

Много ми харесва. Неккст! heart


[img]http://prikachi.com/images/290/2778290g.gif[/img]

Offline

#13 2013-08-09 10:28:33

ronnyy
Member
Registered: 2012-03-04
Posts: 101

Re: Платена съм, за да живея

Много ми харесва. Некст.

Offline

#14 2013-08-09 11:08:01

littlepartofme
Rebellion.
From: District 4
Registered: 2011-01-26
Posts: 3,248
Website

Re: Платена съм, за да живея

Много ми харесва. Некст.


[list=*]
[*]We made our plans down in the sand.[/*]
[/list]

Offline

#15 2013-08-09 13:38:52

Sissy_love
Member
From: in purple clouds
Registered: 2012-03-30
Posts: 221

Re: Платена съм, за да живея

Харесва ми, пускай некста.  sun


Здравей.
Е,
обичам те
винаги съм и винаги ще те.
Това е.
Чао.

Offline

#16 2013-08-09 13:44:13

katrin456.1997
Member
From: Iн Woнderlaнd
Registered: 2012-07-25
Posts: 2,620

Re: Платена съм, за да живея

Много ми харесва. Некст.


[img]http://i1114.photobucket.com/albums/k531/xieathearts/tumblr_lig0uuSo9J1qhnx85o1_500.gif[/img]

Offline

#17 2013-08-09 13:52:20

Анджелика_
Member
From: Някъде из света
Registered: 2012-08-30
Posts: 471

Re: Платена съм, за да живея

Заинтригува ме!Браво!Ще я следя! smile


Седнали да се занимават с моя живот...Мисля си-тогава, колко ли скучен  е техния?:D

Offline

#18 2013-08-09 14:16:29

Christina
Member
From: Софияя
Registered: 2011-09-08
Posts: 369

Re: Платена съм, за да живея

Вечерта премина в приятни разговори за изкуство, интереси и като цяло за живота. Решихме вече да тръгваме. Слънчето вече изгряваше и небето бе неотразимо.
- Отиваме на плажа, скъпа. Обичаш ли изгревите?
- Обожавам ги. Сякаш ... слънцето се пробужда.
Походихме няколко минути и вече бяхме на плажа. Пясъкът бе още студен, морето по-тиха от всякога, а чайките се рееха.
Седнах близо до водата и се загледах в хоризонта. "Сега гледам изгрева, а след няколко минути- потънала в мрака на нощта, седееки на някоя мантинела."
Седях поне тридесетина минути безмълвна, гокато не чух гласа му.
- Хайде, трябва да те закарам там където те намерих.
- Искаш да кажеш на магистралата.
- Не исках да прозвучи грубо.
Взех си чантата и тръгнахме към колата. Качихме се в нея и потеглихме. Том караше с убийствена скорост. Не знам защо, но винаги съм искала да умра в някоя катастрофа. Сега е най-вероятно да умра от венерическа болест.
Ето ме вече на работното ми място.
- Как ти е телефона. искам да ти се обаждам.
- 9711135511.
Записа го и ми метна парите. Отпраши. Толкова пъти съм случала тази лъжа, че ушите ме боляха от нея
.


Искам изгрева да прегърна
слънце изгря след тази нощ тъмна
силно желая с вятъра да полетя

Offline

#19 2013-08-09 14:59:38

shushito1213
Member
Registered: 2009-12-24
Posts: 63

Re: Платена съм, за да живея

Некст. sun

Offline

#20 2013-08-09 15:29:19

Christina
Member
From: Софияя
Registered: 2011-09-08
Posts: 369

Re: Платена съм, за да живея

Падна нощта. Предчувствах, че нещо лошо ще се случи.  Винаги бях права. До мен спря черен ван. Излезе от него мъж с маска на лицето. Опря пистолет в главата ми и ме заплаши, че ще ме убие ако не влезна в колата.Започнах да бягам и викам за помощ, но никой друг не виждах освен него. Хвана ме силно за едната ръка и започна да ме бие.Нямах друг избор освен да се предам.  Направих каквото искаше. Вътре седяха още около трима мъже с маски на лицата им.  Започнаха да ме опипват. Бях уплашена до смърт.  Мъжете започнаха да дишат учестено. Приближи се един от тях и ми свали роклята и гащите.  Започна да прави секс с мен. Накрая свърши в устата ми. Семенната му течност имаше отвратителен вкус. Така се изредиха и останалите. Реших, че вече бяха свършили с мен и не съм им нужна. Не познах.  Усетих силен удар в корема чак въздуха не ми стигаше. Още един, но в лицето. Не спираха. Изпаднах в безсъзнание.
Събудих се. Колата я нямаше. Чантата ми бе хвърлена на няколко метра до мен. Изправих се.  Видях да приближава женска фигура. Почти ме приближи и разпознах момичето. Ирина. Моята Ирина. С нея се запознах когато започнах да проституирам. Тя е единственият човек на когото мога да разчитам.
-    Какво ти се е случило глупаче?- попита ме нежно и изпрали леко лицето ми. Огромни те й сини очи ме гледаха тревожно.
През сълзи й разказах за случилото се. За утеха ме прегърна силно и започна да ме гали по косата.
-    Знам ги тези типове. Една приятелка бе влюбена в един от тях. След няколко месеца чух, че е починала заради тях от свръх доза. Ще те заведа на едно място. Съвсем на близо е.
Тръгнахме по едно разклонение. Съзирах в далечината някаква барака.
-    Ето това е моят дом- и посочи бараката - Не е нищо особено, но има къде да преспивам. Можеш да останеш колкото искаш с мен
.


Искам изгрева да прегърна
слънце изгря след тази нощ тъмна
силно желая с вятъра да полетя

Offline

#21 2013-08-09 16:06:19

katrin456.1997
Member
From: Iн Woнderlaнd
Registered: 2012-07-25
Posts: 2,620

Re: Платена съм, за да живея

Некст! heart


[img]http://i1114.photobucket.com/albums/k531/xieathearts/tumblr_lig0uuSo9J1qhnx85o1_500.gif[/img]

Offline

#22 2013-08-09 16:56:37

Billy_and_Tomy!
Member
From: София
Registered: 2009-10-20
Posts: 1,012

Re: Платена съм, за да живея

Некст! heart


[img]http://prikachi.com/images/290/2778290g.gif[/img]

Offline

#23 2013-08-09 17:47:45

Zor4etooo
Member
Registered: 2009-12-10
Posts: 36

Re: Платена съм, за да живея

Става ми все по-интересно и по-интересно Некст !!!  heart  heart  heart  heart  heart  heart


Life is love

Offline

#24 2013-08-09 18:53:44

DamonGirl
Member
From: Новосибирск, Сибир
Registered: 2012-08-26
Posts: 604
Website

Re: Платена съм, за да живея

Некст! heart


Понякога съм пара, понякога съм лед. И във всичките си превъплъщения съм полезна, непотребна, а понякога — отровна.Защото никога не се опитвам да съм това, което не съм.Защото приемам да съм част, не цялост.Защото съм много неща, не едно.Защото не съм повече от това, което съм.Нито по-малко.

Offline

#25 2013-08-09 20:42:41

Christina
Member
From: Софияя
Registered: 2011-09-08
Posts: 369

Re: Платена съм, за да живея

Обичам я. Толкова пъти ми е помагала в трудни моменти. Отключи входната врата и пред мен се разкри малка стаичка с прозорци, легло и маса.
- Ще спиш на леглото до мен. Утре ще видим какво да направим по въпроса с теб.
- Добре, мамо. – казах през сълзи с усмивка. Прегърнах я силно, за да й покажа колко много държа на нея.
Заспахме гушнати в не чак удобното легло.
Сутринта бе минала и сигурно е обяд. Видях  Ирина да слага плодове на масата.
- Ставай поспаланке. От колко време не си яла?
- От няколко дни.  Ти къде се изгуби ?
- От когато за последно се видяхме ли? Много преживях.  Някакъв сводник искаше да ме изнася в чужбина, но му избягах. Надрусаха ме и за малко да падна от мост.  С теб какво се случва? Смяташ ли да завършиш училище или поне да опиташ да отидеш в дом?
- Не. Предпочитам да съм по пътищата отколкото в някой дом. Когато си стъпя на краката ще завърша средното си образование. Срещнах един мъж. Около двадесет и една години. Със сини очи и черна коса- появи се усмивка върху лицето ми.
- Е беше само секс, нали?
- Не. На втората вечер ме покани на вечеря.  На следващият ден ме остави. Поиска ми телефона, но не вярвам да ми се обади.
- Може пък да ти се обади. Бъди оптимист.
- Колко е часа? Трябва да работя.
- Осемнадесет. Мила ако искаш не го прави. За твое добро е.
- Знам, че ми го мислиш, но имам нужда от пари.
Излязох от бараката, хрупайки ябълка. Чух гласа на Ирина да вика:
- Пази се, детето  ми! Знаеш номера ми и можеш да ми се обадиш когато искаш. Ще се моля на Бог за теб.
- И ти се пази! Обичам те.- изкрещях за сбогом.
Тръгнах към пътя. Спря до мен стар мъж на около шестдесет години. Огледа ме от глава до пети и кимаше одобрително.
- Личи си, че си млада. Колко взимаш за секс?
- 100
- Не можеш ли да смъкнеш малко?
- 100 или нищо.
След няколко минути пазарене се съгласи. Заведе ме в близката горичка. Заповяда ми да започна да му правя свирка. Не исках това да се случва, но си мислих само за парите. Дядото се възбуди и ми смъкна панталона и гащите. Влезе в мен рязко. Заболя ме. Минаха  четири-пет минути и свърши в мен.
- Какво по дяволите направи- изкрещях, гледайки надолу. Преместих си погледа нагоре и видях, че тръгва с колата.
Какво можех да направя? Трябва да изчакам до четвъртия месец, за да направя аборт. Няма какво да предложа на бебето.


Искам изгрева да прегърна
слънце изгря след тази нощ тъмна
силно желая с вятъра да полетя

Offline

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook