уникално е,цяла нощ съм се занимавала с това.Доста е зарибяващо ;д

Некста е готов Утре,ОБЕЩАВАМ ! : )

Ето некста,надявам се да ви хареса.

Тринадесета Глава 

,,Другата Твоя Страна"

,,Знаеш ли защо винаги съм щастлив? Защото не очаквам нищо от никого.Да чакаш винаги боли."  У.Шекспир.

Усещането беше ужасно сковаващо и едновременно невероятно приятно.Исках да се изправя,не не можех,сякаш някой ме беше вързал за огромна метална колона.Чувах звуци,които постепенно преминаха в разговор.И двата гласа ми бяха познати.Знаех,че не съм си у дома.
-Пич,защо не я убиеш,мъчи се! -настояваше нечии глас.Вече се чувствах готова да отворя очи,но не исках.Знаех,че те ще спрат да говорят.Това беше гласът на Зак.
-Не! Няма да я убивам! -отсече той.Другото момче продължаваше да настоява.
-За Бога,тъпак такъв! Нали за това дойдохме в проклетия град,за да я убиеш,а не да я докарваш тук когато не е добре ! -възрази той,а после чух тряскане на врата.Усетих го.Беше Зак опря се на леглото.Аз бях с лице към него и той подшушна нещо.Мисля,че вече беше време да се ,,свестявам".
-Ти,какво събуди ли се!? Слава Богу...Ъ-ъ тоест,добре,а сега си отивай. -каза той.Ех,колко ужасен лъжец беше.Чувствах се отлично.Неотразимо.Приближих се до него и седнах до ръба на леглото.Хванах го за яката на ризата с двете ръце и го дръпнах към себе си.
-Какво,ще ми кажеш,че не го искаш ли? -попитах по възможно най-мръснишкия начин.Той се усмихна лукаво и се доближи до мен,като прокара език по врата ми.
-Не можеш да си представиш колко много. -каза той и ме налегна.Като шепна в ухото ми.
-Секси си.Харесваш ми,но пак ще те убия.
-Да видим тая работа. -казах и разкопчах ризата му.Той изстена тихичко и започна га целува врата ми.После се вдигна нагоре и точно преди да стигне до устните ми се спря и каза.
-Искаш да усетиш какво е нали? -попита и се усмихна.В този момент с такава скорост впи устни в моите.Беше просто невероятно! Започна да си играе с езика ми.Сетне ме пусна на леглото и започна да движи ръката си по бедрото ми.Стигна до ръба на дънките ми и разкопча копчето с една ръка.После свали и ципа и направо ги разкъса.Обърнах го и се качих върху него.Разкопчах дънките му и ги свалих.Останах по тениска.Той не спираше да целува устните ми.И да гали кракът ми.Сетне за спусна надолу и започна да целува врата ми.С бързи движения свали блузката ми и започна да съблича всичко което беше останало.Не след дълго той спря.
-Какво? -попитах и го хванах за врата,като прокарах езикът си там.Той потръпна и изстена тихичко,сетне каза.
-Вайалет идва,бързо,облечи се ! -каза той и със светкавична скорост се облече.Опитах се да направя така,но не успях.Движенията ми бяха като на охлюв.Бях седнала на леглото в поза ,,йога" ,а той се доближи,бях облякла само зеленият суитчър.Приклекна и погали нежно бедрата ми като ме дръпна към себе си и ме целуна,сетне каза.
-Може би няма да те убия още. -подсмихна се а аз го хванах за яката на ризата и го дръпнах към себе си.Обвих крака около неговите и той ме вдигна и сложи на по-високо място.Помогна ми да облека дънките си и сетне ме сложи на леглото като булка.
-Престори се на ,,в безсъзнание". -заповяда той.Но аз потръпнах щом чух ключалката да щраква.
-Не се безпокой. -каза той и погали лицето ми. -Аз ще съм тук,тя няма да те нарани. -каза и ме целуна по челото.Тя влее и Зак се беше облегнал на една стъклена масичка. Когато я чух да просъсква през зъби.
-Какво прави тук тази ужасна кучка? -попита тя като тресна вратата.
-Вайалет,скъпа.Опитвах се да я убия,но ти ме разсея. -каза той и чух как устните им издават звук,след целувката.Тя със смразяваш и нежен глас (за първи път го чух) процеди от устните си.
  -Ти си се влюбил в нея.. -каза отчаяно тя.Зак се изсмя със леден тон каза.
-Ти да не си си изгубила ума.Не,малката ми.Обичам само теб! -каза той и отново чух този звук.
<Обичам само теб!,Не малката ми.Обичам само теб!>: Тези думи останаха в ума ми,като ехо от което исках да се отърва.Тогава изведнъж врата ми ме заболя ужасно и изстенах тихичко,след което Вайалет каза.
-Сигурен ли си че не е в съзнание? -попита подозрително тя.
-Не,ха-ха.Отровата ти,добре и е повлияла. -Отрова ли!? Каква отрова?Тогава рязка болка прониза врата ми отново и незабележимо се пресегнах там.Докоснах го.Голяма,подута и заздравяваща рана.И се сетих.При втората ми среща с Вайалет.Тя поряза плътта ми с нокът.Ето къде е ключът.Те ме мамеха.Зак и тя, и онези двамата близнаци.Всички бяха измамници,Зак го правеше само за да падна в капана им.Не последва говор.Чух трясък на врата и отворих едното си око.
-Зак? -провикнах се,но нямаше никой.Наислих се да забързам възможно най-много движенията си,това болеше ужасно,но стана.Пооправих се и дим да ме нямаше.Трябваше да се махна час по-скоро.

След секунди вече бях у дома.Легнах на леглото и Сами дойде при мен,легна до леглото ми и тогава се сетих.Малъри не беше тук.Обходих с очи цялата стая и видях малка бележка на огледалото.
,,Хевън,на училище съм,ще кажа,че си болна.
Малъри"

Добре,значи бе минал само един ден,по-скоро една нощ.Легнах и се отпуснах.

Събудих се през нощта.Беше тъмно и Млаъри беше на долното легло.
-Зак.. -подшушнах си,когато видях силуетът му в края на стаята.Приблжи се светкавично и заговори бавно.
-Ти откачила ли си!? Ако не те оправя,ще умреш! -каза той правейки жестове с ръце като посочи към раната на врата ми.
-Нали това е целта ти? Нали това искаше,защо ми помагаш? -попитах със смразяващ поглед.Той не отговори веднага.Замисли се,вероятно за да избере оправданието си.
-Ти,ти не разбираш.Вайалет ще те убие ако те види жива. -каза Зак най-накрая.
-Нека,нека ме убие. -казах и сведох глава.За първи път се чувствах така.Сърцето ми биеше и го усещах чак в ушите си.
-Не. -поклати глава той. -Не,не трябва.Не. -повтори той. -Аз-аз не искам да умираш. -сдъвка най-накрая той.Приличаше на четири годишно хлапе току-що изгубило се в луна парка.
-Не искам.. -ококори се той. -Разбираш ли,опитах се да те мразя.Да искам смъртта ти,да искам кръвта ти,но да те искам д мен,след всичките тези векове.Това желание е по-силно от всякога.

Умирам даа разббераа ощее !!

Ощееее !!      Влюбих се !

http://kaprizen.com/?cat=10&img=1901689
Тази ^^ : )

Нда,. :д

Реших днес да пусна некста. : ) Заповядайте : )

Дванадесета Глава

,,Тъмни Улици"

В главата ми се блъскаха толкова много мисли.Опитвах се да ги подредя,но всеки път щом успявах да вкарам някой в някое шкафче,излизаха други.Беше ужасно.Не можех да подредя своите мисли,а нахлуваха още и още чужди.Трябваше да си тръгна.Прибрах нещата си,взех раницата и се отправих към господина седяш на учителското бюро.Малъри беше там.
-Трябва да си тръгна! Не се чувствам добре. -заявих хващайки лицето си в шепи.
-Но,госпожице Ууд,следва История,какво ще правим без вас.Тя ви се отдава! -замоли се господин Ховърт.Обърнах се към Малъри,а тя се мръщеше и мижеше с очи.В същия момент чух гласа на господина.
-Не,знаеш ли какво,щом не се чувстваш добре,иди си.Може да минеш и без отсъствие. -каза той и се усмихна.Тук миришеше на нещо гнило.Все едно.
-Благодаря. -казах и после добавих. -Малъри,прибери се направо у дома. -след като ги сдъвках наум,казах и да се прибере у дома,толкова близка ли я чувствах вече ?
Тя кимна и аз излязох.

Вървях бавно.Не исках да бързам,но знаех,че трябва.Болката в главата ми се усилваше с всяка крачка.Имах чувството,че краката ми няма да издържат ако забързам крачка.Спрях за да почина малко.Огледах се и усетих умората право в слепоочието си.Свих се на две.Тогава се сетих,не знаех как можах да го помисля,но беше така.Аз съм вампир,на 3458 години съм..Не би трябвало нещо да ме боли.Ако съдим по това как трябва да изглеждам,всичко би трябвало да ме боли.Понеже,обаче съм кръвопиец, е логически невъзможно..Но ставаше.Изправих се и огледах обстановката отново.С всяко болезнено движение на главата или очите ми,болката ставаше все по-непоносима.Успях да се съсредоточа,защото картината ми се размазваше.Грееше слънце и не беше студено.Странно време.Държа да ви кажа,че слънцето не вреди на нас.Само  лошото е,че не можем да хванем тен,а това,че ни убива или изгаряме.О,моля ви..Направих крачка и застрашително продължих да вървя.Имах чувството,че силите ми свършваха.Със сетни сили забързах крачка.Това ми костваше много.Сега не ми пукаше дали някой щеше да ме види или да види скоростта,исках само да се прибера.Спрях точно пред тунелчето преди блока ми.Болката нарастваше,картината пред очите ми се размазваше,ставите ми отказваха,а аз нямах сили да пратя команда към мозъка ми за да ги движи.
-Я виж ти,кого откривам пак тук.. -смехът му прониза съзнанието ми и болката стана наистина невиждана.Със всички сили дадох команда на мозъка ми и устата ми се отвори.Исках да прозвуча по-твърдо,но това прозвуча по-скоро като шепот.
-Не сега Зак... -казах мъчейки се да се придвижвам напред.
-Но,защо не,толкова ни е забавно.. -каза той с лишен от емоции глас.
-Не сега аз-аз не мога да Аууу! -казах и се свих на топка.раницата ми падна и усетих колко бързо той дойде до мен.Всичко се въртеше,болката ме убиваше.Не знам дали умирах,но не се търпеше.По-добре ако умирах,да умирах по-бързо!
-Аааааа.. -виках с пълно гърло,не знаех какво става,но ми идеше да ударя главата си със всичка сила в студената земя.Уви,нямах мощността.Усетих ледените ръце на Зак на талията си.Опитваше да ме вдигне.Тялото ми беше напрегнато и мокро.Болката ме мореше толкова бързо.
-Какво за Бога?? -попита Зак.Не можех да го видя.Очите ми не искаха да се отворят,а яростният пулс в главата ми ме караше да ги стискам.Изведнъж всичко стана черно,все още бях жива и чувах,но не виждах.
-Хвеън!? Хевън отвори очи, По Дяволите! -Зак ругаеше,а след секунда изгубих съзнанието си из пустите черни улици.

Аз ще изкажа мнение :
И то е,че пишеш невероятно красиво и продължавай все така.Прочетох яя цялата ! Много си добра в това ! 

Томбола за подаръци? Ако е за класа ти или приятелите,направете си номера от 1 до,колкото сте.Напишете ги на листчета и всеки ще изтегли номер.Така ще си подарявате без да знаете кой е вашият Дядо Коледа : ) ?

Да,много трудно я изправям по принцип ;дд и Благодаря,ще го имам в предвид  : )