Ненужно е да казвам,че е изневяра. Повече от очевидно е! Това е предателство,така че не бих го простила.

Наистина не е начина да го караш да ревнува... Най-добрия вариант е да му кажеш направо,ако нямаш смелост му го покажи и не се притеснявай от резултата.Поне ще знаеш,че си опитала и ако не стане значи той не е за теб.

Няма как едно Дете да е готово за секс на тази възраст.. Не случайно съм подчертала дете,защото то може и да се чувства готово,но по-скоро съм склонна да мисля,че всичко е от любопитство и страх да не изостане назад от останалите свои връстници.

Щом видях темата бързам да ти пиша,тъй като аз съм точния човек,който трябва да ти даде съвет.С всичко това искам да ти кажа,че и аз съм имала такава връзка.Истината е,че каквото и да мислиш или направиш за такава връзка трябва и 2-мата да са сериозни и да са сигурни,че искат да са с този човек и с никой друг,в противен случай няма смисъл.Първо си помисли по този въпрос.Приятеля ти е прав,че без доверие няма да стане нищо от това.Има хиляди примери за връзки от разтояние някои добри-някои не чак толкова.Нашата е от добрите- с приятеля ми също се виждахме само събота и неделя,но това не ни попречи и ето днес живеем заедно.Не искам да те обърквам като говоря за мен просто давам пример,че при голямо желание всичко става.Ако мислиш,че това е точния човек за теб не го изпускай заради някакво си разтояние.Но те предупреждавам,че  няма да е лесно.Надявам се,че съм ти помогнала в избора ти

Наистина колкото и банално да звучи решението си е твое,но ако наистина си се чувствала щастлива във връзката ви и той не се е държал лошо с теб през времето,когато сте били заедно му дай шанс... може би не е знаел какво иска,не е бил сигурен и сега когато е видял какво ще е без теб го е осъзнал не мислиш ли?!

Нека да се включа и аз малко ... Най-важното,което искам да ти кажа е,че повярвай ми колкото и банално да е всичко това се дължи на възрастта, в която си. В момента аз съм на 20 и съм минала през тези периоди така,че са ми до болка познати.Тогава,когато света ти се вижда черен,не виждаш никой и нищо,мислиш,че си най-отчаяния и най-нещастния.В никакъв случай НЕ искам да казвам,че нямаш проблеми ... но проблеми кой няма?! Всичко това,което си мислиш,отчаянието,депресията-ще премине с времето,но единствената,която може да се пребори с това си ти, а ти МОЖЕШ.Мисли за позитивните ти страни,за това какво обичаш да правиш,отделяй си малко повече време,естествено не оставяй ученето,защото ти не учиш заради родителите си, а заради СЕБЕ СИ-ще го разбереш по-късно. Приеми живота като една игра, в която ти трябва да победиш и ти определяш правилата.Остави съдбата и другите глупости,ТИ решаваш днес по кой път да минеш,какво да ядеш,как да се облечеш,Не съдбата-Помисли и ще разбереш какво се опитвам да ти кажа сигурна съм.И накрая ще ти кажа една моя любима мисъл,която ми дава сили всеки път,когато ми е гадно- Не е победен този,който е паднал,а този който не успее да се изправи. 

Ами тогава ако не искаш да го питаш директно,просто следи поведението му спрямо теб.Рано или късно всичко ще излезе на яве

Аватара

Ти разговаряш ли с него или нямате общи теми? Ако не разговаряш и проявяваш желание да разбереш дали наистина те харесва по-добре се сближи с него това е най-сигурния начин.Иначе тук всеки би изказал мнението си,но никой не знае какво е точно ..

За мен външния вид не е на първо място.Но важно за мен е да се опозная с това момче преди да сме заедно,например просто като приятели и оттам вече ще ми стана ясно дали е за мен. Обичам чувствителни момчета,честни,интелигентни(поне да не е някой,където не може да върже едно изречение)разбира се с чувство за хумор в момента за това се сещам,другото просто се случва 

Добре де.. трябва да е нещо .. Благодаря все пак 

Е,това е нещо по-различно,кратко..всъщност нищо особено,просто стих... препоръчва се за необвързани,те най-силно ще разберат смисъла на текста,разбира се всеки може да го прочете,както казах не е нищо особено писала съм го отдавна и реших да го публикувам... Имам още доста стихове,но не знам защо се спрях на този ..

Когато си сам онова разяждащо чувство в теб отново се пробужда.. Когато си сам мисълта за пропуснатите възможности те връща назад...Нямаш помощ,нямаш утеха.. Сам си!
Всъщност аз не съм сама, не и в пълния смисъл на думата, но ми липсва нещо и ли по-точно някой .. Някой, който още не съм открила,почувствала и целунала... Някой само за мен! Ще го чакам колкото е нужно, знам че и той ще ме очаква...
Един тих глас ми нашепва.. "Ами ако това са само мечти и ти останеш сама завинаги"
Е, ако остана сама дано не е завинаги и все пак вярвам, че може би просто съм различна или странна личност, която по-трудно би намерила любовта си. Може би не ми е дошло времето и някой ден и за мен ще изгрее слънцето,онова яркото с красивите лъчи и всичко ще мирише на люляк. И за мен ще заблестят ярките звезди вечер, оглеждащи се в красивата златиста луна...Но нищо не е сигурно и аз научих това..Все пак това ми напомня да вярвам.. Когато си сам всичко е свободно,истинско,усещаш го с пълна сила.. Когато си сам имаш време за живот... Когато си сам не е толкова зле нали?