Ъ,съсипано. =(

Ее,най-после да завали.Евала,много се зарадвах на този вятър. =)

Обичам мрачното време,когато е топло,но вали силен порой.Обожавам да има мъгла и навън да е тъмно,облаците да са тъмносиви,черни. =)

Аа,т'ва е много добра темичка. =)

Не ме грабна,сори. =)

Какво беше т'ва "Царете на комедията"?
А по темата:Комиците,много ясно. =)

Охх...не мислите ли,че са ни супер тъпи въпросите? =)

Това е история,няма как да има НЕКСТ.Какво има друго да пише,като е мъртва (героинята де)?!П.С. Наистина пряката реч щеше да направи текста по-приятен за четене. =)

Значително намаляха четящите и то,заради интернет,пфу.Супер зле е това,а да не говорим колко малко са грамотните. =(

Сега мислиш,че е "перфектният".Вярвай ми,след време ще съжаляваш,че изобщо си била с него.Имай достойнство и го остави да унижава по този начин други момичета,които ще му се вържат. =)

Благодаря ви,ако мислите,че е малко описанието и повече диалогът,кажете,за да го поправя. =)

–Време беше.Това ли е твоята кукла?–посочи ме едно момче,малко по-високо от Шон,с рошава и много къдрава тъмноруса коса.Беше седнал на земята,подпрян на училищната ограда.На нея,ясно и крещящо,бяха изрисувани хиляди графити,най-вероятно дело на групичката недалеч от него.Тя беше съставена от още три момчета,които се смееха най-вероятно на някаква идиотщина.–Тина,нали?
Момчето подаде ръката си,за да се здрависаме,но аз останах на място,като само се усмихнах.
–Зависи кой пита?
–Аз съм Сет,а онези типове там са Еди,Тим и Гари – той посочи с палеца си заливащите се от смях момчета,които се приближиха,след като си чуха имената.
–Хора,това е Тина-подтайната приятелка на Шон – смигна ми нагло Сет.Тримата ме огледаха внимателно и нададоха одобрителни отзиви.Приех го като комплимент и им кимнах в "признателност".
–Пиеш ли,сладурче?–попита ме Сет с дрезгавия си глас.
–Не – отсякох.
–Пушиш ли?–продължи настоятелно той.
–Не – отново.
–Доста изпускаш,скъпа...–поклати разочаровано глава той.
–Не мисля така..."скъпи" – усмихнах се гордо аз.
–Е,ако решиш да разнообразиш,знаеш при кого да отидеш – кимна ми той и ми подаде едно листче с номера,името му и...
–Имаш си визитка?!–невярващо го погледнах с повдигната вежда.
–Не съм кой да е,красавице – уверено се усмихна Сет.
–Сигурна съм.
–Трябва повече да рискуваш,а като те гледам не го правиш...–заяде се той.
–Май не си наясно с кого говориш,Сет.
–Ще се радвам да разбера довечера – ухили се той.
–Довечера?–смръщих чело аз.
–Шон,доведи я в мазето – обърна се към Шон,който чак сега навлезе в разговора.
–Сигурен ли си?–явно "мазето" е някакво скрито или важно място за момчетата,съдейки по погледа на Шон и тримата типове до Сет.
Сет дълго не отмести погледа си от моя,като не спираше да се усмихва.
–Напълно.

Много е добро. =)