Напълно убедена съм, че си красива независимо от ушите си. А и дори и ушите ти да са изпъкнали какво? Искам просто да кажеш къде е проблема, защото пак казвам според мен си достатъчно красива независимо от такова малко нещо като ушите

Здравейте!Тъй като с класа ще ходим на лагер , решихме всяка вечер да правим нощно кино.. та аз реших да отговарям за една от вечерите и ми трябват страшни филми..  за предпочитане да са озвучени на български!!
п.с.съжелявам ако темата не е в правилен раздел или ако вече има създадена такава

Силно респектирана съм!

Здравейте!Скоро ще се явявам на изпит за взимане на сертификат А2 по чужд език и се притеснявам доста , та молбата ми е някой , който се е явявал да ми разкаже малко повече за него.
Колко време продължава?
Има ли почивка и колко време е?
Какви и колко упражнения има?
и всякакви други неща за , които се сетите.ЩЕ СЪМ ВИ МНОГО БЛАГОДАРНА , АКО МИ ПОМЕГНЕТЕ!!
п.с. съжелявам , ако е в грешен раздел

http://weheartit.com/entry/60145387/via/maxiimesieta
http://weheartit.com/entry/60416258/via/heliimoi
Само това успях да намеря!

Здравейте!това ми дойде на ум преди наколко дни , но сега го написах.. ще се радвам да изразите мнение!
Раждаме се.. Съвсем невръстни сме.. Хранят ни, обличат ни.. Започваме да растем.. Прохождаме.. Опознаваме съвсем друг свят , свят по-различен от белите пелени и шарените бебешки одеалца.. Тръгваме на детска градина.. Научаваме се как да рисуваме , как да разпознаваме цветовете , научаваме нови думи.. Тръгваме на училище.. Страх ни е , но Мама и Татко стоят отстрани и ни гледат , дават ни сили да продължим напред.. Опознаваме , много нови хора.. откриваме непознати светове.. научаваме се как да четем , пишем и пресмятаме.. А нашите родители се гордеят с нас.. Ставаме тийнейджъри изпитваме първата истинска любов , изживяваме първата целувка.. Завършваме училище.. Разделяме се с мама и татко.. Те умират вътрешно  , но външно просто се усмихват и изглежда , че са много щастливи.. заминаваме в чужда държава , купуваме си апартамент , намираме си работа.. откриваме вечната любов , сгодяваме се.. раждаме едно,две , три деца..Те растат ние се гордеем с тях.. И един ден след може би вече 20 години се сещаме за тях.. Мама и татко.. хората , които ни обичаха , които ни побутваха.. решаваме да се върнем в родното място.. там се връщат толкова много спомени.. появява се лека усмивка на уморените ни лица.. отиваме в родният си дом..  На вратичката отвън стоят два некролога.. Не искаме да повярваме , но уви.. реално е.. и все пак влизаме в къщата.. там в един прашен шкаф стои кутия със снимки , сватбена рокля и една бебешка пелена.. взимаме всичко това със себе си и отиваме на гробищата.. там изгравирани на една красива паметна плоча стоят облиците на нашите два ангела- мама и татко.. започваме да плачем.. с цяло гърло..  и в този момент осъзнаваме , каква е всъщност истинската стойност на живота.. тя стои пред нас , а именно семейството..

току-що сама си отговори )

Здравейте!Искам да ви споделя огромния респект към този филм.. Интересното е , че е по реален случай!
Първо за тези , които не са го гледали , искам да ви го препоръчам , може да ви накара да пролеете много сълзи , защото е наистина тъжен, но пък и ще ви накара да откриете смисъла на живота  и това как може да зависите от нещо или някой,  а , когато един ден просто то изчезне  , целият ти свят се срива..
Накратко разказва се за кучето Хачико , пратено от Азия за един определен човек , но етикетчето на клетката му се къса  , а , когато стига на гарата на , която трябва да бъде поето , кученцето изпада от количката на пиколото и остава само на тъмната гара.. там го намира един усмихнат господин и го взима в дома си докато му намери стопани.. жена му е против това в дома ѝ да има куче , но накрая забелязва как кучето и мъжът се привързват един към друг и решава то да остане.. след като всеки ден , стопанинът и животинчето си играят , кучето придобива навика всеки ден да изпраща собственикът си до гарата сутрин и да го посреща вечер в пет часа.. но в един ден стопанинът умира.. а кучето все още продължава да идва в пет часа следобед девет години след смъртта на собственикът си и така докато не умира в един тъмен снежен ден на гарата.. филмът е наистина тъжен и поучителен!
А сега въпросите!
1.-Има ли нещо , някой към , който сте се пирвързали?
2.-А случвало ли ви се е нещо да срине света ви?
3.-Кое е по-вярно човекът или животното?Защо?

Здравейте , рових се по форумите , но нищо не открих , а ако има такава тема - Кош!..
Ами преди около две седмици , занесох моя LG gt540 на ремонт и вчера ми го върнаха преинсталиран с най-новата версия на андроид.. и тъй като след преинсталацията на телефона имаше чужди снимки , а не искаха да се изтрият , реших да включа телефона към лаптопа , за да мога да ги изтрия.. телефона не искаше да се свърже с компютъра и даде грешка.. и в един прекрасен момент , когато изключих телефона от USB-то  , на екрана започнаха да ми се показват изкачащи прозорци , които ме уведомяваха , че има грешка.. аз реших да рестартирам телефона , но уви , когато се включваше ми изписваше LG , после Swiftdroid и  после спираше до тук http://prikachi.com/images/592/6027592w.jpg   
и нататък не искаше да продължи.. какво мога да направя в такава ситуация?

Написах това за.. един човек..
Те се целуваха на двора пред всички.. тя току-що излизаше от училището и ги видя.. вцепени се на едно място , тя не искаше да повярва на случващото се..водеше се , че тя е гадже с него , но сега той се целуваше с онази.. той я забеляза.. веднага се обърна към нея.. тя го гледаше право в очите.. нейните големи очи го пробождаха , те се навлажниха..той се опита до каже нещо , но тя поклати глава.. след още няколко секунди , тя се обърна с гръб към него и просто каза:
-Благодаря за страхотните моменти..
Започна да ходи в бърза крачка , а от очите й падаха сълзи една след друга сякаш нямаха край.. В този момент той осъзна грешката си и се затича към нея.. Беше късно!.. тя се качи в едно такси и изчезна..
Тя дочуваше виковете му , искаше да слезе от колата , но знаеше , че не е редно.. Заваля , капките падаха по стъклото на автомобила.. А тя стоеше безмълвено.. минаха през паметника на центъра и тя слезе.. Мина през няколко тъмни улички и влезе в една малка уютна къщичка.. На вратата майка ѝ и видя цялата в сълзи с разтечен грим , попита я какво има , но тя не отговори.. съблече шлифера си вече подгизнал от дъжда , остави го на закачалката , събу ботушите си и , каза на майка си да не я вика за каквото и да е.. влезе в стаичката си и още непочистила грима си седна пред вратата и заплака със всичка сила.. сърцето ѝ се късаше.. в главата ѝ имаше много въпроси..
С какво беше виновна тя?На кого беше сторила нещо лошо?.. телефонът й звънна.. беше той.. тя затвори.. замисли се за неговите сини очи , прекрасната му усмивка , кафявата му коса.. спомни си всички хубави моменти- първата целувка , първата им прегръдка , първата среща.. заплака още повече.. тя имаше големи планове за бъдещето , щеше да се сгодят , да имат деца , къща.. а сега.. всички мечти изчезнаха!.. как можа да му повярва?.. тя взе крайно решение.. натъпка се със всякакви лекарства и зачака.. усещаше как болката я убиваше , усещаше как духът и я напускаше.. КРАЙ.. тя падна на земята безжизненото ѝ тяло се строполи на земята..

Ами мисля , че е по-добре чрез дъвки да се апликира.. 

тези са уникални