Дебнеше я вече от един час, досущ като хищник, какъвто действително беше, а това предизвикваше изненада дори в самия него, породена от търпението, което проявяваше и което беше крайно нехарактерно за неговия нрав. Трябваше да я отстрани бързо, с възможно най-голям финес, без да привлича никакво внимание, далеч от хорските очи и уши. Бяха го уверили, че задачата му няма да е трудна и че ще приключи бързо, тъй като жертвата му е по природа антисоциална, обичаща уединенито и самотата. Уви, никой не го предупреди, че тя е жена. По ирония на съдбата, крехкото същество стоящо на десет крачки разтояние от него, наливащо се с алкохол така, както никога преди, предполагаше той, бе избрало именно деня в който щеше да умре, да бъде този, в който да започне да живее на пълни обороти. Но не трагичната й съдба бе това, което го притесняваше и го караше да се съмнява в своя професионализъм и хладнокръвност. Тя беше пияна, странна смесица от отчаяност и преповдигнато настроение. Иначе плашещо бледата й кожа сега се бе зачервила, тъмната й права коса се бе сексапилно разрошила, посипвайки нежно голия й гръб и гърдите й, а очите й блестяха с копнеж за нещо, което дори той не бе способен да отгатне. Изглеждаше така, сякаш току-що бе правила див секс, а това не убягваше на нито един от мъжете в бара, най-вече на него. Благодарение на отличното си обоняние можеше да подуши възбудата й, чиито аромат бе по-силен от този на текила по тялото й, което говореше, че тя едва ли бе изписала повече от три чаши, а това само доказваше предположението му, че тя едва ли някога дори бе опитвала алкохол. Той бе тук, за да изтиска живота от тялото й, а единственото, което искаше да направи, бе да зарови лице в меката й плът. Чудеше се как някой до сега не го бе изпреварил. Тя изглеждаше крехка и срамежлива дори под влиянието на алкохол. Той познаваше този вид жени, защото се срещаха рядко в днешни дни и знаеше, че ако някой реши да вземе от нея онова, което искаше и той, то тя би била повече от беззащитна.
Напрегна се, когато видя тялото й да се изправя, опитвайки се да премине през тълпата от танцуващи хора, движейки се тромаво и хаотично, с надеждата да се добере до изхода. Изпи чашата си на екс и загаси цигарата, нетърпеливо изчаквайки да минат десет минути, преди да я последва, знаейки, че не бива да се втурва толкова настървено и целенасочено в нейна посока, правейки някой от присъстващите подозрителен, ако в крайна сметка решеше да я убие.
Нечий писък, нейният писък, изтръгна съзнанието от мислите му и спря досадното броене на оставащите минути. Знаеше, че никой друг не би чул очевидния й зов за помощ, заради силната музика, която свистеше във въздуха, затова се прокле мислено на ум, недоволен от факта, че някой друг се опитва да убие неговата мишена. Изправи се рязко, почти преобръщайки масата и забърза към изхода. Когато отвори вратата пред очите му се разкри единствено празната улица. Затвори очи, успокои дишането си, забави сърцебиеното си и се ослуша. Бяха му необходими няколко секунди, за да долови нечие чуждо сърцебиене. Проследи забързаните му удари, а след това усети и миризмата на кръв. Отдалечи се значително от бара, само за да се намери заклещен между стените на поредната затънтена, тъмна уличка, където вече бе достатъчно близо до убийството, за да установи, че кръвта, която надушваше не бе нейна. Пъхна ръце в джобовете на тъмните си дънки и се приближи с бавна крачка към нея, оглеждайки трупа в краката й, а след това и скованото й тяло, което не смееше дори да трепне, въпреки страха и шока течащ във вените й. Знаеше, че усеща присъствието му, но въпреки това не каза нищо, а това страшно много му се понрави. Не искаше да изтъква очевидното, констатирайки, че току-що бе убила човек, така, както биха направили повечето хора на нейно място. Запита се дали не трябва да й наметне горнището си, като бонус за самообладанието, което беше проявила, но тази мисъл бързо го напусна, осъзнавайки, че тя все още бе негова мишена, а той не искаше да се привързва към нея, ако смяташе да изпълни обещатанието си. Нито пък желаеше сладкия й аромат по дрехите си, мисълта за който го превръщаше дори в още по-голям садист и го караше да пожелае да я изчука тук и сега, върху мръсната земя, покрита с лепкавата кръв на онова копеле или срещу грапавите стени, смесвайки болката и насладата в едно.
Устните му се разтегнаха в усмивка, развеселен и неспособен да задържа хищника и убиеца в себе си, който очевидно се наслаждаваше на цялата ситуация. Очевидно първоначалното му предположение, че тя е напълно беззащитна се оказа грешно, въпреки че той рядко грешеше. Хората бяха лесно разгадаеми, а и той беше безупречен в това да усеща не само техните емоции и мисли, но и на онези като него.
Жената вдигна глава към него, очевидно вече усетила погледа му по тялото си. Възмущение се изписа по лицето й.
-    На какво се смееш? – във въпроса й се долови недоволство и осъдителност, въпреки че тя се опита максимално да ги подтисне и да запази мекотата и смирението на гласа й лицето си. Не искаше да ядоса единствения човек, който беше станал свидетел на тази грозна случка и можеше да я използва срещу нея.
-    Огледай се дали не си изпуснала нещо свое, - кимна към окървавения нож на земята, умело игнорирайки въпроса й – вземи и оръжието, с което го уби и ме последвай, преди някой да е минал оттук и да е извикал полиция.
-    Разбира се, че ще го направя, не съм глупа ... – не й даде възможност да продължи. Обърна се с гръб към нея, отново пренебрегвайки думите й и започна да се отдалечава от мястото на престъплението със същата ленива крачка, с която се бе и приближил.
-    Тогава не се прецаквай, сладурче и направи това, което ти казвам, преди да е прекалено късно. – Предупреди я за последен път, сигурен, че тя ще се върже било то дори само заради любопитството, което изпитваше към него самия. Беше наясно как влияе на жените, също толкова, колкото беше и сигурен, че тя би била в пъти по-голяма безопасност навсякъде другаде, но не й при него. Но тя не го знаеше. Все още.

Кратка е, защото не съм пускала нищо отдавна и не знам дали ще има някакъв интерес.

Момиче, смаза ме психически с този последен коментар.
Стихотворението е вълшебно.

Ако все още те обичаше, както твърди, нямаше да се отдръпне толкова моментално и решително. Щеше да увърта и да се колебае. Очевидно за него "тръпката" е по-важна от обичта, което за мен чисто и просто говори, че вече не те обича истински.

На Taking a Stand.

Благодаря ви! Очаквах да провокира единствено несъгласие във вас и да се появят коментари от рода на "противоречиш си", но се радвам, че сте се опитали да го разберете и очевидно сте успяли.

Обичам да чета. Обичам и да творя.

Но между тези две удоволствия винаги стои болката.
Или може би е по-подходящо да използвам думата страдание?

Да, мисля, че така би било по-достоверно.

Защото аз не просто изпитвам болка, пишейки и четейки за онези, обречените, обърканите, прокълнати вечно да скитат и търсят герои, никога не намирайки покой, в чиито лица и маски припознавам себе си, а в техните страхове и проблеми - моите собствени.

Не.

Аз усещам как душата ми чезне в жарки пламъци. Усещам я как се задушава бавно и болезнено от дима, предизвикан при допира на адските огньове с плътта й, докато не остане тлееща в прахта и нейната последна въздишка не бележи съзнанието ми завинаги.

Колебая се дали емпатията ми играе номера или егоистичното в мен си казва думата …

Ние, истинските егоисти, на пръв поглед приличаме на хора, способни да разберат всеки, да симпатизират на всеки.

И това наистина е така.

В ролята си на такива, ние искаме всичко за себе си.
Материално и духовно.

Толкова сме влюбени и вглъбени в собствените си отражения, че дори неща, които не са пряко свързани с нас или със света около нас, сме несъзнателно способни да пречупваме и огъваме, докато не се превърнат в наши лични радости и несгоди.

Ние умеем да крадем животи.

А не беше ли най-добрият възможен начин да разбереш истински нечии чувства, именно онзи, който ти позволява да повървиш дори и за кратко в чуждите обувки?

Или по-просто казано, karz, за да провокира потребителите и темата да бъде видяна от повече хора. Израза е използван лековато и на шега, не виждам проблем.

Иначе, както казах, мисля, че никой няма да се навие.

Трябва да търсиш хора, които са не само красиви (понеже надали някой с комплекси ще тръгне да се показва по клипове из интернет) и умни, ами и такива, които са навътре с техниката.

С трудна задача си се заел според мен. Надали само от тук ще успееш да събереш още трима човека.

Допада ли ви стила swag? - Не.
Какво представлява за вас? - Просто поза.

Подписа.

Един малко глупав въпрос от мен - Случайно някой да знае дали audrey има блог, фейсбук страница, тн.? Знам, че е неактивна и дори и да й пиша лс, няма да получа обратен отговор, затова си пробвам късмета като питам директно тук, надявайки се някой от вас да има връзка с нея.

И сякаш всяко следващо си отива по-бързо от предходното.