Bulgarian

• Bulgarian
• English

Приятелството е много спорна категория. Това е една особена любов, която в платоничните си измерения достига до ниво на толкова силна близост, че я свързваме дори със семейните отношения и вярност. Разбира се, няма човек, който никога да не е изпитвал разочарование от постъпка или действие на свой приятел. Това са неизбежни неща просто защото ние хората винаги сме се стремили да имаме повече приятели за сметка на техните качества и честност.

Ясно е, че приятели можем да намерим навсякъде – на работното място, в университета, на почивка, та дори и поради случайна среща...Но защо приятелите от детството остават завинаги? Замислихме се над този въпрос и стигнахме до няколко много основателни причини:

• Приятелите от детството ви познават най-добре. И точно поради тази причина те са най-склонни да ви разберат – дори да сте изпаднали в дупка или в едно от онези състояния, в които не искате да виждате никого и които състояние от останалите ви познати ще се възприеме по-скоро като отбягване и проява на неуважение. 

• С тях споделяте най-съкровените си спомени и моменти. Човешкото съзнание е програмирано така, че да свързваме най-близките си и любими хора с най-хубавите си преживявания. А какво по-хубаво преживяване от детството? Неизбежно е да мислим за приятелите си от училищните години с умилението, с което мислим за самото училище, за първата учителка и така нататък? 

• Приятелите от детството са били до нас от край време. Времето само по себе си също си казва думата. Понякога не продължителността на това колко часове прекарвате заедно дневно е от значение, колкото това от колко време сте един до друг в трудни моменти и споделяте най-големите си радости. 

• Тези приятели са и най-честни. Знаете ли защо няма да ви излъжат или подведат? Защото те ви познават. Те са наясно, че вие ги познавате също, а освен това, тези хора са с вас заради самото приятелство, а не поради обстоятелствата – общи познанства, общо работно място и така нататък.