Да си изчезващ вид от групата на четящите хора в днешно време е рядкост. По-вероятно е да имате странно хоби или да нямате изобщо такова, отколкото да четете. Такава е реалността и харесваме ли я, или не, няма никакво значение, защото е факт, че новите технологии, а с тях и новите забавления някак си оставиха на заден план книгите. Но все пак, не можем да отречем, че не са останали и четящи хора. Нещо повече – те не просто че съществуват, но и си имат свои „грехове“, ако изобщо можем да наречем тези навици, които имат и за които се чувстват понякога виновни. Ето за какво точно говорим:
Понякога предпочитат да препрочетат своя любима книга за десети път пред това да се захванат с ново четиво - Четящите хора знаят, че всяка следваща прочетена книга е ново богатство, но понякога просто не могат да устоят на своето любимо четиво и го взимат за четене от библиотеката или от домашния рафт с книги у дома, за да го прочетат за пореден път. Те толкова обичат това заглавие, че се правят сами пред себе си, че не помнят половината от него от последното препрочитане.
Интернет за тях е нищо повече от портал за електронни книги, които четящите хора още не могат да намерят по книжарниците - Да, докато техни приятели препечелват допълнително в интернет или теглят филми за гледане, четящите хора съвсем не са толкова привързани към интернет. Просто влизат тук, защото знаят, че има хиляди сайтове с безплатни електронни книги, както и много редки издания, които за жалост, вече не се намират из редовните книжарници или библиотеки.
Склонни са да си купят ново издание на книга, която вече имат - Просто новата визия на романа е толкова завладяваща и красива – с тези прелестни дебели корици и абстрактни изображения, че четящите хора не могат да й устоят и решат да сменят наличното издание с ново. И въпреки че премиерата на книгата ще им струва повече пари, те са готови да ги дадат, защото такава инвестиция за тях наистина си заслужава.
Улавят се да цитират своите любими герои - Само че това не са просто любими персонажи, а техни истински кумири. Да, героите не са истински хора, а в повечето случаи – художествена фикция – но какво от това, те са почти като живи в съзнанието на четящите хора. И когато някой ги грабне толкова силно, хората, които обичат да четат, ги запомнят завинаги и се превръщат в тях…