Когато един човек остане сам и премине от статус обвързан с еди-кой си към необвързан, се случва така, че изпада или в една дупка на самосъжаление, или започва толкова много да му харесва, че да не иска за нищо на света да се обвърже отново. Във втория случай рискът е не по-малък от отчаянието. В един момент, разочарованието, мъката и мисълта, че преживявате най-голямата трагедия на живота си ще отминат, но когато ви харесва да бъдете сингъл, нещата могат и да загрубеят. Става така, че вие се отправяте към пътя на вечната стара мома или ерген. Така, за вас връзките започват да изглеждат по-скоро като бреме, отколкото като щастие. Така, можете да си останете сами за цял живот. Ако се чудите дали и вие не сте изпаднали в това състояние, можете да се „диагностицирате“ още сега. Вижте няколко признака, които индикират, че сте необвързани прекалено отдавна и това трябва да се промени максимално скоро:
Започвате да преяждате със сладки неща - Това може да звучи само като проблем за жените, но всъщност, мъжете също се отпускат и започват да хвърлят картите си за фитнес, когато осъзнаят, че няма нужда да се поддържат за каквото и когото и да е.
Имате домашен любимец, въпреки че винаги сте мразили и кучета, и котки - Човешката психика сама по себе си е устроена така, че вие винаги ще търсите компания. Но в момент, в който се отказвате от всякакви сериозни интимни отношения, вие компенсирате липсата на компания с домашен любимец. Следователно – вие отдавна не сте споделяли за дълго време компанията на човешко същество, най-вече на човек от противоположния пол.
Все по-често започвате да излизате с колеги - Замислете се кои са колегите от фирмата ви, които най-често не идват на общите събирания или които най-рано си тръгват от коледните партита. Именно! Това са обвързаните ви колеги, които си имат и личен живот и които предпочитат да наваксат изгубеното време с половинката от дългия работен ден, вместо да се напиват с вас до 4 сутринта, след като сте били заедно от 7 сутринта на предния ден…
За вас децата са напаст - В един момент, когато човек достигне определена възраст, дори и да не е готов за деца, той все по-често започва да се увлича от мисълта за тях или поне да изпитва известни страхове дали би се справил с родителството. За вас обаче няма такива проблеми. Вие гледате на децата си като на проблем, а не като на нещо, което така или иначе ще ви се случи и трябва да започвате да обмисляте от сега.