Bulgarian

• Bulgarian
• English

Любовта може да е най-вдъхновяващото чувство, което един човек може да изпита, но в същото време тя носи след себе си неприятни следствия или неизбежни трагикомични последствия. От тях колкото и да се опитваме да избягаме, те продължават да съществуват като един вид законите на Мърфи, но в малко по-емоционален аспект. Това са игри на съдбата и нейни люти шеги, с които трудно се примиряваме, но още по-трудно можем да спрем. Ето и част от тях, скъпи приятели:

Най-силно обичащите стават най-бързо възприемани като дадености - С показването на чувствата си се покачва усещането у другата страна, че вие сте вечни, че никога няма да си тръгнете, че сте нещо напълно нормално и органично от живота и че ще бъдете верни до гроб. Да, неприятно е да се раздаваш и в същото време да не ви оценяват, но при хората и любовта в повечето случаи се случва именно това. 

Извиненията почти винаги пристигат прекалено късно - Имаше една песен „Ти ужасно закъсня“ - българска, много хубава и много точна в определението си за извиненията в любовта. Истина е. Почти винаги се случва така, че когато човекът до вас ви се извини, най-често на вас вече не ви пука или сте стигнали момента, в който вече няма как да ви мине. 

Ако не обръщаш внимание на човека до вас, ви обича много повече - Търсенето е правопропорционално на интереса. Или колкото повече търсиш някого, толкова по-малко ви отвръщат или им пука за вас. И това следствие не е особено приятно, но хората са си го казали: не тичайте след някого, а когато спрете да го правите, при вас ще започват всички да тичат. 

Колкото повече ви се натяква да се задомите, толкова по-малко смисъл виждате в брака и дори в сериозните връзки - Ограниченията на обществото нямат и не бива да имат общо с любовта. И затова се случва така, че когато родителите ви започват да ви говорят дали не е време да се задомите, вие осъзнавате, че не искате да го правите – не само сега, ами май и по принцип. Така, за вас сериозната връзка вече е отживелица и така, моногамията ви изглежда скучна, глупава и даже невъзможна в света, в който живеем днес.

Любовта трае три години - Никой не е казал, че след тях идва раздяла или развод. Но истинската, пламена и пареща любов научно е доказана, че си отива след три години. Важното е човек да остане до партньора си поради други чувства – по-дълбоките – ако някога ги е имало изобщо.