И все още не се отваря.. :д

Е,добре де,оправих го. :Д И да,особено ако си го представиш,така както аз..> :Д

Ето го ! !

****

В просъницата си реших,че ми се причува,но звука ставаше все по-напирен,и по-напирен.Станах клатушкайки се,се запътих към обезстъкления прозорец.С бавни и предпазливи движения се надвесих.Ококорих очи,когато видях,че долу седи Анди.Добре пригудената му коса,сега стърчеше на малки бодлички.
-Анди? -шепнах толкова тихо,че дори аз не се чух,но той очевидно ме бе чул.
-Не помниш ли,обещах ти да дойда. -каза той и се усмихна.Беше толкова красив.Направо не вярвах,че съвършен човек като него би ме докоснал дори.
-Пази се,качвам се. -каза той и направи крачка на зад.
-Какво!? -изсумтях. -Ама аз съм по гащи и изглеждам ужасно. -казах,а той се засмя,сетне каза.
-Това,че си по гащи,прави идването ми,още по-хубаво,а колкото до другото.Скъпа,ти винаги си изглеждала удивително. -каза той.Леле,сякаш ме познаваш от години. Замислих се.
-Идвам. -каза той и с лека засилка се изкачи по перваза,чак до мен.
-Уау. -ахнах,ала той не обърна внимание на това.Придвижих се обратно до леглото и седнах в поза ,,йога",а той се настани до мен.
-Е,как успя? -усмихнах се аз,а сетне се прозях. Анди се засмя,толкова секси,че настръхнах.
-Въпросът  не е там.За теб,ще успея винаги. -каза той и ме целуна по челото.Почувствах се като малко детенце.Но,ми стана приятно.После отново се засмя,а аз се прозях пак и той рече.
-Виждам,че ти се спи,а? Защо не заспиваш? -попита Анди и ме изгледа многозначително.
-Ами,ти си тук,това няма как да стане. -казах и се усмихнах,но усещах,че очите ми се затварят. -Как да те оставя,та ти ще си идеш. -каза.А,той ме погледна смутено и каза.
-Винаги ще съм тук. -това ми вдъхна увереност.Взех завивките и легнах под тях.Анди остана да седи в другия ъгъл на леглото.
-Е,аз няма да заспя веднага. Ела да си говорим. -казах обърната на една страна. Премигнах и сякаш бях стояла така цели минути,че когато отворих очи,той вече лежеше от другата ми страна,о не беше завит.Беше подпрял глава и се усмихваше,като си играеше с кичур от косата ми.Прозях се още веднъж.
-Знаеш ли,още по красива си сега. -каза той и сега и легна-буквално,до мен.Ахнах след като чух тези думи.Той наистина ли мислеше така? Боже,това момче беше просто великолепно.Неповторим романтик,но и сериозен,понякога и лигльо.Но,на мен много ми харесваше,испитвах наистина  чувства към него, и той не беше просто лятно увлечение.сигурна бях в това.
-А сега спи,Il mio amore. -каза той и погали ивицата на лицето ми.Уау,той знаеше италиански.. Сякаш от тези негови думи аз се унесох .И накрая заспах,сигурна е Анди.

***

Анди седя така,гледаше Сара и си задаваше въпроса който  си бе задавал от както я видя. ,,Защо трябва да го прави?" Той не искаше това.Анди беше сигурен,че Сара е едно много мило и уникално по свое му момиче.Той наистина изпитваше силни чувства към нея.Още откакто я бе видял,но знаеше също,и то отлично,че никога не би могъл да бъде с нея втори път,както е с нея сега.Не питайте защо,Анди сам ще ви разкаже по-нататък

Невероятно! Андиии!

Нкеста : )

Десета Глава

,,Мразя всичко свързано с теб!"

Бях сама...Бях сама,защото сънувах.Вървях и гледах напред.Всичко беше покрито с мрак и гъстата влажна мъгла не ми позволяваше да видя какво има пред очите ми.Мъждееха само старите фенери.Фенери? Огледах се.Виждах само на три-четири крачки по-нататък.Имаше дървета и обрасли от треволяци места.Знаех къде съм.С изненада установих,че се намирах в средата на площадката,а около мен нямаше и следа от хора или по-лошо,от четворката ужасни ,,комари." Изведнъж зад гърба ми се чу шум от чупене на пръчки.Объщайки се по посока на шума ме прониза леден глас.
-Мен ли търсиш? -обърнах се.Стоеше толкова близо,че можех да усетя студа,който идваше от тялото му.Сърцето ми ускори ритъма си.Знаех,че е само сън,но това не ми попречи да се страхувам.Стомахът ми се сви.
-Какво,накарах сърцето ти да бие по-бързо ли? -подсмихна се той.Исках да се събудя,но знаех,че нямаше да стане.Щом той можеше да го прави и аз можех.
-Може би защото ти не го притежаваш като орган. -изрепчих се.Той само се подсмихна и започна да шепне в ухото ми.Леденият му дъх галеше кожата ми и аз настръхнах.
-Ха-ха,смела си.Да видим дали ще си така смела,ако направя това? -каза той и отдръпна косата ми на една страна.Приближи се до врата ми,а аз изпаднах в паника.Започнах да мисля. ,,Това е само съм.И да те ухапе,няма да умреш,не се тревожи!" Той вече беше на сантиметри от бялата ми плът,аз се стресирах все повече.Приготвих се да се събудя от болката,но вместо да захапе плътта ми,той нежно целуна врата ми.Затворих очи.Беше такова удоволствие,но нямаше начин да си го призная.Но,той шепна.
-Харесва ли ти? -попита ме той.Опулих се,да не би да четеше мислите ми.Исках да изкрещя ,,Махай се оттук!" И да го избутам,но вместо това от устните ми се изплъзна само една единствена дума.
-Зак... -казах,а той стъпи в страни и изчезна.В ръцете ми остана само една черна роза..

В този момент аз отворих очи.Отворих ги широко и се огледах.Намирах се в стаята си.Всичко беше както го бях оставила.Малъри-хъркаше си спокойно,Сами-спеше в коридора.Само аз бях будна и не заспивах,този сън беше като реален момент от живота ми.Какво по дяволите искаше този странен тип от мен!? Търсил ме е толкова много години,за да ме убие.Е,ето ме,защо не го направи,а си играе с мен за да ме изтощи!? Усетих как в мен се надигаше гняв.Погледнах в страни от възглавницата си.Розата я нямаше.
-Стига бе... -измърморих на себе си.Огледах се.Не можах да различа нищо в тъмното,освен една кристална ваза на нощното ми шкафче,в която беше розата,а върху нея.Приближих се.Замислих се преди да докосна бележката.Когато я взех и я отворих,вътре беше изписано със невероятно красив почерк.

,,L'odio è come l'amore. Un giorno mi sento, ma non su altri."

-Какво по... -казах когато осъзнах,че някой ме гледа. -Малъри пак ли не спиш... -казах и се обърнах.Но,това не беше Малъри.
-Харесва ли ти? -попита Зак с леден тон.Доближи се до мен и започна да говори.
-Мислиш си,че можеш да ме надвиеш?Мислиш си,че можеш да ме надбягаш? Мислиш си,че можеш да се скриеш от мен? -попита ме той.
-Не си го мисля.Знам го! -отсякох. Почувствах се странно привлечена към него,но все още го мразех изящно и странно.
-Умна,както винаги. -изсмя се той и отдръпна кичур от косата ми.Това момче,знаеше как да ме накара да го мразя.
-Кажи ми нещо,Зак.Щом си ме търсил за да ме убиеш,сега,като ти се отдава тази възможност,защо не го направиш? -попитах и зачаках отговора му.Той мълчеше,а сетне отвори устни и просъска през зъби.
-Омразата е като любовта.Един ден я чувстваш,а на другия не... -каза той и ме погледна в очите.Сетне изчезна в мрака.

Здравейте- на капризните които харесват историйката. Уведомявам ви,че некста ще бъде тази вечер. :3

Нкеста..

Девета Глава

,,Everyday it will rain.."

-Какаво? -настоях аз,когато видях,че тя все още мълчи,забила очи в проклетото цвете. -Кажи,по дяволите! -креснах и тя подскочи.
-Съжалявам де,трябваше ми малко време да го осмисля. -каза тя,а сетне бавно заговори.
-Това,това знаеш ли от къде е дошло? -попита ме тя с все още втренчен поглед в цвета.
-От къде да знам,току-що го видях. -казах и се обърнах към нея. -Та,какво означава? -попитах отново.Малъри не отговори веднага.Вероятно още мислеше какво да ми каже.Отвори уста за да да каже нещо,но после веднага я затвори.
-Е?? -настоях аз.
-Черната роза означава точно ,,Вечна моя" което се превежда като ,,Ще те открия."  знаеш..-каза тя,а сетне млъкна,като видя,че очите ми се разшириха.Спомних си когато Зак ме нарече ,,Вечна Моя",но не.Нямаше начин розата да е от него.
-Добре ли си? Хей,момиче? -попита ме тя и загрижено разтресе тялото ми с ръката си.Вълната ме удари,като шамар.Подскочих и тя се отдръпна.Не видях нищо,само болка.
-Ъ-ъ Хевън,има ли нещо което трябва да знам? -попита тя. Да,че мога да разбера всичко за теб,само щом ме докоснеш? Или,че мога да ти чета мислите,или,че онази воняща кучка искаше да ме убие и ако ти си там,ще убие и теб? О-о,има какво да знаеш.
-Не,нищо.Да се върнем на розата,сигурна ли си,че означава точно това? -попитах я отново,молейки се на ум,да е объркала,въпреки че отлично знаех,че не е.
-На сто процента. -каза тя и поклати глава. Мамка му.Шестото ми чувство знаеше,че Зак е оставил розата,но мозъка ми го отхвърляше.
-Но,понякога означава хубави неща.Зависи от кого е.От кого е розата Хевън? -попита тя,сякаш не чула,че и казах ,,От къде да знам,току-що го видях." Както и да е.Отворих устата си и провлачих.
-Не знам,нямам идея.. -казах.Което си беше самата истина.Или поне не толкова.
-Сигурна ли си,че онова момче от хълма,няма нещо общо?
-,,Онова момче от хълма"!? -повторих като се опулих.
-Да,нали се сещаш,странният пич,който спря онази пача? -признавам,колкото и да ми беше странно,тя успя да ме разсмее много.
-Не,сигурна съм. -казах присмех и се приготвих да легна.
-Чакай. -спря ме тя.
-Какво? -попитах и я огледах.
-Аз ти разказах за семейството си.Сега е твой ред. -подкани ме тя.Уау,мислех,че вече е забравила.Не обичах да говоря за семейството си.Но,на нея щях да кажа.
-Мама татко и сестра ми...Загинаха. -сдъвках най-накрая.Тя се ококори.
-Как? -попита,като едвам отваряше устните си.
-Не знам. -казах и гласът ми заглъхна.Знаех как.Вампирите на Кодрик избиха всички тогава.По това време,водеше се война между родовете...Както и да е.
-Добре,аз ъ-ъ съжалявам. -каза тя и сведе глава.
-Нищо. -казах аз,а после довърших. -Хайде да спим сега. -тя легна и се зави.Отхапа плувката за нула време.Аз затворих очи и започнах да ги стискам,за да избава мислите си от спомена.
Точно тогава,един силен тътен разтресе ума ми.
Заваля.

Да не ти пука,Зоро е тука !       

Супер,още !?

Ееееето,както обещах.!

Осма Глава

,,Неканен Гост"

Изправих се от леглото,с чаршаф в ръце.Кой беше това.Премигнах един единствен път и силуетът,а с него и гласа изчезнаха.Сигурно ми се е сторило,все пак се унасях.Но съм почти убедена,че там имаше някой и това не беше Малъри.Тя не беше толкова висока,нито имаше такъв глас.
-Какво става? -попита ме тя като се изправи от долното легло.Аз подскочих.
-Боже мой,Малъри,недей да ме стряскаш така... -казах,а тя ме погледна (доколкото можех да видя в тъмнината) и каза.
-Извинявай,но защо си на тръни? -попита ме тя.С Малъри си говорехме така,сякаш се познавахме от години.От това което разбрах за нея,в собственият и ум е,че не е лоша.Убивала е човек само веднъж и сега много съжалява,защото това е бил собственият и брат.Станало е когато някакво мистериозно момче я променило.Тя била толкова жадна за кръв,че могла да изтреби семейството си.Но за щастие,брат и разбрал навреме какво става с нея.Някой бил оставил бележка на бюрото му,която гласяла.

,,Скъпата ти сестричка,вече не е човек.
Внимавай,защото може да те убие без да иска.
Но,не вини нея,тя няма представа.
Болката която тя усеща в момента,
е хиляда пъти по-силна от тази,която
ще усетиш ти,щом тя те убие.
Тя е вампир."

Сърцето на братът на Малъри се свило веднага щом прочел всичко.(Чрез способностите си на ,,дъртак" вампир,усвоих използването на различни дарби.От тях са Четенето на мисли и виждането и разбирането на всичко за някого,щом го докосна.)Момчето не знаело каква опасност го грози,ако се доближи до променената си жадна сестричка не е на себе си и може да го убие.Поел към стаята и със затаен дъх,брат и нахлул вътре и тя го надушила.След това,няма да разказвам,обзалагам се,че и сами се досещате какво е станало.Но,тя се уплашила,когато дошла на себе си и затова от 400 години живее навсякъде.
-Хевън,добре ли си? -попита Малъри докосвайки ръката ми.Когато тя направи това движение,ме прониза остра болка.
-Да,наред съм си. -излъгах.Бях заета да разграничавам образите в главата ми.Там се появиха спомени от преди двадесет/тридесет дни.Малъри тичаше сама,тичаше бързо,най-вероятно бягаше от някого.В бързината си се спъва и пада.Точно когато,обаче вдига поглед,пред нея стоят трима младежи.И тримата са високи,но не виждам лицата им.Изведнъж изображението се размаза и си отиде.
-Добре.Но,аз май няма да мога да заспя.. -каза тя и се удари с ръка.
-Да,аз също. -това си беше чистата истина.Тя беше добро момиче,може би,би станала чудесна моя приятелка И съквартирантка. -Хей,мога ли да те попитам нещо? -добавих сетне.
-Разбира се. -сви рамене тя и седна в поза ,,Йога" .
-От какво е белегът ти? -попитах най-нехайно,а тя се стъписа,после се отпусна и заговори.
-Ами,това е дълга история. -каза тя и продължи. -Убих брат си.Не съзнателно,аз бях ,,новородена" тогава . -побърза да се оправдае. Трябваше да и кажа,че бързите оправдания,дават право на хората да се съмняват,но ние не бяхме хора,така че нямаше значение. -И после не се върнах у дома.Мама и татко бяха решили,че и аз съм била убита.Но,след около 10 години след смъртта на Деал,това беше името на брат ми.Аз се върнах при мама и татко,само за ден.Тя не можеше да повярва,че съм аз и че съм жива.Е,наполовина. -добави та. -Толкова се радваше да ме види,че не искаше да си тръгна.Разпита ме за Деал и аз и казах истината.Тя не ми повярва,но после и показах всичко което мога.Тя ми повярва,мислех,че ще ме намрази и за това си тръгнах преди да изтече времето ми. -каза тя и си пое дъх,сетне продължи.
-Тогава се появи.Изведнъж много ме заболя това място. -тя посочи челото си. -И на на мястото на болката,се появи това.Първоначално много се изплаших,но с времето разбрах какво означава. -каза тя и се усмихна.
-Той ти липсва нали? -попитах бе да мисля,че това което казах може да я нарани.
-Няма и ден,в който да не съжалявам. -каза тя.Преглътнах шумно и се приготвих за страшната болка удряща главата ми всеки път щом докоснех някого,но се изправих и я прегърнах.Нямаше болка.Нито следа от нея.Малъри беше малко изненадана,но на свой ред също ме прегърна.Сетне я пуснах и се обърнах към възглавницата си.Ококорих се,след като видях това.На възглавницата ми имаше оставена черна роза.И не беше тази която купих.Беше чужда.
-Малъри,какво според теб значи черната роза? -попитах я с многозначителен тон,но не отделях очи от розата.
-Какво?Къде има такава? -попита тя и се надвеси над мен.Когато видя розата и тя се ококори,сякаш беше нечие туптящо сърце,а не просто цвете.[/u]

Радвам се,че ти харесва,но според мен,тази част е скучна.. : )

Да,мисля да го пусна днес вечерта. :д Като компенсация :д