Ако някой може да ми помогне ще съм много благодарна! ..  Влизам в браузъра на телефона, пиша "www.0.facebook.com", но ми излиза "Неуспех при свързване към интернет." .. Как да оправя това?

Мерси на всички .. 

Бяхме скарани. Разсърдих му се, но с причина! Не беше приятна гледка да го виждам как се закача с други момичета .. Седях си в къщи и чаках само да влезе в скайп, и очаквах да ми пише .. Така и направи към 15:00 часа влезе и ми писа ..
- " Защо се сърдиш? " - но аз не му отговорих, просто му писах " " .. Тормози ме цели 3 часа, но не му казах ! После цяла вечер бяхме само на " " и " ", беше гадно - да, но той си го заслужаваш напълно ..
На другият ден просто ми беше безразлично какво ще стане .. Писа ми по скайп, аз естествено отговорих..
- Ще те питам нещо, но искам да ми отговориш честно. - казах аз, а той се съгласи ..
- Имаш ли чувства към мен? ..
- :X - отговори той .. от което ми стана на пълно ясно .. Вече не си говорим, не се поздравяваме, дори не се и поглеждаме. Днес една негова приятелка - моя позната, ме спря и ме поразпита.. казваше ми че той имал чувства към мен, и какво ли още не .. Обичам го, но така е най-добре.

Няма да има части, просто така .. не съм в настроение и ми хрумна идея ..

Навън се беше смрачило леко, валеше проливен дъжд, а аз седях на една пейка.. Сякаш небето плачеше заедно със мен. Дрехите ми бяха подгизнали от дъждът, а сълзите ми не личаха от него.
- " Не може да бъде истина.. " - помислих си и премигнах .. Русата ми коса беше изцапана, а кецовете ми - изпокъсани. Бягах силно, за да се отдалеча от онова място.. Но не съм по - добре, не съм по - щастлива .. Напротив, точно обратното. Станах от пейката и закрачих бавно на някъде .. След минути се озовах седнала върху пясък, гледах как вълните заливаха босите ми крака. Бях на плажа, беше толкова чисто.. Гледах на никъде.. Искаше ми се да бъда добре, да бъда свободна като морето, но това нямаше как да стане. Сърцето ми беше попаднало в капан.. Бе повярвало на момче, чието сърце бе от лед.
- " Мъничка, ти си всичко за мен.. Никога няма да те оставя!! " - чувах тези думи произнесени от момчешки глас в съзнанието си, не можех просто да повярвам, че има толкова лоши хора.
- Защо точно аз .. ? - задавах си този въпрос тихо..
- Защото само ти единствена успя да плениш сърцето ми.. ! - чух познатият глас.. Обърнах рязко глава и го погледнах, без да казвам нищо..
- Мъничка.. Как може да повярваш на това? .. Знаеш, че те обичам.. и винаги ще е така ! - каза той, видях сивите му очи, бяха щастливи - а моите зачервени от сълзите..
- Нима това което видях е лъжа? - попитах през сълзи..
- И ти сама не знаеш какво видя ! .. - каза той и ме прегърна.. Изправих се и го прегърнах силно ..
- Никога не ме оставяй ..

T H E  E N D

Не е свършила, просто вече форума като че ли утихна .. спряха да пишат по темите както преди ..

Обичам виииии   

Е, аз виновна ли съм че е тооолкова лош? .. ;д Ще пусна кратко колкото да има нещо написано и да си изгубите времето .. :

Понеже ваканцията се удължи спах до късно, до 12:30!! Ужас.. Забравих, че той ще стане по - рано и .. Все тая, станах и си взех топъл душ, но преди това включих компютъра.. За около 10 минути, колкото да се измия и да ми олекне.. малко. Бях спала на криво ли, не знам .. но всичко ме болеше .. Левият крак, вратът .. ии дясната ръка. Е ръката си беше от вчера де, но няма значение. Когато излязох от банята, още по хавлия, веднага погледнах скайпа си.. Имах 15 известия и само от него. Беше ми писал " , , " и още подобни.. Отговорих му и той ми каза, че братовчедка му се е обадила, че трябва да ходи в Пловдив, в бара. Мда, той работеше там когато имаше свободни дни.. Не исках, но трябваше.. Какво да се прави, оставих го върви. Писахме си до 17:15 и тоий тръгна, не можах да му кажа чао, понеже станах да си изкарам нещо за следобедна закуска.. И като се върнах, вече беше извън линия. Седях си и скучаех.. Чаках да ми се обади, но се сетих, че той ми каза, че няма пари в телефона.. Реших аз да му се обадя, беше към 20:00 и нещо.. не помня. Говорихме си.. и ето част от разговора която помня перфектно .. :
- Нали знаеш колко много те обичам ? .. - каза той ..
- Мм.. Малко се съмнявам.. - отвърнах недоверчиво, само и само да го издразня..
- Защо? - попита той ..
- Няма значение..
- Кажи де..
- Няма значение.. - отговорих аз..
- Кажии ми де ..
- Няма значение ..
- Има! - каза той надявайки се да му кажа..
- Няма! ..
- Кажии, моля те!
- Няма..
- Кажи ми ..
- Какво да ти кажа? .. - отвърнах разсеяно, просто се бъзиках..
- Каквото щеше да ми казваш преди малко.. - казах той измъчено ..
- Какво щях да ти казвам ..
- Ее.. Ся .. - каза той и се засмяхме, поговорихме си още малко и затворих.

Хора, да ви попитам. Как приемате връзка между 12-годишна и 16-годишен? .. ;/

Ами да ти кажа, нали са богати .. следователно имат доста дрехи .. и следователно самочуствието им не позволява да са с един чифт дрехи на ден ! хД

Беше забавно. Забелязах, че Стефан и Пати ги няма и започнах да ги търся. Къде ли не ги търсих, накрая реших да проверя в  тоалетните и .. ето. Във втората кабинка и .. :
- Какво по.. ?! - казах ядосано ..
- Аа .. Ъъ .. - мрънкаше си Патрисия, а аз излязох. Чувах гласове след мен.. викащи името ми, но не се спрях. Излязох от дискотеката и затичах към най-празната и изоставена уличка на града. Лампите почти не светеха.. 1-2 които горе - долу осветяваха пътя. Спомнях си онази гледка в кабинката .. само как бяха толкова близко .. Имах чуството, че целият свят ми се срина пред очите .. Сълзите ми се препълниха със сълзи. Цялата почервенях.. Изведнъж усетих леко.. нежно докосване по ръката ми. Някой хвана ръката ми, отворих очи за да видя .. Беше Джейкъб. Прегърна ме силно, взе ме на ръце и тръгнахме на някъде .. Усетих как тялото ми се допира на мека повърхност. Навярно беше легло.. Отворих очи отново и го погледнах. Галеше ме по главата и гледаше жално..
- Но.. как?! - попитах аз ..
- Шшт .. Тихо, не говори.. Имаш нужда от почивка. - каза той затвори очите ми .. От толкова рев наистина се чувствах изморена. Усещах как се унасям .. ии заспах.

По - късно може да има още.

Знам, знам .. но понякога като не се обади цял ден и полудявам .. ;д .. Иначе мерси .. 

Поредните 2 скучни дена минаха, дни в които се повтаряше едно и също.. Ставам от леглото, поглеждайки телефона, и след като видя, че нямам пропуснати.. се завтарям. И така до обяд, ставам, отново поглеждам телефона и сядам на компютъра. След което се обажда чак в 6-7 часа .. Нищо по - различно, освен че в Събота бях на рожден ден.
Днес се събудих, знаех, че той ще си дойде и бях щастлива. Цяла сутрин се подготвях .. но нямаше смисъл. Към 2:15 излязох, бяхме се разбрали 2:30 да се видим. И така, цялата подготовка сутринта отиде на вятъра. С надежда да прескоча заледеното се хлъзнах точно на него! Мамка му.. Чак ми се доплака. Както и да е пооправих се малко и си продължих по пътя, нищо че вървях като пребит кон. След като стигнах оговореното място, го видях седеше прав и ме чакаше. След като отидох до него, имах чуството, че всеки момент ще ми каже, че няма смисъл и че не иска да сме заедно. Погледа му говореше точно това, но той ме прегърна.. силно. Седнахме на една пейка.. седяхме един до друг. Постоянно бяхме прегърнати, толкова много го обичам !! .. Той забеляза, че нещо не ми е наред.. Панталона, на коляното беше леко измокрен - от падането. Той ме попита какво е станало, а аз му разказах, че съм паднала.. Той ми се изсмя и ме прегърна.. Постоянно ме целуваше, съвсем невинни целувки - без език .. Говорехме си за разни неща. Понеже честно повтаряше " Е т'ва е .. " и " Шанс " .. много му се карах, но не на сериозно, той все обещаваше че няма да го повтаря, но в следващото ми изречение, той повтараше "шанс" .. Беше забавно. Изпрати ме до половината път, защото нашите бяха навън. Малко преди да се разделим той ме прегърна, по-скоро аз ..
- Спри. Искам да те прегърна преди да се разделим .. - казах аз и той спря, гушнахме се взаимно. И ме целуна .. Аз поех по моя път, а той по своя.