Страхотно.. !!
Още..

Уникално.
Оше..

Ощее..

Много е хубаво.  

Хубаво е..  

Много хубава част..
Още.

Още ..

Още..

Дано ви хареса. извинявам се предварително за грешките..
=======================================================================================
Цяла нощ се озъртах в леглото. Мятах се на всички посоки, а когато, най-накрая се примирих, че е невъзможно да заспя, станах и се облякох. Включих лаптопа и започнах да разглеждам разни сайтове, пълни с обяви за работа. Точно от това се нуждаех. Реших да спестявам за кола, въпреки че само ако кажех на нашите, че искам кола, след около седмица, щеше да има паркирано Порше в задния двор. Исках да постигна нещо сама. Имаше всякакви обяви, но за всички се искаше високо образование, а сещате се в затвора няма висше училище.
Когато слънцето изгря реших да се опитам отново да заспя. За мое щастие стана. Събудих се към 10 часа от тропане по вратата ми.
- Отворено е. - извиках аз.
- Здрасти. - беше Пол. - Къде изчезна вчера?
- Ааа, стана ми лошо. - отговорих и дръпнах юргана. В интерес на истината мислех, че е мама.
- Един въпрос, защо спиш с дънки..? - бях забравила, че съм се облякла.
- Хей, тук въпросите задавам аз! - засмях се. Всъщност Пол беше приятен, харесвах го, като приятел, разбира се.
- Днес ще излизаме с момчетата сред работа. Ще дойдеш ли? - попита учтиво, но си личеше, че иска да отида.
- Да, става.
Пол ме изчака да си измия зъбите и слязохме долу заедно.
- Добро утро. - казах на родителите си, който се радваха на слънцето в двора.
- Не, не бързай да сядаш. - погледнах я странно. - Отиваме на пазар. Обеща ми.
- Оф, мамо не ми се ходи!
- Не приемам не за отговор. - усмихна се тя.
Обикаляхме по магазините около 5-6 часа. Накупихме какво ли не. Някои неща ми бяха нужни, други не.
Неусетно стана време на уговорката ни с Пол. Облякох прилепнала черна рокля, обух обувки с висок ток и сложих няколко дребни дълги верижки, които да подчертават бюста ми. Взех малка чантичка.
Момчетата чакаха пред нас. Качих се в колата на Хари. Там бяха Стивън, Хари, Пол и вече аз. Потеглихме, в непозната за мен посока. По пътя не говорихме много, освен за компютри. Когато стигнахме, видях името на бара " Rob`s". Осъзнах, че отиваме в заведението на Големия Роб, което значеше, че вероятно Ник и останалите щяха да са там. Запазих спокойствие, може да не са там. Влязохме, е там бяха!
Чух как някой от хората в бара извика:
- Какво правите тук? Не сте добре дошли, не разбрахте ли?!
- Къде го пише? - озъби се Хари.
- Изчезвайте, хакерчета. - каза Ник спокойно. После ме видя. Дойде при мен и прошепна на ухото ми : "Какво правиш с тях?". "Те са ми приятели." - отговорих шепнешком на свой ред. - Приятели?! - започна да говори с нормален тон. След това ме заведе навън.
- Ти луда ли си? - започна да ми вика. - те те вкараха в затвора, а твърдиш, че са ти приятели.
- Мога да назова иманата и на други, които мислех за приятели, а ме вкараха в затвора. - казах тихо и го погледнах в очите.
- Знаеш, че ако можех, не бих те оставил. - започна да говори тихо, приближавайки се към мен.
- Но го направи. - оставих го вцепенен и отидох при момчетата вътре. - Да си тръгваме! Не си струва да се хабите за тези!
Качихме се в колата и потеглихме. Чуваше се само бръмченето на двигателя. Изведнъж Стивън разроши идеалната тишина.
- Разбирам, ако ме мразиш, но.. - явно му бяха казали, че и аз съм била от групата.
- Не те мразя, ясно?! Бях виновна, заслужих си го. Сега точка по въпроса!
Тогава тишината продължи да обгръща колата. След малко колата спря пред дома ми. Пожелах им лека нощ и се качих безшумно в стаята си.
========================================================================================

Ощее..  

Отговорих ти на ЛС