#1 2011-03-27 18:11:29

JuSst_me<3
Member
From: Really close
Registered: 2010-10-10
Posts: 1,193

Re: началото на нещо странно

Да обясня:
Аз и една приятелка решихме да напишем книга (почти всеки е взимал това решение в живота си...- аз го направих 3 пъти laugh). Започнахме. Беше миналата година и люлякът тъкмо бе цъфнал. Писахме, колкото писахме, това няма особено значение. Отиваме веднъж в книжарницата и виждаме нова книга - "Прелестни създания". Купихме си я с интерес. След като започнахме да четем видяхме поразителна прилика между нашето и книгата. Спряхме да пишем.

P.S. - Някой може и да не повярва... На мен ми се струва твърде нереално  think

Глава първа
Оф, тъпият будилник звънна. Прекрасният сън свърши. Е, и без това щеше да свърши все някога, но алармата на часовника ми не беше най – хубавото нещо, което можех да чуя. Как искам пак тайнствената сянка на момичето от съня ми с тих шепот да припява песента на любовта си към мен, а нежният аромат на разцъфнал люляк да ме обгръща. Но не, сега съм пак вкъщи. Улица „Грийн” блок № 96 на четвъртият етаж, стаята на едно момче, което досега сънува любимият си сън за около петдесети път.
И ето ме в тъпият човешки свят: Майкъл Ашфорд, най – големия шибан късметлия в даскало, деветокласникът, победил дори най – умните дванадесетокласници на състезанието вчера (Впрочем беше по химия  - най – омразният ми предмет на света. Дори историята ми е по – приятна! ). Да – сега ще съм още по – известен отколкото бях  преди. Във всичко ми върви, дори и без да го искам! Всички в училище минават покрай мен с поздрави, ръкостискане, а някои зубъри дори ми се покланят! Вече ми писна! Успехите ми, та успехите ми! Аз си имам и лице ако не са забелязали! А…
- Майкъл! – Провикна се някой от коридора. – Идвай за закуска! – Да, типичният за майка ми хем загрижен, хем ядосан тон. Загрижен – защото съм нейното „умничко момченце”. Ядосан – защото досега трябваше да съм на масата в кухнята и да закусвам.
- Идвам! – Изкрещях. О, замалко да забравя! Днес е сряда, което означава, че ще ядем палачинки! Ооо, колко обичам палачинки! Малко е тъпо и глуповато, но в нашето семейство си имаме обичаен „график на  закуските” :
Понеделник – пържени филийки
Вторник – гофрети
Сряда – палачинки ( Ах,как ги обичам! ) 
Четвъртък – макарони
Петък – принцеси ( всеки път са различни )
Събота – баба идва и готви ( всеки път различно… )
Неделя – баба все още е тук
Слязох в кухнята.
- Как е умното ми момченце? – разлигави се татко. Супер! По-тъпо нещо просто не можа да измисли. – Днес сме ти приготвили специална закуска! А тези палачинки ги махаме!
- Ама аз си искам палачинките! Чакам ги от цяла седмица! – как може да ми отнемат палачинките!? Та за си ги чакам дни наред! Не, просто вече откачам! Искам палачинки, искам палачинки! … В момента съм като някое лапе, което иска да му купят играчка, ама искам си палачинките пък!
- „Искам палачинки!” Женчо! Майкъл е женчо! Майкъл е женчо! – изимитира ме малкото ми братче – Джони. Ах как мразя този дребен паразит! Само да го набарам…
- Млъквай, Паразитчо! Не знаеш просто какво ще ти се случи ако те хвана…! – заплаших го . Той вече знаеше от личен опит, какво е да го заплашвам. Миналата година такъв бой яде… Е, добре, не беше кой знае какво, ама здравата го стреснах. МИслех, че повече няма да ме закача, но ето че всеки ден идва с нещо изненадващо 
- Женчо, женчо! – затананика си той и тръгна да бяга.
- Само да те спипам…! - изкрещях подире му.
- Ето я и закуската! – появи се мама . Е, крайно време беше! – Яйца на очи и бекон.
  Майка ми така ли не разбра, че не обичам яйца!? Добре, прекрасно! Сега ще ям точно това, което не искам! Как може да е такава…. Направо като заблеяна патица! Не, не чак така, ама… Сега… Можеше като ми прави подарък, да знае, че ще ми хареса!
- Да сядаме на масата! – избоботи татко.
  В този момент ми хрумна блестяща идея.
- Сега се сетих! Трябва да отида по-рано на даскало.
- Не запомни ли – училище, а не даскало! Имай малко уважение! – смъмри ме мама. Да, бла-бла. Поредното конско. Всъщност, беше само това, а не цяло конско, но ако още не сте разбрали – обичам да преувеличавам.   
- Добре, на училище.
- Защо ви викат толкова рано? Та то сега е 7ч., а ти си от 8ч. на училище! – бла-бла отново. Татко никога не пропуска подробностите.
- Ще… Ъъъ… Помагам на един приятел – Браво на мен! Измъкнах се с даскалото! Грабнах чантата си и по най-бързия начин излязох.
   
*****************************************************************

- Казвам ти, че пак я сънувах! – обяснявах му аз вече за стотен път.
- А аз ти казвам, че не може да сънуваш един и същ сън всяка вечер! Помисли малко! Не е логично! – ах , какъв инат е Тайлър! Макар, че той е най-добрия ми приятел от години, все още нещо не ми вярва за някой неща, като например съня ми.
  Вървяхме по коридора към кабинета по история.
- Честито за успеха, Майкъл! – поздрави ме Лари – един от зубърите (Името му винаги ме разсмива, прилича на „Ела, тук Лари!”, което се използва за кучетата, разбира се). Лари не е точно от зубърите, но всички така казват, защото той има типичният вид за един прекалено учещ идиот – нисък и дребен, винаги е с риза и панталони (идеално изгладени), носи големи и кръгли очила, има лунички и косата му винаги е мазно зализана с половин тон гел отгоре…
- Леле! Майкъл сега си още по-известен, отколкото беше! Чак Зубърчо те поздрави! – каза Тайлър. Зубърчо, ха-ха!
- Опасявам се, че си прав – отвърнах му аз. Преди малко ме разсмя, но като се замисля – няма нищо смешно в объркания ми живот. Направо… Аз съм един пълен тъпанар (не, не обиждам никой друг, освен себе си, което ме прави  не толкова тъп). Няма момиче, което да не ме харесва (какво сега? Изглеждам добре!)                                 
  Влязохме в стаята. Опа, май сме закъснели за час! Чиновете бяха пълни. Имаше само един свободен в ъгъла – нашият чин. Как стана това!? Аз тръгнах от вкъщи в седем часа, а сега е… Осем и петнадесет!
- Кой от вас ще ми обясни защо закъсняхте? – Учителката пак с нейния „ще правиш само това, което ти казвам” тон ни скастри. Но този път с право (това не оправдава другите сто пъти, макар че много ми се иска).
- Съжалявам госпожа София – отвърна Тайлър и заедно се насочихме към „късметлийския” чин. Така да се каже, всички викат на чина ни „късметлията”, защото аз го избрах. А аз съм известен с късмета си, да кажем… по целия свят. 
- Това не ви извинява! Днес за наказание ще правим тест! – започна госпожа София. Направо страхотно! Аз дори и не съм учил, а трябва да правя тест! София тръгна из стаята, като раздаваше листовете. Погледнах моето листче, което току що беше тупнало на чина ми. Супер! Двадесет и четири въпроса, нито един от които знам.
  Минаваха минути, а аз все още гледах безмълвно листчето. 
  Удари звънеца. Госпожа София закрачи из стаята, като събираше листовете. Ами сега? Грабнах химикала и започнах да зачерквам отговорите (Разбира се, на късмет) . Когато „страшилището” ( така наричаха госпожа София, когато е ядосана, а сега определено е) мина покрай мен, аз и подадох теста си.
  *****************************************************************
- Ама, че гаден тест! Чудя се само как ти успя да отговориш на всички въпроси! – запротестира Тайлър.
- Не съм ги решил! Играх на тото! – издадох се.
  Седнахме на масата за обяд. А обяда ще е … пица. Е, по-добре е от яйца. Захапах пицата. Ммм! Този път е по-вкусна от миналите пъти.
- Как може да сте така спокойни! Та ние направихме най-сложният тест на годината! – изпищя някой зад нас.
- Ааа! Моли, изкара ми вътрешностите с твоя „писклив” глас! – скастри я Тайлър.
- Прав си , извинявайте! – каза меко тя и се настани на стола до мен. Толкова е красива… И мила. Тя е най – добрата ми приятелка. Нарича се Моли (Никой не знае истинското и име, понеже тя не го казва. Измъква се с това, че е много гадно и на никой не му трябва да го знае. Аз никога не съм настоявал да ми го каже. За мен е важно не името, а човека). Аз , тя и Тайлър сме „Групичката”, така ни обсъждат всички в даскало. Групичката това…, групичката онова…
Оооф звънецът отново би и ни откъсна от стоенето заедно. Гадост. А колко исках да погледам Моли още няколко минути…Не! Не ме разбирайте погрешно! Не я харесвам, но е толкова прелестна… Направо ти прави кеф да гледаш как Мътната и черна и коса се разпилява около сърцевидното лице, на което блестят две светло зелени очи. По – надолу устните закриваха перфектно белите й като бисери  зъби.

ако някой прояви интерес ще пусна глава втора : )

Offline

#2 2011-03-27 18:20:20

raly_12
Member
From: Булеварда на любовта ;д
Registered: 2010-05-18
Posts: 3,354

Re: началото на нещо странно

Хубаво е..ще има ли още? wasntme


    Всяко нещо в живота се заплаща - с кръв, с пот, със сълзи, с лични жертви..Затова не завиждайте, не знаете кой с какво е платил! wink

Offline

#3 2011-03-27 18:23:25

Call Again
«√anity ℱair»
Registered: 2011-03-01
Posts: 6,703

Re: началото на нещо странно

некст  (arrow)

Offline

#4 2011-03-27 18:24:11

JuSst_me<3
Member
From: Really close
Registered: 2010-10-10
Posts: 1,193

Re: началото на нещо странно

ами ето докъдето стигнахме тогава...:


Глава Втора

И ето, че пак съм в час. Няма да се предам пред сладкия сън…Но пък гласът на госпожата е толкова унасящ… НЕ! Няма да заспивам, защото…. Абе мисля, че ще ми се размине, но не смятам да рискувам. Но ако няма да ме хванат, що да не си ударя един здрав сън и в следващите часове да съм активен…? Да, да, просто си търся оправдание, никой да не ме слуша (най вече главния мозък ). Дали пък да не си наема пазач? Ами да! Ще кажа на Тайлър да ме пази да не заспа… Да бе, той ще започне да ме мери с иглички, само ако сведа очи…Но какъв друг избор имам?
Написах му бележка, която гласеше следното:

  • Тайлър! Пази ме да не заспа! Ще ти се отплатя прещедро в каквото искаш!!! МОЛЯ ТЕ!
                               Майк

Хвърлих я към чина му. Той не я видя. Какъв тъпанар! Написах втора и се постарах тя да го удари колкото може по – силно в главата. Той естествено веднага я взе от земята, където бе паднала и я прочете. Набързо ми написа отговор и подхвърли „Пощата” към мен. Предвидливо я улових (Знаех, че ще се пробва да ме удари!) точно пред главата си и я положих върху чина. Отговорът беше:

  • После ще уговорим цената :Р. Да знаеш, няма да са пари!
                                                              Tай

Офф, този Тайлър! Понякога ми иде да го застрелям с базука! Само да имах такава… Би ми било по – приятно с въздушна пушка в този момент . Както и да е. Дори Тай да ме пази, пак ще трябва и сам да се пробвам да не заспа… Дали ще се получи???
***************************************************************************
Най – сетне тъпите часове свършиха и имам свобода до края на ден (Да се похваля – Не заспах през никой час!!!). Какво ли да направя? Дали да не отида… Не се сещам къде.   За пръв път имам свободно време, което да не мога да използвам…. Ще отида при другите две трети от „групичката” и ще помислим заедно.
Тръгнах към малката будка за хамбургери, където висяха обикновено Моли и Тай след даскало. Никой освен тях не ходеше там, защото : Първо – Бургерите бяха гадни, и Второ – беше в една забутана малка уличка. Не знам какво правеха там. Просто си седяха на задниците и бъбреха един с друг. Аз рядко ходех там, защото ми се струва тъпо. По – хубаво да седнат на някое кафенце, отколкото да мръзнат, върху ледените плочи, но това си е тяхна работа. Аз не се намесвам.
Ето, че стигнах. Супер! Просто… Как може да са толкова…идиоти? Пак бъркат нещо в малка колбичка. Пффф направо не се траят…Като бебета са! Ама… Какво слага Моли вътре?!? Това не е ли… Ужас! Люспи от нещо… Нещо голямо…
След две три секунди течността в шишенцето стана лилава.Не, това не бе течност. Това бе снобче от виолетови лъчи светлинка .Обви се във мини вихрушка от цветчетата на… Люляк? Леле, нещо странно става тук и аз трябва да разбера какво. Но ще изчакам още малко притаил дъх на ъгъла. Може би всичко си има съвсем логично обяснение….
Докато се успокоявах, Моли каза нещо, заразмаха нежните си пръсти и сякаш от ръцете и бликна лилава светлина, същата като от малката колбичка. Тайлър магически изчезна, сякаш, никога не е бил там. Момичето сложи тапа на колбичката и я прибра в джоба си. Направи го бързо, сякаш някой я наблюдаваше… Не, не някой като мен, а някой зъл човек, който следеше всяка нейна стъпка…
- К’во става? – Стресна ме Тайлър изотзад. Ама той не изчезна ли преди малко? Как дойде точно при мен?
- От’де се взе? Не беше ли преди малко при Моли? – Питах го. Той ми отвърна с озадачена физиономия. Явно не знаеше за какво говоря. Но…Всичко много се обърка… Да му кажа ли какви си ги измислям? Дали ще ми повярва? Най – вероятно не, затова не смятам да рискувам.
- Какво ми говориш??? Та аз ей сега отивам при нея, тя ме прати за “Pepsi”!
Странно… Какво ли става? О, аз ще разбера… Ще следя Моли, докато тя се разкрие. Както когато бях малък. Много обичах да си играя на детектив и да търся разни неща… Е, сега има истинска мистерия и аз ще я разгадая! Но Тай не трябва да разбира. Усещам го отвътре. Когато отворих уста да му кажа, от гърлото ми излезе само тихо съскане. Може би, съм усетил вярно, че не трябва да му казвам.

Offline

#5 2011-03-27 18:24:55

nqkfa_si_tam
Member
From: Някъде там...
Registered: 2010-09-06
Posts: 5,436

Re: началото на нещо странно

Харесва ми!!


Открих сродната си душа. Той - не!

Offline

#6 2011-03-27 18:35:37

ecei
Е ' Т И °
From: College Princeton °
Registered: 2010-12-25
Posts: 3,858

Re: началото на нещо странно

Просто..  Мноооого ми хареса !  heart И  искам още . sun  smile


†  †   † † † † † † † † † † † † † † † † †

Offline

#7 2011-03-27 18:42:41

girlcheto
Member
From: New Yorkk ;pp
Registered: 2009-01-10
Posts: 1,999

Re: началото на нещо странно

Става интересно happy Кога ще постнеш следващата част tongueout


Реален свят .. реални хора с нереално самочувствие..

Убиецът от град Хевън <--- първата ми история

Offline

#8 2011-03-27 18:44:12

z0richka
Member
Registered: 2009-11-14
Posts: 1,122

Re: началото на нещо странно

Униkално е . star
 
Неkст ?


Life si full of Fake people, so Trust no one but yourself.

Offline

#9 2011-03-27 18:53:58

raly_12
Member
From: Булеварда на любовта ;д
Registered: 2010-05-18
Posts: 3,354

Re: началото на нещо странно

Още wasntme


    Всяко нещо в живота се заплаща - с кръв, с пот, със сълзи, с лични жертви..Затова не завиждайте, не знаете кой с какво е платил! wink

Offline

#10 2011-03-27 19:03:51

Call Again
«√anity ℱair»
Registered: 2011-03-01
Posts: 6,703

Re: началото на нещо странно

Браво!

Offline

#11 2011-03-27 19:33:36

AnOnImKaAa
Member
From: Габрово
Registered: 2010-02-13
Posts: 625

Re: началото на нещо странно

Некст !  heart


Да пишеш на български с латински букви е все едно да пишеш с л*йна по стената, чете се но няма да е приятно !

Offline

#12 2011-03-27 19:51:23

krisinka_pufinka
Member
From: Dubaii ^.^
Registered: 2010-09-06
Posts: 7,240

Re: началото на нещо странно

харесва ми smile


[list=*]
[*]“Добре е да имаш пари и нещата, които можеш
да си купиш с тях, но също е добре, от
време на време да се уверяваш, че не
си загубил нещата, които не могат да се
купят с пари.”
[/*]
[/list]

Offline

#13 2011-03-28 11:23:44

TwilightGirl90
Member
Registered: 2010-06-16
Posts: 18,530

Re: началото на нещо странно

Интересно е.


[list]Истинската сила е да се усмихнеш,
когато очите ти са пълни със сълзи. [/list:u]

Offline

#14 2011-03-28 12:54:09

nani_tyyy
Member
From: Rupetland ^^
Registered: 2010-01-28
Posts: 272

Re: началото на нещо странно

Още.. sun


[img]http://prikachi.com/images/515/5501515R.jpg[/img]

Offline

#15 2011-03-31 12:10:42

girlcheto
Member
From: New Yorkk ;pp
Registered: 2009-01-10
Posts: 1,999

Re: началото на нещо странно

Много ми харесва! Чакам следващата част  :p


Реален свят .. реални хора с нереално самочувствие..

Убиецът от град Хевън <--- първата ми история

Offline

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook