The Chosen..

fenfantazi_ · 2011-03-31 09:45:50

С една моя приятелка решихме да напишем история.Ето и първа част.Ако ви харесва, пишете и sunshinexgirl ще пусне 2 част!
-------

Аз съм една от избраните. Избраните са хора, белязани в мига на раждането си. Тогава те се сдобиват с необикновени качества. Когато навършим 13 години отиваме в специалното училище „Грейнвич”. Ето как започна всичко..
- Линейка!? Джаксън авеню номер 6. Побързайте! - баща ми затворил телефона и се обърнал към мама - Скъпа? Линейката идва. Скоро ще сме в болницата.
Това е моментът на моето раждане. Родителите ми отишли в болницата бързо, но по време на раждането имало усложнения. Докторите успели да ме спасят, но майка ми починала. С времето разбрах, че имам способности - усещах чувствата на хората. Установих го, когато бях на десет години. Чувах чувствата на Мат, който бе първото ми гадже. Те бяха така изпълнени с любов към мен, че нямаше как да не харесам това момче.
Когато станах на 13 години..
- Анабет! Ставай, че скоро Кристин ще дойде! - Уф! Баща ми, както винаги не искаше да закъснявам, било то за училище или за среща с моята най-добра приятелка. Станах от леглото (бях цялата омотана в завивката) и отидох в банята. Не знам дали огледалото беше развалено, но показваше, че косата ми е в отчаяно състояние. Не исках и да мисля,какъв е дъхът ми, затова първо си измих зъбите. После се съблякох и влязох под душа. След 10-20 минути се увих в кърпата си, за да се подсуша. Преметнах дългата си, леко къдрава, кестенява коса , за да я вчеша по-добре и тогава видях нещо в огледалото. На врата ми имаше малка татуировка , изобразяваща преплетени триъгълник и едно сърце. Отворих широко очи. Не помнех да съм си правила подобна рисунка, нито пък се сещах да съм се напивала скоро, за да ида да свърша тази глупост. Реших да кажа на Кристин, тя може би щеше да има обяснение.С нея се бяхме разбрали да посетим гробището, понеже се навършваха 13 години от смъртта на майка ми, а след това, да направим обиколка на магазините. Облякох си дълъг, зелен потник и клин, взех си голямата чанта и слязох по стълбите. Веднага ме обзе тъжно чувство. Баща ми мислеше за мама. Чувстваше се зле, но не го показваше. Крис позвъни и аз отворих вратата. Тя само леко надникна, защото аз бързо излязох при нея.
- Здрасти! Как си днес? Как е Джон? - Типично за Кристин! Тя винаги наричаше татко с името му. Така се чувстваше по-зряла. Понеже ми беше най-добрата приятелка, знаеше за дарбата ми.
- Ох! Как да е? Мисли за мама. Тежко му е.
- Разбира се! Сигурно и на теб ти е мъчно. Чудя се как ще се забавляваш с мен по магазините, както обикновено! - да,наистина се притесняваше за това. И как иначе, нали ми е приятелка. Угрижените й сини очи, в контраст с черната й коса, тревожно гледаха моите, пъстри, и сякаш се надяваше да не заплача всеки момент. Вървяхме към гробището с бавни стъпки. Леко приближавахме до гроба на мама.

Demolina · 2011-03-31 09:48:59

Харесва ми .. Още ?

кFo ?! · 2011-03-31 09:49:45

Като цяло бива, обаче с нищо не ме грабна.

TwilightGirl90 · 2011-03-31 09:52:46

Малко са историите, които наистина ми харесват, а тази е една от тях.
Продължавайте!

Yov1ty · 2011-03-31 09:59:31

Харесва ми ^^.
ПС: choose е неправилен глагол и трябва да е chosen.

miminzetyyy · 2011-03-31 10:09:40

Харесва ми.Продължение?

vaflichka · 2011-03-31 11:03:35

Особено ми хареса.
Некстт <3

shushi_10 · 2011-03-31 11:16:53

Хареса ми много. :p

sunshinexgirl · 2011-03-31 11:32:57

Ето я и 2 част.. Надявам се да ви хареса.

-------------

„Роуз Алексис Бриджис”1961г.-1995г.

Надгробният надпис на майка ми, издълбан върху двете крила поставени като надгробна плоча. Снимката й ми се усмихваше, сякаш всеки момент ще изскочи и ще ми сподели някоя тайна. Но тя направи точно това! Не, от нея не излезе красивата ми синеока майка, играеща с кафявата си, дълга коса. Не! Излезе елегантна дама със строга, прибрана прическа и толкова млада, но същевременно сякаш е живяла хилядолетия наред. Крис не я видя, понеже ме чакаше на алеята до гробището. Тя не обичаше тези места и очакваше с нетърпение нашата разходка. Новопоявилата се дама пристъпи напред и се представи:
- Аманда Берлий! Драго ми е да се запозная с Вас, г-це Бриджис. Аз съм директорката на училище „Грейнвич”. Предполагам, че нямате идея за какво става дума - така си и беше - затова нека Ви обясня. ”Грейнвич” е гимназия за такива като Вас. Сигурно тази сутрин сте забелязали интересна татуировка на врата Ви. - бързо напипах мястото с ръка - Тя е знак, че сте „избрана”.
- За какво?
- Има време за всичко! Важното сега е, че при навършването си на 13 години, трябва да постъпите в гимназията. Имате един месец да изоставите живота си тук. Гимназията е задължителна. През този месец ще Ви бъде изпратен „защитник” - бързо ще го разпознаете, който ще Ви помага да се ориентирате в подготовката си. Сега е мястото да спомена, че ”избраните” се групират в такива, които притежават дарба и в техните „защитници”. Както може би Ви стана ясно, Вие спадате към първите. Пожелавам Ви късмет и се надявам да се видим след месец. В гимназията ще Ви бъде разрешено да контактувате с близките си тук, но само чрез интернет или телефон. Предполагам, че ще е необходимо да споменете на г-ца Кристин Хафний за „Грейнвич”, но само ако й имате пълно доверие! Е, сега е време да се оттеглям! Приятен ден!
И тя се изпари. Буквално! Не казах на Крис за тази среща, въпреки че й имах пълно доверие, не смятах да се изкарвам на луда пред нея. Не й доверих и за татуировката, тъй като вече знаех за нейния произход. Вечерта си легнах, надявайки се, че всичко е било просто сън!

fenfantazi_ · 2011-03-31 11:50:20

Следващата част ще е от мен!

TwilightGirl90 · 2011-03-31 11:53:49

И тази част е много добра.:)
Още?

vaflichka · 2011-03-31 11:57:56

Супер е ..
Ощее ! <3

the_cool_girl_97 · 2011-03-31 11:59:35

И тази част е много добра.:)
Още?

да наистина още ще има ли??

miminzetyyy · 2011-03-31 12:01:55

некст

fenfantazi_ · 2011-04-01 14:23:06

Ето и 3 част!
---------

Сутринта се събудих и продължавах да имам спомена от гробището, както и татуировката на врата си. Замислих се, че жената не е била илюзия и наистна съм избрана за нещо. Но за какво?! И какъв беше този „защитник”? Сетих се, че по време на разговора ни, не можах да устея нито едно чувство на жената срещу мен. От опит знаех, че няма безчувствени хора, най-много да са безразлични. Тази нейна недостъпност ми се стори подозрителна. Накрая просто реших да изчакам нещата да се развиват и станах да се приготвям за училище. С Крис се бяхме уговорили да се срещнем и да отидем заедно. Поразбързах се, за да не закъснея. Измих си зъбите. Взех си освежителен, сутрешен душ. Насочих се към гардероба, за да избера какво да облека. Г-жа Берилий бе казала, че ще се срещна с моя „защитник”. Може би щеше да е днес, затова исках да изглеждам добре. Облякох свободна, бяла рокля, която се спускаше до малко над колената ми. Около врата си увих красиво, копринено, синьо шалче, а на главата си сложих любимата си диадема, в тон с шалчето.
Слязох по стълбите и заварих баща ми да си прави яйца на очи. Тананикаше си песни на Nickelback. За разлика от него, аз не понасях яйца, затова набързо си приготвих зърнена закусна. Взех купичката и отидох при татко:
- Здрасти! Как спа? - попитах аз.
- Оо! Не мога ти отговоря, понеже още спя. Цяла нощ не съм мигнал. Алармата на пежото отсреща не спря да звъни през цялото време. Ти не я ли чу?
- Хм, не! Но сигурно е защото бях много изморена и спах като пън.
„Дзън! Дзън!” Някой звънеше на входа.
- Сигурно е Крис. Тръгвам! Чао татко!
- Чао скъпа! Внимавай!
- Хей! От кога не сме се виждали? - прегърна ме Кристин.
- От вчера! Какво прави през цялото време, когато не мислеше, колко ти липсвам? - заядох се аз.
- Ами.. мислех, че е време да си хвана ново гадже.
- Опа! Помниш какво стана със Сам, нали?
-Е, той беше идиот! Да ме зареже по телефона! Моля ти се! Той на Джо Джонас ли се правеше!?
Засмях се на тъпата й шега. Сам бе бившото й гадже. Скъса с нея преди два месеца по най-неловкия начин да го направи по телефона. Тя беше депресирана цяла седмица.
- Както искаш! Ама да не се оплакваш после! Аз смятам да изчакам още, не ми се занимава с момчета.
В училище първият ни час беше биология. Мразех го, но кой обича да изучава червей?! Г-н Бенет влезе в кабинета. Седна зад бюрото и отметна прошарените си кичури коса, които бяха паднали пред очите му.
- Добър ден, ученици! - поздрави той - Предполагам, че вече сте видели новия ученик! - Кой, кой? А! Нов ученик ли? Улисана в разговори с Крис, не съм забелязала момчето, стоящо самотно на последния чин. Той беше прекрасен, невероятен. Леко дългата му черна коса се спускаше прекрасно покрай лицето му. Палави кичури влизаха в сините му очи, но момчето сякаш ги пренебрегваще. Перфектните извивки на тялото му личаха през сивата му тениска. В обикновеното си облекло от широки дънки и кецове той изглеждаше ослепително. Лицето му - сякаш гледах срещу слънцето. Устните му, толкова красви и привлекателни, образуваха великолепна усмивка, разкриваща белите му зъби. Отново погледнах в очите му - Боже очите му! В тях бе събрана красотата на света. Синьото от цялото небе се показваше от там. Те изразяваха угриженост, но и забавление, сериозност, но и поход. Те бяха всичко в едно. А момчето.. беше единствено, уникално, красиво!
- Това е Брайън Брек Лий. - извади ме от унеса г-н Бенет - Вече ще е във вашия клас. - Оо,какво име - Брайън,но я чакай малко! Изведнъж се сетих за думите на г-жа Берилий:” През този месец ще Ви бъде изпратен „защитник” - бързо ще го разпознаете..” Преди никога не съм мислила, че едно момче е единствено, особено когато не съм усетила чувствата му. Не съм ли?! По дяволите! Това означаваше, че Брайън, прекрасното момче, беше моят защитник!

viktoriq_biserova · 2011-04-04 17:54:11

още

JuSst_me<3 · 2011-04-05 20:58:38

"Белязана" 2 ?! |-(

fenfantazi_ · 2011-04-06 10:41:28

(question) (question) не, даже не съм чела тази книга! (exclaim)

nani_tyyy · 2011-04-06 14:03:57

Ощее..

sunshinexgirl · 2011-04-06 16:02:27

4 част ..

-----------------

В голямото междучасие..
- Пфу! Страшно съм огладняла, че целия магазин ще изям! - оплака се Крис.
Вървяхме към маркета до училище, когато..
- Хей! Гледай къде ходиш! - с Брайън се сблъскахме - Блейко! - Подразних го аз, а после го отминах.
- Оу! Какво ти става бе? Не го ли видя? Очевидно те харесва, гледа те по „онзи” начин. А и той не е за изхвърляне, ако не си падаше по теб щях да му предложа. Не видя ли това тяло? Тези мускули не се поддържат лесно. Сигурно всеки ден ходи на фитнес!
- Хм! Казах ти, че не ми е до момчета! А, и откъде разбра, че ме харесва? Халюцинираш! Чувствай се свободна да го желаеш, понеже ми е безразличен!
Казах го, но изобщо не беше вярно. Единствената причина да не припадам по Брайън бе, че той има връзка със свръхестественото. Сигурно звучи егоистично, понеже аз съм тази която усеща чувствата на хората, но точно там е проблема! Мразех дарбата си. Всеки ден, всеки Божи ден, през мен минават хиляди чувства - тъга, радост, болка, възбуда и аз изживявам всичко до такава степен, че забравям аз да чувствам. Не понасям мисълта, че момчето до мен може да е част от този ужас. Но той беше не просто момче, а момчето, което ми разтуптя сърцето. Желаех го! По всякакъв начин! Исках да е мой! Да го притежавам, но не и когато неговият свят е светът на моето проклятие.
Когато свършихме уроците, с Кристин се разделихме. Нямаше да се прибираме заедно, защото нейните щяха да ходят на ресторант по слечей рождения ден на майка й.
- Чао! Да честитиш на майка си! - изпратих Крис до колата на техните.
- Уф! Сори, че не сме заедно, особено сега по тъмното, ама днес е взела, че се е родила мама.
- Няма проблем. Забавлявай се!
- Едва ли, ще има само четирдесет годишни хора!-оплака се приятелката ми.
- Чао, Крис! - побързах да я прекъсна аз, да се прибера преди още да е настъпила истинката тъмнина на нощта.
Вървях по тротоара, мислейки си за Брайън.Какво ли трябваше да прави, щом ми беше „защитник”. От какво ли ме защитаваше?
- Хей! Здрасти! Къде е приятелката ти?-Кой.. о,не! Брайън вървеше до мен!
- Не мисля, че те интересува! По скоро аз трябва да те запитам, защо си тук. Следиш ли ме?
Започна да вали. Засили се, всеки момент щеше да се изсипе порой. Да му се невиди, защо точно днес съм с дреха без качулка!?
- П редполагам, че това и нещо като мое задължение щом съм ти „защитник”. - оправда се Брайън. - Трябва да те пазя!
- Нямам нужда от детегледачка!-сопнах се аз и изскочих на пътя.Колкото по-далеч бях от момчето, толкова по-добре.Не исках да започна да го харесвам!Да изляза на пътя беше глупаво, но не се виждаше жива кола.Изведнъж Брайън ме хвана и ме бутна до една стена.
-Не мисля така.-каза той
Точно две секунди след това един автомобил профуча с бясна скорост, минавайки точно през мястото, където бях до преди малко.Шофьорът пиян ли беше!?Но както и да е, Брайън ме бе спасил.Погледнах го изплашено.
-„Защитниците” нямат дарби, но техните сетива са по-изострени.Виждаме, чуваме и имаме по-добри рефлекси от вас.-обясни той, лъхайки в лицето ми.Бях заклещена между него и студената стена.Още държеше ръцете си подпрени от двете стани на гавата ми. Телата ни почти се докосваха. Лицата ни бяха толкова близо, че виждах прекрасния цвят на очите му по-добре от всякога. Устните му ме привличаха, толкова плътни и неустоими. Измежду тях излизаше приятен дъх, разбиващ се право в мен.-Така чух, че колата се задава и те избутах от пътя. Доста глупаво от твоя страна да навлезеш в обсега на пияните шофьори.
Наведох смутено глава. Беше прав, по дяволите! Какво си мислех? Дъждът вече беше станал пороен. Изглеждах така, сякаш току що съм излязла от банята, но съм се къпала с дрехите. Колко неловко! За разлика от мен обаче, Брайън изглеждаше удивително, дори и целият подгизнал. Капките падаха от косата му и се стичаха по лицето му, докато не стигнеха устата му. Ох, как им завиждах. Бленувах да докосвам това лице сега.Боже, какви ги говоря? Не трябва да си мисля такива неща! Познавах Брайън едва от няколко часа! В този момент един студен пръст повдигна брадичката ми, като ми наложи да поглдна в очете на момчето срещу мен.То сведе леко глава и притисна мокрите си устни в моите. Най-накрая! Щях да изригна от радост.Исках да се отдръпна, защото знаех, че това е нередно, но не можех. Притиснах се по-плътно към Брайън и ми беше приятно. Целувах го и той мен, и не исках никога да спира!

viktoriq_biserova · 2011-04-06 18:52:44

още

miss_hot · 2011-04-07 17:32:03

Много ми харесва
Ощее ..

nani_tyyy · 2011-04-07 18:26:39

Уникално.
Оше..

fenfantazi_ · 2011-04-13 11:29:50

Съжалявам за закъснението!Ето и 5 част.
-------
- Стига! Това не трябваше да се случва! - отблъснах аз Брайън. - Ако си ми „защитник”, от какво ме защитаваш?От паралелизиране на устните ли? - бях толкова гневна. Не беше честно да ме целува така добре, особено когато се мъчех да го избия от главата си. А, и беше конфузна сцена, като се има в предвид мокрото положение, в което се намирах,на всичкото отгоре притисната между Брайън и стената. Той ме гледаше и ми се усмихваше така, сякаш беше готов отново да ме целуне, стигаше му да направя и най-малкия намек.
- Мм! Длъжен съм да се грижа за теб. Видя ли, че не си добре в някое отношение, веднага трябва да го поправя. Сега ми се стори, че нещо се схващаш и..
- Сторило му се значи! Не може току-така да спасяваш момичета от смърт и после да ги целуваш, сякаш е нещо нормално! - Всеки момент щях да изригна, но от гняв или вълнение и аз не знаех.
- Ами, че то е нормално! Досега не си ли се целувала? - учуди се Брайън. - Значи правилно съм постъпил. Не трябва да пропускаш такива специали мигове. Ето, вече знаеш, че не е нищо лошо и ще си се целуваш на воля, нали? - усмихна се самодоволно той.
Нарочно ли го правеше, или?
- Разбира се, че съм се целувала кретен такъв! Не се прави на ударен и двамата идеално знаем, че не можеш да направиш нищо, освен ако не си сигурен, че ще е в моя полза. Така че „защитнико” , не е нужно да ми даваш повече от тези „уроци”, ще се спрява и без тях.
След тези думи го избутах от мен и се затичах по посока на дома ми. Секунда по-късно се обърнах, за да проверя дали Брайън не бе тръгнал след мен, но него го нямаше. Побягнах към вкъщи през поройния дъжд.
Спрях чак, кагато стигнах стаята си. Набързо се съблякох и влязох под душа. Топлата вода дейставше успокоително на раздразнената ми от студа кожа. Постоанно си мислих за онзи момент, когато Брайън ме целуна, а сцената минаваше пред очите ми безброй пъти. Докоснах устните си. Допреди 10 минути ги докосваше и Брайън. Чувствах се странно привлечена от него. Надявах се, че не се влюбвам... Не трябваше!
Излязох изпод душа и се подсуших. Облякох си пижамата и се шмугнах под завивките. Цяла нощ романтичната сцена не спираше да се превърта отново и отново в съзнанието ми, докато накрая не се унесох и не заспах.
„Дзър!Дзър!” Какъв беше този шум? Ох, проклетата аларма. Показваше, че часът е 6:30. Станах и се зачудих какво да облека. Спрях се на къса, дънкова пола, бял потник и бели, леки ботушки до коленете. Оставих разпусната косата си. Взех си раницата и коженото яке и слязох по стълбите. На масата в кухнята се простираха в една чиния порция палачинки и мед (любимото ми). До тях имаше бележка. Взех я и прочетох написаното.
„Скъпа, съжалявам, че не можахме да се засечем, но снощи след работа колата се развали и трябваше да я откарам в сервиза. Сигурно няма де се върна до обяд, така че приятно училище. За конпенсация ти приготвих любимите палачинки. Бон апети!
С обич: Татко!”
След вкусната закуска бе време за уроци. Крис звънна на входната врата. Двете тръгнахме за училище. По пътя си мислех, че скоро ще видя Брайън.
- ...и после пуснаха конфетите... Анабет! Слушаш ли ме изобщо? - Крис ми разправяше как е минало партито на майка й, но аз изобщо не я слушах.
- А, да! Извинявай, отнесох се! Та, какво за конфетите?
- Да не се е случило нещо Ана? - тя не се хвана на опита ми да я върна на темата й. Знаех, че скоро щеше да научи. По-добре да й го кажа сега.
- Снощи ме целуна. - казах, надявайки се да разбере бързо, за кого става дума и, че ми е неудобно да говоря.
- Кой? - клюмнах с напразните си надежди. Крис толкова бавно схващаше!
- Брайън. Вчера след даскало. След като се разделихме. - обясних й аз.
- И ми го казваш чак сега? Остави ме да ти разправям за скучния рожден ден на майка ми, а не ми каза такава сочна и интересна новина? Направо съм ужасена, че имам такава приятелка! - Крис се бъзикаше, но донякъде беше разочарована, че не съм й казала по-рано.
- Извинявай! Наистина го смятам за нещо безинтересно и затова не ти споменах.
-Безинтересно ли? Това е...
-Здравейте момичета! - Брайън бе прекъснал Крис, която го гледаше със зяпнала уста. -Анабет, може ли да поговорим? Насаме? - добави той, стрелкайки с поглед приятелката ми. Тя явно предположи, че Брайън ще ми се обясни в любов, защото деликатно се изниза и влезе в двора на училището, смигвайки ми преди да се скрие от погледа ми.
Останах сама с Брайън. Погледнах го в очакване да ми съобщи нещо важно. Той се усмихваше загадъчно.

pink_sunshine · 2011-04-13 17:24:50

Охх много е интересно Харесва ми ужасно много,пуснете още,моля ви

#1 2011-03-31 09:45:50

Re: The Chosen..

#2 2011-03-31 09:48:59

Re: The Chosen..

#3 2011-03-31 09:49:45

Re: The Chosen..

#4 2011-03-31 09:52:46

Re: The Chosen..

#5 2011-03-31 09:59:31

Re: The Chosen..

#6 2011-03-31 10:09:40

Re: The Chosen..

#7 2011-03-31 11:03:35

Re: The Chosen..

#8 2011-03-31 11:16:53

Re: The Chosen..

#9 2011-03-31 11:32:57

Re: The Chosen..

#10 2011-03-31 11:50:20

Re: The Chosen..

#11 2011-03-31 11:53:49

Re: The Chosen..

#12 2011-03-31 11:57:56

Re: The Chosen..

#13 2011-03-31 11:59:35

Re: The Chosen..

#14 2011-03-31 12:01:55

Re: The Chosen..

#15 2011-04-01 14:23:06

Re: The Chosen..

#16 2011-04-04 17:54:11

Re: The Chosen..

#17 2011-04-05 20:58:38

Re: The Chosen..

#18 2011-04-06 10:41:28

Re: The Chosen..

#19 2011-04-06 14:03:57

Re: The Chosen..

#20 2011-04-06 16:02:27

Re: The Chosen..

#21 2011-04-06 18:52:44

Re: The Chosen..

#22 2011-04-07 17:32:03

Re: The Chosen..

#23 2011-04-07 18:26:39

Re: The Chosen..

#24 2011-04-13 11:29:50

Re: The Chosen..

#25 2011-04-13 17:24:50

Re: The Chosen..

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook