Тайнствената стая

miminzetyyy · 2011-04-01 16:44:07

Това е моята нова история.Искрено се надявам да ви хареса.Приятно четене!
Ако ви хареса ще постна още
1 глава Ожесточеното каране

-Ивааа-чу се вик от долния етаж
Майка ми отнова се беше развикала за нещо.Какво ли беше сага?
-Идвам мамо,само да се преоблека.
Аз съм момиче на осамнадесет години.С кафява коса и сини очи.Всички мой приятелки ме наричаха малчо,защото бях много ниска за възрастта си .Едва 1,62.
-Ах ето те къде си била.Не ме ли чу? От одеве викам.
Майка ми не беше като другите.Аз много си я обичах,но понякога и се карахме ожесточено.Причина затова беше „тайнствената” стая на тавана.Там имаше едно помещение,което мама винаги заключваше и никога не ми даваше да влизам вътре.Много пъти съм я питала за него,но тя винаги ставаше много нервна.Сега се повтори същото.Днес навършвах осемнадесет и имах поне малко право да разбера,какво имаше вътре.
-Нина,така се казваше майка ми,и много мразеше да я наричам по име,кога смяташ да ми кажеш за стаята горе?
-Когато му дойде времето.
Тя винаги ми отговаряше така.Именно затова пак се ядосах.Обичайно тряснах вратата и тръгнах на училище гладна.
-Хей,добре ли си?-попита ме Амбър
-Добре съм,но нали знаеш,днес отново попитах мама за онзи въпрос и тя отговори същото.
Всъщност това се бе превърнало в традиция,всяка година на моя рожден ден се карахме затова.Така неусетно говорейки си с Амбър звънецът би.Аз тръгнах по коридора забила глава в пода.Изведнъж се сблъсках в някой.
Когато вдигнах глава видях едно момче.Ах какво момче,голям сладур.С руса коса и сини очи.Успях само да промърморя:
-Съжалявам...

Call Again · 2011-04-01 16:46:18

Хубаво е !

кFo ?! · 2011-04-01 16:48:46

Не ме грабна. За мен е доста слабо.

radieto · 2011-04-01 16:54:29

Малко си пуснала много кратко от него, но може и да е интересно нататък.

miminzetyyy · 2011-04-01 17:08:52

Довечера,може да пусна и 2 глава

fenfantazi_ · 2011-04-01 17:39:45

Не ме грабна. За мен е доста слабо.

но маже да стане интересно!

vaflichka · 2011-04-01 17:46:15

Ами за сега не виждам нищо особено, но после може да стане инетересно, затова ако исакш пусни следващата част.

miminzetyyy · 2011-04-01 18:03:51

2 глава Началото
Надявам се да ви хареса.Предварително се извинявам ,ако има грешки.Приятно четене!
-Не,всъщност аз не гледам накъде вървя.Ах колко съм глупав,забравих да се представя.Името ми е Атрею и от днес нататък ще уча в това училище.
Атрею,Атрею,само това чуваха ушите ми.Така се бях захласнала по него,че въобще не бях чула въпроса му.
-А ти как се казваш?
Изведнъж се сепнах и отговорих:
-Ива,приятно ми е.
-На мен също-отговори той.А сега какъв час имаш?
-Биология.Ти?
-Аз също.Да вървим!
Двамата с Атрею влязохме в час.По едно време чух отнякъде глас..
-Иваа,Иваа, погледни насам!
Аз се обърнах ,но не видях нищо.Само един малък,зелен гущер. „Сигурно полудявам”-помислих си аз.Но отново се чу:
-Погледни насам!
Аз естествено отново се обърнах и на мястото на гущера видях едно момче.Толкова се изненадах,че подвикнах.
-Добре ли си?-попита ме Амбър
-Аз,да добре съм,но видях нещо твърде странно.Чух гущера да говори,а след малко като се обърнах той се беше превърнал в момче!
-Сутрешния скандал наистина не ти се е отразил добре-засмя се широко Амбър.
-Както и да е !
Така в мисли и грижи прекарах целия час по биология.То и нямаше какво да се чуе,най-много викането на учителя ни.Всъщност не само този час прекарах така.Докато си бях усетила и училището свърши.
Прибрах се вкъщи и както винаги прегърнах майка ми,все едно не се беше случило нищо.
-Добре ли си-попита ме тя.Виждаш ми се бледа.Да не си болна?
-Не,не съм!
В момента,в който казах тези думи усетих нещо странно.На ръката ми се появи странен надпис-„ С живите ще си жива,с мъртвите ще си мъртва”.Когато видях това се уплаших много.Веднага се качих в стаята си.
„Боже мой,какво ще значи това-мислих си аз.Не си спомням да съм си драскала нещо по ръката,въпреки,че написаното беше с нещо като молив.Когато най-сетне се реших слезнах долу,за да разкажа на мама за днескашното си преживяване”
-Мамо,аз днес видях нещо.Но направо ще ти го покажа.
Аз вдигнах ръкава на блузата си и й показах странния надпис.Горката ми майка в момента,в който видя това пребледня цялата.
-Ива,знаеш ли какво значи това?
-Не.Какво?
-Денят настъпи1Днес аз ще ти отворя „тайнствената” стая!
Майка ми тихо ме хвана за ръката и ме закара пред вратата на стаята.Тя понечи и взе ключовете от един стар,прашен сандък.В момента,в който я отвори един сноп светлина ме огря.
-Какво е това?-попитах аз
-Моят свят-отговори тихо тя.
Така започна едно невероятно приключение...

miss_hot · 2011-04-01 18:11:47

Интересно е. Харесва ми

krisinkaa_1997 · 2011-04-01 18:45:22

Браво бе Миме

miminzetyyy · 2011-04-01 18:52:41

Благодаря на всички ви.ще се постарая утре да постна нова част!

lovelyy · 2011-04-01 19:32:41

Браво

sunshinexgirl · 2011-04-01 20:06:07

Интересно е. Харесва ми

кFo ?! · 2011-04-01 20:26:13

Сюжета ти е добър, обаче от страна на самото изграждане произведението ти е много слабо. Описанието не е достатъчно, имаш някой изрази, които не са подходящио използвани. Продължавай, обаче се опитай да го изпипаш малко повечко.

pap1ty · 2011-04-01 21:05:06

Харесва ми. Продължи го.

miminzetyyy · 2011-04-02 07:45:46

Извинете ме,ако има грешки.Приятно четене!

3 Глава Историята на мама и едно неочаквано пътуване.

В момента,в който майка ми промълви тези думи аз се чудех дали да се смея или да плача.Понеже знаех,че света е един,а не два.
-Светът ти ли? – попитах аз учудена.
-Да.Сега ще ти разкажа моята история.
Когато бях на двадесет години имах право за пръв път да дойда в този свят.Аз естествено го направих,бях чувала за птиците,горите и всички други чудни неща.Имах точно един месец и след това трябваше да се прибера.Но за беда се влюбих в „тукашен човек”.От тази връзка след девет месеца се роди ти. „Живо-мъртвото”дете. Живо заради моя свят,в който хората общуваха с животните и бяха безсмъртни, и мъртво заради светът на баща ти,в който те не общуваха и умираха.Старейшините естественео разбраха за теб и ме прокудиха от „чудния”свят.Но предсказаха,че когато станеш на осемнадесет години,ще те вземат при себе си.
След тази история аз се облегнах тихо на стената и започнах да размишлявам над казаното от майка ми.
-Ауч! -не след скоро изпищях аз
-Прощавайте госпожице Ива,но дойдох да ви съобщя нещо1
В този миг видях едно зелено гущерче което ми говореше.И да то беше същото от училище.Малко учудена аз промълвих:
-Кой си ти?
-Прощавайте-изхили ми се някак си с надсмешка .Аз съм Пан ,и от днес нататък ще ви бъда помощник в „другия” свят.
-Пан така ли?.Хмм приятно ми е.
В този момент аз подадох ръка,но вместо гущерчето да стои и да ме гледа ми подаде ръка.То отново се беше превърнало в момче.
-Не го очаквахте нали?-погледна ме то.
-Не!-отговорих моментално
-Е, имам една новина за вас.Имате точно три дни да се сбогувате с приятелите и с всичко на този свят.Точно след тези дни аз ще дойда и ще ви отведа в „нашия свят”.А сега довиждане-отново ми се подсмя злобно и сякаш за секунди изчезна.
Съжалявам за тъпата глава,но трябваше да се знае откъде е този надпис на ръката!
Критика/Мнение

miminzetyyy · 2011-04-02 09:51:45

Ако има интерес мога да писна и 4 глава

viktoriq_biserova · 2011-04-02 13:24:01

пускай разбира си.....Уникално е!

karriikkxx · 2011-04-02 13:25:24

Добро е,пускай

miminzetyyy · 2011-04-02 16:45:24

Извинете,ако има грешки.Надявам се да ви хареса.Приятно четене!

4 глава Три дни преди заминаването
Веднага щом Пан изрече тези думи аз изхвърчах като стрела към стаята си.От една страна се чудех как ли ще оставя всичко тук,а от друга любопитството от непознатото ме дърпаше да се радвам.Така мислите ми бяха прекъснати от звъненето на телефона.
-Ива,добре ли си?Днес в училище беше малко разсеяна!
Беше Амбър,искаше ми се да й кажа,но нещо ме спря.
-Да,да добре съм.имах малко главоболие,но ми мина!
-Звучиш ми някак странно,добре ли си наистина?
-Да-отговорих й отново.
Но не знам от какво вместо да й го кажа спокойно,аз го бях извикала.
-Ще ти звънна после!
Усетих,че нещо става с мен.Започвах да чувам разни гласове,въпреки,че в стаята нямаше никой.
-Предполагам вече си започнала да разбираш езика на животните.
Докато се бях хванала за главата ,заради болката майка ми беше влязла в стаята.-Животни ли?-попитах я стенейки
-Да.Гласовете, който чуваш сега са на животните отвън .Но понеже не си свикнала с това,мозъкът ти не ги е "преработил".
Аз я погледнах толкова учудено,че тя само ме изгледа и си отиде.Легнах на леглото и започнах да мисля "днес е първият ден.След още два,ще мога да виждам този свят само един ден в годината".Така потънала в мисли аз съм заспала неусетно!
Благодаря на всички,който следят историята ми!Съжалявам,че е кратко,но в момента пиша и 5 глава.Обещавам тя ще е по-дълга..
Критика/мнение

miminzetyyy · 2011-04-02 18:05:53

Ако има интерес може да пусна 5 глава

Black_pois0n · 2011-04-03 09:21:55

харесва ми.. очаквам 5 глава

miminzetyyy · 2011-04-03 09:48:24

Приятно четене!
5 глава. Два дни преди заминаването
„Още два дни!Още два дни!”този малък и писклив гласец се появяваше постоянно в съзнанието ми.
-Мила,вече е 7 часа.Ставай,за да не закъснееш за училище.
Беше милата ми майка.И след всичко станало тя беше отново весела и засмяна.Аз знаех колко ме обича,но нямаше какво да се прави.Оставаха само два дни.Колкото и да не го показваше,сърцето й се късаше.Знаеше,че ще може да види само един път в годината своето малко „цвете”-както ме наричаше тя.
-Добре,ставам!-отговорих и аз със същата престорена усмивка.Ще се измия и идвам да закусваме!
„Какво ли щеше да стане с мен”-мислех си аз.Винаги съм искала да отворя онази врата.Да надникна в необятното,но сега когато разбрах какво има зад тази „вековна” порта,вече се бях отказала да искам.Но уви беше късно! Въпреки,че бях раздвоена между любопитството и страха,второто надделяваше повече на този етап.
Аз станах,измих си зъбите и слязох долу.Там мама беше приготвила палачинки с шоколад.Много ги обичах.Седнахме на масата и започнахме да ядем.По едно време наруших тишината:
-А какво ще правиш като замина?
-Не знам,ще се оправя някак!-отговори тя,но вече не издържаше да се преструва на засмяна. Не вдигна поглед нито за минута
-Добре,нахраних се!
Всъщност излъгах,аз въобще не се бях нахранила,но ми беше тежко да я гледам така.Затова побързах да тръгна за училище.На вратата се обърнах и я прегърнах,така както никога досега.
-Довиждане мамо!-казах й с насълзени очи
-Довиждане!-каза тя със същия мрачен,но някак си загрижен тон.
Тръгнах по пътя,мислейки за миналото и предстоящото.
-Ивааа!-извика някой зад гърба ми
Аз се обърнах и видях него.Момчето с което се сблъсках вчера.Явно то се беше преместило да живее на съседната улица.
-Да-отговорих все едно нищо ми нямаше.Всъщност когато го видях всички мрачни мисли се изпариха от главата ми.
-Защо бързаш толкова? Нали вчера се разбрахме да ходим заедно на училище!
Всъщност аз не си спомнях нищо от вчерашното училище.Но това за мен беше шанс да го опозная, и риск да се влюбя в него.Знаех,че ако стане втория вариант щях да страдам доста,все пак любовта трябваше да се поддържа жива,а не един път в годината.
-Май съм забравила-казах невинно аз
-Няма проблем!-на свой ред се засмя и той.
По пътя ние обсъждахме много теми,но последната която засегнахме беше най-лошата.Кой са били моите родители,от къде са и такива работи.Аз естествено не му казах,защото щеше да ме помисли за някоя луда.Изведнъж пред мен се изправи Амбър:
-Ето те къде си значи.Поне пет пъти ти звънях снощи,но ти не ми вдигна.Да не се е случило нещо?-попита ме загрижено тя
-Не,просто не съм те чула!
В този миг Амбър ми хвана ръката и случайно ръкава на якето ми се вдигна.Тя видя надписа,който за моя жалост все още си личеше доста ясно.Всъщност то беше станало още по-наситено черно от преди.Колкото и да се опитвах да го махна то оставаше.
-Какво е това?-попита ме учудена тя.Не си спомням да си си правила татуировки.
-Аз,аз я надрасках вчера с химикал!-побързах да се оправдая
-Хмм,а какво означава това?
-Нищо-отговорих й притеснено.Хайде да вървим в училище.Ще закъснеем...
Благодаря на всички,който си правят труда да четат историята ми.Но,ако може не само да четете,а и да коментирате,поне да знам,че има и някой да я следи.Ако искате следващата глава моля коментирайте.Предварително се извинявам за грешките!
Критика/мнение

viktoriq_biserova · 2011-04-03 10:04:39

пускай следващата глава...мн е хубаво

Black_pois0n · 2011-04-03 14:37:14

много е интересно

#1 2011-04-01 16:44:07

Re: Тайнствената стая

#2 2011-04-01 16:46:18

Re: Тайнствената стая

#3 2011-04-01 16:48:46

Re: Тайнствената стая

#4 2011-04-01 16:54:29

Re: Тайнствената стая

#5 2011-04-01 17:08:52

Re: Тайнствената стая

#6 2011-04-01 17:39:45

Re: Тайнствената стая

#7 2011-04-01 17:46:15

Re: Тайнствената стая

#8 2011-04-01 18:03:51

Re: Тайнствената стая

#9 2011-04-01 18:11:47

Re: Тайнствената стая

#10 2011-04-01 18:45:22

Re: Тайнствената стая

#11 2011-04-01 18:52:41

Re: Тайнствената стая

#12 2011-04-01 19:32:41

Re: Тайнствената стая

#13 2011-04-01 20:06:07

Re: Тайнствената стая

#14 2011-04-01 20:26:13

Re: Тайнствената стая

#15 2011-04-01 21:05:06

Re: Тайнствената стая

#16 2011-04-02 07:45:46

Re: Тайнствената стая

#17 2011-04-02 09:51:45

Re: Тайнствената стая

#18 2011-04-02 13:24:01

Re: Тайнствената стая

#19 2011-04-02 13:25:24

Re: Тайнствената стая

#20 2011-04-02 16:45:24

Re: Тайнствената стая

#21 2011-04-02 18:05:53

Re: Тайнствената стая

#22 2011-04-03 09:21:55

Re: Тайнствената стая

#23 2011-04-03 09:48:24

Re: Тайнствената стая

#24 2011-04-03 10:04:39

Re: Тайнствената стая

#25 2011-04-03 14:37:14

Re: Тайнствената стая

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook