Давали ли сте монети на такива хора? Да!Някой хора наистина се нуждаят!
Одобрявате ли това,че някои "големци" така си изкарват парите? Не!Това е най-подлото нещо в нашето ежедневие.Виждате по телевизията и на улицата хора-бедни,мръсни привидно напълно "забравени" от живота и на тях им даваме пари.Даваме пари на такива майки.На хора,които прибират всяка монета тайно за да ви се стрвна,че вие сте първия смилил се над тях.Даваме пари на хора които привидно изглеждат болни,но всъшност са по-здрави и от нас.И в повечето случаи не забелязваме хората които се нуждаят от тези пари и наистина са изоставени от съдбата.
Какво мислите за това което прочетохте? Много силна статия,която може да разтърси умът на хората,но може и да сбърка представите им.Повечето хора ще прочетат статията ще си извадят извод,че всички са такива и никога повече няма да помогнат дори на нуждаещия се.
Замисляли ли сте се някога по тази тема и дали това е възможно? Това не само е възможно.Това е ежедневието на тези хора.

Тя..

Помни нейните очи,
помни очите пълни със сълзи.
Сънищата ти обсебва,
и лъжите ти се опитва да погребва.

Нужно ли беше това,
нужно ли беше отново да сведе  глава.
Уби мечтите нейни ти,
уби ги разбери!

Нали обичаше я ти,
а пак обсипваш я с лъжи.
Толкова ли обичаш сълзите да гледаш,
без в самотата и да се загледаш.

Сага дълече е от теб нали?
болите сега,но уви.
От теб си тръгна тя сега,
а твоята душа е потънала в тъга.

Търся такива снимки - http://kaprizen.com/?img=2466265
Тоест много различни снимки да са сляти в едно..Благодаря предварително

Харесва ми с удоволствие ще я следя...

Като две бели рози

I Глава

Има толкова много истории.Весели,тъжни,поучителни или безполезни.Всеки има своята история и всеки иска да я разкаже.Е,май тук е мястото на моята история.Една история за любов,но не любов за каквато вие си мислите.Любовта не е между двама влюбени,а межни мен и брат ми-Найджъл.Всичко започна в онази топла юлска сутрин напълно банална сутрин,която промени животът ми към по-лошо...
-Къде се бави?!-погледнах нервно часовникът си.Отново вдигнах глава и се огледах за брат си-беше ме извикал,а закъсняваше,ама какво означаваше това?!Изведнъж усетих две ръце да закриват очите ми!
-Познай кой е!-каза с леко променен глас и се усещаше,че е леко усмихнат.
-Найджъл брат ми,който ме влудява!-засмях се и се обърнах.
-Защо закъсняваш?Ще те глобявам.-забелязах,че държи нещо зад гърбът си.
-Съжалявам Ив закъснях защото трябваше да ти донеса това.-показа ми една красива бяла роза.Една сълза се стече по бузата ми,беше много мил жест при условие,че се бяхме скарали.
-Мерси!Съжалявам,че се скарахме..-хванах с две ръце розата и усетих ароматът и.
-Тя е и за извинение и за сбогуване.-каза с тъжна нотка.
-Какво?!За какво говориш?!-погледнах го.
-Помниш ли работата като фотограф?Приех я!-каза и си личеше,че е леко радостен от фактът.И как да не е,та заплатата беше космическа,работата беше в Париж,а къщата където щеше да живее беше прекрасна-работа мечта.
-Радвам се за теб..-захапах горната си устна много силно в опит да не заплача.
-Ох толкова ми олекна Ивейн!-целуна ме по бузата и когато най-накрая пуснах устната си той възкликна..
-От устната ти капе кръв..-явно я бях разранила и нищо чудно бяха колкото тъжна толкова и бясна.Няколко едри капки кръв капнаха върху бялата роза и тя вече не беше тъй бяла и чиста....

```````````````````````````````````````````````````````````````````
E това е първа глава!Дано ви хареса!Съжалявам за правописни грешки...

А аз си мислех,че поне приказките си остават същите

Доста стари и познати чувства...Ще следя с интерес

Да сънувала съм един сън повече от два пъти!Но толкова много и различни сънища сънувам пък и както казах ги забравям и понякога си спомням само части...Когато сънувам нещо ми сотава чувството за нещо лошо което съм сънувала...

Crystal Tears

Глава I
„Алее ярко слънце на небето,лодка тихо плъзга се в морето. И след тоз прекрасен юлски ден сгушиха се три деца край мен,ангелските им очички светят в унес приказката слушат.Отдавна слънцето се скри, гальовно идват спомените пак.Листата падат , о есен, спри!Ето отново идва тя при нас.Дошла е пак Алиса в сънят ни,а будна ли е ти познай!Любов тя носи за децата,на сън пренася ги в чуден свят!И сгушени отново са край мен,яхнали мечти за приключения безброй!Сънуват пак как лятото отлита,весело ще дойде до година пак!Ясно виждам го защото...тих сън е нашият живот!”
Любимият ми монолог.То май беше стихотворение или разказ,но отдавна го пишех просто като текст.!Обожавам го!Баща ми ме бе научил на него!Ах,как ми липсваше сега.Вечерта ставаше все по-тъмна и по-тъмна,а аз клетницата,спомнях си старото стихотворение,което знаех вече от 20 години.Осъзнах се и пак се върнах в нашият нов свят.Шумен,прашен и забързан.Една сълза се опитваше да се отдели от окото ми,но безуспешно.Поех си дълбоко въздух и се приготвих за нощна разходка.Облякох една блуза с голо рамо и едни тесни тъмни дънки.Обух летните си ботуши и облякох черното,кожено яке-любимото ми!Сресах набързо косата си.Моята права,дълга до кръстът коса и излязох.Отидох в паркът.Обичам този парк.Отидох в краят и погледнах към звездите.Сгуших се в коженото си яке и започнах леко да треперя от студ.Когато дишах дъхът ми се виждаше,беше студена нощ.Изведнъж усетих ледена целувка по бузата си и нечии силни ръце обгърнаха тялото ми.Това беше Томас.
-Томас!-усмихнах се доволно и широко.
-Аз съм!Какво правиш тук?!-гушна ме силно
-Спомням си не[i]що..-усетих още една ледена целувка този път по другата си буза изведнъж се обърнах и видях Джак леко се стреснах.
-Джак?-казах с трепереш глас.
-Аз съм!-целуна ме отново по бузата.И двамата ме бяха прегърнали.Чувствах се смачкана.Нещо не беше наред,а те сякаш не се забелязваха.Изведнъж и двамата казаха в един глас.
-Раздвам се,че избра мен!-тогава аз изпищях с пълно гърло и изведнъж се озовах в леглото си.Беше просто сън.Ужасен сън.Свих се в леглото и видях,че съм заспала,четеейки онова малко текстче дадено ми от баща ми.[/i]
**************************************************************
Ето още една история от мен!Ще довърша и двете преди да пусна нова!

Некст супер е!

Аз имах такъв проблем с една рибка..Изправяше се..тоест стоеше като прав човек и гледаше нагоре..Доста дълго си живееше така,ама вероятно беше болна..Колкото до костенурката сигурно е умряла,не може без да диша..Една моя приятелка имаше 4 такива костенурки и умряха от различни неща...Може от старост може от друго..Консултирай се с ветеринар!

Просто уникално...Една различна история!