Remember me...

love_hurts · 2013-05-04 11:41:51

- Крис, не съм виновна аз! - изкрещя.
Изсмях се горчиво.
- Значи аз съм виновен?! Ха, всичко е по моя вина!
- Не съм казала, че си виновен ти! Просто... - пое си въздух и въздъхна. - Просто искам да не стоварваш всичко върху мен.
Тя обви ръката ми с нейните две миниатюрни ръце и ме погледна. Но сякаш гледаше през мен. Изтръгнах ръката си от нейната и отстъпих една крачка назад.
- Не постъпвай така с мен, Крис! - изкрещя. Вятърът показа своята мощ и отвя косите ѝ над раменете ѝ.
- Какво очакваш да направя, Ема?! Какво искаш от мен?
Тя ме изгледа на кръв и тихо изречe:
- Знаеш ли, забрави - обърна се и тръгна бавно, подритвайки снега пред себе си
Но какво очаквате да направя? Какво очаква тя да направя? Не съм виновен аз, че е забременяла от мен! Е, може би ви звучи малко объркано, затова ще започна отначало.
************************
Беше един горещ юлски ден. Бях на работа в "Тако Уърлд" и с фалшива усмивка подавах поредните пластмасови тарелки, пълни с глупости. Бих напуснал с най-голямо удоволствие, но проблемът беше, че точно сега ми трябват пари, затова до края на лятото ще бачкам в това мизерно място, в което идваха доста хора за бутилка газирана вода, безалкохолно или някое друго тако. Всяко лято тук се събираха огромни тълпи от хора, защото беше най-близо до морето и на никого не му е приятно да пие вече горещата вода, която си е взел, когато е дошъл на плажа. Затова идваха тук и купуваха. Смяната ми тъкмо приключваше и аз нямах търпение да се махна от тук. Люк дойде тъкмо навреме. Поздравих го и със същата тази фалшива усмивка му подадох униформата. Аз съблякох своята и си тръгнах. Погледнах часовника си. Беше точно 11:59 и слънцето безмилостно гореше всичко наоколо. Имах чувството, че ако остана на едно място дълго, ще се изпържа. С най-добрия ми приятел Тревър се бяхме разбрали да се срещнем в мола към 15:00. Мола. Възможно най-тъпото място в целия град, но единствено там беше достатъчно хладно и имаше един магазин, който продаваше страхотен сладолед. Единствено това му беше хубавото. Но до три часа имаше още време, затова реших да се отбия в нас и да си ударя един хладък душ.
- Крисчън! - още от прага чух името, което най-много мразех. - Ти ли си?
"Ти ли си?"... не, мамо, аз съм крадец с ключ за входната врата. Но реших да ѝ спестя сарказма, затова просто извиках едно сухо "Да". Събух обувките си и метнах раницата си в някаква посока. Исках просто да се кача горе в банята и да се изкъпя.
Ами подразбира се, че е история. Как мислите, да пускам ли следващата част?

katetq · 2013-05-04 12:02:50

Интересно

nedi · 2013-05-04 12:29:09

Звучи добре. Некст (arrow)

Chicharitooo · 2013-05-04 13:04:57

Звучи добре. Некст (arrow)

zvezdi4kata_ · 2013-05-04 14:58:13

Пускай следващата част!

DamonGirl · 2013-05-04 15:15:07

Некст

Sissy_love · 2013-05-04 15:36:57

Харесва ми пусни некст

love_hurts · 2013-05-04 16:28:47

Много се радвам, че ви хареса! Ето некст:
Душът ми се отрази доста добре. Имам чувството, че съм друг човек след тази хладка баня. Обвих една кърпа около кръста си и влетях в стаята си, преди сестра ми да ме е видяла в този вид. Заключих се и малко след махането на кърпата, вече бях облякъл хавайките и някаква тениска. Седнах на леглото и сплетох пръсти. По тях капеха малки капчици вода от мократа ми коса, която всъщност не смятах да суша. Извих поглед към часовника. Все още беше 12:50. Реших да сляза долу и да погледам малко телевизия, докато стане време за "срещата ми".
Още щом отворих вратата на стаята си, пред мен изфуча сестра ми. Тя влетя в своята стая и тресна силно вратата. Преди бих я попитал какво ѝ има, но точно сега не ми се занимава с нейните проблеми, затова просто се престорих, че нищо не е станало. Слязох долу и се наместих на дивана. Почнах да сърфирам из каналите, но нямаше нищо интересно, затова няколко минути по-късно изключих телевизора. Тогава се появи и майка ми.
- Крисчън, отивам да напазарувам. Наблюдавай Джил, напоследък е нервна - заръча тя и се облегна на входната врата, за да успее да обуе онези стегнати обувки. Аз само кимнах в отговор и тя излезе.
Да наблюдавам сестра си?! Тя не е бебе, мамо! Пък и не мисля, че точно в момента би искала да говори с мен, така че ще я оставя да се успокои сама.
Колкото до това, какво ще правя аз до три, хладилникът е единственият отговор. Станах бавно и отидох до кухнята. Отворих хладилника и извадих една недоизядена от мен пица. Метнах я в микровълновата и седнах на стола до масата. Три минути по-късно вече се носех обратно към дивана с чиния в ръка и ледено студена Кока-кола в другата ръка. Пльоснах се отгоре му и дори не усетих кога съм задремал.
**********************
Изведнъж скочих като опарен. Телефонът над главата ми едва не ми спука тъпанчетата. Вдигнах слушалката и измърморих:
- Ало?
- Крис, ще идваш ли?
В първия момент не можах да установя кой се обажда, но след няколко секунди обработване на информация, се сетих.
- Ааааа... ама че то колко е часът?
- Момент.. - настъпи пауза, през която сигурно е погледнал централния часовник, разположен в средата на втория етаж на мола. - 15:23. Чакам те тук вече почти половин час!
- Три и двайсет?! Извинявай, тръгвам веднага.
Затворих телефона и потърках очите си. Изглежда дрямката се е оказала доста по-дълга, отколкото очаквах. Станах бавно и внимателно и изтръсках трохите от пицата от блузата си. Грабнах най-близкото листче, взех и химикал и оставих бележка на сестра ми, че съм навън. После обаче се сетих, че майка ми вероятно се е прибрала, затова смачках листа и се провикнах:
- Мамооооооо!
Тя се подаде от кухнята и ме погледна с онзи строг поглед.
- Крисчън, защо крещиш така? - повдигна едната си вежда.
- Само да ти кажа, че излизам.
Отидох при нея, целунах я по бузата и изхвърчах навън. Веднага след като прекрачих прага, се сетих, че съм бос. Върнах се със сконфузен поглед и бавно обух обувките си. Майка ми ме наблюдаваше саркастично. Ухилих ѝ се и отново излязох, този път сигурен в себе си.

nedi · 2013-05-04 16:33:59

Некст <3

katetq · 2013-05-04 16:51:54

Некст

love_hurts · 2013-05-05 06:44:35

Огледах се за Тревър. Засякох червената му тениска и поех по тази посока. Той седеше на една маса пред едно кафене. Седнах на стола срещу него и забарабаних с пръсти по масата.
- Най-сетне! - каза.
Аз само се усмихнах виновно и го подканих да тръгваме, преди сервитьорката да си е помислила, че ще поръчваме. Тръгнахме.
По едно време Тревър се усмихна и метна на някого. Опитах се да установя кого поздравява, но преди да успея да огледам всички хора, пред мен се яви едно момиче. По-точно се блъсна в мен. Загледах се в нея, за да видя дали си струва да се извиня. И определено си струваше.
- Извинявай! - казах сконфузено.
Момичето не каза нищо. Просто си събра разпилените листи от земята и ме подмина като стар вестник. Какъв ѝ беше проблема пък на нея?! Реших, че няма да я оставя просто така да ме подмине.
- Ей сега се връщам - подшушнах на Тревър и дотичах до непознатата.
Препречих ѝ пътя. Тя се опита да мине надясно, но аз направих същото движение и отново я спрях.
- Какво искаш? - каза. По-точно викна и смръщи поглед.
- Чакам да ми кажеш, че не се сърдиш за онова блъскане преди малко - обясних.
- Хубаво, не се сърдя. Сега може ли да се махнеш от пътя?
Имаше нещо специално в нея. Искаше ми се да я опозная по-добре. Направих онази замислена физиономия.
- Хмм, ако ми дадеш номера си, ще се махна - казах и ѝ се ухилих. Май беше доста глупаво от моя страна да кажа това. Приличах на долен сваляч. Но вече беше късно, затова можех просто да изчакам да отговори.
Тя ме погледна така, сякаш е готова да ме убие. Усетих, че нещата не отиват на добре. Точно тогава се намеси и Тревър.
- Остави го, напушен е - каза той на момичето и ме избута настрани.
"Много ти благодаря, Тревър! Сега наистина си изпуснах шанса с нея!" - помислих си, но не го казах на глас. Обърнах се и видях как тя си тръгва. Реших да сменя темата за това момиче.
- Така де... за какво си искал да говорим? - попитах.
Тревър ме погледна и поиска да отидем на някое по-тихо място. Единственото тихо място, за което се сещах, беше моята стая. Но вместо това отидохме в онова магазинче за сладолед, за което ви бях споменал. Поръчахме си и седнахме на една от масите отпред.
- От доста време го чувствам това - започна Тревър и въздъхна. - Но сега съм сигурен в него. Крис, мисля, че започвам да се влюбвам...
Засмях се гръмогласно.
- Това е напълно нормално! Я, стига, да не си на 13? - казах, като все още продължавах да се смея.
- Не ме остави да довърша! - викна той и изобщо не му беше смешно. - Крис, изпитвам симпатии към момчета!
Добре де, това не очаквах да го чуя.
- Чакай, чакай.. ти нали си имаш приятелка? Как ще харесваш момчета?! - сега вече напълно ме обърка.

zvezdi4kata_ · 2013-05-05 09:18:01

Неекст!

littlepartofme · 2013-05-05 10:11:54

Интересно, некст?

love_hurts · 2013-05-05 11:49:16

Тревър се замисли.
- Не знам, просто чувствам, че тя вече не ме влече. И не говоря само за нея. Имам в предвид, че вече никое момиче не ме влече, докато мъжете - да - каза. По погледа му разбрах, че беше готов да се разреве. Точно сега беше време за една от онези окуражителни речи, но в момента не ми идваше нито една. Вместо това изръсих една велика глупост:
- А към мен не изпитваш симпатии, нали?
Тревър се усмихна. Личеше му обаче, че е фалшиво.
- Не. Влекат ме по-зрели мъже.
Смръщих поглед и също се разсмях, въпреки че това изобщо не е за смях.
- А вашите... те знаят ли? - попитах, придавайки си сериозна физиономия.
Той поклати глава.
- Ти си първият, на когото споделям това.
Кимнах. Никога не съм си и помислял, че от всички момчета, които познавам, точно Тревър ще стане обратен. И все пак се случи. Но ще се постарая този факт да не промени по някакъв начин приятелството ни.
********************
Прекрачих прага на къщата ни. Събух си обувките и се качих в стаята си. Въпреки разговора ни с Тревър, онова момиче не ми излиза от главата. Чудех се дали ще я видя пак отново.
- Джейк, стига си мрънкал! - чу се отвън. Надигнах поглед и погледнах през прозореца. Срещу нас имаше една къща, в която не живееха хора от около 2-3 години и сега явно някакво семейство щеше да се нанесе там. Не ме интересуваше много, затова сведох обратно поглед и се излегнах на леглото.
- Хайде, Ема, после ще оглеждаш къщите - чу се мъжки глас, вероятно бащата.
- Идвам, татко!
Изведнъж скочих. Гласът ми беше изключително познат. Погледнах през прозореца и познайте! Да, видях онова момиче, в което се бях блъснал одеве. Явно тя и семейството ѝ са решили да се нанесат в тази къща. Явно съдбата ми дава някакви намеци.

littlepartofme · 2013-05-06 06:52:54

Некст?

nedi · 2013-05-06 08:32:33

Ооо некст

katetq · 2013-05-06 09:26:02

(arrow) моля?

sexy_girlll · 2013-05-06 10:18:41

Това с Тревър беше много забавно.;дд
Некст.

love_hurts · 2013-05-06 12:15:42

Слязох долу със скоростта на светлината, за да хвана майка ми преди да е заминала на поредното интервю за работа. И тъкмо навреме.
- Здравееей, мамо! - целунах я по бузата. Ухилих ѝ се като онзи от рекламата на Lacalut и добавих: - Имаш ли нещо против да ми приготвиш пай, преди да тръгнеш?
Майка ми ме погледна с онзи поглед, тип "Крисчън, пак ли си намислил нещо?!". Аз продължавах да се усмихвам, въпреки че устата ми вече изтръпна.
- Сериозно? Сега ли намери да поискаш пай?
Добре, че попита. Иначе щях все още да си стоя там и да се хиля като идиот. Кимнах в знак на съгласие. Като по чудо тя се съгласи и остави настрани чантата си.
- Ох, добре, но само ти го слагам във фурната. Оттам нататък ти го наблюдаваш да не изгори. Ясно?
Почесах се зад тила и отново кимнах. Прегърнах я с думите "Ти си най-добрата!" и се пльоснах на дивана. Учуден бях, че не ме попита защо ми е ЦЯЛ пай, при положение, че знае, че не си падам особено по сладкото и по принцип не мога да изям едно цяло парче.
След 15 минути паят вече беше във фурната. Пожелах на мама успех на интервюто и се залепих за един стол пред печката. Трябваше паят да бъде перфектен, затова и за секунда не отлепях поглед от него. Десет минути по-късно сестра ми благоволи да слезе.
- Какво правиш...? - попита тя със снизходителен тон. Наистина едва ли бе очаквала да ме види почти залепен за стъклото на фурната.
- Ъъъ, пека? На какво ти прилича? - отговорих аз без дори да я поглеждам.
Джил явно нямаше намерение да се занимава с мен, затова изпуфтя нещо в отговор и седна пред телевизора. Пусна някакъв музикален канал и започна да си тананика песента, която бяха пуснали в момента.
*********************
Паят вече е готов и аз се носех към къщата на съседите. Предварително бях се поизмил, сресах се и така тръгнах. Почуках на вратата, надявайки се да отвори момичето. Вместо това обаче отвори майка ѝ. Бях малко разочарован, но все пак отново оформих онази усмивка като от Lacalut и казах:
- Видях, че преди малко се преместихте тук и реших да Ви опека пай за добре дошли!
Жената се усмихна искрено и пое пая от ръцете ми.
- Много мило от твоя страна - каза и после добави. - Вие ли живеете срещу нас?
Кимнах. Тогава зад жената мина и момичето. То погледна насам и съм 100% сигурен, че ме видя. Но въпреки това се направи, че не е видяла нищо и си продължи.
- Е... - поех си въздух и издишах - Ако имате нужда от нещо, аз съм Крис и можете по всяко време да дойдете - усмихнах се, обърнах се и поех обратно към нашата къща. Бях доволен от цялото това изпълнение, но някак си ми се искаше вратата да отвори онова момиче. И все пак, те живеят срещу нас, така че по един или друг начин ще я засека сама и ще се опитам да поговорим.

katetq · 2013-05-06 12:48:16

Умно ;дд
Некст?

zvezdi4kata_ · 2013-05-07 13:42:58

Интересно е. Next! (f)

littlepartofme · 2013-05-07 15:44:56

Интересно е. Next! (f)

love_hurts · 2013-05-08 12:35:20

Тази ще е малко по-кратка част. Надявам се, че няма проблем.
Речено-сторено. Още на същия ден успях да я хвана сама. Тя тъкмо минаваше покрай нашата къща, когато аз изфучах отпред.
- Какво искаш? - попита. Погледът ѝ бе свиреп като на лъвица, бранеща новородените си.
- Защо да започваме със лошо? - казах. - Все пак... съседи сме и мисля, че би било хубаво да не се отнасяме един към друг с това отношение - продължих. Звучах като философ, но се стараех да не прекалявам. Тя продължаваше да ме гледа по онзи начин, но накрая точно преди наистина да си помисля, че ще ми се нахвърли, тя се усмихна. Да, точно така, усмихна се. И то по много сладък начин.
- Е, добре. Аз съм Ема - подаде ръката си напред.
Аз я стиснах и с въодушевен глас казах:
- Аз съм Крис! Е, Ема, наскоро ли се преместихте в града?
- Мм, всъщност да и...
Точно преди да довърши изречението си, баща ѝ изкрещя през прозореца.
- Ема, прибирай се, става късно!
- Трябва да тръгвам. Друг път ще поговорим - каза и с бърза стъпка тръгна напред.
Не, нямаше да изпусна шанса си.
- Ей, почакай! - викнах след нея. Тя се обърна и аз продължих. - Дай ми номера си. Ако искаш де...
- Имаш ли листче? - попита.
- Не, но ще го запомня.
Тя изрецитира номера си и прибяга до тях. Отваряйки вратата, погледна насам и се усмихна. Аз повторих няколко пъти номера ѝ на ум, запаметявайки всяка цифра. Прибрах се и усетих как сърцето ми прескача. Бях като момчетата от онези филми, на които се смея. Това щеше да е началото на една чудесна... приятелска връзка.
Или поне така си мислех.

nedi · 2013-05-08 19:18:10

Още

love_hurts · 2013-05-09 12:03:48

Сутринта се събудих рано. Сестра ми отново беше надула музиката и аз искам, не искам, трябваше да стана. Надигнах се и за момент застинах, без да мърдам дори един мускул. Това беше момента, в който главата ми беше изцяло празна. После вече всичко нахлу в мозъка ми и аз се опомних. Облякох едни хавайки и някаква черна тениска и излязох от стаята си. Влезнах в банята, измих се и се домъкнах в кухнята. Прозях се няколко пъти, преди да стигна дотам.
- Крисчън, рано си станал! - отбеляза мама. Тя тъкмо отпиваше от кафето си и четеше сутрешния си вестник.
Измрънках сънено нещо в отговор и отворих хладилника. Нагълтах се с мляко и отново го затворих. Бях на работа и днес, но смяната ми почваше в 07:00, а сега беше още 06:30. Толкова много време! Пльоснах се върху дивана и се почувствах като 30 годишен ерген, провалящ живота си. Точно тогава звънна телефонът. Протегнах мързеливо ръка към слушалката и с още по-бавно движение я доближих до слушалката.
- Ало? - казах.
- Крис!
- О.. здравей, Емили.
*Емили беше най-готиното момиче в училище. Имаше дълга руса коса, очи цвят морско синьо, страхотно тяло и една супер секси халка на пъпа. Имах честта да бъда с нея доста дълго време, но нещата не се получиха. Сега сме нещо като приятели. Но все още поддържаме интимна връзка. И под това нямам предвид да правим секс, а просто закачки. Например миналата седмица бяхме двамата на купон с преспиване и аз успях да я вкарам в моя спален чувал. Там я накарах да си съблече всичките дрехи. Тя пожела аз да остана по боксерки, за да "не стигаме твърде далеч". Така де, само закачки, нищо друго. Въпреки че понякога ми се иска да е нещо повече от закачка. Но нещата стоят така засега и аз се радвам на това, което получавам.*
- Как си? Отдавна не съм те виждала! - изписка тя.
- Ами бивам. Нещата вървят добре - продумах.
Настъпи неловка пауза. Сетих се, че и аз трябва да попитам как върви при нея, но преди да го направя, тя отсече:
- Изглежда не ти се говори с мен. Защо не каза отначало?
- Емили, не е това. Просто съм изнервен. Не ми се говори с никого в момента.
- Ясно - въздъхна във слушалката. - Е, дано се оправиш.
След което затвори телефона. Ядосах се. В края на краищата не е само тя в моя живот. Всъщност единствения човек, с когото ми се говореше, беше Ема. Но нямаше как да кажа на Емили, че не ми се занимава с нея и че новата ми съседка ми е само в главата. Би било странно, затова ѝ го спестих.

#1 2013-05-04 11:41:51

Re: Remember me...

#2 2013-05-04 12:02:50

Re: Remember me...

#3 2013-05-04 12:29:09

Re: Remember me...

#4 2013-05-04 13:04:57

Re: Remember me...

#5 2013-05-04 14:58:13

Re: Remember me...

#6 2013-05-04 15:15:07

Re: Remember me...

#7 2013-05-04 15:36:57

Re: Remember me...

#8 2013-05-04 16:28:47

Re: Remember me...

#9 2013-05-04 16:33:59

Re: Remember me...

#10 2013-05-04 16:51:54

Re: Remember me...

#11 2013-05-05 06:44:35

Re: Remember me...

#12 2013-05-05 09:18:01

Re: Remember me...

#13 2013-05-05 10:11:54

Re: Remember me...

#14 2013-05-05 11:49:16

Re: Remember me...

#15 2013-05-06 06:52:54

Re: Remember me...

#16 2013-05-06 08:32:33

Re: Remember me...

#17 2013-05-06 09:26:02

Re: Remember me...

#18 2013-05-06 10:18:41

Re: Remember me...

#19 2013-05-06 12:15:42

Re: Remember me...

#20 2013-05-06 12:48:16

Re: Remember me...

#21 2013-05-07 13:42:58

Re: Remember me...

#22 2013-05-07 15:44:56

Re: Remember me...

#23 2013-05-08 12:35:20

Re: Remember me...

#24 2013-05-08 19:18:10

Re: Remember me...

#25 2013-05-09 12:03:48

Re: Remember me...

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook