#107 Re: Лично творчество » ~Да обичаш чудовище~ » 2013-07-23 12:17:02

Много ми харесва..Давай некс (arrow)  star

#111 Re: Лично творчество » Идеална или по-малко. » 2013-07-19 17:16:07

Наистина ми става все по-интересно..Давай некстче heart  (arrow)

#112 Re: Лично творчество » Историята на една анорексичка. » 2013-07-19 15:36:12

Добро е, хареса ми. Ще има ли продължение?

#113 Re: Лично творчество » Идеална или по-малко. » 2013-07-18 09:16:46

Става все по-интересно некст (arrow)

#114 Re: Лично творчество » Идеална или по-малко. » 2013-07-17 10:35:09

Моето именце! sun  sun Хареса ми историята и с голяма удоволствие ще я следя!

#115 Re: Лично творчество » Бъди щастлив .. » 2013-07-17 06:52:25

Звучи интересно..Некст (arrow)

#116 Re: Лично творчество » Не мога да пилея паметта си за теб. » 2013-07-11 10:42:27

Адмирации! Прекрасно е имаш дарба. Много ми хареса! clap

#118 Re: Лично творчество » Страшен филм » 2013-07-08 10:27:37

Страшен филм

Преди няколко дни гледах филм. Страшен филм! И не „страшен” защото те караше да пищиш, а "страшен" защото имаше моменти в които просто си затваряш очите и си представяш,че не е истина. ”Ужасяващ” е не защото има убийци с маски, а хора, които те убиват дори само с думи. И е „плашещ” не защото има много кръв, а защото сълзите се равняват на кръвта във вселената, във всяко тяло на планетата. А е страшен защото се разказва за истинския живот. И най-вече е страшен защото нещата в него наистина се случват в реалния свят.

Благодаря за отделеното внимание.Произведението е вдъхновено от истински филм.

#119 Re: Лично творчество » Записки по един проблем » 2013-07-05 12:07:43

17. 08. 1873- 15.48ч.

[i]
Върнах се отново в къщи.Тяхната къща още беше пълна с полиция.Седнах на едно канапе.Замислих се-какво ли щеше да стане с Ло сега?Та тя бе едва на 14 !Тогава получих телефонно обаждане.Беше майка ми.Съобщи ми,че здравето на баща ми се влошава и ведната трябва да се върна в Лондон.Налагаше се!Затова аз оставих сърцето и душата си тук да пазят Лора и заминах за Лондон.Няма да лъжа беше ми тежко.Прекалено тежко!Но нямаше какво да се прави.Оставих Лора с молитви.И дано като се върнех да бях посрещнат с нещо хубаво.

#120 Re: Кош » Странен сън » 2013-07-01 08:34:06

Понякога съновниците могат да са объркващи, изглежда че интуицията е най-доброто средство.

Погледни какво намерих:
Според съвременната психология повтарящите се сънища означават нещо много важно за нас. Подсъзнанието използва метода на повторението, за да се отпечата в съзнанието ни някакво наистина важно съобщение.Повтарянето означава, че нашата реакция не се променя, затова се нуждаем от постоянно подсещане. В това се състои феноменът на повтарящите се сънища.Затова трябва сериозно да се отнасяме към тях. Тематиката на съня обикновено се повтаря, макар самите сцени могат да са различни. Такива сънища се помнят, защото са много емоционални.

А, за значението на сънят ти и аз не мога да ти помогна.
Ти как тълкуваш сънят си?

Аз лично много се притеснявам защото обикновенно баба ми ми казва какво означават сънищата ми а този път нищо не каза,но изглеждаше много притеснена.

#121 Re: Кош » Странен сън » 2013-07-01 07:36:00

Здравейте капризници,
Тези няколко нощи сънувах много странен сън:Беше зима и снегът беше много натрупал.Аз вървях по една лятна рокля из снегът и сякаш не усещах студът.Пред мен едно езеро беше замръзнало.Прокарах ръка по ледът защото беше замъглен и отдоло имаше листче хартия (под ледът сякаш е плувало във водата) на което пишеше "Това не е сън".След като го прочетох започна да ми става студено,а никога преди в сън не съм усещала нищо в сън.Изведнъж се озовах в една стая с много огледала и всяко си имаше име.Докоснах едно от тях и сякаш бутах вода образът ми се разми във вълните.Продължих така да докосвам огледалата при всички едно и също.Последното огледало се наричаше "Сънища" докоснах го и то беше истинско,опитах се да си дръпна ръката,но не успях започнах да усещам сякаш някой ме дере с нокти по ръката,когато я дръпнах на нея пишеше с кръв "Това не е сън" чух ужасен писък и се събудих.Никога преди не съм сънувала такъв сън,който да се повтаря.(Преди да ми кажете,че съм гледала или чела нещо- не е вярно.От месеци не съм гледала страшни филми или съм чела книги.)
Моля за помощ защото нищо не открих в съновникът а баба ми (която разбира много от тези неща) отказва да ми каже какво означава.

#122 Re: Лично творчество » Записки по един проблем » 2013-06-24 08:13:49

17. 08. 1873- 7.00ч.


Вече бях срещнал госпожица Уайл и се бях запътил към домът си.По пътя навсякъде изникваше образът на първата ми любов-Бети.Спомням си я тъй ясно.Бяхме само на 16 и толкова влюбени.Може би сега нямаше да я има Ло ако Елизабет не бе съществувала и не ме бе оставила.Когато стана на 16 и тя я сгодиха за някакъв богаташ,а тогава аз бях толкова бедно момче.И тя просто изчезна така както се и появи-с един летен дъжд.Стигнах домът си напълно погълнат от Бети,че дори не се обърнах да погледна какво става с Лора.Качих се в стаята където четях на тавана и погледнах към къщата на Ло.Видях как излиза плачейки от къщата и тръгна на някъде.Идваше насам.Докато се усетя тя отвори вратичката на вървената ограда и тичайки напред към входната врата се изгуби от погледът ми.Това може би се случи да секунди,но аз го виждах бавно и ясно.Когато се опомних чух чукане на вратата и хриптящ глас да вика.
- Моля Ви Господин Найджълс отворете!Моля Ви!- Лора тропаше с все сила на вратата и крещеше още по силно.Слязох тичайки и отворих вратата.
- Какво е станало Лора?-тя стисна устни в опит да спре сълзите.
- Мама и татко...те ... те...-Лора хукна обратно към къщата си,а аз я последвах.Когато влязох в кухнята видях покъртителна гледка.Родителите и лежаха на пода с по два куршума в главата.
- Лора... влез в къщата ми и заключи аз сега се връщам.-тя плачейки изтича в къщата ми.Аз взех един телефон и се обадих на полицията.След време къщата бе обградена от полицай.Аз отидох и хванах Лора за ръка.
- Ела с мен!Те ще ти помогнат.-заведох я при полицаите,за да я отведат на разпит както и мен.

#123 Re: Лично творчество » Записки по един проблем » 2013-06-22 17:58:51

17.08.1873- 6.30ч.

Събудих се. Погледнах през прозорецът на кухнята.Тя всеоще спеше.Реших,че няма да е уместно да я гледам докато се облича затова излязох на сутрешна разходка.От където и да минех на която и дама са се поклонявах всички изричаха едно и също : „Хах, Жорш Найджълс, странникът.” – да тези думи звучаха точно като излязи от устата на някой критик,нима всички бяха такива?!Явно не!На края на алеята видях Лидия Уайлд. Знатна дама с още по-знатно потекло.Носеше жълта рокля със зелена дантела и зелена шапка с жълта дантела.Всички тези цветове потчертаваха пъстрите и очи и рижави коси.Поклони ми се.Аз свалих шапката си направих лек поклон и отново сложих шапка на главата си.Няколко минути стояхме в доста неловко мълчание.Накрая Лидия се обърна и с чаровна усмивка сякаш се сбогува.Да не беше тайна за никого,тя имаше силни сипматий към мен.Определено приличаше на Бети.Но тя с русата си коса,сини очи и лилави рокли не можеше да бъде изместена от никого.

#124 Re: Лично творчество » Сирена » 2013-06-22 13:52:01

Добре е.Триша Рейбърн, авторката на трилогията „Сирена“ се е справила добре с книгите от които си копирала текста за първата ти глава.

+1
Е, кажи честно.. дума по дума..

#125 Re: Лично творчество » Записки по един проблем » 2013-06-21 08:57:40

Записки по един проблем

13.08.1873 – 21.30ч.

Да имам проблем и го признавам! Казват, че това било първата крачка, ако е така аз съм направил вече около 1000 крачки напред. Но не спирам не спиам да се радвам на сладката и усмивка. Не спирам да я наблюдавам всяка вечер докато си ляга. Не спирам! И това можеби е същинския проблем! Всяка сутрин ставам 1 час преди нея. Сякаш искам аз да я събудя или да и направя закуска в леглото. Е не го правя никой нямаше да ми позволи. Радам се на това, че сме съседи. Поне това ме крепи. Крепи ме и, това че тя ми има доверие, но ме съсипва. Съсипва ме факта, че правя една огромна грешка. Че правя нещо нередно. Но в нашия свят само господ може да ми е съд и съдия. Ето тя отново си ляга поглежда през прозорецът сякаш търси нещо. Но ето отново си ляга и меката и руса коса се опира до възглавницата. Вече беше спокойна, незнайеки, че я наблюдавам. И аз си легнах, но не заспах веднага като нея. Започнах да си мисля за нея, за нейната хубава детска усмивка. Да- аз бях влюбен в едно 14 годишна дете..аз 37 годишния мъж отхвърлен от обществото.

Преди да кажете,че произведението граничи с извратени мисли- не е така. Моля следете по-нататък и ще се уверите.Благодаря за тоделеното внимание

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook