Circо di Anima

Psychopath · 2013-08-08 15:27:46

Усещах погледите на хиляди души.Знаех,че това,което правех беше опасно,но вече бях толкова свикнала да поемам рискова,че не ми правеше такова впечатление.Знаех,че публиката беше затаила дъх и чакаше да направя поредното завъртане,горе на въжето. Бях на около 7 метра височина.Въздъхнах и завърших представлението си с фалшива усмивка.Бурни аплодисменти.Светлината от прожекторите.Всичко това ми беше писнало толкова много,но нямах друг избор.

Но нека започна от начало.Казвам се Катрин Девлин. Повече от 15 години работя за цирк “ Circo di Anima”,което всъщност се превежда „ Цирк за душата”. Аз самата съм на 20 години. Бях на пет години,когато майка ми и баща ми починаха в катастрофа.Тогава останах съвсем сама,нямаше при кой да отида,спах на открито,хранех се с каквото намерех.Един ден в града дойде нов цирк.Всички в града бяха много развълнувани и в празнично настроение. Този цирк промени коренно живота ми.Пазачите на цирка ме хванаха,когато се опитвах да открадна парче хляб от тях.Заведоха ме при собственика и от тогава работя за него. Но това са само бегли,замъглени спомени. Той ме спаси от „тъмната стаичка” в която се намирах. От тогава до сега,вече 15 години,пътувам с цирка и изнасям моито представления.Дали съм щастлива?Далеч от това съм.

Това е втората история,която пиша през живота си.Заслужава ли си да я продължа?

ronnyy · 2013-08-08 17:59:12

Да продължи

privaтe Love · 2013-08-08 18:29:16

Много ми хареса! А и се радвам, че най - накарая попадам на история, в която героинята е artist, аз също обичам да пиша за хора на изкуството.

DamonGirl · 2013-08-08 18:47:32

Некст

Костова baby * · 2013-08-08 19:13:13

Харесва ми,продължи.

Sissy_love · 2013-08-08 19:21:22

Да продължи

Psychopath · 2013-08-08 19:34:46

Радвам се,че ви е харесало,ако намеря време ще пусна още една част тази вечер. (:

katrin456.1997 · 2013-08-08 20:17:58

Харесва ми,продължи.

Psychopath · 2013-08-08 20:34:37

Ето и новата част,съжалявам,че е толкова кратка,утре ще се постарая повече. (: Използвах тази част,предимно за да опиша Катрин,скоро ще почнат и действията,искате ли да продължа?

Веднага щом влезнах във вагона ми,свалих сребристото си на цвят трико,което и без това ме стягаше.Трябваше да се изкъпя преди Ричард да беше дошъл. Ричард е женен мъж, с 20 години по-стар от мен и е собственик на цирка. Той е човек,на който принадлежи тялото ми,но не и сърцето ми. След всяко едно представление,той идва при мен,”за да му се отблагодаря за подадената ръка в труден момент” както го нарича той. Най-отвратителното от цялата история е,че той изневерява на жена си,която лежи на смъртно легло.
Щом излезнах от душа,облякох само дантеленото си,черно бельо.Нямаше смисъл да облека,каквото и да е друго,защото щеше да бъде свалено след около 15 минути. Имах още малко време,преди Ричард да беше дошъл и се зачудих какво да правя.Погледнах се в огледалото. Имах бяла кожа,стройно тяло. Русата ми,къдрава коса се спускаше до кръста ми. Имам сиви очи и дълбок поглед с скрита тъга в него,но явно само аз го виждах този поглед.
На вратата се почука.Въздъхнах и отворих.

poxleitner · 2013-08-09 10:13:55

Некст.

katrin456.1997 · 2013-08-09 13:41:30

Некст.

privaтe Love · 2013-08-09 14:32:38

Още!

DamonGirl · 2013-08-09 18:58:03

Некст.

infinite_swag · 2013-08-09 19:36:01

Некст, наистина е интересно и различно.

Psychopath · 2013-08-09 20:14:30

Лежах в леглото вече от близо половин час.Ричард си беше тръгнал от доста време,представлението вече беше свършило,но на мен все още не ми се ставаше от леглото.Бях много гладна,за това някак си намерих сили да стана. Направих си нещо и седнах на мъничката маса да ям.След два дена тръгвахме за Париж. Колко еднотипен беше живота ми,все същите пътища,все същите представления и все същите фалшиви усмивки.Доста пъти съм мислела да избягам,но знам,че няма къде да отида. Когато бях мъничка винаги съм искала да стана ветеринарен лекар,обожавах животните и все още е така. Но мразя начина по който хората се отнасят с животните,особено тук в цирка. Разсеях се от мислите си,когато чух вик отвън.Погледнах през прозореца. Пазачите на цирка бяха хванали един мъж и му налагаха бой.Изтичах при тях и започнах да викам.
–Спрете!Ще го убиете!
- Ти не се меси,хванахме го да се промъква тайно в цирка,заслужава си всеки един удар.
Въпреки всичките ми усилия да ги накарам да спрат,не успях.
Зад гърба си чух един доста познат глас.
-Спрете! – Каза Ричард.
Пазачите моментално се отдръпнаха.
- Кой си ти и от къде идваш?
Мъжът нямаше сили да отговори.
-Опитваше се да се промъкне в цирка. – каза един от пазачите.
- Така значи? – каза Ричард и се усмихна.
О,знаех я тази усмивка,нищо добро не следваше. В следващия момент видях как Ричард се протягаше към камшика си,който винаги седеше на кръста му.
-НЕ! – изкрещях.
Ричард ме погледна учудено.
- Аз..аз го познавам. – излъгах.

Надявам се да ви хареса,в главата ми имам много идеи и не знам кое по напред да развия.

privaтe Love · 2013-08-09 21:21:04

Май за пръв път се паля толкова сериозно по история в този сайт. Много ми харесва и много яко си го представям в ума си, като филм.

Psychopath · 2013-08-09 21:45:53

Радвам се,че ти харесва.
Утре ще се опитам да пусна следващата част.

vili_ss · 2013-08-10 11:21:32

На мен също много ми хареса.. давай некста .. !

katrin456.1997 · 2013-08-10 12:03:03

На мен също много ми хареса.. давай некста .. !

Psychopath · 2013-08-10 17:32:32

Седях и чистих раните на непознатият мъж.
-Дължиш ми много нали знаеш? Ако Ричард разбере,че съм излъгала оставам на улицата и повярвай това ще ми е най-малкият проблем.
Мъжът пред мен само въздъхна.Все още нямаше сили да говори.Бях излъгала Ричард,че познавам мъжа пред мен,че съм го срещнала миналата година тук ,че сме се запознали и че той просто е искал да ме види мен. Но нямаше да оставя нещата така.Исках да знам истинската причина,защо е влезнал.
-Аз съм Джош.Джош Смит.През целият ми живот съм искал да работя за цирка,всъщност за това съм тук,исках да говоря със собственика,но пазачите не ме оставиха да говоря.
-Хах – изсмях му се саркастично. – Много е лесно,нали Джош? Идваш и започваш?
Усещах агресия вътре в мен.Станах от мястото си и се приближих при него.
- Нищо не е така както изглежда. Мислиш си,че е лесно,че ще се справиш.НИЩО НЕ Е ТАКА. За забавлението на хората,ние плащаме с пот и кръв,със сълзи на очите. За да могат богатите да се веселят за някакви си два часа,десетки животни плащат с собствения си живот,мъчейки се,без помощ от никой.
Неусетно се бях приближила прекалено много до него.Бях на няколко сантиметри от лицето му,задъхана. Отдръпнах се моментално.
-Точно заради това съм тук. – Каза Джош спокоен. – Учих една година ветеринарна медицина,нямах възможност да продължа,но въпреки това понаучих доста неща. Искам да помагам тук.

Останах учудена и не знаех какво да кажа. В същият момент ,за мое щастие или нещастие,се появи Ричард. Казах му нещата,които Джош ми каза на мен. Ричард не беше съгласен. Приближих се до него и тихичко му казах:
- Ще имам голяма изненада за теб тази вечер,Ричаард,моля те.
Намигнах му.
Отвратих се от себе си. Не,не бях такава. И не знаех защо помагах на Джош. Но нещо в него ми дъхваше надежда за цирка.За животните.
Ричард въздъхна и се съгласи.

Надявам се да ви хареса.

katrin456.1997 · 2013-08-10 18:21:02

Некст

vili_ss · 2013-08-10 18:53:29

i like it. Давай некста..

nedi · 2013-08-10 19:22:52

Супер, ще очаквам некста.

Psychopath · 2013-08-11 10:12:51

Приготвих си ментов чай и седнах на малкото диванче в караваната ми. Днес беше ден за пътуване и единственият ден за почивка.Всичко беше разхвъляно от „изненадата за Ричард” и трябваше да подредя малко,но не ми се искаше. Канех се да почета малко от любимата ми книга,но незнайно защо мислите ми бяха заети от друго нещо. Гледах през прозореца как всички се оправят за потегляне и видях един висок,мускулест мъж,с руса къса коса и зелени очи.Да,това беше Джош.
Бях се загледала,когато видях,че всъщност Джош идваше към моята каравана. Веднага се отлепих от прозореца и взех най - близката книга и се престорих,че чета. Вратата беше отворена,така че нямаше нужда да почука. Той влезе при мен.
-Хей.
-О,хей.Не съм забелязала кога си влезнал,тотално съм погълната от книгата.
- „Брулени хълмове”? Чел съм я много пъти. А...Често ли четеш книгите на обратно?
Изгледах го тъпо. В следващите няколко минути Джош стана и се приближи при мен. Взе книгата и я обърна. Почувствах се много неловко.
-Аааз... Искам да погледна на нещата от нов ъгъл.
Джош се засмя.Неговият смях ме накара и аз да се засмея.
- Както и да е. Исках да ти благодаря за помощта с Ричард. – Той погледна караваната. – Каквито и да са били последствията.
- Аз .. – Тръгнах да казвам нещо,но Джош ме спря.
– Не си длъжна да ми казваш каквото и да е.
Усмихнах му се фалшиво.

- Джош в моите представи

nqkfa_si_tam · 2013-08-11 10:19:26

Много е интересно!! Некст!!

#1 2013-08-08 15:27:46

Re: Circо di Anima

#2 2013-08-08 17:59:12

Re: Circо di Anima

#3 2013-08-08 18:29:16

Re: Circо di Anima

#4 2013-08-08 18:47:32

Re: Circо di Anima

#5 2013-08-08 19:13:13

Re: Circо di Anima

#6 2013-08-08 19:21:22

Re: Circо di Anima

#7 2013-08-08 19:34:46

Re: Circо di Anima

#8 2013-08-08 20:17:58

Re: Circо di Anima

#9 2013-08-08 20:34:37

Re: Circо di Anima

#10 2013-08-09 10:13:55

Re: Circо di Anima

#11 2013-08-09 13:41:30

Re: Circо di Anima

#12 2013-08-09 14:32:38

Re: Circо di Anima

#13 2013-08-09 18:58:03

Re: Circо di Anima

#14 2013-08-09 19:36:01

Re: Circо di Anima

#15 2013-08-09 20:14:30

Re: Circо di Anima

#16 2013-08-09 21:21:04

Re: Circо di Anima

#17 2013-08-09 21:45:53

Re: Circо di Anima

#18 2013-08-10 11:21:32

Re: Circо di Anima

#19 2013-08-10 12:03:03

Re: Circо di Anima

#20 2013-08-10 17:32:32

Re: Circо di Anima

#21 2013-08-10 18:21:02

Re: Circо di Anima

#22 2013-08-10 18:53:29

Re: Circо di Anima

#23 2013-08-10 19:22:52

Re: Circо di Anima

#24 2013-08-11 10:12:51

Re: Circо di Anima

#25 2013-08-11 10:19:26

Re: Circо di Anima

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook