Страхотно е, но май се сещам как ще се развие историята. Дано да греша и да бъде непредсказуемо.

Харесва ми! Пусни следващата част

И на мен ми се е случвало това със силуетите, но за разлика от теб аз не спя на отворен прозорец, защото аз си отварям вратата на стаята, а вечер през лятото проветряваме от другите прозорци и врати и така не ми е задушно.

Решението е следното: Или отваряш прозореца и спускаш щората или лягаш на другия край на леглото, тоест така че да не си срещу него и да го гледаш, а главата да ти е под прозореца и да не се налага да гледаш сянката, която се образува от прелитащите прилепи, птички, или мърдащите се дървета.

Разбира се, че е нормално.
Нищо, че си в същото училище, ти си в друг клас вече. Старият ти е решил да си направи албум тази година, но ти вече не си в техния клас, така че само при покана би било удачно да си направиш албум.

1. Мислите ли, че се храните здравословно? - Не.
2. Като какъв се определям? -/-
3. Храня се редовно - 3 пъти на ден в определен час? - Не.
4. Планирам предварително с какво ще се храня? - Не.
5. Запознати ли сте с основните и важни хранителни вещества в храните
и напитките - където повечето протеини/ мазнини/ витамини и др. се съдържат? - Да.
6.Приемате ли достатъчните ви мазнини, витамини и др. за вашата възраст? - Да.
7. Гледате ли написаното по опаковките на храните, които купувате - количество калории,
състав, срок на годност? - Само срок на годност.

8. Ядете ли повече полуфабрикати? ( полуготови храни, замразени храни) - Не.
9. Пиете ли достатъчно течности всеки ден (най-малко 1,5 л. - 2,0 л. ) - Максимум 2 литра.
10. Сменяте ли вида на водата, която пиете от време на време, от изворна на минерална или
обратното? - Да.
11. Какво количество газирани напитки пиете всяка седмица? - Не пия.
12. Колко чаши чай пиете на ден? - Николко.
13. Колко чаши кафе пиете на ден? - Николко.
14. Ако сте изморени кое предпочитате? - Вода.

15. Колко често пиете алкохол? Колко напитки изпивате всяка седмица? - Само бира и то лятото, когато е горещо.
16. Ако имате избор какво бихте избрали: -/-
17. Колко често посещавате заведения за бързо хранене? -  1-2 пъти в месеца.
18. Закусвате ли вкъщи? – винаги, по принцип, понякога, рядко, никога - Не закусвам.
19. Какъв вид храна предпочитате? -/-

20. Взимате ли си храна от вкъщи или си копувате за обяд? - Купувам си.
21. Влияете ли се от рекламите за храни и напитки? - Не.
22. Купувате ли си продукти, които се предлагат с подарък/ награда? - Ако продукта ми харесва - да. Иначе да си взема само заради подаръка - не.
23. Кой е любимият ви супермаркет? - METRO
24. Кой ви е любимия ресторант за бързо хранене? - KFC
25. Коя е любимата ви напитка? - Сок от портокал.
26. Коя е любимата ви алкохолна напитка? - Бира.
27. Кой е любимият ви десерт? - Бисквитената торта на мама.
28. Позволявате ли вкуса на приятелите ви да влияе и на вашия вкус? - Не.

Анкетата е анонимна, само ще помоля да напишете:
възраст: 16
пол: Жена
град: Димитровград

Ами.. не знам.. още се чудя дали така да го оставя или да напиша още 1-2 глави.

Синеок/-а Брюнет/-ка

Много ги обичам такива. Чаровни са, и момчета и момичета. :]

Баща ми си прави лазерна операция през далечната 2008 година. Ходихме във Варна, не си спомням как се казваше болницата. Той сигурно помни. Оперираха го или за далекогледство или за късогледство :D Не помня точно. Струваше му по 600 евро на око. Диоптрите му бяха много. Беше ми казал, че операцията минала бързо, максимум 10 минути, но преди това се слагат едни капки, за да ти определят диоптрите (да вметна, че и аз се възползвах от тези капки, за да си проверя диоптрите и после като ми се разшириха зениците и не можех да видя нищо. Все едно съм се напила и залитах като луда.. хората много ми се смяха )
После 2 години през няколко часа трябваше да си слага специални капки.
Досега е нямал проблеми (дано да няма и за напред.)

Защо не започнеш с някакъв ваш или твой любим спомен от времето прекарано заедно и съм сигурна, че това ще предизвика и други спомени и накрая като завършек можеш да му напишеш как се чувстваш или че го обичаш. :]

Не знам защо, но си мисля за тази, макар че в клипа не се вижда мъж да носи акордеон..
http://www.youtube.com/watch?v=p-Z3YrHJ1sU

Божеее, финалът е брутален. :D

Както обещах - в края на седмицата ще пусна глава.
Благодаря, че сте търпеливи.
Ето и обещанието ми:

XXX глава

С Нейтън отидохме на училище както заръча мама. Бях много нетърпелива и от постоянното гледане към часовника имах чувството, че времето минава много бавно.  Първият ми час беше Биология.  Госпожата изпитваше по номера и както винаги аз бях първата изпитана…

-    Александра Пиърс, излез на дъската и ни разкажи днешния урок.
-    Госпожо, може ли следващия път да ме изпитате? – попитах аз.
-    Не, Александра, сега изпитвам. – отговори ми тя.
-    Но, госпожо.. на другите как им отлагате изпитването, когато помолят, а на мен не.. ? – с тих глас попитах аз.
-    За разлика от теб, другите имат по 3 оценки, а ти имаш само 1, затова че започвай да ми пееш урока.
-    Не го знам.
-    Тогава ще ми разкажеш предишния.
-    Не мога.
-    Защо не можеш? – госпожа Антонова раздразнено попита.
-    След часа ще ви обясня.
-    Добре, но ако разбера, че ме лъжеш или оправданието ти е глупаво ще ти пиша две двойки.
-    Както кажете! – казах аз и тя продължи да изпитва останалите.

Часът беше дълъг и много скучен. Въпреки че биологията по принцип ми е много интересна, откакто госпожа Антонова дойде да замества болната ни госпожа Петрова, в часа е много скучно. Госпожа Антонова има един дразнещ глас и говори много бавно, все едно сме бавноразвиващи се ученици.  А и много обича да се заяжда с хората..

-    Госпожице Пиърс, ако обичате елате да ми споделите какво ви е оправданието за днес.

„ Никога не бих използвала точно тези скорошни събития, за да се спася, но ако получа двойка точно по биология, мама ще ме убие.” – помислих си аз.

-    Госпожо, нали знаете какво стана наскоро?
-    Какво  е станало?
-    Ами, нали знаете случката с Мартин, Трой, Адриана, Арън? – попитах аз.
-    Да и какво?
-    Ами те бяха мои приятели.
-    И какво от това, всеки тук е приятел с някого. – толкова безразлично отговори тя, че направо ми идеше да й оставя отпечатък от ръката ми по бузата й.
-    Да, така е, но те починаха.
-    Всеки ден умират хора, някои близки, други непознати, и какво от това? И аз съм имала приятели, които са починали, но не се оправдавам с тях, не го прави и ти! А и без това Адриана и Арън са живи, въпреки че са в затвора.

„Като й гледам кривите зъби се чудя дали да не й ги изправя или направо да ги извадя. Кой човек би говорил така за невинни хора попаднали в капана на смъртта?”

-    Именно за това исках да говорим. Вчера бях на свиждане на Адриана, поговорихме си, исках да я успокоя от случилото се. Няколко часа след като си тръгнах, разбрах че тя се е самоубила. Щях да си взема бележка за днес, за да си почина от всичко случило се, да не се тревожа за училище и т.н., но реших да дойда. Не учих, защото като се случи нещо такова, не очакваш да бъдеш първият изпитан… - тя ме прекъсна.

-    Съжалявам за приятелката ти, но ти си взела грешното решение. Трябвало е да си вземеш бележка. Щом си идваш на училище значи трябва да си знаеш всичко. Днес ще ти спестя двойката, но за следващия път ще те изпитам на днешния урок плюс 7 урока назад.

„Пфф, писна ми от тая шибана даскалка. Два пъти пропуснах нейни часове и много ме е намразила. Може и нещо дребно да има, но ще направи цяла драма от него."

Следващите 2 часа бяха английски език. Нищо особено, говорихме си с американката, която е в България по програма. А след нейните часове имахме 3 свободни. Нейтън ме забра и отидохме право в управлението.