Ааа пишеш уникално,пусни още!

Много ми хареса и резюмето и историята!НЕКСТ!

Ммм..факт донякъде...
Черпи всичките си приятели нон-стоп!

Не го търси!Може да звучи банално,но ще го срещнеш,когато спреш да го търсиш!

За грешките се извинявам,както и за късите части,обещавам,тази ще бъде по-дълга!

Лейла вървеше забързано към нея.Към новата й пицария,към Джена.Беше ядосана.Знаеше защо е тук,имаше цел и тя не беше бизнес.Върна се след толкова години,само и само заради нея.За да я съсипе.Джена й го каза.Отдавна,когато Лейла я предаде.Тя беше тази,която звънна на ченгетата й я издаде за тази голяма кражба.Джена открадна.Нещо голямо и настина ценно,не само за нея,а и за цялото общество.
Отначало Лейла чуваше гласа на Рен,той не я последва,но все пак се опита да я спре.Не успя,разбира се,но беше длъжен.И той и тя знаеха отлично какво следваше.Просто Рен си спести преживяването.В далечина видя куп хора.Бяха толкова много.Чакаха пред врата.Да,естествено,това беше пицарията.Отвън изглеждаше като сграда,направена от стар италиански материал.Не можеше да отрече,изглеждаше невероятно.Това обаче не я спря,да изблъска всички,чакащи на опашка пред голямата каменна "порта".
–Извинете,може ли да мина?!–звучеше по-скоро като заповед,отколкото като въпрос.
Още след прекрачването на прага,Лейла я видя.Джена стоеше до вратата към кухнята и пушеше."Боже,колко красива беше станала".Стройна,висока,най-вероятна заради токовете-бяха огромни.Но Джена излъчваше нещо ново,непознато за Лейла.Беше усмихната,от нея лъщеше блясък.Буйната й катранено черна къдрава коса се спускаше по раменете й.Устните и миглите й блестяха на светлината.Очите й,големи и черни очи,енергично следяха всяка стъпка на персонала,всеки нов клиент и неговата поръчка.И така погледът й стигна до този на Лейла.Цигарата за малко да падне от ръката й,личеше си,че е изненадана да види сестра си,но бързо след тази реакция последва една широка и злобна усмивка.Точно тази Джена си спомняше Лейла.Джи се приближи,отворила ръце за прегръдка,но Лейла мина направо:
–Спести си преструвките,какво по дяволите,правиш тук?!–яростта я обзе на секундата.
–Здравей и на теб,мила ми сестро – сякаш изсъска Джена. – Изненадана ли си?-пауза-А не трябва.Заради теб съм тук.Да си припомним старите дни.Помниш ли?Онези луди нощи...О,аз ги помня много ясно!Помня и онази септемврийска топла вечер,когато група ченгета ми закопчаха онези белезници...Беше неповторимо преживяване!Да не би да си забравила?!Не,не,не...не може да си забравила,нали точно ти ме прати там,зад решедките!Е,явно точно тази вечер ти се губи,а?–усмивка обзе малкото й лице и точно това накара Лейла да настръхне.
–Много добре знаеш,че си го заслужи,но това не обяснява факта,че унищожаваш живота ми.Каква е тази пицария?!Защо?–на лицето на Лейла се изписа объркване,макар да знаеше защо е всичко това.
–Оо,да не би бизнесът ти да пропада?!Е,мила явно пицата в днешно време надминава поничката!–смях обзе Джена.
Лейла не каза нищо повече,нямаше какво да направи.Докато идваше си мислеше,че може би поне малко ще успее да се споразумее със сестра си,но веднага след като Джена заговори,тя разбра,че всичкото това надсмиване и подигравки не са си отишли.Джена не се е променила.И беше дошла,с една дума за отмъщение.Тя се обърна и понечи да тръгне,когато чу:
–Оо,мила,поздрави от мен и Винс!Кажи му,че вчера си изкарах страхотно.
Край,това беше.Винс?!Тя се обърна и с цяла сила зашлеви Джена.Струя кръв потече от носа й.Просеше си го.
–И ти навестиш в най-скоро болницата,ако не ме оставиш на мира и тогава счупеният нос ще е най-малкият ти проблем!

БЛИЗНАЦИ - съвършени в това изкуство - интересни, забавни, с чувство за хумор, силни думички, малки подаръци, хитроумни действия, осигуряващи успех при всеки флирт.

Ауу...не знаех!

Ааа много ми хареса!

Хареса ми,браво.

Ден в преструвки! |-( ---->Предстои!

Джес,тези усмивки,просто...НЕКСТ,страшно е!

Добро утро. (f) Изгряхте ли,капризчовци?

Толкова вярно,толкова хубаво,толкова чувствено...Качвай още,страхотни са!