Не знам... Сякаш нещо ми липсва, но не е лошо   

Здравейте, любими мои хора Малко се разболях, спряха ми за кратко нета и нямах възможност да пусна следващата част. Тази вечер би трябвало да я пусна. По - точно обещавам, че ще я пусна ; )) Мерси за разбирането.

Бънни /Габи/  

Не, но това може да се промени ; ))

точно!!    

(y)  (y)

И моята тъй ; )) 

Честно да си кажа, по едно време адски ме мързеше да чета Ам,а сега си наваксах и искам само да кажа : "Давай некст, откачлако, моя!" :p   

Мерси, мерси... (((: Много се радвам, че ти харесва, и не се притеснявах да нахалстваш! Това не ми пречи ; ))  
Так, ето я и следващата част. Всеки, който иска да му казвам за следващата част, да пише ЛС или в коментар. Ще се постарая да не го забравя  
Хайде стига глупости. Ето я нея:

Четиринадесета глава
                                     „Съмнения”

Когато благоволих да се събудя, навън вече беше тъмно. Телевизора беше изключен, а дистанционното бе на дървената маса. Не си спомнях да съм го оставяла там. Дори не си спомнях кога съм заспала, но в момента това беше най – маловажното нещо.
Метнах одеялото в краката си и станах от дивана. Реших, че трябва да се огледам. Не знам защо, просто нещо в мен ме накара.
След като изкачих стъпалата до втория етаж, отидох в банята. Но не старата и изпочупена баня, а тази, по – новата.
Отворих вратата и, както сутринта, ме лъхна миризмата на кръв. Но не прясна, а стара… Сякаш тук е умрял някой… Някой човек. Някой, който познаваш и ти е бил близък, това злокобно гласче вече прекаляваше. Месеше се на всякъде.
Когато се обърнах да затворя вратата, шумолене от прозореца. Нали си спомняте големите и едри дъбове? Е, шума сякаш идваше от тях. Сякаш някой се опитваше да влезе тук, катерейки се по тях. Но разбира се, това беше невъзможно. Те са толкова високи и хлъзгави. Това, че са хлъзгави го научих от личен опит. Не беше много приятно.
Завъртях се спокойно към прозореца. Той отново бе отворен. Замислих се, нали сутринта го затворих? Веднага пропъдих тези мисли. Отидох и треснах стария прозорец.
Отдалечих се, и  застанах пред огледалото.
-    А – а – а – а! – толкова много се изплаших от гледката… Толкова… С опакото на ръката си избърсах кръвта от устата си. Очите ми бяха станали жълти с продълговата зеница. Това в никакъв случай не бяха моите очи, това в никакъв случай не беше обикновена кръв и това в никакъв случай… Не съм аз.
След краткия шок, който преживях с тази кръв, реших, че трябва да си взема душ и да се преоблека. Тук имах дрехи.
Първо измих лицето си на мивката, после пуснах водата да тече във ваната. Беше доста топла – по принцип такава я обичах, но сега като чели нямах желание да се къпя. Но бях твърде решена да си взема душ, защото сигурно миришех на прегазен пор. А и тази кръв… Просто ми идваше в повече.
Съблякох дрехите си и сложих малко шампоан във ваната. Така става когато забравиш да купиш пияна за вана.
Когато се потопих сякаш се отърсих от всичко. От проблемите с Джени, от кръвта, от моята най – добра приятелка. Също и от родителите ми. И Тогава сърцето ми се сви. Анди, Анди, Анди. Не исках да си тръгвам така, нито да го нараня, но той нито ме потърси за тези няколко часа, нито ми говореше телепатично, или там какво му се казваше. Явно не му пукаше.
Сърцето ми се отпусна. Бях свикнала на момчетата да не им пука за мен. Все пак не съм кой – знае колко хубава, а и с този мой характер, който аз така обичам, но другите така мразят. Да, не е особено лесно да си мен.
Когато свърших с ваната, я изпразних и взех дрехите си в ръка. Хавлията ми беше в стаята така че ми се наложи да се разхождам гола из къщата. Не че имаше кой да ме гледа, но някак си имах чувството, че някой го прави. Игнорирах това чувство и отворих третата врата. Там където беше леглото, гардероба и всички други глупости. Но това, което ме очакваше вътре, не ме очарова ни най – малко.

_____________________________________
Готова съм с още две части, и ако сега има интерес, ще пусна и тях  

без обувки
ръка или храна?

И аз не намирам смисъл, но пък изглежда забавно Добре, това е се едно да подобрил рекорд на Гинес, но ще е на Капризен ; ))

Айде давай, давай!!