I'm NOT AFRAID

n_eshiii · 2012-02-09 18:15:26

Здравейте. Виждам, че има много таланти и аз реших да покажа моя. Пускам една история и се надявам да ви хареса. [b]

[b]I Глава
Изненада !!!

Седях на стола на терасата, отпикайки бавно от чашата с топлото кафе. Взирах се в изгряващото слънце и обмислях случките отново и отново. След случилото не бях сигурна коя съм аз.Ето я и моята история. Между другото казвам се Елизабет или по-накратко Лизи.
Обикновен калифорнийски ден. Станах, облякох се и оттука започват моите "приключения". Родителите ми се караха в хола. Не се караха често, но когато го правеха, не беше толкова яростно. Видяха ме и спряха.
- Защо се карате ?
Нищо не ми отговориха. Аз повторих въпроса си и тогава мама каза, че няма нищо, само проблеми в офиса. Родителите ми бяха банкери и вече бях свикнала да получавам този отговор винаги, когато се карат. Не им обърнах внимание . Обух си сандалите и излязох. Живеехме в къща на брега и никога не ми омръзваше да правя дълги разходки по-брега. Видях, че от хълма се приближава някакъв силует. Това беше Том, най-добрият приятел на баща ми. Не беше типично. А още какви неща ме чакаха..както и да е. Том носеше някаква папка и бавно се приближи към мен.
- Съжалявам. - каза той.
- За какво.
- За родителите ти. Развеждат се.
- Как така се...развеждат. На мене нищо не са ми казали.
- О..май, че не трябваше да ти казвам. Мислех, че вече са ти казали.
Но преди да завърши мисълта си, аз бях тръгнала с яростни крачки към нас. Как така се развеждат и нищо не са ми казали. Тръшнах вратата зад себе си.
- Мамо, тате..?
-Какво стана миличка ? - ме попита баща ми
- Как какво стана. Развеждате се...и нищо не сте ми казали.
Двамата се спогледаха. Явно беше, че има и още нещо.
- Ами...да. Така ще е най-добре за всички.
- Не и за мен. - имах чувството, че от мене излиза пара.
Тогава Том влезе. Видях как мама го изгледа с ярост, а после и баща ми. Баща ми го покани да влезе. Той все още носеще папката. Изсумтях нещо и се качих по стълбите.Отидох директно в офиса на баща ми. Там ми беше най-добре. Не исках да плача, но усетих как по бузите ми се стичат сълзи. С ярост разхвърлих документите на масата и се свлякох на пода плачейки. Исках да видя Саймън - най-добрия ми приятел. По принцип сме най-добри приятели, но това лято отношенията ни са по-близки. Станах от пода, изтрих сълзите си и слязох на долния етаж. Без родителите ми да ме видят излязох от задния вход.
Всеки, който види Саймън ще каже, че той е обикновенно момче, но не и за мен. За мен е много повече. Израснали сме заедно. Познавам го от както се помня. Той има руса коса. И зелени очи, които изпъкват на млечната му кожа. Има мил, чаровен характер. Докато аз съм пълната му противоположност. Имам кестенява коса и обикновени кафеви очи. Характерат ми е малко странен. Според Саймън аз съм като цунамито - непредсказуема.

П.С. Съжалявам ако има правописни грешки [/b]

beautiful_kitty · 2012-02-09 18:18:16

Не е зле.

lady_ss1 · 2012-02-09 18:24:54

Ммм, не е зле. Дай некст!

xvampirexbitchx · 2012-02-09 18:32:52

Харесва ми ! <33

~smiley___face~ · 2012-02-09 18:36:26

Имаш малко пунктуационни грешки, но пък за сметка на това ми хареса. Некст

miss_cute_kiss · 2012-02-09 18:40:59

Ммм, не е зле. Дай некст!

n_eshiii · 2012-02-09 18:44:08

Радвам се, че ви харесва. Тази вечер ще се опитам да пусна следващата част.

rosy.th · 2012-02-09 18:58:59

Давай некст За сега ми харесва

viktoriq_biserova · 2012-02-09 19:01:45

Харесва ми ! <33

my_hug · 2012-02-09 19:15:16

Харесва ми ! <33

n_eshiii · 2012-02-09 19:17:22

Ето я и 2 глава. Наистина много се радвам, че ви харесва.

II Глава
Малко щастие, малко тъга

След 15 минути бях пред къщата на Сам(Саймън). Сега голямата им и шумна къща ми се виждаше пуста. Влязох без да почукам. Той е свикнал да правя така и другите членове на семейството нямат нищо против това.
- Сам...Сааам. Офффф..къде е пак.
В къщата нямаше никой, а вратите бяха отключени. Странно. - помислих си аз. Тръгнах към плажа. Плажната им ивица беше огормна. Огледах се, но не видях никого.
-Лизиии. - чух познат глас. Обърнах се и видях Сам на върха на една скала близо до брега да ми маха. Тръгнах към него с бързи крачки и още преди да е успял да каже нещо се ментах в прегръдката му и заплаках. Той не каза нищо. Знаеше, че когато ми е криво не ми се говори. Когато бяхме заедно се чувствах така сякаш всичко е наред и ние сме просто двама души, които нямат проблеми. Просто седяхме там. Когато се успокоих малко, седнахме на ръба на скалата. Той все още ме прегръщаше. Знаеше, че ми харесва.
- Кажи сега какво стана. - започна той.
- Родителите ми се развеждат.
Нищо неможех да скрия от него. Неговите родители също бяха разведени и това беше болна тема.
- Съжалявам.
- Няма нищо. Ще свикна някак. Радвам се, че съм при тебе.
- Радвам се, че се радваш, че си при мене.
Засмях се. Винаги правеше странни изречения. Русата му коса се беше разрошила от морския бриз. Изглеждаше толкова красив.Той се обърна към мен и видя, че го зяпам.
- Защо ме гледаш така, бе маце ?
- Аа..нищо. - усетих, че съм се изчервила. Той също го забеляза и ми плисна вода в лицето.
- Ах ти ! Не знаеш каква беля си докара на главата. - избутах го от скалата и той се пльосна във водата.
И двамата се изхилих ме. Подадох му ръка и той ме повлече при себе си. Бяхме вир вода. Прегърнах го през смях, и той мене. Въпреки всичко случило се, се чувствах щастлива. Сам ме погледа в очите и тихичко ми нашуш на ухо:
- Красива си. - при тези думи аз обвих крака и ръце около него и го прегърнах още по-силно.
- Ох..ще ме удушиш.
- Извинявай. - казах аз с широка усмивка на лице.
- Хайде да влизаме вътре, да не настинеш.
- Добре.
Харесваше ми, когато е грижовен. Въпреки, че бяхме на една въсраст, на 21, Саймън беше като мой пазител. Винаги беше на точното място в точното време. Е, почти винаги.Обви ме като пашкул в кърпата и ме понесе към къщата. Когато влязохме, чухме гласове от кухнята.
- Когато дойдох нямаще никой тука. - казах аз.
- Сигурно майка ми се е върнала от пазар.
Отидохме в кухнята и там бяха майката на Саймън и мойта майка.
- Мамо, какво правиш тука ?
- Ами, миличка тъкмо говорех с майката на Сам. Ние с баща ти заминаваме за известно време и ти ще останеш тук при Саймън.
- Къде заминавате ?
- Ще ти кажа довечера семейната вечеря.
- Нека те поправя...ние вече не сме семейство, не помниш ли ?! - майка ми ми хвърли ядосан поглед.
- Лиз хайде да се качим в моята стая. - предложи Сам, за да убие неловката ситуация.
- Сам, ще говорим довечера сега се прибирам. Да не изпусна семейната среща. - казах аз и направих физиономия, която не бях правила преди. Приличаше на нещо между " Я се разкарай" и "Плаче ми се".

geri18 · 2012-02-09 19:41:04

Ммм, не е зле. Дай некст!

~Валз · 2012-02-09 19:48:13

има пунктуационни грешки и си смесила малко времената в първата част (втората още не съм чела), но иначе ми хареса и ще чакам некст и забелязах, че често използваш менЕ, тебЕ...махни е-тата + моЙта се пише с я

n_eshiii · 2012-02-09 20:45:00

мисля, че и третата част ще пусна тази вечер. Дошла ми е музата и се възползвам

rosy.th · 2012-02-09 20:46:11

харесва мии ще следя. Давай некст

lady_ss1 · 2012-02-09 20:56:35

Супер. Ще следя.

n_eshiii · 2012-02-09 21:51:49

Надявам се, че ще ви хареса
III Глава
Една нощ

Вървях като изтребител, защото майка ми яката ме беше ядосала.
- Лиз...Елизабет стой. - извика Сам след мене.
Най-накрая успя да ме изпревари.
- Добре ли си ?
- И по-добре съм била. - казах му аз без да спирам да вървя.
Той ме хвана за ръка и ме спря.
- Искаш ли да дойда с тебе ?
Тъкмо щях да кажа нещо и някой изкива Сам. Двамата се обърнахме към приближаващия се силует. Неможехме да го видим, защото идваше откъм слънцето, което печеше срещу нас. Изведнъж осъзнах кой е това. Саймън също, за мое нещастие. Това беше Дженифър. От самото й име се разбира, че описанието й няма да е много хубаво. Дженифър, прослувутата Дженифър. От каде се взе. Аз не я наричам както я наричат другите. Не й казван Джени или сладкишче, а просто...кучка. Ето откъде я познавам. В началото тя беше гадже на Сам - сега разбирате, защо не я харесвам - доста дълго време бяха заедно. Тогава не изпитвах такива чувства, каквито изпитвам към Саймън сега. Той много я обичаше, тогава и аз й бях приятелка, но след като заряза Саймън заради някакъв модел, вече не. Ето всички тези неща минаваха прес ума ми, докато кучката се приближаваше махайки ни. Погледът ми беше привлечен от изражението на Сам. Той беше направил същата физиономия, която бях направила аз след разговора с майка ми в къщата на Сам. Дженифър се приближи и се хвърли като парче месо, което беше, върху момчето, което обичах. Сякаш ме удари светкавица. Исках да я хвана за косата и да й я отскубна цялата, а Саймън още седеше със същата физиономия.
- Здрасти Елизабет. - изцеди тя прес зъби.
- Здрасти. - казах и аз и направих една фалшива усмивка.
Сам ме погледна, след което каза:
- Лиз, хайде отиваме във вас.
- А..ами..добре.
- И аз ще дойда с вас. - каза нахално кучката
- Не, Дженифър, ти се прибираш, няма да идваш с нас. - отряза я Сам
Гледах го като гръмната. Той ме хвана за ръка и ме задърма към къщата.
- Чао. - казах аз на Дженифър като едвам сдържах смеха си.
Когато влязохме в нас, Сам ме прилепи до стената и ми лепна една страстна целувка. А аз само си мислех " Аааа..разтапям се". Беше толкова хубаво, не исках да свършва.
- Защо го направи. - казах аз замаено след като отлепи устни от моите.
- Защото те познавам и знам какво си помисли като видя Дженифър.
- И какво си помислих.
- Че като я видя пак ще се влюбя в нея и ще те забравя.
Леле, по-добре не можа да го каже. Наистина си помислих това.
- Добре, този път позна...ще ме целунеш ли пак. - казах аз умолително.
Той се ухили и пак слепи устни в мойте. След това премина към врата и надало, докато не стигна до копчетата на дънките ми. Аз също започнах да го събличам бавно по бавно и постепенно се озовахме в стаята. Заключих, въпреки, че нямаше никой в нас. Това беше най-хубавата нощ. На сутринта се събудих до Сам, който ме гледаше с чаровните си зелени очи.
- Много си красива.
- Да бе.
- Обичам те. - каза той.
- И аз. Какво ще закусваме? - бързо сменох темата.
- Какво искаш?
- Амии...палачинки. - казах аз щастливо и му се ухилих.
- Добре тогава, значи палачинки.
Направихме най-вкусните палачинки, които съм яла някога. Седяхме на масата, когато телефона на Сам звънна. Той вдигна и едвам не се задави.
- Дженифър? - беше единствената дума, която каза той.

lovable_smilee · 2012-02-09 21:53:21

Харесва ми

kiki_009 · 2012-02-10 08:02:40

Не е зле.

geri18 · 2012-02-10 08:06:56

Харесва ми

~Валз · 2012-02-10 08:10:36

Аwh а какво стана със семейната вечеря? Бтв Валза иска некст

viktoriq_biserova · 2012-02-10 09:04:21

Аwh а какво стана със семейната вечеря? Бтв Валза иска некст

rosy.th · 2012-02-10 09:05:51

Давай некст

miss_cute_kiss · 2012-02-10 09:07:08

Давай некст

n_eshiii · 2012-02-10 09:38:18

некста тази вечер, а за вечерята не съм забравила

#1 2012-02-09 18:15:26

Re: I'm NOT AFRAID

#2 2012-02-09 18:18:16

Re: I'm NOT AFRAID

#3 2012-02-09 18:24:54

Re: I'm NOT AFRAID

#4 2012-02-09 18:32:52

Re: I'm NOT AFRAID

#5 2012-02-09 18:36:26

Re: I'm NOT AFRAID

#6 2012-02-09 18:40:59

Re: I'm NOT AFRAID

#7 2012-02-09 18:44:08

Re: I'm NOT AFRAID

#8 2012-02-09 18:58:59

Re: I'm NOT AFRAID

#9 2012-02-09 19:01:45

Re: I'm NOT AFRAID

#10 2012-02-09 19:15:16

Re: I'm NOT AFRAID

#11 2012-02-09 19:17:22

Re: I'm NOT AFRAID

#12 2012-02-09 19:41:04

Re: I'm NOT AFRAID

#13 2012-02-09 19:48:13

Re: I'm NOT AFRAID

#14 2012-02-09 20:45:00

Re: I'm NOT AFRAID

#15 2012-02-09 20:46:11

Re: I'm NOT AFRAID

#16 2012-02-09 20:56:35

Re: I'm NOT AFRAID

#17 2012-02-09 21:51:49

Re: I'm NOT AFRAID

#18 2012-02-09 21:53:21

Re: I'm NOT AFRAID

#19 2012-02-10 08:02:40

Re: I'm NOT AFRAID

#20 2012-02-10 08:06:56

Re: I'm NOT AFRAID

#21 2012-02-10 08:10:36

Re: I'm NOT AFRAID

#22 2012-02-10 09:04:21

Re: I'm NOT AFRAID

#23 2012-02-10 09:05:51

Re: I'm NOT AFRAID

#24 2012-02-10 09:07:08

Re: I'm NOT AFRAID

#25 2012-02-10 09:38:18

Re: I'm NOT AFRAID

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook