От тъмната страна.

lady_ss1 · 2012-02-07 15:27:55

Ами от скоро пиша история. Много по-различна от жанровете, които съм писала досега. Преди пусках една история "Тайният живот на една тиинейджърка", но реших да я спра, поради липсата на муза и идеи. Но всеки край е едно ново начало. И това начало е една нова история, нов жанр и нови идеи. Реших да е история за духове, въпреки че все още не съм измислила заглавие. Смятам като я завърша, да видя за какво съм писала и да й поставя заглавие. Доста често гледам филми на Ужасите и Психо. Особено по Дискавъри Ченъл - "Истории за духове". Там всеки път дават, че някое семейство или човек се мести в нова къща, оттам започват проблемите и т.н. Е, и аз реших да напиша нещо подобно. Надявам се да ви хареса. Ако има интерес, пускам некст.

***

І глава

Петък. Денят на преместването. Аз и най-добрата ми приятелка Алис щяхме да се местим. Обмисляхме го от много време, и най-накрая взехме окончателното си решение – ще сменим мястото си на живеене. Тук, в Тексас е скучно. Искахме да опитаме нещо по-различно. От две седмици Алис търсеше подходяща къща и за двете ни, и ето че най-накрая намери. Намираше се източно от Гийлд Рой на около 170км оттук. Да, не беше далече, но пътят със сигурност щеше да бъде уморителен и за двете ни. Не си падам по приключенията, но се налагаше да се преместим.
След дълго време размисли, най накрая си казах:
- Готово! – и дръпнах ципа на куфара.
- Хайде, Изабела! Чакам те долу. – крещеше Алис.
Нетърпеливка и инат. Такава е тя. Но пък за сметка на това е най-добрата приятелка, която 18 годишно момиче може да има. Огледах къщата за последен път. Персииски килими, черни лампиони, лилави стени – определено щеше да ми липсва. Но е хубаво човек да опитва и от новите неща в живота, иначе всичко щеше да е сиво и еднообразно.
- Изабела! Идвай вече! Ще закъснеем! – подвикваше отново и отново Алис.
- Идвам. – отвърнах й най-спокойно, като се стараех да прикривам
тъгата си. Хлопнах вратата.
Алис ме гледаше с нацупена физиономия. Тя явно не знаеше колко ми е трудно да се разделя с нещо, с което съм свикнала от много години. Внимателно оставих нещата си и куфара в багажника и хлопнах капака на колата.
- Защо се бавиш толкова, Из? – окорено ме спогледа Алис.
Не отвърнах. Просто се качих в колата. Алис ме последва.
Нададе газ и потеглихме. Внимателно наблюдавах как къщата ми се отдалечаваше от погледа, докато напълно изчезна... с всичките ми спомени.
- Хей, Из, искаш ли портокалов сок? – попита ме тя и ми подметна шише без дори да очаква отговор.
- С удоволствие. – отвърнах аз и отпих от бутилката.
Изпих го до дъно и й връчих празната бутилка. Тя ме спогледа с недоумение. Аз само смръщих вежди, след което положих глава до прозореца, и заспах. Слънчевите лъчи галеха лицето ми.
П.С. Извинявам се ако някъде съм допуснала правописна или пунктуационна грешка.

miikи маLs . · 2012-02-07 15:31:56

Давай некстаааааа! ХАРЕСА МИ!

steffi18 · 2012-02-07 15:38:12

И на мен ми хареса!!Некст!!

kiki_009 · 2012-02-07 15:43:28

Некст ,а заглавието може да бъде ''Ново начало'' , нз дали ще ти хареса, но го давам като идея .

x.X.xemo_girlx.X.x · 2012-02-07 15:51:58

Хареса ми . некст

~smiley___face~ · 2012-02-07 15:57:04

хаерса ми дамо ми стана интересно как така е заспала и знае, че лъчите на слънцето галят лицето й? Ооо, се тая, некст!

lady_ss1 · 2012-02-07 16:00:31

Ейй, неочаквах такъв голям интерес. Довечера пускам следващата част.

lady_ss1 · 2012-02-07 16:06:12

хаерса ми дамо ми стана интересно как така е заспала и знае, че лъчите на слънцето галят лицето й? Ооо, се тая, некст!

Ами това е нещо като усещане, като започваш да заспиваш. Не обясних много добре, но се надявам да си ме разбрала.
И благодаря! Радвам се, че ти харесва!

beautiful_kitty · 2012-02-07 16:11:29

Харесва ми!

pink_light · 2012-02-07 16:37:23

Харесва ми! С нетърпение чакам некста! ^^

teodoraa · 2012-02-07 16:37:56

Емиии .. некст

lady_ss1 · 2012-02-07 16:54:46

Ето и некста. Малко е дълга. Сигурно някои ще ги домързи да го прочетат, но няма значение. Съжалявам, ако някъде има грешки в правописа. Писах го на бързо.:

ІІ глава

- Изабела! Изабела! Събуди се! – крещеше Алис с пълно гърло.
- Добре, добре... разбрах. – отвърнах аз със самообладание.
- Пристигнахме. – саркастично каза тя и отметна коса назад.
Бавно се надигнах от седалката, отидох и извадих багажа си. Боже, тежеше колкото цял слон. Алис извади и нейните, и заедно завихме по алеята, която сигурно щеше да ни отведе до къщата ни. Поправка – новата ни къща.
Най-накрая пристигнахме. Имаше огромна ограда с шипове, и огромна порта. Ясно се виждаше и голямата зелена градина с рози отпред.
- Уау! – изръсих аз. – Ти... – понечих да довърша, но Алис ме прекъсна:
- Да, погрижила съм се за всичко. – отговори тя и сложи ключа в ключалката. Портата се отвори със скърцащ звук. По всичко си личеше, че миналите собственици не са били заинтересовани на тема поддръжка.
- Ъъъ... кои са били предишните, които са живяли тук?
- Сали и Лорън Лейкърс. Сали се е разболяла тежко, и след около година починала. Лорън, съкрушен от смъртта на съпругата си решил да обяви къщата за продан, след
което се е самоубил.
- Ужас! – успях само това да кажа.
- Да, наистина. Но това не ни пречи да се нанесем, нали?
- Да... – отвърнах несигурно, въпреки че историята ми звучеше доста зловещо. Не вярвах в такива глупости, все пак.
- Стига приказки! Идвай... – разкрещя ми се Алис. Забелязох, че вече е на около стотина и двайсет метра пред мен. Затичах се.
Когато влязохме, останах с отворени уста. Къщата беше толкова... величествена и огромна, че човек лесно би се скрил и никога да не го намерят. Имаше и доста прах навсякъде.
- Бляк!... Хубаво си се погрижила за облицовката отвън, но честно,
вътре е по-зле от клетка на маймуна, Алис!
Тя само се изкикоти. Направи пауза и отвърна:
- Няма нищо. Ще почистим.
Поклатих отрицателно глава и поех по паркета, който издаваше
скърцащи и зловещи звуци. Имаше големи извити стълби, които
водеха към втория етаж, който пък беше още по-голям. По стените
имаше изящни картини от Ренесанса, но и пайжини не липсваха.
- Алис, от колко време е тази къща?
Първоначално не се чу отговор, после долових въздишката й:
- Не много отдавна. От около 1930.
- Леле. Значи... е доста стара.
- Ама е хубава. – опита да си наложи мнението.
- Картините не ти ли изглеждат... малко зловещи?
- Какво? Изабела, какви ги приказваш? Тези картини са по-скъпи и от марковите ти дрешки на Армани.
- Оу, обиди ме. Но ми е малко странно.
- Ще свикнеш. – намигна ми Алис и отиде в края на коридора, където явно беше стаята й. После се чу вик:
- След два часа ще оправяме, да знаеш!
- Добре! – ивиках в отговор и се запътих към моите палати.
Стаята не беше много голяма. Приличаше ми на стая от 80-те. Определено щях да я обновя. Първо, щях да сменя тапетите - изглеждаха ужасно. Наистина ужасно. Хубавото беше, че приятелката ми се беше погрижила за леглото, шкафовете, гардероба, както и за телевизора. Не ми е оставила много работа. Започнах да ровя в чекмеджетата, и да оглеждам за някакви старинни вещи. Но нямаше нищо. Абсолютно нищичко. Домъкнах куфара си до гардероба, и заизваждах една по една дрехите си. Едва ли щяха да се поберат, но
поне нямаше да пречат.
- Уфф, че гадно! – измънках аз. Цял век щях да ги подреждам.
Изведнъж, без да искам, се опрях на шкафа и чекмеджето до мен се отвори. Паднаха някакви писма и пощенски пликове. Този шкаф не го бях видяла. Понеже съм си голяма любопитка по природа, не отказах едно преглеждане на тези вещи. Предишните собственици, т.е. Сали и Лорън, ако мога така да ги нарека, явно са забравили да си разчистат личните неща. Взех някакъв плик с пощенка марка на него.

От Марк Стивънс за Сали и Лорън Лейкърс.
27.08.1927г.

- Уха! Доста старо! – с изумление си казах аз.
Втренчих се в бяло-жълтенкивия плик, поколебах се дали да го отворя. Не издържах. Умирах си от любопитство да видя какво има вътре, но нещо ме спираше. Един глас в главата ми казваше, че не е редно да пипам чужди вещи. Накрая се престраших и скъсах плика. Вътре имаше черно-бяла снимка на жена, с дълги, черни къдрици. Беше адски красива с черни очи, втренчили се в мен. Това явно беше Сали. Но за какво му е на този Марк Стивънс да праща снимка на Сали. Все тая, не ми беше в работата. Но щях да запазя снимката. После щях да я покажа на Алис. Може би тя знаеше нещо. Все пак, като се нанасяме в толкова зловеща къща, би било редно да знаем, или по-скоро да знам, какви са били предишните хора.
Прибрах останалите вехтории. Някакви стари часовници, пощенски марки и календарчета. В двадесет и първи век си имахме такива неща. За какво са ми и тях да ги преглеждам. И без това нямах време. Исках да си отпочина, да си пусна някой хубав филм на лаптопа, да послушам музика, да оправим с Алис неподдържаната къща, след което да излезем малко на разходка. За мен Тексас беше много хубаво място, както и предишната ни къща (кой знае новите собственици на какво ще я направят), а сега съм в Малибу – нови хора, нов живот. Щях да започна отначало. Вече бях на 18. Нямаше училище. Само живот, живот... и живот.
Оставих и последната си дреха в гардероба. Първа задача – приключена. Сега щях да полегна малко и да послушам музика. Пуснах си най-новата песен на Бионсе. Обожавам я, за Бога! Добре, че и Алис й е фен, иначе щях да бъда принудена да слушам само Металика. С Ал се познаваме от близо 14 години, и винаги сме неразделни. Когато бяхме на 10, си казахме, че като пораснем ще правим всичко заедно. Е, сега е така... освен в мисленето. Там е индивидуално.
Отпуснах се и зачаках музиката да ме пренесе в един нов свят.

***

- Ехо! Из, събуди се! Два часа вече минаха. Трябва да чистим... – крещеше
някой на ухото ми. Да, това беше Алис.
- Какво?! Алис, това ти е за втори път днес. Не мога да се наспя! – не останах по назад и аз.
- Все тая. Ще спиш довечера. Ставай да разчистваме, че после ще ходим на пазар. Все пак сме хора – нуждаем се от храна.
- Добре, добре. Само не ми викай, защото изпадам в транс.
- Ясно. А ти спри да ръсиш шегички, защото хич не ми е до смях. – отвърна ми тя и излезе през вратата.
Станах. Оставих слушалките до възглавницата и бавно се дотътрих до вратата. Имах чувството, че ще падна. Сякаш едва сега проходвах. Между другото, май Ал беше в лошо настроение. Рядко, се случваше да не сме на едно мнение.
Къщата наистина беше в прах. Както я видях преди два часа. Видях оставен парцал на шкафа до стълбите. Сигурно беше за мен.
- Оставих ти парцал на шкафчето до стълбите. – каза ми Алис.
- Да, видях го. Мерси. – отвърнах небрежно аз.
Взех и нещото, с което щяхме да чистим.
- Първо почисти камината. В доста окаяно състояние е, след което отиди в банята, а аз ще изчиста хола и кухнята. После заедно чистим стълбите и горния егаж. Разбра ли? – попита Ал.
- Да, разбрах. Само че... сигурна ли си, че трябва да изчистя банята? Все пак тази къща е на около 100 години. Кой знае какви гадове са се завъдили там?
- Не бъди страхливка, Изабела! Страх те е да изчистиш една баня? Моля ти се... – изпъхтя тя.
- Добре, добре. Правя го заради теб. Но ако не се върна, то е или защото плъховете са ме изяли, или защото има прекалено много за чистене.
- Какво казахме за шегичките, Из? – озъби ми се Алис.
- Без шегички. – отвърнах й.
Тя кимна, след което аз отидох до камината. Нямаше толкова много прах, но като си помисля каква е банята, ме побиваха тръпки.
Сетих се за снимката, която намерих в шкафчето в стаята ми. Дали беше редно да я покажа на Ал или е по-добре да си я задържа за себе си? Не, щях да я покажа. Сама нямаше да разбера. Осмелих се и заговорих на Алис, която търкаше масата:
- Ъъъ, Алис, намерих нещо в чекмеджето в моята стая, и реших да те попитам
дали знаеш нещо?
- Какво е то? – заинтересова се тя.
- Една снимка на някаква жена. Сигурно е Сали. Доста е хубава. – добавих аз.
- Дай да видя.
Подадох й снимката и тя я заразглежда, след което каза:
- Да. Наистина е тя.
- Ти пък откъде знаеш? Или по-скоро, откъде си сигурна, че е тя?
- Информирала съм се достатъчно. Е, не знам всичко за история на тази къща, но ако си толкова любопитна, ела седни на стола и ще ти разкажа какво знам. И ако ме питаш защо знам, е, Из, винаги когато се купува къща човек трябва да се информира за предишните й собственици и за самата къща.
Кимнах и седнах на стола. Алис заприказва:
- Къщата наистина е доста стара, не се учудвай, че има толкова прах. Сали и Лорън са били 22 годишни. Били са щастливи заедно, докато, както ти казах, Сали се разболяла тежко от турбеколоза. Оставало й е малко време живот, а Лорън бил съкрушен. Когато на 13 Септември 1929г., Сали умира, Лорън обявява къщата за продан, и три дена след това се самоубива. Даже казват, че е оставил предсмъртна бележка, която така и не е открита. Казват, че е някъде в тази къща, но едва ли. Ако имаше, още сега щяхме да я намерим.
Съкрушена от това, което говореше, едва намери сили да я попитам:
- Тогава кой е този Марк Стивънс?
- Честно казано, нямам си и напредства кой е той. Не ми трябва да знам. Знам това, което пишеше във вестника. Чудно ми е само, защо чак сега казват, че къщата е за продан, като е обявена много отдавна. И както казваше, да, Сали е била много красива жена. Жалко, за смъртта й.
- Да. Според теб възможно ли е... ъ, Сали и Лорън да са още в къщата?
- Какво искаш да кажеш, Изабела?
- Възможно ли е.... духовете им да са още тук.
Усетих как Алис потръпва от страх.
- Глупости, Изабела! Ако имаше щеше да си личи. А и не знаех, че вярваш в подобни щуротии и измислени истории от хората.
- Не, не вярвам, но къщата ми е някак си... странна.
- Това е защото не си свикнала още. А и, престани да си въобразяваш такива неща, защото ще получиш бръчки. Това, че история на Сали и Лорън Лейкърс наистина е зловеща, това не значи че духовете им са още тук. Хайде, избърши камината и... знаеш ли, банята я остави. Ще наема прислужница. През това време ние ще се поразходим из града. Ще се запознаем и със съседите. Какво ще кажеш?
- Добре. Супер. – отвърнах й възможно най-кратко, без да се обеснявам.
Взех парцала отново и продължих с чистенето на камината.

***

След около половин час чистене, най-накрая приключих.
- Готово! – заявих тържествено аз и оставих прашният парцал.
- И аз съм готова. Сега нека да отиваме да се преобличаме.
Кимнах и се затичах към стълбите. Алис ме последва. Заедно, отидохме към
моята стая, като преди това Ал си домъкна дрехите при мен.
- А сега да започваме. – обяви тя и тръшна куфара с дрехите си на земята.
Аз извадих една бледорозова рокля.
- Е, какво мислиш?
- Из, облечи я. Така не мога да ти кажа, без да видя как ти стои.
Съблякох сегашните си дрехи, като останах само по сутиен и бикини.
- Междудругото, Из, смени този сутиен, защото не си отива с нищо.
Аз се намръщих и нахлузих роклята.
- Ммм... – погледна ме Алис – Хубава е, но ако смениш сутиена с... – заизтършува из бельото ми – ето този. – и ми попаде един бял на розови сърца.
- Хубаво. – кимнах и отново съблякох роклята, но този път със сутиена.
- Знаеш ли? Ще е по-хубаво с подплънки. Гърдите ти са прекалено малки.
- Знам. Подай ми онези. – казах й и посочих едни, които стояха точно до куфара й. Тя ми ги подаде. Сложих белият сутиен с подплънките и нахлузих отново роклята.
- Сега си супер! – каза тя и се усмихна.
- Добре. Радвам се. Сега е твой ред.
Тя извади един потник с гол гръб и тесни дънки.
- Знам какво ще облека. – казя тя и се съблече.
Както винаги, беше подбрала перфектно бельо. Обу тесните дънки с потника. Среса си косата и я върза на конска опашка.
- Ами аз? – измънках под носа си.
- Хммм... – погледа ме тя. – на теб ще ти отива рибена кост.
- Рибе... какво?
- Сега ще видиш. Седни на леглото. – заповяда ми тя с мек тон.
Направих каквото ми каза. Алис взе един син ластик и започна да плете плитката. След около десет минути свърши.
- Готова си. – заяви тя и ми подаде огледалото.
- Уау! Супер е! – възкликнах от изненада.
- Знам. Благодаря. – изчерви се Ал. – А сега да тръгваме.
Поклатих глава в съгласие. Взехме чантите си, пъхнахме всичко нужно - телефон, ключове, портмоне, лична карта, сухи и мокри кърпички, червило, гримове, пудра и спирала. Доста неща, но ще са ни нужни, ако срещнем някое готино момче.
Излязохме с гръм и тропот. Слънцето все още печеше.
- Сега накъде? – попитах я аз и я погледнах многозначително.
- Ами, първо, ще се запознаем със съседите си.
- Ясно.
И двете се устремихме до къщата, вдясно от нашата.

TwilightGirl90 · 2012-02-07 17:22:33

Харесва ми, силен старт.
Продължавай, много добре си я започнала.

x.X.xemo_girlx.X.x · 2012-02-07 17:25:59

некст некст некстт .. т`фа е само началото на историята,но вече ми е една от любимите

viktoriq_biserova · 2012-02-07 17:44:18

Харесва ми, силен старт.
Продължавай, много добре си я започнала.

rosy.th · 2012-02-07 17:45:09

Аз харесва това. Аз иска още

lady_ss1 · 2012-02-07 18:00:20

некст некст некстт .. т`фа е само началото на историята ама вече ми е една от любимите

Много се радвам!

lady_ss1 · 2012-02-07 18:00:49

Много се радвам, че ви харесва. Утре пускам некста.

~smiley___face~ · 2012-02-07 18:29:10

Айде давай, давай!!

ronnie · 2012-02-07 18:44:01

Много ми хареса и чакам некста.

smile_97 · 2012-02-07 18:47:21

Много ми хареса.Моля те,когато пуснеш продължението да ми пишеш да го следя!

nqkfa_si_tam · 2012-02-07 18:49:04

Наистина историята ми се струва доста интересна.ще я следя с интерес!!

bettinka · 2012-02-07 19:31:35

Страхотно е, наистина !

Некст

lady_ss1 · 2012-02-07 20:14:33

ІІІ глава

Съседната къща на съседите беше меко казано огромна. Не знам колко хора живееха вътре, но на мен ми се стори по висока от пирамидите в Гиза. Явно притежателите са заможни хора.
- Идваш ли? - попита ме ококорена Алис.
- Ъъъ.. да, да идвам. - пак забелязах, че съм изостанала с около стотина метра. Да, за втори път ми е.
Двете с Ал отидохме до врата и позвъняхме на звънеца. Чу се мелодичен звук. Една жена отвори - беше средна на ръст, младолика, със светло кестенява коса (нещо между червено и светло кестенява) и с пъстри очи.
- Ние сме съседите. - каза Алис и прехапа устни.
- Знам. Влезте. Добре дошли.
Влезнахме. Къщата беше прекрасна. Така както си я представях.
- Доста се изненадах, като разбрах, че ще се нанасят хора отсреща. Тази къща от години не е посещавал никой. Знаете - хора, поверия и всякакви други паранормални измислици. - продължаваше да говори жената.
Усетих трепереща нокта в гласа й, особено като каза думата "измислици".
- Да. - отговорих кратко. - Ние сме Илизабет и Алис. Приятно ни е.
- Аз съм Шарлот, Шарлот Уинс. Живея с мъжа си, който сега е на командировка във Франция.
- Да. Бихте ли ни разказали повече... повече за къщата, собствениците и като цяло града?
Тя се поколеба за миг, смръщи вежда и каза:
- Добре. Елате. Седнете тук. - отвърна ни тя и ни покани да седнем на канапето.
- Градът като цяло е спокоен, миролюбив и приятен за живеене. Не е много оживен. Има всичко от което се нуждаете. Къщата... ами какво за нея. Когато беше обявена за продан, цената й беше доста ниска, но никой не се нави да я купи. - тя спря за миг и продължи отново. - Сали и Лорън бяха много спокойни хора. Не са имали семейни скандали. Както вече знаете, или сигурно знаете, Сали се разболя тежко и почина. Лорън се самоуби след това. Всъщност, не знам защо говоря в това време, тъй като не съм била родена тогава, но просто ги чувствам много близки. И така...
- А кой е Марк Стивънс? - попитах с любопитство аз.
Алис ме сръчка в ребрата, сякаш искаше да ми каже да не полюбопитствам много, много.
- Ами той ли. Беше техен семеен приятел. Много често им пращаше картички, календарчета, пощенски марки, тъй като през цялото време пътуваше по света. Наскоро и той почина, но от старост. Хората говорят, че Лорън е убил Сали и оставил трупа й на тавана на къщата, но това според мен е мит. Аз знам най-много за тях, и това едва ли е вярно. Лорън оставиш предсмъртно писмо преди да се самоубие, но така и не беше намерено. Съжалявам, не мога повече да продължа. Мисля, че ви е достатъчно това, което казах.
- Добре. Разбирам ви... госпожо. - каза с мек тон Алис.
- Айде, Ил, да си ходим. Нека да оставим жената да си почива. - извика ми Ал.
- Не. Чакай. Имам да я питам още нещо.
Алис изпуфтя.
- Откъде знаете толкова много неща за Сали и Лорън Лейкърс?
Шарлот си пое въздух, направи малка пауза й каза:
- Те са мои прадядо и прабаба.

x.X.xemo_girlx.X.x · 2012-02-07 20:28:21

Стана интересно nextt !

#1 2012-02-07 15:27:55

Re: От тъмната страна.

#2 2012-02-07 15:31:56

Re: От тъмната страна.

#3 2012-02-07 15:38:12

Re: От тъмната страна.

#4 2012-02-07 15:43:28

Re: От тъмната страна.

#5 2012-02-07 15:51:58

Re: От тъмната страна.

#6 2012-02-07 15:57:04

Re: От тъмната страна.

#7 2012-02-07 16:00:31

Re: От тъмната страна.

#8 2012-02-07 16:06:12

Re: От тъмната страна.

#9 2012-02-07 16:11:29

Re: От тъмната страна.

#10 2012-02-07 16:37:23

Re: От тъмната страна.

#11 2012-02-07 16:37:56

Re: От тъмната страна.

#12 2012-02-07 16:54:46

Re: От тъмната страна.

#13 2012-02-07 17:22:33

Re: От тъмната страна.

#14 2012-02-07 17:25:59

Re: От тъмната страна.

#15 2012-02-07 17:44:18

Re: От тъмната страна.

#16 2012-02-07 17:45:09

Re: От тъмната страна.

#17 2012-02-07 18:00:20

Re: От тъмната страна.

#18 2012-02-07 18:00:49

Re: От тъмната страна.

#19 2012-02-07 18:29:10

Re: От тъмната страна.

#20 2012-02-07 18:44:01

Re: От тъмната страна.

#21 2012-02-07 18:47:21

Re: От тъмната страна.

#22 2012-02-07 18:49:04

Re: От тъмната страна.

#23 2012-02-07 19:31:35

Re: От тъмната страна.

#24 2012-02-07 20:14:33

Re: От тъмната страна.

#25 2012-02-07 20:28:21

Re: От тъмната страна.

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook