Не е от най- добрите, но се надявам да ви хареса

Чувствам празнота в моята душа,
разбита от лъжи и покъртителна студенина.
За сърцето ти копнеех, ала така, и не осъзна,
че за мен ти бе, всяка една частица от света.

Бях готова, да умра, да дам всичко,
за да сме заедно сега,
но ти не ме подкрепи и заби нож,
в моята изтрадала душа.

Направих всичко по силите си,
за да си щастлив,
но ти отхвърли моите дела,
и изрече, убийствена лъжа. 

мнения/критики ?
П.с. написани до сега; "Зима", "Промених се", "Не,не мога да те заменя." , "Любовта" , "Душа" , "Дяволска лъжа" и "Самотата"

Нищо, чакаме с нетърпение 

п.с. Онни, само моля те не използвай "bold" с "italic"  , защото нищо не се разбира .. ;х

Нееекст !! (arrow)

Харесвааааааам !!!    НЕКСТ !  (arrow)

kevin rudolf - let it rock хихи

~ XI ~

Всичко бе замлъкнало и Роузи сънливо отвори очи.
- Как-какво стана ? - попита тя възмутено. Сю и Мат се спогледнаха и изпуфкаха. Сюзън се усмихна, като повдигна само единия край на устните й и въздъхна.
- Припадна, ето .. вземи този сандвич, Мат преди малко отиде до магазина и го купи за теб. - рече Сюзън. Роузи взе сандвича, огледа се и сетне започна да похапва от него. През това време лекарят повдигна глава и погледна към Сюзън.
- Време е. - промълви той тихичко. Сюзън се опули, кимна в знак за съгласие, спогледа приятелите си, а след това и доктора.
- Отивам да видя как е Алекс, моля ви, чакайте тук. - рече тя и тръгна към стаята. Докторът присви папката, която носеше навсякъде със себе си и рече;
- Бъдете спокойни деца, той е добре, но му трябва почивка. - След което се усмихна и се върна в операционната. Започна прехвърлянето и за щастие всичко свърши добре. И двамата бяха учудващо добре. Леглата им бяха едно до друго, почти в едно. Сетне Сюзън се пробуди и отвори бавно очи, погледна към Алекс и се усмихна. Сетне протегна ръка и се хвана за неговата. От очите й започнаха да се стичат сълзи, които блещукаха от огряващото слънце, което нахлу при отварянето на прозореца от доктора. Алекс примигна. Очите му затрептяха, а ръката му стискаше ръката на Сю. Той отвори очи и се обърна към Сюзън, погледна дълбоките й сини очи и се усмихна. Сетне сведе глава и погледна встрани.
- Явно съм ти длъжник, а? - рече той, като продължаваше да гледа встрани.
- Е, как искаш да ти се издължа ?? - каза Александър, като се изправяше бавно от леглото и продължаваше да държи ръката й.
- Не искам да ми се издължаваш, достатъчно е да си добре и да си с мен ! - отсече Сю на един глас, а след това се вцепени, като осъзна какво е казала. Александър опули поглед към нея и се усмихна дяволито.
- Ясно. Значи няма нужда да те питам как точно искаш да ти се издължа. - отсече той, като погледна перверзно към нея. Бузите й поруменяха, цялата гореше и се бе стъписала, в този момент започнаха да се чуват викове, Сюзън бързо отдели ръката си от неговата и погледна към вратата.
- Буууууумм . . - чу се силен удър, след който Роузи и Мат влязоха в кабинета при Сю и Алекс.
- Сю.. миличкааа, как си ?!? разбрах, че си му дарила кръв, забога ?!!? защо го направии ?! Аз бях в по- добро състояние от теб ! - Отсече притеснено Роуз, докато я задушаваше от прегръдки.
- Н-н-няма ми нищо, Ро ! - каза насечено Сюзън опитвайки се да се измъкне от прегръдката й.
- Но защо ?? Защо поне не ни каза, притеснихме се ! можеше да умреш !! - рече Роуз, като продължаваше да я прегръща усилено.
- Ох забога, Роузиии !! Единственото нещо което може да ме убие е прегръдката ти !! - отсече Сюзън запъхтяна. Сетне Роуз я пусна, гледаше объркано и въздъхна поглеждайки надолу.
- Мила, аз просто бях разтревожена, всичко ми дойде в повече и не можех да допусна нещо да ти се случи, най - вече на теб ! Познавам те от както се помня, но явно не съм те опознала достатъчно .. щом не се сетих, че би постъпила така в такъв момент. - промълви Роузи и седна на леглото до Сю. Всички впериха впоглед в Ро, като след това сведоха глава.
Малко по- късно след като Александър и Сюзън си отпочинаха и бяха сигурни, че са добре, приятелите помогнаха на Алекс и Сю да се оправят и се прибраха вкъщи. Денят, бе тежък за тях и решиха да си останат вкъщи цяла седмица, двамата. Мат беше съгласен, но Роузи изгаряше от ревност, макар да ревнуваше точно от най- близката си приятелка. Стана време за училище. Мат и Роузи трябваше да отидат, защото все някой трябваше да им казва и помага относно изгубените уроци.
- Хайде, чао от нас и умната ! - рече Роуз, намигвайки на Сюзън, която бе станала да ги изпрати. Сетне Сю и Александър останаха сами.
- Сю, ще ми направиш ли едно кафе ? - провикна се Алекс от спалнята. - Дадено, дай ми минутка само. - отговори тя. След три минути му занесе кафето.
- Уфф. - изпуфтя тя.
- Какво има?? - попита загрижено Алекс.
- Ами, не знам. Чудя се дали да легна и да си почина или да разходя Фокси. - Каза уморено тя, поглеждайки към гардероба. Александър остави чашата кафе на масичката до него и стана от леглото. Той отиде до едно шкафче и извади един семеен стар албум. Сетне хвърли поглед към Сюзън.
- Ако искаш да го разгледаш, трябва да останеш тук с мен. - каза той примамливо, след което последва усмивка. Сю се засмя.
- Нима това е подкуп? - отсече тя през смях. Алекс я погледна сериозно и застана пред нея. Сетне я целуна. Сърцето на Сюзън започна да бие бързо, но тя все пак се отдаде на целувките му. Той я повдигна и занесе към леглото. Сетне я постави да легне, а погледите им бяха вперени един в друг.
- Ето това е подкуп ! - отсече Александър, а след това продължи да я целува, като бавно слизаше към вратът й. По това време се чу шум. Сю се вцепени, само мисълта, че има вероятност Роузи да се върнала и да ги е видяла я убиваше и караше да замръзва.
- Хей, хей Алекс, спри за мъничко. - прошепна му тя тихичко и Алекс се спря. Двамата погледнаха отместиха поглед към вратата на стаята.
- За-забравих си учебника по био-биология - каза насече Роузи впрерила поглед към тях двамата.

Тази част е малко скучна, но планирам следващата да е по интересна !

Хахха весело 

Да.

Тази част съм я чела и на друго място. Историята като цяло, бива.

Ами не може да няма, стига да имаш желание все нещичко ще откриеш. Мое мнение.