Your soulmate ro maybe not!

iw4eto0o · 2012-01-07 11:07:28

Здравейте, реших да пусна нова история. Почти е завършена, остава ми съвсем малко работа по нея. От доста време не съм пускала нищо, защото няма голям интерес. Но сега се надявам да ви хареса и ако има по-голям интерес ще я продължа докрай. Приемам всякакви критики и мнения. Каквото не ви харесва може да споделяте, нямам нищо против! : )

Приятно четене и дано ви е интересно...

3 юли, отново ден, в който слънцето не спираше да пече а топлината извираше през стените на сградите. Сю И седеше пред печката в кухнята с тиган в ръка а сълнцето, което напичаше жарко от прозореца,който беше пред нея пречеше на очите и порадите липсата на дори едно просто перде. След малко някой се извика с ядосан глас от другата стая ..
- Сю И, защо се бавиш? – изкрещя Джи Йонг.
- Какво? Не те чувам... – шумът на къкрещите блюда й пречеше да чуе гласа на любимия си.
- Чакам те от един час. Какво толкова правиш? – Джи Йонг влезе като разярен бик в кухнята. Момичето се уплаши от вида му и леко потръпна. Русата му коса беше разрошена, сякаш току що се бе върнал от поредната битка.
- Аз... опитвам се да го направя както ти поиска.
- Какво е това? – тя усети как неговото тяло допира нейното. Джи Йонг повдигна капака на една от тенджерите. – Ах, писна ми всеки ден едно и също. – изкрещя отново той.
- Знаеш ли? – Сю И хвърли престилката на земята. – И на мен ми писна. Никога не си доволен. А аз се старая толкова. Кажи ми... какво още искаш да направя. Кажи ми!
- Искам да се махнеш от живота ми. Лепнала си се за мен като куче. Вече не мога да те понасям! – изкрещя в лицето й той. Една сълза се стече от очите на Сю И.
- Какво? – прошепна тя. Сякаш сърцето й се разби на малки парченца.
- Заради теб не мога да се съредоточа. Пречиш ми, не искам никой в живота си. Много добре знаеш, че заради работата ми трябва да съм много внимателен.
- Щом искаш, ще си тръгна. – Сю И отиде да събере багажа си. Джи Йонг се върна в хола и напълни една от чашите с алкохол.
Сю И събираше багажа си и едновремено с това бършеше сълзите си. Не можеше да повярва, че това й се случва. Къде щеше да отиде сега? При майка си? Тя не искаше да чува за дъщеря си. Сю И си нямаше никого, беше съвсем сама на този свят. Тя събра багажа си и слезе при Джи Йонг. Тялото му изглеждаше като труп на канапето. Краката му бяха кръстосани върху малката масичка. Около него имаше няколко празни бутилки. Сю И умираше от болка при тази гледка. Не можеше да гледа как той се съсипва. Правеше го от инат, и двамата го знаеха.
- Защо си още тук? – попита провлаченно Джи Йонг. – Махай се. – той хвана едната бутилка и я хвърли в стената. Тя се разби на малки парченца.
- Сбогом! Всичко хубаво... – каза през сълзи Сю И и излезе бързо от тази къща. Не можеше да остане и минута повече. Той я мразеше, мразеше я. Но какво му бе сторила тя? Освен това, че го обичаше до полуда. Щеше да го забрави, да започне нов живот. Сю И се разхождаше из улиците на Сеул. Мислеше как да започне новия си живот.

malwu.. · 2012-01-07 11:14:07

Харесва ми Некст (arrow)

xnekfonikfox · 2012-01-07 11:58:28

Като начало е хубаво.
Имаш една малка грешка.

Къде *щеше да отиде сега?

iw4eto0o · 2012-01-07 12:09:16

Оу извинявам се, това е от бързане ще го оправя. ^^

Ето и следващата част...

- Извинете, госпожице... – някой я побутна по рамото и тя се обърна.
- Да. – усмихна се тя.
- Знаете ли дали наблизо има аптека? – попита я възрастния мъж.
- Да. В края на улицата.
- Бихте ли ме завели. Имам болки в сърцето и ми е трудно да се придвижвам.
Тя само кимна и го подхвана леко. Въпреки всичко Сю И беше много добра. Винаги можеше да се разчита на нея, дори все още пазеше тайните на прителките си от училище. Тя заведе възрастния мъж до аптеката.
- Благодаря! – усмихна се той и бръкна в джоба на панталона си. – Това е за теб.
- Какво е това? – очуди се Сю И.
- Медальон... – засмя се човекът. – Както виждаш е по-особен, различен от другите. Има две висулки, едната е за теб, а другата можеш да дадеш на някой много специален за теб човек. – той го постави в едната й ръка.
- Аз... не мога да го приема. Много е красив, но...
- Настоявам, ти си много добро момиче. Усеща се от далеч.
- Съжалявам... и без това няма на кого да дам висулката. – засмя се Сю И.
- Убеден съм че има такъв човек, на когото много държиш. Просто го задръж.
- Щом настоявате. – Сю И прибра подаръка в чанатата си.
- Всичко хубаво, надявам се да се срещнем пак. – усмихна й се той, а Сю И тръгна нанякъде. Тя се замисли над думите му. Дали Джи Йонг бе специален. Но след начина по който се държа с нея, може би – не. Тя застана пред витрината на някакъв магазин и се огледа.
Не беше много висока, имаше дълга права кестенява коса. Очите й бяха пъстри и големи, много ги харесваше. Забеляза, че е отслабнала много което я разтревожи донякъде. Тя се засмя на себе си, напоследък пренебрегваше външния си вид. Нямаше много време за него.

Полицай Джун отново се ровеше из документите за някаква важна информация относно Джи Йонг, когото преследваше от доста време. Колкото повече се ровеше, толкова повече се изнервяше, защото не намираше нищо.
- Айш, проклетнико... – Джун удари силно по бюрото. Докато се ровеше забеляза едно красиво лице. Той се загледа в снимката на момичето. Беше му любопитно какво общо има тя с този престъпник. – Коя си ти? – той приближи снимката към лицето си. Джун облече якето си тръгна нанякъде.
- Какво ще правя? – мърмореше си Сю И. Тя седна на една от пейките в парка.
В същото време Джи Йонг се приготвяше за поредната си мисия. Вече бе получил нарежданията от шефа си. Той почисти пистолета си преоблече се и излезе. На един от известните площади новият президент изнасяше своята реч пред сънародниците си. Имаше няколко хиляди души. Джи Йонг се бе качил на един от покривите на високите сгради. Пистолетът бе насочен срещу мишената, готов да стреля. Сю И, както и полицаят Джун също бяха там.
- Ти... – Джун се приближи към Сю И. Когато го направи разбра, че това е момичето от снимката. Нямаше как да я сбърка.
- Чао, чао... господин президент. – засмя се Джи Йонг и натисна спусъка. След секунди президента беше повален на земята.
- Какво става? – паникьоса се охраната. Хората започнаха да пищят и да се оглеждат.

iw4eto0o · 2012-01-07 12:21:39

Здравейте, реших да пусна нова история. Почти е завършена, остава ми съвсем малко работа по нея. От доста време не съм пускала нищо, защото няма голям интерес. Но сега се надявам да ви хареса и ако има по-голям интерес ще я продължа докрай. Приемам всякакви критики и мнения. Каквото не ви харесва може да споделяте, нямам нищо против! : )
Приятно четене и дано ви е интересно...
3 юли, отново ден, в който слънцето не спираше да пече а топлината извираше през стените на сградите. Сю И седеше пред печката в кухнята с тиган в ръка а сълнцето, което напичаше жарко от прозореца,който беше пред нея пречеше на очите и порадите липсата на дори едно просто перде. След малко някой се извика с ядосан глас от другата стая ..
- Сю И, защо се бавиш? – изкрещя Джи Йонг.
- Какво? Не те чувам... – шумът на къкрещите блюда й пречеше да чуе гласа на любимия си.
- Чакам те от един час. Какво толкова правиш? – Джи Йонг влезе като разярен бик в кухнята. Момичето се уплаши от вида му и леко потръпна. Русата му коса беше разрошена, сякаш току що се бе върнал от поредната битка.
- Аз... опитвам се да го направя както ти поиска.
- Какво е това? – тя усети как неговото тяло допира нейното. Джи Йонг повдигна капака на една от тенджерите. – Ах, писна ми всеки ден едно и също. – изкрещя отново той.
- Знаеш ли? – Сю И хвърли престилката на земята. – И на мен ми писна. Никога не си доволен. А аз се старая толкова. Кажи ми... какво още искаш да направя. Кажи ми!
- Искам да се махнеш от живота ми. Лепнала си се за мен като куче. Вече не мога да те понасям! – изкрещя в лицето й той. Една сълза се стече от очите на Сю И.
- Какво? – прошепна тя. Сякаш сърцето й се разби на малки парченца.
- Заради теб не мога да се съредоточа. Пречиш ми, не искам никой в живота си. Много добре знаеш, че заради работата ми трябва да съм много внимателен.
- Щом искаш, ще си тръгна. – Сю И отиде да събере багажа си. Джи Йонг се върна в хола и напълни една от чашите с алкохол.
Сю И събираше багажа си и едновремено с това бършеше сълзите си. Не можеше да повярва, че това й се случва. Къде щеше да отиде сега? При майка си? Тя не искаше да чува за дъщеря си. Сю И си нямаше никого, беше съвсем сама на този свят. Тя събра багажа си и слезе при Джи Йонг. Тялото му изглеждаше като труп на канапето. Краката му бяха кръстосани върху малката масичка. Около него имаше няколко празни бутилки. Сю И умираше от болка при тази гледка. Не можеше да гледа как той се съсипва. Правеше го от инат, и двамата го знаеха.
- Защо си още тук? – попита провлаченно Джи Йонг. – Махай се. – той хвана едната бутилка и я хвърли в стената. Тя се разби на малки парченца.
- Сбогом! Всичко хубаво... – каза през сълзи Сю И и излезе бързо от тази къща. Не можеше да остане и минута повече. Той я мразеше, мразеше я. Но какво му бе сторила тя? Освен това, че го обичаше до полуда. Щеше да го забрави, да започне нов живот. Сю И се разхождаше из улиците на Сеул. Мислеше как да започне новия си живот.

kiki_009 · 2012-01-07 13:09:36

Най-накрая една история без секс , наркотици и богаташчета въпреки , че не си падам по драмите тежки са за мен, тази история доста ми хареса пусни некст .

#1 2012-01-07 11:07:28

Re: Your soulmate ro maybe not!

#2 2012-01-07 11:14:07

Re: Your soulmate ro maybe not!

#3 2012-01-07 11:58:28

Re: Your soulmate ro maybe not!

#4 2012-01-07 12:09:16

Re: Your soulmate ro maybe not!

#5 2012-01-07 12:21:39

Re: Your soulmate ro maybe not!

#6 2012-01-07 13:09:36

Re: Your soulmate ro maybe not!

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook