-Бет, луда ли си?, -Какво има-успя да изрече Лея, която определено мразеше да я събуждат.
-Виж това- и й подаде телефона
С размазания си поглед малката принцеса успя да прочете следното:
„Леа, съжалявам за това което ти причиних, съжалявам, че ще се случи отново.Мисля, че трябва да забавим темпото.. не ме мрази. Мартин.
Бет, отишла в Лея за пресни клюки относно вчера, обаче в момента, в който влязла в стаята видяла съобщението и я събудила.
-Мамка му- бяха думите на Леа, Мразя го, мразя го... повтаряше и се разплака.
-Мила, недей не си заслужава-каза й Бет и я прегърна.
-Трябваше да се изчукам с него и за го прецакам, а не обратното, мамка му, да върви на майната си и той и малкия му пенис.
Леа беше обидена, разочарована и с разбито сърце. Не съжаляваше, че го е направила с него,съжаляваше, че отново беше наранена.Тя не му се обади, беше безсмислено, нямаше какво да му каже и нямаше смисъл да разговарят за каквото и да било.
На другия ден стана не се разплака, обикновено го правеше след раздяла с човек, когото харесва, но все пак, те нямаша връзка, така че това улесни нещата. Реши, че е крайно време да каже на Мани, която съвсем беше забравила покрай случващото се. Взе телефона си и и се обади.
-„След сигнала моля запишете вашито съобщение..”
-Ман, звънни ми, важно е! – Направо чудесно,няма я точно, когато ми трябва- помисли си, но миг по късно тя й се обади.
-Ей, мила какво има, къде се изгуби?-каза Мани с онова нейно шантаво приповдигнато настроение.
-Къде ли не, не е за по телефона, да се видим?-попита направо Леа
-Чудесно, след колко време и къде?
-Пред „Блеки” след половин час?
-Там съм- отвърна потвърдително Мани и затвориха.
„Блеки беше кафето, което посещаваха преди, по време на и след училище.
Това беше мястото им за момически срещи и убиване на време. Беше от онези по-делови от обикновено скъпи кафенета, където музиката е странна, а хората още повече.
Излизайки от вкъщи Леа презрително погледна шарената рокличка, с която беше, когато за първи път го направиха с Мартин
-Тук има нужда от разчистване-каза си тя и взе дебитната си карта, като всяко момиче, и тя обичаше да пазарува.
Мани имаше навик да закъснява, но пък днес беше изключение, беше точна, дори беше подранила.
-Мани,- каза Леа и я прегърна, как си скъпа?
-Добре съм мила, но май нещо с теб не е наред?
Двете бяха като сестри, приличаха си ужасно много, обичаха едни и същи неща, понякога дори си падаха по едни и същи момчета.
-Не точно, да влезем. –тъй като Мани меко казано не харесваше Мартин, Леа реши, че е по-добре да седнат преди да й каже.
-Мани, знам, че може и да повърнеш, но..
-Лая? – продължи настоятелно тя
-Не знам как, затова направо.. спах с Мартин.-ето каза го, и разбра колко нелепо звучи.
-Моля? - настъпи неловко мълчание, -С онзи малък, тъп кретен, заради който свали 5 килограма и ми рева на рамото със седмици?
-Да-каза Лея и несъзнателно сведе глава.
-Тъпачка, и как, какво, кога.. разказвай- продължи Мани и се изкикоти, очевидно разбра, че Лея се почувства зле.
-В тях, два пъти, беше добре, но му е малък, а и пак ме прецака..
-Очакваше се..?
-Какво имаш впредвид Мани- отвърна й леко раздразнена тя
-Ми, очакваше си да му е малък.. – и двете избухнаха в смях
Бяха добри приятелки и винаги знаеха как да се оправят настроението.
-Лея, а ти как можа да не ми кажеш по-рано..- укори я приялелката й.
-Не знаех как ще реагираш, пък и се разбрахме да си мълчим.
-Ясно, както и да е, да ставаме, че след чутото и някакви хора с вратовръзки, ще ми дойдат в повече.
Както казах „Блеки” беше делово кафе. И определено под странни хора визираха костюмари.
-Ман, малко растоварващо пазарувани как ти звучи?
-О, скъпа повече от добре и аз мислех да ти го предложа.. имам нужда от нещо ново сексът с Анжел определено ме депресира.
И Ман беше девствена преди да го направи с Анжел, те с Мартин си приличаха, не бяха идеалът за момче, не бяха нито много високи, нито с мускули, нито големи достойнства.

Времето минаваше, но те продължаваха да поддържат контакт, за добро или за лошо, смееха се заедно, караха се, спориха.. и в крайна сметка само се чукаха.
-Лея, какво реши, ще ходиш ли във Виктория днес, нали утре заминава..? – чу се  глас от съседната стая.
-Да, мамо, ще изляза към 7, не се притеснявай, ще заключа, после ще проверя вратата 5 пъти и ще се прибера до 10 сутринта утре.
-Не се сърди, просто ще те мисля, - каза Клара, целуна Лея за чао и излезе.
Лея беше доста хитро момиче, не веднъж бе успяла да излъже родителите си, и този път отново се надяваше те да не разберат.
В момента в който усети, че е сама малката лъжкиня веднага извади мобилния си и набра Бет
-Вързаха се- веднага изстреля Лея. Бет се изкикоти и едва успя да каже:
-Пиши ми да кажеш как е минало. След което затвориха.
Следваше дълго приготовление за нощта. Тя бе планувана в същия блок, на същия седми етаж в апартамента на Мартин. Тъй като бе едва една година по-голям от Лея също не оставаше сам често, за това решиха да се възползват.
Докато тършуваше из гардероба Лея се спря на къси панталонки, небрежен топ и сладки сандали, реши, че е достатъчно, все пак той щеше да я съблича, не да я гледа. Изправи косата си, сложи лек грим и тъй като имаше още време реши да пие портокалов фреш в компанията на стара приятелка. Времето нетърпеливо летеше и съвсем скоро тя се озова полугола на леглото му. Първоначално, той целуваше устните и после врата й, тя свали блузата му и определено обичаше да гледа мусколестото му тяло. Докато Лея разкопочваше колана му, той свали панталонките й и натам нещата поеха в своя обрат. Когато Мартин свърши, се надвеси над нея и я целуна, след което заспа прегръщайки я.  Емоциите определено дойдоха в повече на Лея, и тя дълто не можа да заспи, но фактът, че лежеше на гърдите му, я успокояваше.
Часът наближаваше 4 посреднощ и телефонът на Мартин звънна..
-Ало? – дори и леко позадрямала Лея успа да долови гласът на приятелката му, която дори не подозираше за присъствието й.
-Миличка, късно е, уморен съм.. ще ти звънна на сутринта, става ли..? И ей, обичам те.
Какво мамка му, помисли си Лея, нали щеше да я зарязва, каква обич..? Това, просто преля чашата..
-Мартин, какво си мислиш, че правиш? – попита го бясна тя
-Лея млъкни, много добре знаеш какво правя, чукам те и после те няма, още въпроси имаш ли?
-Нали бях малката ти принцеса кретен такъв, знаеш ли Мартин, върви на майната си!
-Ще вървя на майната си утре, а сега ако обичаш лягай, часът е 5 сутринта, не сега е времето за подобни разговори.
Лея нямаше как да протестира, защотото той бе напълно прав. Бе изминал 1 час в безсмислени спорове, и въпреки всичко все още беше посреднощ, а те бяха в блок и определино съседите не биха се радвали на тийнейджърски разправии по това време...

Да ти кажа и аз бях в подобна ситуация до преди броени дни... И осъзнах, че може би е по-добре да ми боли известно време отколкото да се тобмозя във връзка без бъдеще.. И да, определено времето лекува

ми де да знам, аз мисля, че или е заради чувства или чувствата се появяват по-късно...

красиво написано, ... харесва ми

Лея вече беше решила, ще отиде, но също така знаеше, че няма да гледат филм, а ще правят секс, но какво толкова.. крайно време беше да загуби девствеността си.

Толкова време беше говорила, че вече беше стигнала до вкъщи, тъкмо извади ключовете си и телефонът и пак звънна. Да този път беше майка й не се изненада особено
- Да мамо – започна тя с най-милият си глас все пак беше доста развълнувана от досегашния си разговор.
- Лея къде си... чакаме те от два часа. На какво прилича твоето безхаберие. Отиваме на почивка колко пъти да ти го напомня и да не искаш ще дойдеш.
- Мамо аз.. съвсем забравих прибирам се, но няма да дойда (все пак утре щеше да ходи в Мартин, нямяше как да го пропусне) не се чувствам добре пък и багажът ми не е събран. Съжалявам
- Прибирай се пък ще говорим. – очевидно беше бясна и напълно нормално, тя избухваше доста чесно, но пък за сметка на това и минаваше бързо.

„Срещата” ...
Изигра малко театър и родителите и се вързаха. Остана си вкъщи и вече си стягаше за срещата. Облече нова шарена и сладко къса рокличка и къси панталонки, за да прикрият ако нещо реши палаво да се покаже.
Чу се с Мартин, каза и точният адрес, хвана си такси и след десет минути се озова пред седем етажен блок, на чиито последен етаж Мартин стоеше на прозореца и я подкани да се качи.
- Качи се, няма асансьор, ще те чакам тук.
Тя се опита да поспори, но напразно и тръгна нагоре по стълбите. Сърцето и заби учестено и през главата и започнаха да се въртят сцени, предполагащи какво ще се случи в следващите часове. Това бе напълно нормално, тя беше девствена, искаше всичко да е идеално. Мислите и бяха прекъснати от гласа му. Вече бе загубила контрол над себе си.
- О, красива си.
- Благодаря, ти как така реши да се сетиш за мен.. интересно ми е.
- Просто се сетих, не може ли. – каза той, сякаш да сложе точка на разговора им.
Настаниха се в хола, Лея нервно запали цигара и нетърпеливо чакаше развитието на нещата.
След около двадесет минути главното действие започна. Пуснаха си филм,  и докато я целуваше бавно спусна ръцете си около гърдите й и след това все по надолу.. докато те не свалиха бикините й. Тя не протестираше, много добре знаеше какво прави или поне така си мислеше.

истинско е .. и на мен ми харесва

Събуждам се, рано е, мразя го, искам го, а го няма. Мисля как да зарежа теб и усещам, че не ми стига въздух. Времето ме притиска, а отдавна сърцето ми бие за друг. Обичаш ме, вярваш ми, но няма смисъл.. краят е близо последствията от него също. Кучка крещи вътрешния ме глас, който направо ме подлудява. Не аз, а любовта е кучка, тя се появява, изчезва и оставя след себе си болка. Привидно спокойна съм, но ми се плаче. Спомени, радост, болка... лъжа. Връщам се при теб, гаснеща в ръцете ти... пуша и вече плача.  Пускам си музика, която предполага се да ме развесели и успява. Усмихвам се.. тегля една на всичко и влизам да се къпя. Променена съм мисля си, но това добре ли е или не. Сещам се за него и изпитвам лека възбуда. Той знаеше как да ме накара да избягам от мислите си, но всъщтност точно той ме дърпаше надолу, но нали единственият начин да се оттървеш от изкушението е да му си отдадеш изцяло.. най-добре го знаех бях му се отдала много пъти. Не съжалявам, това е по-страшно. Обличам голото си тяло в стила, който приповдига духа ми и излизам, малко ангажименти и развлечения.. един нормален ден. Малко преди да се прибера получавам обаждане от него... „иска ме” без да се замислям тръгвам.. желая го, майната им на последствията. Страст, чувства... и спомени. Час-два по-късно вече съм сама и щастлива... мисля си ако ти беше него.. Ако бях обвързана с него щях ли да му изневеравам или щеше да ми дава всичко от което се нуждая... бързо спирам да мисля... това бе невъзможно.  Пускам си някакъв филм.. изглежда комедия и отварям бутилка вино, невероятен завършек на нещата.

Самото начало...

Нощта тъкмо бе спуснала черните си воали мрак и едва стърпяла тя излезе. Имаше среща.. всички знаехме нейните срещи – бързо питие, секс и много цигарен дим. Точно на главната улица в града имаше денонощно магазинче. Всяка вечер Леа излизаше около 22:30, за да си купи цигари Марлборо (любимите й) и ултра тънки презервативи, за по-голяма чувствителност. Тя отдавна беше мъртва, дишаше, но не живееше, обичаше, но да мрази .. и се чувстваше истинска само когато плаче, а това се случваше рядко.В живота й имаше много мъже, но малко бяха тези, които оставиха някаква следа след себе си. След тях сърцето й изстина.
И тази вечер облеклото и бе оскъдно – високи Прада и къса рокля ако може да се нарече така, модел Армани. Леа влезе в дискотеката и се огледа.. очевидно чакаше някой. Така и беше, усмихна се на някалко важни мъже, след което пристъпи грациозно към бара. Там вече я очакваше мъж, със светла коса и елегантин костюм,  Изглеждаше доста по-възрастен от нея, но на не повече от 27 години. Лея бе 17 годишно момиче, което обичаше да се забавлява.  Е вярно, представата и за забавление бе доста разкрепостена, на и тази вечер тя имаше нужда да се развихри,... по своя начин.
-Ей, - провикна се мъжът от бара. Гласът му отекена в заведението, тя се обърна, усмихна се.. твърде изкуствено, но това му даде знак, че го е видяла и се запъти към него.
- Как си красавице, попита я той докато пускаше пронизващия си поглед по тялото й.
- Благодаря добре, Ерик- отвърна му тя и сякаш, за да прекрати огледа му, се обърна и започна нервно да рови из чантата си, за да извади новата си кутия цигари. Тя обичаше да пуши.. наблюдаваше с такова възхищение димът, който излизаше от устните й, той и напомняше за времето в което бе свободна, да мисли за това колко много още щеше да види от живота...сега се чувстваше твърде голяма.. за да мечтае.
- Миличка, на какво дължа тази чест, да се съгласиш да излезеш с мен?.. попина някак надменно поредната й играчка за час.. или може би два.
- Стига си се превъзнасял Ерик, знаеш, че никога не си ми бил безразличен.
Очите му блестнаха като на улична котка в късните часове и избухна в престорен смях.
Говориха още кратко .. общи неща сякаш се опознаваха и това няма да е поредната нощтна игра... Лея изгуби интерес.., всичко това и напомняше за срещи, а тях свързваше с любов. Чувството, което си бе забранила след Мартин. С него излизаха кратко, но тя бе лудо влюбена в него. Той се подигра с нея, и си тръгна от живота и по същия начин по който влезе, с гръм и трясък и аромат Жи Ван Ши.
- Още питие – попита Ерик, забелязал, че е на път да загуби вниманието й.
- Не благодаря, каза тя и изпи на екс остатъка от коктейла си.
- Знаеш ли, .. страшно ми харесваш.
- Всички казват така и после си тръгват.. прошепна тя.
- Какво каза .. тук и много шумно..
- Да, и ти на мен да вървим някъде другаде, главата ми ще се пръсне.
Дали заради Мартаритата или заради повишината й сексуалност, тя изпита странна възбуда.
Малко преди да минат изхода, той обгърна с ръка кръста й, но тя нямаше намерение да протестира, все пак знаеше как щеше да продължи вечерта и тя сама избра това продължение.
- Виж, живея в отсрещния блок на петия етаж, искаш ли да се качим, ще пийнем по нещо. Може да гледаме филм.
- Питие, филм, .. така ли му казват още, а мислех, че е пораснал за тези реплики.
- Да идеята ми допада. –  и кимна одобрително.
Пресичайки улицата тя го погледна и го попита
- Извинявай за въпроса, но какво правиш с мен. Можеш да имаш всяка жена, и не само за една вечер, а избра мен.. защо?
Надяваше се да чуе поредния глупав комплимент и да затвори темата спокойна, че е попитала.
-Дребен, нищо не правя с теб, ти какво правиш с мен или по скоро какво искаш да правиш с мен? Секс ли, о я стига, не бих ти го причинил. Страхуваш се от самотата?, недей ти си едва на 17, животът е пред теб.
Това за нея бе като удар под кръста..
- Моля, не ме ли искаш. Развика се тя. – Какво не ми казвай, че си различен..
- Успокой се, да говорим у нас на спокойствие..
- Не ти искам разговорите, да не си ми психолог, ти нищо не разбираш..!
- Да но можеш да ми обясниш.. – опита се да я успокои Ерик
- Върви на майната си.
Какво, не ме ли иска, дали роклята ми не е прекалено дълга, или къса- Оо я стига, нали точно това им харесва на всички, плът. Малоумник, защо тогава ме гледаше така в. Задаваше се хиляди въпроси на ум, малко преди да отключи входната врата в дома си,  вече плачеше.
- Иска ме, трябва да ме иска, крещеше тя по стълбите. Малко преди да влезе избърса сълзите си. И отвори вратата на етажа.

мамка му, страшно те бива... ощеее

да редактирах го съжалявам...:))

Той за мен бе пламъка на нощта, и сладкия грях денем. Любов ли.. не, нещо много по-силно. Ние не можехме да разговаряме, но бе удивително как се разбираха устните и телата ни, когато се прерлитаха забулени от лъжата, зад която се криехме. Обичах да ме прегръща, да ме целува, да държи ръката ми. Дали обичах него ли.. иска ми се да кажа не.., но не мога. Вечер още се сещам как заспивах в прегръдките му.. и се чудя, къде изчезна всичко. Всички думи не биха стигнали, за да опиша страстта по между ни. Беше нужно само да погледна в очите му, за да разбера колко малко е нужно, за да превърна деня му в един незабравим спомен. Дали се уморихме да се крием или и двамата знаехме, че всичко между нас е една заблуда.. не знам, но само и единствено ТОЙ караше всичко в мен да трепери.. и само единствено ЗА НЕГО бях готова да бъда това, което се страхувах дори да помисля.
Ще излъжа, ако кажа, че не ми липсва. Без него всичко е някак различно, но не съжалявам. Знам, че когато прочете горните редове, ще си обясни това, което аз не посмях да му кажа, страхувайки се да не разваля магията по между ни. Не си мислете, че се обяснявам в любов или нещо подобно, напротив.. аз не съм влюбена в него.. или по-скоро вече не. Просто искам да запазя спомена за това, което е било и никога няма да се върне и да кажа на всички, да не плачат, че нещо е свършило, а да бъдат щастливи, че въобще се е случило. Любовта е нещо прекрасно.. стига да е с правилният човек.