• По-добре отиди на лекар, може да получиш бъбречна криза. (не разбирам и не смея да ти казвам от какво е, за това по-добре се консултирай с лекар.)

• И за какво? Само за да разбереш дали страдам.
  Обаждаш се, пишеш ми и се дразниш, че не ти отговарям. Да, признавам си, сега съм по-щастлива от преди. Ти ми показа какъв не трябва да бъде живота ми. Благодаря ти! Но нее... Не по този начин. Благодаря ти, че ми показа какъв си и каква огромна грешка бих направила ако ти се бях доверила напълно. Ти си нищожество. Бъди щастлив, както аз сега. Не ме търси, няма смисъл, защото няма да ти отговоря. Но гласа ти още ме опиянява, а очите ти... Те ме карат да мечтая. Светло сини, почти прозрачни. Ох, но какво говоря. Ето заради това се влюбих в теб. Сега се чувствам глупаво, засрамена от постъпката си, че ти се доверих. Та ние бяхме деца. Какво ли знаехме за любовта. Тогава всички ни сочеха с пръст. Предупреждаваха ме, че ти си един от другите. Казаха ми, че от тази любов ще боли. Е, няма да излъжа ако кажа, че бяха прави. Те наистина бяха прави! Аз бях дете, а ти ме лъжеше. Думите 'обичам те' и 'ти си всичко за мен' са били просто реплики, които вкарваше между редовете. Осъзнах се навреме, точно крачка преди пропастта. Преди ти да ме тласнеш към нея и аз да повярвам на твоето 'обичам те'.

Здравейте. Може ли да ми предложите филми с жанр драма, романтичен (романтична комедия също може) или и двете. Например като 'Първия път' 'A Walk to Remember' ... Подобни.  Нещо по-тинейджърско.

Толкова вярно и браво!  

Ден преди смъртта

• Нали знаете, онзи гаден момент, в който трябва да ставате за работа толкова рано, още преди слънцето да е изгряло. Направо ти иде да изхвърлиш будилника през прозореца или да го пратиш с всичка сила в стената. Много лош момент. Да, точно тогава не бива да се закачате с човека, защото лесно се ядосва. Все пак ако е някой като мен, който спи до късно и не обича работата си. Представете си тогава в какво настроение съм.
  Бавно се свлякох от леглото и опипвайки с крак пода се опитах да намеря чехлите си. Стана сложно, когато не успях, защото трябваше да клекна и да ги потърся под леглото. И там не бяха. Както и да е, помислих си аз. Бавно пристъпвах към вратата и светнах с нежелание лампата. Зениците ми се свиха бързо, а аз изстенах. Боже, как мразех това. На бързи подскоци прекосих коридора и влязох в банята. Застанах пред огледалото и с ръце потърках лицето си. Имах време, но все пак трябваше да побързам. Измих си зъбите, всех си душ и се върнах обратно. Тъкмо когато влязох в стаята видях чехъла ми да излиза от устата на Ирис, моето куче.
  - Лоша Ирис.- размахах пръст. Изгоних я, а чехлите ми...те не ставаха за обуване. Изсуших си косата, облякох се и набързо слезнах да си направя кафе. Слънцето тепърва изгряваше. Ах, като знаех колко работа ме чака днес.
  ***
  Телефона иззвъня.
  - Ало.-Прочистих гърло и повторих.- Ало.
  - Бритъни, къде си?- попита ме Роджър, шефа ми.
  - Тичам из сградата, качвам се.- на пресекулки казах аз.
  - По-бързо, имаме среща с важни хора.
  - Не мога по-бързо. След малко ще съм горе.- веднага след това затворих телефона.
  Асансьора не работеше за това трябваше да се качвам по стълбите до тридесет и седмия етаж. Представете си колко е трудно. Беше само седем часа! И не беше добър старт на деня, никак даже. Когато стигнах седемнайстия eтаж си събух обувките, беше по-трудно от колкото очаквах.

ДЕВЕТКА ЧАШИ

Днес е ден, в който човек се чувства заслужено удовлетворен от вече постигнатото. Голяма част от работата е вече зад гърба ви, макар че остават още детайли за довършване. Проверете дали това задоволство обаче е резултат на реална преценка на нещата или на раздуто самочувствие и самодоволство, дали става въпрос за заслужен отдих и емоционална пълнота или за надутост, перчене, затъване в удоволствия.