СТАЧКАААААААА!! Искам още .. 

Ами когато се съберат .. поне още 2-ма читатели ..

btw, обещавам в историятаа .. любовв .. <3 раздяли <3 .. караници между приятелки <3 .. стига че ако кажа още нещо и ще издам цялата история ;дд ,,

Нее .. продължи я .. !

Мне, просто .. аз лично от толкова игране на "рпг", не знам дали някой знае за к'во "рпг" говоря, таа .. от там свикнах с чужди имена. И просто ме привличат повече .. За другите не знам..

Забавна част ..  Некст, и ако може като я пуснеш да ми пратиш линк по ЛС .. 

Извинявам се, но през седмицата ще пускам само по 1 част, а в Четвъртък може и да не пусна, защото денят ми е много натоварен, но ще се опитам! .. За сметка на това, Петък, Събота и Неделя ще пусна повече ..

Почуствах се малко гадно, но няма да отида с тях, точно сега, когато Ан има най-много нужда от мен! ..
Тази сутрин се събудих сама. Беше толкова тихо, не чувах шумният си брат, който още със ставането започваше да буди цялата къща. Някаква кола спря пред нас.. Но ме мързеше да стана. Чух тропане по вратата и се наложи да сляза. Бях по пижама,  но какво пък. Слязох и отворих. Братовчедът на Ан. Влезе най-нахално! Затворих вратата след него и го попитах:
- Какво искаш?
- Добро утро и на теб, красавице! - отвърна той, вбесяваше ме! Просто направих тъпа физиономия гледайки го на криво, а той реши най-накрая да каже какво търси тукк .. :
- Дойдох да те видя как си. - ии ме хвана за задните части, сещате се .. ;дд Забих му шамар..:
- Ах, заболя. Това беше грубо. - изведнъж ме хвана силно за ръката и ме притисна до стената, опита се да ме целуне, но отместих главата си настрани. Опитвах се да се измъкна от него, но понеже беше силен, малко щеше да е трудно. Изритах го между краката и се отдръпна.
- Ще си платиш за това.. Красавице. - кааза той, като се усмихна зловещо и си тръгна. Почуствах се гадно, исках да поговоря с някого. Звъннах на Стив, но той не вдигна.. "Къде си когато ми трябваш.." Върнах се в стаята си и се облякох с дрехи за в къщи. Слязох в кухнята, обелих си картофи и ги сложих да се пържат. Не умеех да готвя .. Седнах пред телевизора и го пуснах, като започнах да преглеждам каналите - нямаше нищо интересно .. Спрях на "The Voice", песничката която слушах в момента беше Impossible на Shontelle .. И наистина е невъзможно да има нещо между мен и Стив .. беше просто целувка .. След ваканцията ще забрави всичко .. Предполагам .. Звънна се на вратата и така излязох от мислите си .. Станах и отворих, беше Стив.
- Здравей. - поздрави ме той, беше усмихнат ..
- Защо си толкова радостен?! .. - попитах аз с безразличие ..
- Анна се е събудила .. Излязла е от комата! .. - каза той и ме прегърна силно, но аз продължих да се държа по същият безразличен начин .. Не исках да показвам всъщност колко съм щастлива. Трябваше да се отдалечи от мен. Не исках да бъда наранена ..
- Какво има? .. Не се ли радваш ..?
- Радвам се .. - отговорих и направих идиотска усмивка. - Е, ще я посетим ли? .. - попитах и зачаках отговор ..
- Ами да тръгваме. - съгласи се и ме хвана за ръката и ме издърпа, но се отдръпнах и казах:
- Май забравяш нещо? ..
- Какво? - попита той очудено.
- Да не мислиш, че ще изляза така?! .. - казах аз и се качих в стаята си, където започнах да се преобличам, сложих си бяла тънка блуза и малко преди да си сложа черните дънки, Стив влезе!..
- Какво правиш? - попитах аз като седнах на леглото и се опитах да се прикрия .. А той не отговори, приближи се и.. ме целуна. Хареса ми, и за това му отвърнах. Знам, че не трябваше .. но му отвърнах. Той бавно ме бутна назад, като застана върху мен и продължи да ме целува. Усетих една ръка да се спуска от лявата ми страна, спря се до бикините ми и бавно започна да ги сваля .. но аз го спря и го бутнах настрани .. Почуствах се малко гадно, но не може така .. ! :
- Какво се опитваш да направиш? .. - попитах го ядосано..
- Нищо .. Аз .. просто .. - търсеше си извинение, но явно не откри .. Аз взех дънките и ги облякох, върху бялата блуза сложих сив суитчър и обух сиви кецове.. :
- Надявам се, ако нямаш нищо против ще отида сама ..
- О, имам против! - каза той, стана от леглото и ме прегърна.. - извинявай.. ! ..

Некст? 

.. Реших да прочета смс-а от снощи, сещате се .. от онзи непознат номер. Празно съобщение. Нервно започнах да удрям телефона си във пейката на която бях седнала .. Отново оназа песен ме прекъсна, вибрцията на телефона ме успокои,.. беше Стив.
- Няма да повярваш какво се случи .. !! - каза той, усетих трептене в гласа му ..
- Какво толкова се е случило? - попитах аз с безразличие ..
- Ан .. Блъснала я е кола ..
- К-какво?! Идвам веднага! .. Само кажи къде.
- В болницата сме. - отговори той и затвори. Затичах се към мястото където беше Ан.. На половината път вече се бях изморила, но не спрях, защото това беше най-добрата ми приятелка! След 20 минути вече бях пред болницата. Влязох в нея и започнах да търся Стив. На третия етаж го видях, седеше прав пред стаята на Ан. Опитах се да вляза, но беше заключено. Погледнах момчето в което бях влюбена, но не казах нищо .. Той просто не ми даде възможност .. :
- Има опасност за живота й. Не се знае дали ще отцелее .. - след тези думи настръхнах .. По лицето ми се стекоха сълзи, заплаках. Стив ме погледна съжалително и ме прегърна, силно. Исках тази прегръдка никога да не свършва..
- Роднини ли сте на Анна Бруно? - прекъсна ни един от докторите..
- Приятели сме.. - отговорих аз.
- Счупен ляв крак.. и .. Изпадна в кома. - съобщи доктора.
- Ще се оправи ли? - казах аз през сълзи държейки се за Стив за да не падна, защото имах чуството че всеки момент ще се строполя на земята.
- Не мога да ви кажа сега. Операцията ще се направи след като се събуди. Не можем да работим в това нейно състояние.
- Моля ви! Не прекъсвайте подържащият й живота апарат! - помолих ги, а момчето седеше и гледаше.
- Успокойте се. Къде са родителите й?
- Не знам. Мисля, че са на почивка за празниците. - отговорих аз и седнах на едно "диванче", загледах се в земята мислеки си за Анна .. Доктора си отиде, а Стив седна до мен и ме прегърна..
- Всичко ще се оправи. - опитваше се да ме успокои .. но не се получаваше ..
- Нищо няма да се оправи .. Нали на Коледа се случваха чудеса?! Голямо чудо! Кълна се, ако тя не отцелее, аз ще съм следващата! ..
- Не говори глупости! Ще се оправи! - каза той като ме хвана силно за ръката, просто се беше изнервил ..
Усетих, че съм изморена. Облегнах се на рамото му. И След минути заспах ..
- Кат .. Катрин .. Хей, Катрин.. Събуди се! .. - будеше ме момчешки глас, братовчедът на Ан. Бавно отворих очи и се огледах, Стив го нямаше.
- Как е Ан?! - попитах разтревожено.
- Добре е, вече е извън опасност. Мисля, че е време да се прибираш. Не изглеждаш добре.
- Не се прави на загрижен! - отвърнах надуто аз, понеже той беше кретен! Винаги си правеше русата коса на бодлички, беше висок, с уникално тяло, но както казах.. беше КРЕТЕН! ..
- Винаги ли си такава? - .. попита той като през това време се появи и Стив.
- Я не се карайте. - спря ни, Стив. - Да се прибираме, хайде. Така или иначе нищо не можем да направим.
- Добре. - Съгласих се и тръгнахме към изхода. Качих се в колата му, а той след това. През целият път гледах през стъклото, беше тъмно и нищо не се виждаше, но се бях замислила. Пооредният получен смс ме изкара мислите. Същият номер.. :
- Само това ми оставаше! ..
- Какво има, Катрин? .. - попита ме Стив и погледна към мен. Във смс-а пишеше "Внимавай!" .. Само това. Изведнъж нещо изскочи пред нас. Чу се силен удар.
- СТИВ! - извиках се, попаднах в паника. Не слязох от колата, беше ме страх.
- Успокой се! - каза той и слезе, нямаше нищо. Навън беше студено, тъмно.. Много мрачно! А и снегът. Картинката беше плашеща.
- Няма нищо. Сигурно е било някакво животно. - каза той като влезе в колата и потегли.
- Дано. - казах аз.. И се загледах отново през прозореца. Усетих бавно галене по главата ми, Стив. Погали ме с едната си ръка, а със другата управляваше колата .. След няколко минути бяхме пред нас. Той слезе от колата с мен, за да ме изпрати. В нас беше заключено, явно нямаше никой. Оключих и влязохме. Той седна на дивана и ме погледна. Аз седнах до него и се сгуших. Бавно ме докосна по лицето с неговото, изведнъж ме целуна. Почуствах се щастлива. В деня в който блъснаха най-добрата ми приятелка. Аз естествено отвърнах на целувката, която продължи, но брат ми отвори вратата радостно и ни прекъсна. Аз се отдръпнах от него, от Стив. След Том влязоха баща ми, леля и синът й.
- Добър вечер, господин Хемингтън. Е аз ще тръгвам! - каза Стив и тръгна към вратата. Да, не бях с фамилията на баща си.
- Добре, ще те изпратя. Здрасти татко! - поздравих аз и тръгнах след Стив. Спряхме се пред вратата, той ме погледна странно..:
- Съжелявам,.. Майй не трябваше да го правя .. - изглеждаше притеснен.. А аз го целунах, не очаквах да ми отвърне, но го направи .. След което се отдръпнах.. :
- До скоро.
- Подобно, ии ако може по - скоро. - каза той и се усмихна. Аз влязох вътре. Разказах на баща ми за Ан, а той ми съобщи че сме щели да ходим на почивка !
- Не, не и не! .. Аз няма да идвам със вас. Пожелавам ви приятно прекарване! - отговорих ядосано и се качих в стаята си..

Следващата част, може би по-късно или утре. Приятно четене. ;Р

И извинявам се ако има грешки, но пиша на тъмно.. ;д [/b]

Много е интересно ..Некстт .. !

.. ме мързи да се облека.

/ Наистина съм по пижама ;д /

Харесвам го, защото ..

Не.

6

тази - http://img.kaprizen.com/w5uav2dnwkqwf1xvdg5e.jpg