Човек да се гордее с теб! Оставяш хората без думи бро

довърши го    :p

Благодаря ти

Така е това е първата, която пиша, а и не мисля, че се справям.. на моменти се отказвам и като цяло съм безотговорна към това..

"Боян"-Теа Денолюбова (книгата е съвсем нова, а писателката тази година завърши 12 клас и това е втората й книга, препоръчвам ви да ги прочетете, ако ви се сторят интересни )

Съжалявам за огромното закъснение първоначално нямах много време, имах проблеми, а после се отказах, но поради обстоятелства, в момента единственото нещо, което мога да правя, е да пиша Ето и следващата част, а скоро историята ще свърши

8ма част
Когато се погледнахме в очите, виждах пред мен човек, който го е грижа за мен, човек, на когото мога да разчитам. Знаете, че когато точният човек се появи, това се усеща. Той беше точният, неповторимият, незаменимият. Излязохме от басейна и хвана ръката ми, отидохме да пиинем по нещо. Не ме интересуваше, че цялата съм морка и с разтечен грим. Аз просто бях щастлива, истински щастлива! Както малко невинно дете се радва. Нощта мина супер, танцувахме, пихме, забавлявахме се. А по едно време и Ден се появи с момче, един от колегите ни, явно и тя е намерила своята половинка, кой знае. Том и Майкъл танцуваха с други момичета, всичко беше невероятно. Около зазоряване Алекс ме закара вкъщи и аз му предложих да преспи в нас, защото не исках да се прибира сам с колата си и пил. Той се съгласи, отворих тихо вратата, за да не събудя майка ми и се качихме в стаята ми. Събрахме се на малкото ми легло, той ме прегърна през кръста и неусетно двамата бяхме потънали в сън. Около 16:00 се събудих, а той стоеше до мен в леглото и ме гледаше.
-Добро утро.-целунах го-От кога лежиш и ме гледаш? Защо не ме събуди?
-Знаеш ли колко си красива докато спиш, грях ще е да те събудя.-зарадва ме много.
-Хайде да слезем долу, да хапнем нещо и ще направя по кафе.
-Кафето го остави на мен, а за хапването се погрижи ти.-целуна ме и слязохме долу. Реших да направя санвичи, а той, с малко помощ от мен, направи кафе. После се качихме на тераската ми да хапнем. Любувахме се на гледката и топлото време. След това Алекс каза, че вече е време да тръгва и аз го изпратих до колата, целунах го, пожелах му лек път, а той каза, че ще се чуем скоро. После се изкъпах, оправих си стаята, наготвих за вечерта и към 20:00 майка ми се прибра. Разказах й всичко и тя много се зарадва за мен, естествено предупреди ме за изпита и за това, че трябва да уча, но аз си го знаех. Вечерта се качих в стаята ми, както винаги сложих широка тениска, пъхнах се под завивките, усетих парфюма му по възглавницата и заспах с усмивка на лицето.

7ма част
И тази сутрин всичко се повтори, дните ми минаваха както първият работен ден. След работа се прибирах и малко по малко започвах да се подготвям и за изпита, който ми предстоеше, за да взема немска диплома. Макар той да беше чак септември месец, трябваше цяло лято да се упражнявам, защото беше много важен за мен. Като цяло седмицата, която прекарах с Алекс, беше страхотна. Опознавахме се все повече и смяната ни свършваше толкова бързо и неусетно. В следващите седмици с Ден се запознахме и с другите ни колеги, всички бяха много готини и дружелюбни. След като мина един месец, беше организирано pool party в един от кварталите на Варна на една много луксозна и красива вила, с голям басейн, много зелена площ и прекрасен изглед. Беше събота и всички работещи в хотела бяха поканени, също така можеше да вземеш и някой познат със себе си. С Ден решихме да вземем Майкъл и Том. Преди да отидем на пратито, тя дойде в нас, за да се оправим. Сложих си черна къса рокля по мен, изправих си косата и си сложих малко спирала и гланц за устни, по принцип не обичам да се гримирам много. Сложих няколко аксесоарчета, взех си черна чанта с къси дръжки,също така и бански, за всеки случай, макар да нe ми се искаше да се къпя и обух черни пантофки. Тръгнахме към спирката, за да хванем автобуса, който щеше да ни отведе на спирка близо до самата вила. Там ни чакаха Алекс и другите ни колеги. В автобуса, сякаш като по уговорка, се засякохме с Майкъл и Том. И двамата бяха се облякли с маратонки, дънки и ризи. Майкъл беше с тъмно червена, а Том с бяла. Запознахме ги с колегите ни, след като слязохме от автобуса. Алекс беше с бели маратонки, светли дънки, бяла риза с черна вратовръзка и черно, спортно-елегантно сако, също така беше направил косата си с гел и имаше много хубав парфюм.
-Еее, Алекс добре си се барнал.-бъзикнах го аз.
-За такива хубави колежки всеки би се издокарал.-отново започна с комплиментите и чаровната му усмивка, на която нямаше как да устоя. В него имаше толкова чар и просто, когато го видех настроението тотално ми се оправяше, забравях за всичко, караше ме да се чувствам толкова свободна и безгрижна. Май, май вече беше ми завъртял главата тотално, но нощта едва сега започваше. Когато влязохме във вилата останах потресена, беше толкова красиво. Имаше голям бар с много видове алкохол и безалкохолни, а зад него бяха барманите от хотела, на които можеше да си поръчаш каквото искаш за пиене, една голяма маса с най-различни работи за ядене, други маси, на които седяха още колеги от хотела и техни познати. Качихме се горе, за да оставим личните си вещи в една от стаите. А когато излязохме на двора.. хора скачащи в басейна, дижей зад пулта и усилена музика, танцуващи хора, като цяло настроение до небето и обратно.
-Да не би да сме закъсняли?-попитах Алекс на ухото му, защото музиката беше твърде силна и трябваше да викам, за да ме чуе.
-Ооо, не! Всичко едва сега започва.-дори не беше казал и последната дума, взе ме на ръце и двамата се озовахме в басейна. Щях да го убия, честно. Грим, прическа, рокля всичко отиде по дяволите, а той се смееше. Тази усмивка, този смях, как бих могла да му се разсърдя?!
-Ти си луд.-виках аз и двамата се смеехме.
-Да, луд съм, но по теб.-и неусетно ме целуна, страстно и продължително. Не можех да осъзная това действителност ли е или сънувам. Бях се отпуснала напълно, бях забравила дори за Ден и момчетата, идея си нямах къде са, но какво значение имаше това сега. Бях в прегръдките му и се чувствах на седмото небе.

Абсолютно съм съгласна с теб. В началото е ден за ден и си помислих, че ще е доста скучно и няма да има хора, които ще го четат. Възнамерявам да променя това

Много е интересно! некст (arrow)

5та част
5:45 алармата ми звънна. Събудих се бодра, както никога до сега. Все пак беше първият ми работен ден. Звъннах на Денито, за да се уверя, че е станала и няма да закъснее. Измих се и се чудех какво да си облека. Сложих бели панталонки до коляното и един черен потник. Вързах косата си на кок и си сложих спирала. Майка ми спеше, затова тихо взех чантата си, обух си пантофките и тръгнах към спирката. От магазина си взех кроасан за закуска. Малко след като стигнах на спирката дойде и маршрутката. Качих се и седнах до Денито. Имаше и още едно момиче, най-вероятно и тя беше наета за работата. След около 20-30 минути бяхме пристигнали в хотела. Отведоха ни в една голяма зала. Бяхме около 20 човека на възраст 16-25 години. Всеки беше кандидатсвал за това, което му харесва. Разделиха ни на групи в зависимост от длъжността. В моята група бяхме 6 човека. И изведнъж, когато се наредихме, го видях отново. Алек стоеше до мен.
-Хей, пак се срещаме.-каза усмихнат той.
-Мда, изглежда, че ще работим заедно.-зарадвах се толкова много.
-Хмм, дали е случайност това или нещо друго.-засмяхме се. След това започна да говори управителят на хотела. Няколко човека заведоха нашата и още една група в кухнята. Другата група бяха кандидатствали за готвачи и ги разведоха из кухнята, а на нас ни показаха от къде да взимаме пълните чинии и как да ги носим до шведската маса. После къде да носим празните чинии и всичко останало. Бяха ни осигурени униформи и храна. Разделиха ни смените. Аз и Ден щяхме цяло лято да сме първа смяна, защото нямаме 18, а другите четирима имаха и щяха да се редуват през седмица. За мое щастие, Алек щеше да е първият, който ще е първа смяна заедно с нас. След това ни оставиха да поразгледаме хотела и околността и казаха, че към 13:00 ще ни върнат в града, а утре започваме работа официално. Нашата група решихме да се поразходим по плажната алея и да се опознаем. Говорихме за общи неща, хапнахме сладолед и се върнахме в хотела. Като цяло той беше голям и луксозен. Със сигурност щяхме да имаме много работа през цялото лято. Дойде време и да си ходим. Тръгнахме към маршрутката аз, Ден и момичето от сутринта.
-Хей, Алекс до утре.-обърнах се и му казах аз.
-До утре, Кат.-усмихна ми се той. След това се качихме в маршрутката и потеглихме към града.
-Ден, това беше момчето от автобуса. Какво ще кажеш?-попитах я радостно.
-Ами, готин е и има много яка усмивка.
-Даа, като се усмихне и направо всичко в мен спира.-След малко пристигнахме на спирката ми и предложих на Ден да дойде в нас. Слязохме и тръгнахме по баира. Купихме си от магазина пуканки, чипс и кола. Когато се прибрахме, решихме да гледаме някой романтичен филм. "The Last Song". Беше невероятен и много ни разчувства. След това изпратих Ден до спирката и се върнах. Пооправих вкъщи и майка ми се прибра рано. Аз гледах телевизия, а тя сготви. Към 20:00 седнахме да вечеряме.
-Е, как мина първият работен ден?-попита ме тя.
-Разведоха ни из хотела, показаха ни работните места, обясниха ни всичко и от утре започваме работа.
-Чудесно! Тогава ти пожелавам успех и да си лягаш по-рано, за да не се налага да ставам и да те будя.
-Разбира се, мамо.-отвърнах аз и след вечеря й пожелах лека нощ и отидох да си легна.

4та част
-Хайде ставай.-буташе ме майка ми, за да ме събуди. Явно бях доста дълбоко заспала.
-Ооо, колко е часът?-прозявайки се попитах аз.
-Вече е почти 8:30. Ставай да ходим на плаж.
-Мамооо, защо толкова рано, за Бога?-продължавах да се въртя и протягам в леглото.
-Как ще е рано?! Хайде живо, чакам те долу.-каза майка ми и излезе. Едвам станах и отидох в банята. Оправих се, сложих банския, облякох рокля и слязох долу. Взехме една голяма чанта с всички нужни работи и тръгнахме за плажа. Когато стигнахме, нямаше много хора.
-Видя ли, няма почти никой. Защо трябваше да идваме толкова рано?-сънено попитах аз, но така и не получих отговор.
-Хайде във водата.-каза майка ми, след като сложихме хавлиите. Водата както винаги беше бистра. Блещукаше под лъчите на горещото слънце. Бях гладна и отидох до близкото заведение да хапна. Цаца с пържени картофи и бира - най-хубавото нещо за ядене през лятото на плажа! След няколко часа плажът почна да се запълва, имаше доста хора. Влязох да се разхладя в морето и тогава.. какво да видя?! Момчето от автобуса. Дали беше чиста случайност или нещо друго? Реших, че трябва да се запозная с него.
-Хей.-казах аз, за да се обърне.
-А, момичето от автобуса?-попита той и се усмихна леко. "Ахх, колко хубава усмивка" мислех си аз.
-Ъъм, да. Изненадана съм, че ме помниш.-зарадвах се.
-Хубави момичета не се забравят.-усмихна се широко и аз вече бях направо влюбена в усмивката му. Нямаше как да пропусна и стегнатото му тяло. Може би беше спортист или просто обичаше да поддържа фигурата. Попринцип въобще не се връзвах на такива комплименти, но това момче ме завладя.
-Аа, между другото аз съм Катерина, накратко Кат.-усмихнах се и му подадох ръка.
-Приятно ми е Кат, аз съм Александър.-здрависахме се.-Можеш да ми викаш Алек, Алекс, Сашо, както си пожелаеш.-засмя се той.-Ела да хапнем сладолед. Аз черпя.-и невероятната му усмивка отново грейна на лицето му. Как можех да откажа? Съгласих се и тръгнахме към заведението. Взехме си сладолед и седнахме на пясъка.
-Е, Кат на колко си?- започна той.
-На 17, а ти?
-На 19, тази година завърших 12 клас.
-Супер. Смяташ ли да заминаваш някъде?-позаинтересувах се аз.
-Мне, искам да остана тук. Харесвам този град, а и смятам, че образованието тук е на ниво. Всички "бягат" в чужбина, като си мислят, че ще научат нещо повече или че ще им е по-лесно, но според мен не е така. Ако искаш да научиш нещо, ще го научиш независимо къде си.-личеше си, че е умно момче. В този момент за съжаление видях, че майка ми ми маха, за да отида при нея. Може би искаше да си ходим.
-За съжаление трябва да тръгвам, майка ми ме вика. Надявам се да те срещна отново скоро.
-Аз също. Доскоро.-той се усмихна и аз тръгнах.
-Кажи, мамо?
-Вече е 14:00. Време е да си ходим, стана много топло.-каза майка ми и стана да прибира хавлиите, а аз й помогнах. Когато се прибрахме, влязох да се изкъпя. Бях много изморена от горещината и след банята просто сложих широка тениска и легнах да поспя. След няколко часа майка ми ме събуди за вечеря. Не обичам да ме будят, освен ако не е спешно или наложително. Иначе се чувствам все още малко изморена и в не толкова добро настроение. Но бях гладна, затова станах и отидох да хапна.
-Да не забравиш, утре ти е първият работен ден. 6:30 да си на спирката!-напомни майка ми.
-Разбира се. Много съм развалнувана, това е първата ми работа.
-Надявам се да се справиш и ти пожелавам успех. А сега по-добре отиди да се наспиш, за да можеш утре да станеш без проблем.-посъветва ме тя, а аз и без това си мислих да го направя. Пожелах й лека нощ и се качих в стаята си. Излязох на терасата де ме лъхне малко вятър, но уви. Беше от онези задушни, летни нощи, а луната светеше ярко и се отразяваше в морето. Сетих се за Алекс. Чудих се кога ли отново ще го срещна, кога съдбата пак ще ни събере. Влязох вътре и си легнах. В продължение на половин час не можах да заспя. В главата ми беше той и тук-там новата работа. Но наистина вече трябваше да заспивам, затова гушнах възглавницата и потънах в сън.