Pages: 1
#1 2012-09-01 19:07:06
- love.music
- Member
- Registered: 2012-05-17
- Posts: 98
Re: Насред полята
Ето нещо ново от мен, надявам се да ви хареса
Беше следобед. Към четири часът. Беше края на август, а слънцето грееше като в началото на лятото. Лъчите му минава през мръсните прозорци и гледката приличаше на онези стари снимки, които баба ми държеше на тавана и от време на време разглеждаше със сълзи на очите. Отново пътувах към онзи мой любим град с правите улици и мирисът на липа, където дърветата по тротоарите те карат да мислиш че си в някоя приказка сред гората. И един час не беше минал откакто влака тръгна от Варна. Не обичам да следя гарите, просто се наслаждавам на гледката, облягам главата на прозореца и потъвам сред природата. Копнееше да пиша за нея. Дърпаше ме като с въже нагоре от някоя яма, в която съм паднал. Искаше да ми покаже и най-малките си кътчета, скритите си „диаманти“, малките стари къщи със стени от кал, глина и пръчки, с дървена ограда и трактор отпред. Есента почти се усещаше, полята бяха жълти опръскани с капки оранжев дъжд, високите дървета в далечната горичка зад онзи хълм бяха кимнали надолу сякаш се покланят на златните поля, а аз просто ги гледах. Гледките преминаваха като стар лентов филм, където картината се поклаща на всичко посоки.
***
- Искаш ли да хапнеш с мен? - попитаме Тя - момичето, което бях срещнал толкова скоро, а чувствам единствена за мен, само моя, типично мой тип. Както тя казва „той е мен в мъжки вариант“.
-Разбира се, малката - прякорът, който и бях измислил. Те е с една година по малка от мен, с красиви дълги кафяви като стъблата на дърветата коси и нежно красиво като бистрата вода на някое езеро там горе в балкана лице.
-Моето лапе - начинът по който ме наричаше.
-Моето малко момиченце. - отвърнах с широка усмивка на лицето. Тя е онази въздишка, онзи дъх след като отпия чаша вода – не мисля за нищо - не мисля за другите – просто и се наслаждавам.
***
Бяхме някъде преди Сливен, слънцето почти залязваше, правеше полето покрай което минавахме още по красиво. Искаше ми се да я хвана за ръка и да я изведа, да се проснем в току що изораната поля, да извадя лист хартия и химикалка от раницата си и да напиша някое от онези прочувствени бели стихове за нея.
След около десет минути влака спря изведнъж. Като чели мислите ми се сбъдваха. Бяхме насред пустоща.
-Ела със мен. - казах и. Хванах ръката и и изтичахме на вън.
***
Лежахме точно по средата на полето хванати за ръце, цитирах последният си стих който бях написал за Нея :
„ … Тя нежно повдигаше глава
и стоеше на пръсти
подпряла се с малките си ръце
на раменете ми,
за да ме целуне
и разпръскваше ментовия
дим от цигарата си по мен…“
- Ти си най-хубавото нещо, което ми се случи в последните два месеца. – ненадейно и го казах.
-От толкова време мечтаех да сме заедно.
-Все едно сънувам. Толкова дълбоко съм заспал, че нищо не може да ме събуди. Нали не е сън ?! Кажи ми..
- Реалност е слънчице. Най-после съм в прегръдките ти и мога да те целуна. – каза ми и ме гледаше в очите, целунах я и звездната и малка усмивчица изплува като морска звезда.
- Обичам, когато се усмихваш и причината за това съм аз. Щастлив съм. Щастлив съм, че ме намери, че съм с теб. – прегърнах я, доближих я толкова близо до себе си, до сърцето ми. Влезе като куршум, но хубав. Дори дъхът ми взе. Остави тръпката и любовта си.
- И аз съм щастлива с теб, много съм щастлива. – каза и ме целуна оставяйки онзи ментов дъх, който ме замайваше.
- Искам да ти кажа нещо. – казах аз.
-Кажи. – учудено ме погледна.
-Може и да е малко рано, но мисля, че те обичам. Напротив сигурен съм. Обичам те мое малко момиче. Влюбен съм във теб. Безусловно, безгранично, безкористно, красиво…
- Обичам те лапе такова.
- Ето ти гривната ми. – подадох любимата ми гумена гривна, която винаги стои на лявата ми ръка.
- Но, защо ?! Ти никога не я сваляш. – веднага възкликна.
- Когато не съм до теб и ти е мъчно искам да усещаш топлината ми, силата ми, с която те закривам, да усещащ целувките и прегръдките ми. – „Аз съм най-щастливия човек на света.“ помислих си.
- Обичам те мое малко лапе. – придърпах я към себе си и я целунах.
~ Когато се чувстваш изморен от светът около теб, застани пред входа на гарата в твоя град и си помечтай. Помечтай за градът, пътуването на мечтите си и го запечатай в умът си, дори за 5 минути.~
Offline
#2 2012-09-01 19:30:57
- krrasyy
- Member
- Registered: 2012-05-28
- Posts: 49
Re: Насред полята
Красиво е
Offline
#3 2012-09-01 20:25:41
- wiL~
- Member
- From: Варна
- Registered: 2010-12-25
- Posts: 91
Re: Насред полята
Човек да се гордее с теб! Оставяш хората без думи бро
EMINEM - best rapper ever
[img]http://www.my-banners.com/wp-content/uploads/2011/02/eminem.jpg[/img]
[img]http://i1027.photobucket.com/albums/y334/oooooooooosteve/heat.png[/img]
Basketball is LIFE <3
[img]http://www.nba.com/heat/photos/roster1011_mini_wade.png[/img]
My belief is stronger than your doubt!
Това, което научаваш от загубите, не можеш да го научиш от нито една победа!
Offline
#4 2012-10-29 18:09:34
- Sissy~~
- Member
- From: Wonderland ^^
- Registered: 2012-08-26
- Posts: 1,184
Re: Насред полята
Човек да се гордее с теб! Оставяш хората без думи бро
Някъде има някой, който си мечтае за твоята усмивка и в твое присъствие открива смисъла на живота си. Така че, когато си сам, помни това – някой, някъде мисли за теб! [img]http://i1210.photobucket.com/albums/cc402/fuckyeahdamonsalvatore/Damon-Elena-damon-and-elena-16746451-450-253.gif[/img]
[img]http://i1210.photobucket.com/albums/cc402/fuckyeahdamonsalvatore/tumblr_ljo78jjp7j1qdz3mzo1_500.gif[/img]
Offline
Pages: 1