Разходка за двама

love.music · 2012-07-19 20:48:03

Ето нещо ново от мен разказ е, но не е довършен. Чудя се дали да го довърша, затова реших да видя дали ще ви хареса Извинявам се, ако има грешки.

Белият тлъст прах се разнасяше като брашно из стаята, лепеше се навсякъде по дрехите, мебелите, пода. Той строеше на паркета, на колене. Кокалчетата на пръстите на дланта му, кървяха, от силния удар в стената. Изправи се, облече белия потник, скъсаните дънки, старите протрити маратонки, все ключовете и трясна желязната врата след себе си.
Скандалите им бяха като хляба, който се печеше в къщи. Изведнъж се надига, стига до капака на пекарната и спада… На моменти остава недопечен, суров от вътре (неизказаните думи, неизлятата душа). Те бяха продължителни, плътни като червеното вини в чашата му и прозрачни, леки като водата, която пиеше Тя.
Беше се стъмнило. Той не бе в родния си град. Беше в града на лепите, поетите… на правите улици с високи, с дебели дънери лепи. По една от тях той пое. По най-мрачната, най-неосветената, най-студената, най-самотната. Така или иначе пак щеше да го отведе на центъра. В градската градина, сред малките деца, които се пръскат с водата от шадърваните, където на някоя пейка момчето чака своята любима с бяла роза в ръка. Защо бяла се питате, нали ?! Всеки цвят носи посланието си. Нейното е : „Аз съм достоен за теб“. И пак щеше да се сети за Нея. Момичето, което го чака, въпреки всичката болка… тъга…
Думите, изреченията им винаги оставаха недоизказани, недоизяснени, недообяснени. Мечтите не сбъднати. Доверието неприето. Постъпките неизпипани. Срещите им бяха като перлите в морето. Бели, невинни, прости… трудно намирани… Целувките, прегръдките винаги бяха силно желани. Особено като не бяха един до друг. Когато единия бе на другия край на света (макар да е в същия град).

wiL~ · 2012-07-20 21:47:15

довърши го :p

love.music · 2012-07-23 19:06:02

И всичко това ги болеше поотделно като раната на палеца му, която я натисна по невнимание и щипеше. Беше някак пресолена, наситена, преляла от болка. Кръвта бе засъхнал;а по краищата и части суха кожа стърчаха. Отгризна ги както искаше да отгризне болката.
И тогава ще стои сам, на изтърканата пейка под старата липа. Нощите (ТЕ-другите) ще прекарат във високите стари с паднала мазилка блокове. В които има само едно старо дървено легло с пружини и бял чаршаф на дупки. На което ще се целуват като тях преди дни и месеци, ще гали косите и ще се врича в безкрайната любов като звездите по небето, ще чете новите любовни стихове написани със старата писалка и ще изтърси върху листа ей така пепелта от набръчканата от стоенето в джоба му цигара. И на сутринта ще гледат като малки новородени деца виждащи за първи път залеза. И той ще е розов като любовта им, жълт като звездните мигове вътре в тях, оранжеви като чашата, от която пият кафето и червен като страстните нощи…
Ще стане един през нощта и ще се прибере по същата права улица, ще погледне старата пияница на пътя, който се клати като пумпал и ще му помогне, ще излее мъката си както той поредната бутилка алкохол и ще е пиян, пиян от самота и тъга. Но няма да се клати.. ще стои като дърво, на което секат клоните и брулят плодовете и листата му.

#1 2012-07-19 20:48:03

Re: Разходка за двама

#2 2012-07-20 21:47:15

Re: Разходка за двама

#3 2012-07-23 19:06:02

Re: Разходка за двама

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook