Фара

love.music · 2012-05-18 19:28:44

Здравейте, това е първата част на историйката ми, ако има интерес ще пусна по нататък. Надявам се да си кажете мнението и съжалявам за грешките

1 глава
17 ноември 2007
Над небето се извисяват тъмно-сини до черно мрачни облаци. Шумът на вълните зазвънтява като мрачна, тъжна музика в ушите ми. Пяната от разбиването им достига почти до краката ми и старите ми черни кецове се намокрят леко от разпръскващите се капки вода. Пясъкът върху който седя вече час е мек със хиляди малки парченца миди. Няколко чайки минават пред хоризонта на красивата гледка. В далечината на вече не толкова зеления хълм се извисява малкият морски фар. Всяка вечер наблюдавам от прозореца как светло-жълти лъчи на фара осветяват морето, осветяват старият дървен мост. Когато бях по-малък заедно с приятелите ми всяко лято скачахме и се състезавахме кой по-надълбоко може да стигне. Когато силният ноемврийски вятър ме застигна, спомените като чели ме връхлетяха. От както се зная живея във Варна. Преди повече от 15 години, когато исках да избягам, да намеря кътче само за мен, където мога да остана с мислите, разочарованията, спомените, надеждите и радостите ми. Изхвърчах като фурия от града и след няколко километра го намерих и се влюбих в това място. Водата е толкова чиста, че може да видиш камъните, миниатюрните плуващи рибки, които щъкат насам натам, красиво оформилите се мидички. Най-чудното и неприемливо за мен бе, че никой него знаеше и не го бе открил. То стана моето скривалище. Нещо като „изповедалня пред мен самия“. Бях виждал толкова много места, обикалях по света като полудял. Обичам да пътешествам. Спирам часовника, хващам багажа, хващам самолета и опрашвам към някое кътче на земята. Виждал съм множество брегове, фарове, водопади, градини, паркове, селца и градове, но нито едно място не ме беше впечатлявало като това. Спокойствието, добронамереността и приятелската среда, която излъчва не бях усещал никъде другаде. Фара всъщност е доста висока каменна кула. Един ден реших най-горе, на най-високата точка на кулата, където се намира фара, да ремонтирам пространството. Смених прозорците, поставих маса с няколко стола и един пясъчен часовник. Обожавам пясъчните часовници, губят представата ти за времето и те разсейват от ежедневието. Животът е като пясъчния часовник, имаш точно определено време (живот), което не знаеш колко е всъщност и когато изтече времето ти отминало (животът ти е свършил). Пазиш го и гледаш да не се счупи, за да не изтече пясъка и времето ти да изтече за няколко секунди.Лятото обичам да приближа стола то кристалния прозорец, да седна, да отворя някоя книга и да се гмурна в нея, да плувам и разглеждам случващото се в нея. Както сега. Силният есенен почти зимен вятър разлисти на страниците на книгата ми и се осъзнах. Време е да прибера нещата си и да отивам в градът. Да имам една малка дървена къщичка на метра от златните пясъчните дюни на брега. Всяко лято се нанасям тук и оставам до към октомври, но тази година не ми се заминаваше. Есента тук е толкова прекрасна. Шумът на вълните, прелитащите чайки, фарът…
Ставам и се отърсвам от пясъка, вземам книгата си под мишница и отивам към къщата. Придвижвам движещата се прозрачна стъклена врата настрани, влизам вътре, хващам сакът си, хвърлям още един погледа дали не съм забравил нещо, което би ми потрябвало, установявам, че всичко е вътре в сака, излизам, затварям вратата, заключвам и отивам до мотора си. Слагам сакът отзад, закрепвам го добре за корпуса на мотора, така че да не може да се изплъзне, качвам се, запалвам двигателя и потеглям към града. Живея в центъра, в един малък, панелен апартамент, в който от всяка стена може да чуеш какво прави човекът отсреща. Най-ужасното място в целия град. Шумът понякога ме убива и искам да изчезна, да отида в къщата до любимия ми фар и да остана там завинаги. Аз, морето, къщата, пясъчният часовник и фара…
Влизам вече в града и карам по главната улица към улицата на която е моят „апартамент“, ако може да го наречеш така разбира се. Но като се замисли човек, вътре има всичко от което се нуждая, хубава, добре оборудвана кухня, хол, който е свързан с кухнята, с огромен телевизор, мек диван срещу него, който се разтяга и маса за хранене. До дивана има и врата, която води към „терасата“. Днешните тераси, не знам защо изобщо можем да ги наречем, са толкова малки, че дори и простира едвам се събира, пък камо ли да сложа и някоя саксия с някое друго цвете (за красота).
Ето вече съм пред блока и търся къде да паркирам мотора си, другото любимо нещо в моя живот. Купих го с първата си заплата, бях много въодушевен. А какво работя ли?! Аз съм журналист. Работя в научно-популярно списание, в природния отдел или по-просто казано, обикалям, търся интересни места, природни красоти и ги снимам. След това питам местни хора за историята им, преживявания, митове или легенди, пиша статия и така кратко казано това работя. Заплатата ми наистина е добра. Имах късмет, че попаднах на тази обява за работа и ме наеха. Вече работя тук от 5 години, още от както завърших. Аз съм на 26, казвам се Мартин, но приятелите ми ( Емо и Иво) ме наричат Марто, за по кратко и благозвучно. С тях се запознах по врем на следването ми в университета във Виена, бяхме в един университет но с различни специалности. И те бяха българи, които са решили да получат добро висше образование извън пределите на страната ни.
Успях да си намеря място и паркирах. Грабвам сака и влизам във входа. Живея на 3 етаж, но не се качвам с асансьора, защото имам страх от тях, никога не са ми вдъхвали доверие. Изкачвам се бързо нагоре, почти бегом, по стълбите, отключвам врата и точно когато правя една крачка навътре чувам:
-Честит рожден ден Марто!- Емо и Иво. Винаги успяват да ме зарадват на този ден, колкото и еднакъв като другите да ми изглежда, просто порастваш с още една година и правиш равносметка, какво си успял да направиш за моите вече 27 години. Но разбира се има още много неща да науча, да направя, да загубя и да спечеля. Животът ми е един и немога да го обърна наново като пясъчния часовник, затова трябва да живеем за всеки един миг, за всяка една секунда или простичко за всяка една мечта.

wiL~ · 2012-05-18 20:14:06

звучи интересно некст? (arrow)

#1 2012-05-18 19:28:44

Re: Фара

#2 2012-05-18 20:14:06

Re: Фара

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook