Такам... Имам идея за нова исотрия, която щях да приложа тук, но реших да я направя на нова исотрия. Так че тази ще я свърша по "възможно най - бързият" начин

Мерси за съветите. Не описвам с какво са облечени, защото предпочитам вие да си ги "оформите". Ако не ви харесва идеята ще казвам каво обличат, няма проблем. Колкото до грешки, по принцип пиша на лаптопа, които ми казва за грешките  ( тоест си подчертава с червена линия). На мен ми е по лесно на паптопа, защото не внимавам много
сега съм наказана без лаптоп |-(  и имам доста грешки... Мерси все пка, че си направи труда да го прочетеш

накит 

харесва ми

добре, ще я продължа, но ви предупреждавам  ще има ГОЛЯМА изненада   

Некст:
Стив влезна в стята с каменно изражение. Погледна мен и после към Джейк. С едва забележим жест го повика при себе си.
Джейк се надигна, погледна ме скришом и със Стив се изнизаха от стаята. Замислих се за случилото се. За нашата целувка, за моето отвличане. За моите родители. Моите родители?! Съвсем бях забравила за тях. Къде ли са сега? Какво ли правят? Минали са около две седмици. Може би... Може би бече по - малко, може да е и повече. тук губиш всякаква представа за времето.
сведох главатас и надолу. Погледнах ръцете си. Бяха доста сухи и напукани. Исками се да можех да излеза. Да се порадвам на слънцето.
Започнах да си представям как се разхождам навън... с Джейк. Хванати за ръце. Всички ни гледат, но на на с не ни пука. Щеше да е страхотно. Кой зне ощт колко щах да съм затворена тук.
- Много си се замислила. - каза някой. Надиггнах глава и видях маслинено зелените му очи. Боже, той е толкова красив. Лицето ми веднага грейна. Учите ми започнаха да шарят по него. Той се приближаваше бавно.
Отначало небях забелязала, че в очите му беше изписан гняв и любов едновременно. Какво л ие станало?
Хей, Джейк... - за миг се поколебах, а по лицето му премина сянка. Попързах да допълня - Кавко стана отвън? - след това бързо затворих очи. Пседях така за няколко секунди и след това го погледнах право в очите. Търсех истината. Но нищо не се "четеше" в погледа му. Лицето бе лишено от емоции. Със тих тон той каза:
- Свободна си. - на лицето му се появи за малко гняв, но след това се превърна в тъга.
започнах да се раздвам, да подскачам и така нататък. после се усетих. той не беше весел. Нещо го гризеше отвътре.
- Какво има? - попитах приглушено. Гърлото ми бе пресъхнало.
- Нищо. Аз... Нищо. - погледнах го за последно, преди за излезне. Нещо в мен се пукна. Нещо снередно ставаше. Исках да го попитам, но беше късно. Той напусна стаята.
________________________________________________________________
Критики/коментари - приемам всичко Надявам се да ви е харесало

имам идеи как да продължа историята, но мисля, че не е толкова интересна и няма кои да я чете... Чудя се дали да я спра?!

Некст!

не, недей! Стана ми интересно

некст!!  

радва!