Сянка

miss_cute_kiss · 2011-08-20 17:49:30

Ето нещо което съвсем скоро съчиних.
Надявам се да ви хареса

Алън-Новият ученик в гимназия Оот Спринд,Северна Каролина.Мек поглед,мътни сини очи,кестенява коса.Често не споделяше чувствата си.

Ребека-Ученичка в гимназия Оот Спринд в Северна Каролина.Странното момиче,винаги в очите на другите.С гарваново черна коса,бледо лице и тъмно кафяви очи.Хората я отбягваха заради криминалният и вид.

Стоях там,гледах го и не знаех какво да кажа...Стоях в сянката на собствената си замръзнала същност,не чувах,не чувствах,не знаех...Усещах само ледените тръпки по гърба си.Вече не чувствах пронизващата болка,не се страхувах от станалото,страхувах се от от това какво можех да причиня...

***
Будилникът изненадващо шумно,че едвам не паднах от леглото.Пресегнах се с едната си ръка за да изключа досадното бръмчене.В този момент майка ми се провикна от долния етаж.
-Алън,хайде ставай!-извика майка ми.
-Не ми стига,че е първи скапан ден в скапаното училище,че будилникът ме събуди толкова скапано,а сега и скапано викане,съвсем скапа настроението.-мрънках си докато се обличах.Измих се и слязох долу.
-Хайде взимай си раницата и тръгвай,ще закъснееш!-заповяда та.
-Ами закуска?-казах докато взимах раницата.
-В якето ти има 4 долара за закуската ти.
-Добре.-Взех и якето и побързах за да се махна час по-скоро.
Така беше в дома ми преместихме се в друг град ,майка ми пропи,с татко се опитвахме да и помогнем с месеци,но накрая дигнахме ръце от нея,поне той,аз все още се опитвах да и помогна,но нямаше резултат.
Стигнах до спирката на училищния автобус,той тъкмо пристигаше.
-Ти ли си новият?-попита шофьора.
-Ъъъ да Сър,аз съм.-казах стреснато.
-Сър!? Оо момчето ми не се притеснявай,намери си място и сядай.-каза той
-Благодаря ви Сър-казах и тръгнах да търся място.Но в автобуса настъпи тишина и се понесоха шепоти...
-Ето го,това е новият.
-Ха-ха,на какъв идиот прилича само.
-Можете ли да си представите.
Исках да изглеждам сякаш не ги чувах,сякаш слушах музика и не ги чувах,но не се получи.
Намерих си едно местенце в края на автобуса и седнах там.По време на пътуването до училище което беше около 10-15 минути,всички ме зяпаха и говореха тихо.
Най-накрая пристигнахме до новото ми училище.
,,Хъм,гимназия Оот Спринд,звучи добре"-помислих си,дано само бе толкова добре и вътре.

Звънецът удари и всички ученици влезнаха по стаите,заедно с мен.Първият час беше математика,мразех я,никога не съм бил добър по математика и за това я мразех.
Седнах на 3-тия чин до едно момче.Беше русо,с кафяви очи и замечтано изражение.
-Здрасти,ти си новият нали,приятно ми е,Картър.-каза момчето и ми подаде ръка за здрависване.
-Здравей,аз съм Алън,на мен също.-казах и седнах до него.
-Математиката върви ли ти?-попита Картър
-Не,изобщо,а на теб?
-Изобщо.
Така мисля,че се сприятелих с него за по-малко от 5 минути.
Така целият учебен час ни мина в приказки.
Когато звънецът за междучасието удари,аз и Картър излязохме в коридора и се запътихме към тоалетните.По пътя обаче мина едно странно момиче,което вървеше бавно,но притеснено.
-Коя е тя?-попитах Картър
-О,това е Ребека,тя е странна,всички казват,че е откачена,не ти трябва.-каза той
Но аз се направих,че не чух последното.
-Защо всички я мислят за откачена?-продължих да го разпитвам
-Е,ами виждаш ли,оо погледни я само..-каза истерично Картър
-Добре,е на мен ми изглежда,не чак толкова откачена.-казах а Картър се обърна и ме изгледа кръвно.
-Все едно не си го казал.
Аз не отговорих просто замълчах и продължихме към ученическите тоалетни.

След като свършиха часовете,Картър ме извика.
-Хайде Алън автобусът тръгва,хайде!
Затичах се,но се спънах в развързаната си връзка и автобуса потегли.
-Ее,какво пък ще повървя пеш,стига да разбера как да стигна до вкъщи..-говорех на себе си,докато не забелязах,че някой ме слуша.Обърнах се,за да видя кой е,беше тя,Ребека.
-Защо ме гледаше в коридора?-заговори бавно тя?
Не знаех какво да и кажа..
-Ааа ами защото,не те познавам и реших да попитам за теб Картър.-изстрелях аз.
-На къде си?-попита тя.
-Ъъъ ами не знам предполагам,че съм на там.-казах и посочих с ръка посоката
-Аз съм Алън между другото.-каза аз
-Знам.-отговори тя и потеглихме към дома ми..

ecei · 2011-08-20 18:36:58

Малко ми е еднакво..Нов град,първи учебен ден,мистериозно момиче - почти всяка история започва така. Не ми харесва,като сюжет,а й намерих няколко правописни грешки .

miss_cute_kiss · 2011-08-20 18:40:42

През целият този път до вкъщи никой не каза нищо.Когато разпознах къщата си,се обърнах към Ребека:
-Мисля,че съм тук.
-Знам-каза отново тя.
Това ми прозвуча много странно и за това реших да попитам.
-От къде?
Ребека не отговори веднага,но след секунди добави.
-Чао.-каза тя,обърна се и тръгна.
-Но,чакай защо не ми отговори?-запитах,но тя не се обърна,все едно не ме беше чула.
-Мм,наистина е странна.-добавих на себе си и отворих вратата към двора.
След минути когато вече бях в къщи,оставих раницата си и се провикнах.
-Мамоо,татко,тук съм!
Никой.
-Ей хора,тук съм си!-провикнах се отново.
Пак никой.
Отидох до кухнята и тогава видях,че на хладилника имаше бележка
,,С баща ти сме на вечеря,само двамата,ако ме разбираш,в хладилника има ядене.
Мама."
-Добре явно пак ще си ям сам..-казах си
В този момент на вратата се почука.
-Кой е?-приближих се към вратата и надникнах през шпионката.
Беше Ребека.
-Ребека е,отвори.-каза тя и аз отворих.
-Какво има Ребека?-попитах я
-Иди да ядеш,ще ти правя компания.-каза та
-Ъъ..добре.
Запътих се към кухнята,а тя тръгна след мен,честно изплаши ме,но поне не бях сам в голямата празна къща.
-Искаш ли нещо за ядене,за пиене?-предложих и аз
-Къде са родителите ти?-попита тя
-О ъ, те са на вечеря.
-А защо теб са оставили сам тук?-продължи тя
-Ами,така е в семейството ми не прави нищо заедно.-казах и истината.
-И в моето.-каза тя
-Защо?-настоях да разбера
-Какво ще ядеш?-каза тя
-Ами,не знам може би ще си направя сандвич..-преди да продължа тя ме прекъсна
-Аз не искам,нищо.
-Тъкмо щях да те попитам дали искаш нещо.-казах изненадано аз.
-Знам.-каза тя
Замълчах за малко и после казах:
-Хей...-преди дори да и задам въпроса,тя отговори.
-Да.
-Ей,плашещо е,как го правиш?-попитах я
-Какво искаше да знаеш?-каза монотонно тя.
-Защо всички в училище казват,че си откачена?-изстрелях направо.
Тя ококори очите си и запристъпва назад.
-Те са прави.Аз...-каза тя и преди да довърши,побягна.
-Хей чакай,ама къде тръгна?-извиках след нея.
-Просто те почуствах близка...-казах след това по-тихо и останах загледан на там на където бе тръгнала тя.
След 10 минути се досетих,че трябваше да хапна нещо,стомахът ми го напомни.
Отидох до хладилника,извадих няколко неща за ядене и докато хапвах случайно забелязах,че ми се спи.След като хапнах отидох в стаята си и легнах на леглото,така неусетно съм заспал...Но я сънувах,сънувах Ребека ...

miss_cute_kiss · 2011-09-10 10:38:19

Когато се събудих,бях като фраснат...
-Какво подяв...
Така яко се облещих,тя беше над мен...
-Ребека!?
-Извинявай стреснах ли те? -каза тя.
,,ООО ДА ОПРЕДЕЛЕНО,ТО НЕ Е НОРМАЛНО ДА СЕДИШ НАД НЕЧИЕ ЛЕГЛО,ДОКАТО ЧОВЕКЪТ СПИ"
-Не,просто не знаех,че си тук...- казах,но гласът ми се изгуби някъде...
-Добре,защото бях тук...от много,много дълго време..
-Ъъ? Но как така?- попитах трескаво
-Гладен ли си?- попита тя
-Ами не,но... ти какво правиш тук?
-По дяволите,спри да задаваш толкова въпроси,аз съм просто мрак...един,единствен мрак....просто нищо!!!
Какво и стана изведнъж,как така просто мрак..оо не тук нещо не беше наред и аз възнамерявах да разбера,а и защо не отговаряше на нито един от моите въпроси...?? Ама,че страхотия..
-Аз си тръгвам- каза Ребека и се запъти към вратата.Освен,че беше странна,никога не я бях виждал да пие или да яде нещо..така де поне от времето в което бях с нея..
-Хей Ребека,чакай!- извиках след нея,но тя не се обърна и дори забърза крачката си.
-Добре,явно няма смисъл да опитвам- казах на себе си.
Когато оправих разбутаното си легло,за слизах по стълбите към първия етаж,бях страшно гладен.
Освен,че отворих хладилника и търсех нещо за хапване,мислех и за любимото си хапване,за да си избия Ребека от главата.
Така любимото ми ядене е Сандвич с риба тон,салата (зелена) и сок от портокал,това мога да го ям всеки ден.
И оо,късмет имаше сок от портокал,е поне мама се беше сетила за мен.
Което щръка на идеята,че нито мама,нито татко си бяха у дома а аз онтово бях сам....

poxleitner · 2011-09-10 11:52:32

Интересно е.

sladyr4etyy · 2011-09-10 12:26:53

некст?

Assiie · 2011-09-10 12:45:54

некст?

miss_cute_kiss · 2011-09-10 20:20:49

След като хапнах се задудих какво да правя,денят беше свършил и нощта разстилаше своята сянка .Наоколо всичко беше тъмно,само мъгливата светлина от пуло изгорялата лампа проблясваше.Тогава реших да включа телевизора.
Но уви отново нямах късмет.
-Разбира се,сигурно са забравили да платят кабелната телевизия..- казах,но в този момент забелязах,че говоря на себе си.
-Май полудявам...
Като се за мисля не е чак толкова странно,аз съм 15 годишен идиот който няма приятели и е загубенякът в новото загубено училище,е какво да очакваш и сам ще почна да си говоря.Може би съвсем скоро ще си създам и въображаем приятел и ще правим всичко заедно..Боже мой до къде я докарах..
-Имаш ли нужда от компания?- познатия глас веднага ме стресна.
-Ребека!? За Бога,не можеш ли да предупреждаваш,как так се оказа тук толкова бързо,какво по дяволите става..?- аз буквално си избухнах,защо тя се промъкваше в дома ми така,без да я усетя,ще трябва да започна да заключвам вратата.
-Извинявай,но реших,че ти трябва компания...нали така каза?- каза тя и сведе поглед от мен,почувствах се сякаш,някой забиваше главата ми в земята с всичка сила.
-Да,аз извинявай.Но от къде знаеш това,дори не беше тук когато го казах,чакай аз дори не съм го казвал,мислех си го...ти да не би да четеш мисли?- казах като започнах да гледам на всякъде,но не и в нея.
-Казах ти,задаваш твърде много въпроси,случилото се с мен,не те интересува!- каза тя с повишителен тон.
-А нима това с мен те интересува?!- започнах аз
-Не аз нахълтвам в чужди домове,не аз съм този който не отговаря на въпросите които задават,не аз съм..- но преди да довърша тя ме прекъсна.
-Добре стига толкова,искаш ли да знаеш всичко,цялата истина,добре,мислех да пазя тайна,но не,ти рови,рови и накрая го откри.Аз съм нещо ужасно,нещо което просто не бива да срещаш никога на самотно място,защото аз нося само нещастие,не мога да чувствам,не мога да се страхувам,не мога да усещам,не мога да мисля както трябва,не мога да се храня,не мога да спя,не мога да обичам,не мога да умра... - когато изрече всичко това аз застинах на място,не можех да мръдна сякаш някой ме бе парализирал и студените тръпки погалиха гърба ми,кръвта нахлу в лицето ми и вените ми за пулсираха...
-Ти си вампир?- казах плахо
Тя замълча за минута след това каза.
-Не аз съм много по-лошо от това,готов ли си да чуеш какво съм?
Замислих се дали исках да се намеся в играта на живот и смърт и за това казах.
-Да.
-Аз съммм...

miss_cute_kiss · 2011-09-10 21:43:14

-Аз съм...мъртва..
В момента в който чух тази дума,реших,че ще припадна,започнах да треперя,но не се поддадох на това.
-Ха-ха-ха-хаа каква шега,признавам те Ребека,за момиче с такъв вид имаш супер хумор.- казах трескаво.
-Какво искаш да кажеш Алън,не ми ли вярваш?- попита тя,сетне продължи.
-Не мога да усетя болката,не мога да усетя паренето от обидите които понасям в училище,не мога да усетя любовта която виждам навсякъде,не мога да усетя тръпките които изпитват влюбените,по простата,нo не чак толкова причина,че не мога да обичам.Мога само и единствено да мразя,да мразя теб,да мразя момичетата в училище,да мразя и момчетата,които винаги ме гледат странно,да мразя него , да мразя всичко.Не виждаш ли Алън,аз се превръщам в един мрак,в едно празно нищо,в нищо отвътре в развалина,просто хората гледат към мен,но по някой път не ме виждат и става все по-трудно да остана тук,Алън.Не го ли виждаш!?
Виждах,виждах,но не това което тя изброи,виждах тъгата в сърцето и,виждах и сълзите в очите и,примесени с гняв..
-Ребека,кой е ,,него" ?- попитах замислено.
-Боже мой,Алън нищо ли не разбра!? За това не мога да отговарям на въпросите ти,просто не знам отговорите им,аз просто не мога да си представя как стана всичко това,просто...понякога е ужасно трудно да се оправям сама...- каза Ребека и навъси поглед
-Ребека,аз вече знам това,можеш да ми се довериш,но кой е Той - попитах аз
Тя не отговори веднага,замълча,а след това каза.
-Време е да си вървя,просто,забрави за всичко това,аз,малко по-малко избледнявам...- каза тя и изчезна,а в този миг и пуло изгорялата лампа,спря да свети.
Останахме само аз и мракът в който тя бавно се превръщаше...

mimi_vip3 · 2011-09-10 22:18:50

Адски яко. < 33
Некст.

miss_cute_kiss · 2011-09-11 08:27:46

Ето Некста

На сутринта,при ставането ми се сетих за снощи и това което се бе случило.
Какво ли щеше да се случи с Ребека,къде ли бе тя сега?
Когато се изправих на крака,веднага се насочих към пердетата,дръпнах ги за да видя времето,е не очаквах много.Тук прекалено рядко изгряваше слънце.И както предположих имаше гъсти сиви облаци,от които изглежда небето ще заплаче.
-Къде ли е Ребека сега!?- казах на себе си.
Гласът в главата ми отговори на въпроса.
-Не знам.- казах си сетне.
Ала това не беше достатъчно,трябваше да започна да се оправям за тъпото училище.
Докато се придвижвах към банята,се оглеждах внимателно,не исках Тя да се промъкне зад мен и да изпищя като невинно момиченце .
Боже,точно в този странно объркан момент ли трябваше да нахлуват тези мисли..?
Няма значение просто ще ги изхвърля в черната кофа.
След като измих зъбите си,върнах се обратно в стаята ми и се облекох.Взех раницата си,дори не закусих и тръгнах.
Както винаги автобусът беше тръгнал,за това продължих пеша.

Когато най-после стигнах,звънецът беше бил и всички ученици бяха в стаите си.
-Извинете,че закъснях Мадам.- казах и зачаках реакцията и.
-Няма проблем миличък седни.- каза тя и посочи мястото.
запътих се на там и в този момент видях Картър и се настаних до него.
-Здравей.- казах тихо аз.
Картър ме погледна отчаяно и каза.
-Здравей и на теб,защо закъсня?
-Изпуснах автобуса.
-Ти сериозно ли,това е смешно той тръгва в 07:45,не запомни ли?
-Да,но аз малко се успах.- казах докато от гърлото ми напираше смях.
-Алън,направо ме разби.- каза Картър през тихия си смях.

***

Когато часът свърши,забелязах,че Ребека днес я наяма,но защо!?
,,Какво ли се е случило,да не би да е болна!?"
,,Глупости Алън,мъртвите са си мъртви,не могат да се разболеят"

Какво за Бога...? В момента аз задавах въпроси на ум,а някой отговаряше на тях...
Какво е това по дяволите!?
Имаше нечии други мисли в главата ми и възнамерявах да разбера чии са,но все пак би било опасно.
Но защо ли Ребека я нямаше...?

sladyr4etyy · 2011-09-11 09:33:37

ахх уникална

miss_cute_kiss · 2011-09-11 10:30:27

След като се прибрах от скапаното училище,започнах да размишлявам.
,,Добре,Алън съсредоточи се! Трябва да разбереш чии са били мислите!!" заповядах на себе си.

,,Моите бяха" - каза гласът в главата ми.
Какво по дяволите е това,какво се случваше с мен!?
,,Нищо,Алън успокой се.Това съм аз Ребека"
Какво,възможно ли беше това да е тя или аз наистина полудявах...?
,,Не,ти си наред,аз не съм" -каза гласът.
,,Добре,Ребека,защо не беше на училище,къде си?" -попитах аз.
-Аз съм тук.-каза тя и аз се обърках,със стреснато изражение.
-Ребека!? Боже мой спри да се промъкваш така! Къде беше днес?- побързах да попитам.
-Нали ти казах,аз избледнявам,малко по малко изчезвам от лицето на света,но това е най-малкият ми проблем.Аз съм просто едно нищо,не мога да продължавам така,трябва да си отида,но не мога...-каза тя и сведе глава. Беше толкова различна от това в началото на запознанството ни,тя,тя беше просто дете,дете което бе много объркано...Тя не бе тук наистина,но всички я виждаха,тя не бе невидима,но понякога хората просто не я виждаха,тя не бе обичана и за това не обичаше,но нещо в нея ме привлече,тя не бе обикновена,тя бе необикновена.
Но тогава защо бе още тук,какво я караше да остане?
,,Той" -каза отново гласът в главата ми.
Когато го чух,веднага погледнах към нея.
-Ребека,кой е ,,Той"? -попитах я.
Ребека не отговори веднага,предполагам,че и тя не е знаела какъв е точно Той,може би човек който я иска тук,защото я обича...?
,,НЕ!!!" -отговори гласът в главата ми.
-Той е нещо което не бива да съществува,той е трябвало да бъде затворен в дъното на земята,така,че да не го пускат на светло,НИКОГА,той не бива да живее,той трябва да умре,ние трябва да го убием!- каза Ребека.
Не успях да преусмисля всичко което тя каза.
Как така ние..?
,,Не,не ние,той,той е прекалено опасен,може да те убие само с поглед,не,не бива..."
Разбрах това което гласът на Ребека каза в главата ми,за това не издържах и избухнах!
-Ребека,кажи ми какво става!!! Кой е ,,Той" !!!- изкрещях накрая.
-Не бива,не бива,той е много опасен,той трябва да умре! -повтаяше тя и бавно изчезна....

ClubLife · 2011-09-11 10:55:00

супер е

miss_cute_kiss · 2011-09-11 12:25:02

,,Как се забърках в това,кой трябва да умре,кой е той,какво се е случило с Ребека преди да умре и как е умряла?"
Това бяха въпросите на които трябваше да намеря отговор,но би било много трудно,тя не отговаря на въпросите ми,отговаря само на тези които иска,а на дали това да едни от любимите и..
Замислих се,какво може да и се е случило...Може би бе умряла от болест,от катастрофа,...кой знае..
,,Не! Много по-лошо е" - каза гласът.
,,От какво,какво се е случило с теб!?"
Наистина исках да узная това,но тя не би отговорила на тези въпроси.И ето,че се оказах прав,не последва отговор и гласът и заглъхна някъде в мен...Тя беше толкова различна,видимо различна,не биваше да си отива,но това,че бе тук и причиняваше невиждана болка,виждах го в очите и,колкото и да избледняваше,в колкото и мрак да се превръщаше,нощта беше на нейна страна,аз също,исках да помогна на това момиче,на като всеки нормален,или не чак толкова нормален човек,би се замислил над това какво прави с живота си.
,,Исках ли да се намеся в играта? В тази ужесточена битка между живота и смъртта?" Да,това запитах себе си..Някъде дълбоко в мен го исках,но знаех,че е рисковано,това вече не ме притесняваше,трябваше да и помогна!
За това се запътих към входната врата,възнамерявах да разбера кой е Той .
Когато отворих вратата не очаквах да видя мама или татко,но така и стана тях ги нямаше от 2 дни,къде ли бяха отишли тези хора..? Но сега имаше по-важна работа за мен.
Започнах да се съсредоточавам като я търся в съзнанието си.
,,Ребека,моля те ако си някъде там,трябваш ми,говори ми,кажи ми къде си,Ребекаа!??"
Не се надявах на отговор,за това затръшнах вратата зад себе си продължих на пред,не зависимо,дали мъртъв или жив,щях да я намеря,но къде би отишла една мъртва мрачна душа....?

miss_cute_kiss · 2011-09-11 17:40:16

Вървях и не знаех на къде.
Къде може да е тя? Но разбира се,аз съм прекалено тъп естествено,че в къщи,оо да имаше един малък (голям) проблем,аз не знаех къде живее.
Добре първо ще се отправя към училището за да намеря адрреса и...

Добре,Мейн Стрийд номер 20,значи на там трябва да вървя.
Докато вървях се замислих над нещата.
,,Добра,ако има някакъв тайнствен ЧИЧКО,то би било трудно,не разбирам,защо не иска да ми каже кой е той..." -помислих си
,,Защото не искам да те намесвам тъпанар такъв,той ще убие и теб!!!" -каза мисълта на Ребека
,,Ребека!? Ето те за Бога,аз съм почти пред вас.Хей,но как така ще ме убие,той няма да разбере,че знам" казах аз.

,,Пред дома ми,какво не,не звъни там!!!"

,,Ъъъ твърде късно..." - помислих си аз и в този момент отвори една жена на средна възраст.
-Добър ден,кого търсите?- каза жената.
Малко се замислих и сетне казах.
-Здравейте,търся дъщеря ви, Ребека тук ли е?- попитах като погледнах към пуло затворената врата на къщата.
Ала жената не отговори веднага,погледна към земята и замълча,сетне отговори.
-Тя почина,от отдавна не е тук...- каза тя като прикова погледа си в земята.
Ама разбира се,Ребека е права,ама че съм тъпанар,тя е мъртва,нормално бе.Но в този момент в главата ми нахлу идеята,да се възползвам и да разбера някой от отговорите на въпросите ми.
,,Не Алън,не знаеш какво правиш!!!" -каза гласът на Ребека.
,,Твърдиш,че не зная,че искам да ти помогна?" -тук я закопах....е по-на дълбоко от колкото бе сега..
-Извинете ме Мадам,но знаете ли от какво е починала?- реших да събера куража и да попитам.
Жената помълча и сетне каза.
-Да...-каза тя и гласът и се изгуби.
-Мадам,може ли да ми кажете от какво?- попитах аз.
-Убиха я...-каза жената и сетне продължи.
-Беше на 13 когато се случи,сега мога ли да се върна у дома?- каза жената и посочи входната врата.
-Да,благодаря ви много.- тъкмо обърнах гръб за да си вървя когато жената каза.
-Мога ли да знам защо питахте младежо?- каза та.
Паникьосах се,какво мможех да и кажа? ,,Ами дъщеря ви е призрак с който се сприятелявам"? Не,трябваше бързо да измисля нещо.
-Бяхме приятели...- казах накрая.
-Добре благодаря,довиждане.- каза жената и влезе у дома си.
Това беше странно,как така всички я виждаха,но не и родителите и..? Ама,че странно,е рано или късно щях да разбера!
За това продължих търсенето и.
-Добре къде би стояла мъртва душа...О ама,че съм смотан,но разбира се,че в гробището...Колко съм смотан само.
Запътих се към гробището за да я открия,не ми пукаше какво става,трябваше да я намеря !

miss_cute_kiss · 2011-09-12 09:38:17

Стигнах до гробището по-бързо от колкото си мислех.Започнах да крача по бавно и да се оглеждам за нея.
Но все пак ми беше странно,бях тук,сам,заради едно момиче което почти не познавам. !?
Тя беше безсърдечна,умееше да наранява и да понася болка,да не обръща внимание на любовта,да се чувства сама и да преодолява страха.Възхищавах се на това момиче!.
-Ребека!?- започнах да викам.
-Ребека,знам че си тук,ела,трябва да поговорим!!- виках и вика...Никой,гробната тишина,накара сърцето ми да бие по-бързо и да ускорява пулсът ми.Усетих,че някой стои зад мен,за това бързо се обърнах.
-Ребека!? Боже много обичаш да се промъкваш зад хората!- казах аз.
-Ее,тук съм,какво искаш,тоест кaк разбра,че съм тук!?- каза тя
-Това е без значение...- казах аз
-Как е без значе...-не издържах на всичко това приближих се до нея и я целунах.Тя странно,отвърна на целувката ми,сетне я пуснах и казах.
-Надявам се да ме разбереш...-казах и останахме така,какво ли щеше да се случи още....

marlena · 2011-09-18 09:29:28

Оооо жестоко ее !! Супер си го направила,много ме радва! Продължавай в същият дух !!

Assiie · 2011-09-18 15:27:51

некст ??

miss_cute_kiss · 2011-09-19 14:00:47

Благодаря ви хора,радвам се,че ви кефи! Ще пусна некста тази вечер !!

dem0onche ;* · 2011-09-19 14:29:39

Кефиииииииииии ^^ още

miss_cute_kiss · 2011-09-19 18:46:51

-Алън!? Разбираш ли какво правиш?- попита тя и се отдалечи от мен бавно.
-Аз съм мъртва Алън,аз не обичам,не могат да ме обичат,аз не усещам,тази целувка беше само една празна черупка захвърлена на брега на езеро...
Останах така,без да мърда,без да мигам,без да си поемам дъх...една дълга минута.След това просто се обърнах и тръгнах,въпреки,че не знаех на къде отивам,не можех да оставя нещата така,трябваше да я накарам да чувства...

***
Ребека не можеше да повярва в това което се случи.Тя отлично знаеше,че не можеше да чувства,нито да обича,през живота си бе получила много целувки,но нито една,нито една като тази.Тя,тя усети докосването на Алън,усети как стомахът и се затопля.Затопля се така както не бе от хиляди години (не буквално)...Какво ставаше с нея,тя знаеше,че е невъзможно да обича,защото се бе опитвала...
С момчето преди четири години,когато той и каза,че я обича,тя бе още ниша в това с мъртвите и не знаеше какво да направи,гледаше го много тъпо,след това разбра какво и казва той и се насили,да разпали пламък в себе си...Но не се получи,остана все така студена.Или когато онова малко момченце и каза,че е красива какичка,дори от тези думи душата и не се стопли...
Може би,бе открила човекът който да накара дуата и да се стопли и да разпали пламъка в нея...

miss_cute_kiss · 2011-09-23 08:12:29

-Не,не,не,не, не може,аз съм мъртва,мъртва съм не може...-Ребека повтаряше едно и също докато не стигна до извода..
-НЕ НЕ СЪМ! ,след като го почувствах трябва да не съм,но как не съм като...като ме убиха..?-Ребека си задаваше този въпрос милион пъти и никога до сега не бе откривала отговорът му..
В този момент Ребека си спомни за момчето което обичаше преди да умре...Той беше красив,тя можеше да го признае,въпреки,че не го казваше често,той беше красив. Беше рус със сини,небесно сини очи и ослепителна усмивка.Казваше се Каел...Наистина бе голям красавец,тя си спомни кога той и каза,че я обича.Или когато тя се престраши и го целуна...Бяха толкова щастливи заедно,или пък когато той и каза,че е най-прекрасното цвете от Райската градина...Когато си спомни за това в очите и заплуваха сълзи...
-Не,не,не,не махай се...Излизай от там!!!- каза Ребека и започна да удря по главата си първо от едната страна,а после и от другата.
-Какво ли е станало с Алън!?...Къде ли е отишъл!?
,,Мм ще отида да го потърся" помисли си тя и се отправи на Юг,ня където бе потеглил той...

bebche__:) · 2011-09-23 19:20:39

хубава е

Assiie · 2011-09-23 20:44:22

хубава е

#1 2011-08-20 17:49:30

Re: Сянка

#2 2011-08-20 18:36:58

Re: Сянка

#3 2011-08-20 18:40:42

Re: Сянка

#4 2011-09-10 10:38:19

Re: Сянка

#5 2011-09-10 11:52:32

Re: Сянка

#6 2011-09-10 12:26:53

Re: Сянка

#7 2011-09-10 12:45:54

Re: Сянка

#8 2011-09-10 20:20:49

Re: Сянка

#9 2011-09-10 21:43:14

Re: Сянка

#10 2011-09-10 22:18:50

Re: Сянка

#11 2011-09-11 08:27:46

Re: Сянка

#12 2011-09-11 09:33:37

Re: Сянка

#13 2011-09-11 10:30:27

Re: Сянка

#14 2011-09-11 10:55:00

Re: Сянка

#15 2011-09-11 12:25:02

Re: Сянка

#16 2011-09-11 17:40:16

Re: Сянка

#17 2011-09-12 09:38:17

Re: Сянка

#18 2011-09-18 09:29:28

Re: Сянка

#19 2011-09-18 15:27:51

Re: Сянка

#20 2011-09-19 14:00:47

Re: Сянка

#21 2011-09-19 14:29:39

Re: Сянка

#22 2011-09-19 18:46:51

Re: Сянка

#23 2011-09-23 08:12:29

Re: Сянка

#24 2011-09-23 19:20:39

Re: Сянка

#25 2011-09-23 20:44:22

Re: Сянка

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook