Радвам се да го видя.
Мисля,че утре вечер ще имам време за нова част.

Върховна тема!
Браво,направо се влюбих!!!!

Много ми харесва!(blush) Супер свежо е и е написано грамотно!
Чакам некст-а с нетърпение,но искам да попитам: Случките в историята ти реални ли са и лицата  участващи в историята също? 

Съжалявам за забавянето,имах проблем с компютъра.

"Неразрушими"

Стори ми се,като че цяла вечност я сънувах,но уви.
Събудих се в ранни или късни зори трябва да го нарека ,не знам,часът беше 19:30 на другата..хм,вечер?
Те,по Дяволите продължаваха да пият,не знам какво,нито от къде се взе всичкият този алкохол.
След като излезнах от палатката си,бях сам,явно Кара вече си бе тръгнала,не е искала да ме буди? Както и да е.
Поздравих,Крис,Шон и другата дузина хора,които не познавах...Какво бях проспал,от къде се пръкнаха пък те!?
-Рик,моя приятел Ти Джей днес има рожден ден,хаха. Ела да се почерпиш за негово здраве. -да,определено,прибирането на Шон щеше да му е забавно. Много. Или не.
-След малко,трябва малко да се поразсъня. А ти друже, -стиснах го за пияното рамо. -защо не ме събуди? -той се засмя,аз отпуснах хватката си и той се клатушна настрани.
-Толкова сладко спеше принцесо. Не исках да ти развалям съня за красота. -погледна ме с полуотворени очи и започна да ми изпраща целувки. Шибнах го през главата и се засмях.
-Идвам след малко. -казах му и се протегнах. Свалих блузата,дънките си и се затичах към водата. Най-добрият начин да се разсъниш. За момент бях забравил какво се беше случило снощи,но щом водата докосна тялото ми,мигновено се сетих.
Но това за момента нямаше никакво значение.
Гмурнах се до дъното,е да,не беше чак толкова дълбоко,след което изплувах,поех си въздух и го направих още няколко пъти.
Вече се бях освежил достатъчно. Излязох от водата,слънцето мигновено изсуши водата по тялото ми. Седнах на пясъка и изчаках докато изсъхна напълно.
Времето летеше сякаш със секунди,преди две-три минутки бях излезнал от водата,все още блестеше слънце,което не само блестеше,а направо жилеше,а сега,същото време по-късно,вече залязваше..
За секунда,само за секунда премигнах,след което се обърнах леко в ляво и я видях отново.
Седеше на няколко сантиметра от мен.
Същата.. Точно същата,от близо беше дори още по-перфектна. Но се осъзнах навреме.
Изправих се и зачаках да ме нападне.
О да,урок,номер : ъ... да кажем 5785478, никога не нападай пръв.
-Седни,за да не забележат. -каза тя,а гласът и бе,като кадифе.. за миг се изгубих..
Тялото ми се подчини,въпреки,че вътрешно горях.
-Коя си ти,какво търсиш тук? -попитах през зъби,които от силното стискане проскърцваха.
Тя ме погледна празно,беземоционално,сякаш не и пукаше,че исках да я убия. Усмихна се съвсем леко,но доловимо.
-Тук съм за да искам помощ. -очите и гледаха право в моите,сякаш усещах как всеки момент ще изпият душата ми,но..Чакай какво!? Да иска помощ? Демон да иска помощ от смъртен?
Какво??
-Как така? -попитах,вече наистина бях объркан. Знаех почти всичко за тях,но никъде не се беше чуло или видяло Демон да поиска помощ от смъртен.
Още по-малко за какво?
-За какво ти е помощ,изчадие такова,вие сте почти неразрушими.. -започнах да повишавам глас. Енергията вече бушуваше в мен,татуировката отново започна да ми пари. Това нямаше да завърши добре.
Но вместо това,тя се изправи грациозно с бялата си рокля,точно както в съня ми. Завъртя се и тръгна в обратната посока,след няколко метра се спря,обърна се и подшушна,но въпреки това ясно го чух,все едно беше до мен все още.
-Е. Явно не сме толкова неразрушими. И. Запомни ме като Арабела. В бъдеще доста често ще се виждаме. -каза ми,след което премигнах и тя отново изчезна.
Запомних плавната походка и грациозното движение. Защо това момиче приличаше по-скоро на Ангел,от колкото на Демон.
Но те бяха такива. Безкруполни убийци. Яростта ми отново се надигна. Те бяха наистина неразрушими.

2. Игра на криеница: Не поглеждаш името на дисплея - изненада!
3. Диско: Танцуваш в ритъма на рингтона.
4. Импулсивният: Щом чуеш телефон да звъни, го вдигаш - независимо дали е твоят.   
10. Светкавичен: Вдигаш на първото позвъняване! Той е!

"Танцът на Демоните"

Мисля,че обясних достатъчно за тези създания на мрака,нали?
Нека довърша историята си.

Август,2010г.
Цяла нощ не мигнах.
Единственото нещо в главата ми,беше Тя. Не знаех името и,не знаех от къде се пръкна,не знаех защо запрати онази сянка,която в същност беше друг Демон (не питайте,след толкова години практика..).
И последното нещо за което се чудех,беше защо? Защо изхвърли Демон във водата? Бях виждал много неща от Демоните,но никога до сега не бях виждал побой между Демони.
Те си имаха територии,на тях не им беше позволено да прекрачват териториите си. Да,знам,че казах,че един Демон не може да бъде убит. Не и от човешка ръка.
Само Демон може да убие Демон.
Този или беше навлязъл в чужда територия,или беше направил нещо много по-лошо.
Това ме изяждаше отвътре.
Лежах на пясъка,който беше по-влажен от бриза идващ от Заливът,а той ме удряше в лицето като с мокър парцал.
И освен това,когато се изправях за нещо,дрехите ми залепваха за тялото.
Лежах,наблюдавах мястото където беше паднала онази сянка и за първи път от седемнадесет години изпитах съжаление.
-Хей Рик,идвай! Дойде и другият алкохол,а също и приятелката ти! - извика Шон,който се клатушкаше и се усмихна с крива пиянска усмивка.
Кара! Бях забравил съвсем,че и тя ще дойде на Залива за вечерта.
Погледнах часовника си,показваше точно един и четиридесет и три.
Нощта все още беше млада,а те вече бяха трупирани.
-Идвам. -викнах подире му и той се заклатушка обратно при другите.
Изправих се и поех към палатките и запаленият огън,който светеше като четири запалени фенера и разбираше,никак не беше трудно да се открием ,защото музиката кънтеше с пълна сила.
Видях джипа и отвореният багажник от който Крис и Себастиян сваляха четири-пет каси с бира,още толкова с водка и много,наистина адски много други видове алкохол.
Щяхме да бъдем около сто и петдесет човека,но в крайна сметка се оказаха поне двеста и всичко купено се изпи доста бързо. Аз обичах да пия,за това не жалих черният си дроб,но това беше най-добрият рожден ден,който Крис беше правил.
Видях Кара,която ме гледаше по същия начин,както на първата ни среща. Морско сините и очи шареха по лицето ми,но сякаш,усещах,че в моят поглед,тази искра угасваше.
Не се почувствах добре. Даже ми стана неудобно,защото пред мен стоеше невероятно момиче,което беше мое,а аз си мислех за Демони.
Кара не знаеше за съществуването им. В същност само ловджийите и маговете знаеха за тях.
Ловджийте им викаха Демони,за маговете са Сукуба (красиви жени,прелъстяващи мъжете; могат да убият само с една целувка.).
Но Демоните не са само от женски пол. Има мъже,има жени,има дори и деца,но колкото и малки да са децата,Демоните в тях са на хиляди години. Въпреки,че едно дете може да надвие Демона в себе си,защото няма по-силно нещо от детската невинност и детското въображение.
Но,сега в тези дни и тези години,децата не обръщат внимание на приказките,на въображението,те го губят като прекарват цялото си време пред компютрите и телефоните.
За това все по-рядко децата надвиват Демоните в себе си.

Бях се отнесъл,главата ме болеше,мисля,че бях препил и към четири и половина,пет часа сутринта заспах.
И тогава я сънувах...
Танцуваше в бяла рокля,правеше грациозни движения с ръцете си на тайнствено място.
Ловджийте казваха,че няма нещо по-лошо от това да сънуваш Танцът На Демоните.

Съжалявам за дългото отсъствие,но се завръщам с нова силна ! ^^^

"Огнени Очи"

Искам да ви кажа още няколко думи преди да започна историята си.
В първият момент,когато се запознаете с Демон,той..той може да бъде невероятно суетен,раздразнителен,емоционален,досущ като същински човек,НО (да,тук има едно голямо "но") не се залъгвайте. Демоните в човешки тела са задължени да изпитват емоции,защото това е заложено на човека. Те просто са,ами задължени. Демоните не могат да обичат,не могат да мразят,единственото чувство което могат да изпитат е безразличие,за това пък,симулацията им е вроден талант.
Карат те да загубиш ума и дума,да си мислиш,че е взаимно,но просто е невъзможно.
А знаете ли кое е най-лошото? Не,едва ли. Да се влюбиш в Демон. Готов си да умреш. Искаш,даваш сърцето и душата си на него,буквално,а един истински Демон,никога не отказва.

****

Дойде ред да ви разкажа историята си.

Срещал съм много Демони. Семейството ми не бяха клан който да се занимава с ловджийството им,но след като бяха избити от Демони,аз се превърнах в ловец,ловец на Демони. Не жалех никого,измъчвах ги и затварях душите им,отмъщавах за погрома който бяха нанесли на семейството ми. Нямах капчица милост в себе си. Повалях всеки враг, докато един ден не срещнах нея.
Всичко започна през една лятна вечер на Август месец. На Лонг Айлъндският залив,той беше тих,както никога до сега.
Няколко мои приятели обикаляха пияни пустия плаж и крещяха ,сякаш ни беше за последно,докато аз седях сам на влажния пясък и просто чаках. Тогава не знаех какво,но знаех,че нещо щеше да се случи.
И се оказах прав.
Внезапно,черна сянка влетя през издигащите се дървета,и изчезна някъде след лагуната на залива В този момент,се обърнах за да разбера от къде идва и я видях.
Стоеше на една пясъчна дюна гледайки ме право в очите,въпреки,че бяхме на около двадесет метра разстояние,успях ясно да различа чертите на тялото и.
Имаше червена коса,някъде до кръста,плътни устни,слабо грациозно тяло,нежни ръце,приличаше на нимфа. Изтеглих погледа си до очите и. Бяха в цвят разтопено желязо,не светеха,но сякаш продължаваха да се топят и се лееха някъде до черната ивица в края на ириса и. Очи от огън. Беше поразителна.
Съвзех се,бях катo в транс и тогава,когато мисълта ми започна да тече отново,осъзнах.
Тя беше Демон. Но най-красивият Демон който бях виждал ,или който изобщо съществуваше. Татуировката на лявата ми ръка започна да пулсира.
Тя какво правеше тук? Демоните не понасяха водата,това беше органично оръжие,което можеше да се използва срещу тях.
Погледнах я още веднъж,само още веднъж. Вече не гледаше в мен,гледаше мястото на която сякаш падна онази сянка. Усмихна се леко,погледна отново в очите ми,съвсем за малко,за късче от един миг,завъртя прекрасната си крадена същност и изчезна в горите.
Това ме накара да си мисля,че може би наистина бе горска нимфа...Но тези очи,тези очи които не ми даваха покой онази нощ,тези огнени очи,очи на Демон,караха кръвта ми отново да се задвижва по вените ми,да пулсира,караха ме да искам мъст.
"Но можех ли? Да причиня това на такова нежно момиче?" (да,тогава бях заблуден от красотата,случва се понякога) Задавах си въпроси,но тогава горчивата истина ме заля. Това не беше момиче,това не беше нежност,това дори не беше красота. Това беше Демон,това бяха агония и илюзия.
Припомних си всички онези страдания причинени от тези същества на семейството ми,припомних си всяко действие,всеки детайл. Малкият ми брат,който плачеше,майка ми,която бе на колене и молеше за милост,баща ми който не потрепна до самия край.. Всичко това навлезе в кръвта ми,в кожата ми,в главата ми.
С нея беше свършено.

------------------------------------------------
Надявам се да се хареса за да пусна и следващата част.

Хранителен режим и спорт.
Нищо друго не струва.

Някой,който разбира от фотоапарати,може ли да ми каже,приблизителната цена на фотоапарат ZENIT-11 ?

Не знам..аз рядко знам как се чувствам

5 математика.

Много полезна тема,мерси. ^^^