Земя на Демони

miss_cute_kiss · 2013-12-14 22:04:03

Привет,след много дълго отсъствие.
От доста време работя по тази история,на скоро смених името заради обещание,но така е по-добре,та както и да е. Идеята ми е,че много искам да го завърша.
Моля ви,ако ви се занимава да четете това,споделяйте мненията си. С:

"Цветът над океана"

През тези времена,демоните бродели по земята предрешени като хора. Най-голямото наказание за един демон.
Не,те далеч не са такива каквито ги описват в митологиите,книгите и приказките, Демоните далеч не са такива. Отвратителни чудовища с люспи вместо кожа и огромни зъби.. не.. в повечето случаи,красиви хора. С красива външност и душа по-черна от катран.
Понякога дори имаш нещастието да се срещнеш със злото очи в очи,но не го осъзнаваш,защото в наши дни,хората винаги виждат външната красота,не ги касае душата.
Проблемът е,че честно се сближаваме с подобни твари,мислейки си ,че знаем всичко за "човека" на когото споделяме всичко,но не знаем. Там е уловката. Демоните могат да те накарат да повярваш в невъзможното. Омайват те с красивата си външност и после изсмукват душата ти,като оставят безжизненото ти тяло проснато на земята. Тези създания на мрака нямат никаква съвест.
В нашия свят има и други измерения,тези места са земи пълни с какво ли не. Змии,гущери,таласъми,караконджули,великани,канибали и тъй на татък. И ако имате късмет ще попаднете в някое от изброените,а не в измерението пълно с Демони. За съжаление,ние,всички хора се раждаме и често умираме в това измерение,някои го наричат "Планетата Земя",други "Свят". Аз го наричам "Земята на Демоните".

Имах късмета да израсна в семейство,което разбираше от Демони. Не,не бяха ловци на Демони,просто знаеха как да се опазят,как да опазят и мен. За нещастие,това не беше дълго.
Демоните не могат да се убият,те могат да бъдат затворени извън човешките тела в които живеят.
Но в тази Земя на Демони или така наречен по ваше "Човешкия Свят",всичко случващо се,се пази в тайна.
По простата причина,че,разбира се,би настанал хаос.
Нека ви опиша как точно би изглеждал средностатистическия Демон.
Първо,би бил с невероятно красива външност. Запленява сърцето на някой невинен и след това,БУМ,изсмуква му душата.
Второ,невероятно грациозни са,безумно бързи и невъзможно да ги видиш с невъоражено око.
Трето, Демоните са просто перфектни,няма как да не се забележи от разстояние. От нокътя на кутрето на краката им,до последния косъм на главата им.
Четвърто,винаги можеш да разобличиш един Демон,когато го ядосаш. Ядосаш ли Демон,очите му стават чисто черни,а около очите им,кожата става лилава.
Пето,Демоните нямат определен пол. Само човешките им тела,не се залъгвайте.
Шесто, Демон не може да излезе от човешкото си тяло,освен,ако човек не го освободи,което става изключително трудно и ,ако не затвориш Демона в нещо,той ще приеме истинската си форма и ще започне да убива...всички. За тях това е като наказание,да са в човешки тела и да...
Седмо, човешките тела ограничават силите на Демоните,за това те могат само да измучат душата ти,не могат да ти демонстрират пълната си сила,а повярвайте,тя не е малко.
Лошото е,че когато Демон плени сърцето ти,влача цялата си сила и човешки чар. Много е трудно,почти невъзможно е да се отървеш от това чувство... Чувството на цвят над океана.
Сякаш не знаеш какво точно си,къде точно,на къде точно отиваш и защо.. губенето на разума си по Демон те кара да...ами кара те да се объркваш,но да не искаш да се разделяш никога от това същество на мрака и така е по-лесно за Демоните да изсмучат душата ти.
Никога не заспивайте без едно отворено око.
Не искам да ви плаша,но....Добре дошли в Земята на Демоните.

Valentina Georgieva · 2013-12-20 14:14:53

Ще я следя..Моля те пускай нови части

selen4ito · 2013-12-24 20:28:39

Ще я следя..Моля те пускай нови части

Определено. Интересно изглежда , плени ме.Ако мое по две части да пускаш. ^.^

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
[img]http://data2.whicdn.com/images/45099609 … _large.png[img]

miss_cute_kiss · 2014-05-12 16:46:29

Съжалявам за дългото отсъствие,но се завръщам с нова силна ! ^^^

"Огнени Очи"

Искам да ви кажа още няколко думи преди да започна историята си.
В първият момент,когато се запознаете с Демон,той..той може да бъде невероятно суетен,раздразнителен,емоционален,досущ като същински човек,НО (да,тук има едно голямо "но") не се залъгвайте. Демоните в човешки тела са задължени да изпитват емоции,защото това е заложено на човека. Те просто са,ами задължени. Демоните не могат да обичат,не могат да мразят,единственото чувство което могат да изпитат е безразличие,за това пък,симулацията им е вроден талант.
Карат те да загубиш ума и дума,да си мислиш,че е взаимно,но просто е невъзможно.
А знаете ли кое е най-лошото? Не,едва ли. Да се влюбиш в Демон. Готов си да умреш. Искаш,даваш сърцето и душата си на него,буквално,а един истински Демон,никога не отказва.

****

Дойде ред да ви разкажа историята си.

Срещал съм много Демони. Семейството ми не бяха клан който да се занимава с ловджийството им,но след като бяха избити от Демони,аз се превърнах в ловец,ловец на Демони. Не жалех никого,измъчвах ги и затварях душите им,отмъщавах за погрома който бяха нанесли на семейството ми. Нямах капчица милост в себе си. Повалях всеки враг, докато един ден не срещнах нея.
Всичко започна през една лятна вечер на Август месец. На Лонг Айлъндският залив,той беше тих,както никога до сега.
Няколко мои приятели обикаляха пияни пустия плаж и крещяха ,сякаш ни беше за последно,докато аз седях сам на влажния пясък и просто чаках. Тогава не знаех какво,но знаех,че нещо щеше да се случи.
И се оказах прав.
Внезапно,черна сянка влетя през издигащите се дървета,и изчезна някъде след лагуната на залива В този момент,се обърнах за да разбера от къде идва и я видях.
Стоеше на една пясъчна дюна гледайки ме право в очите,въпреки,че бяхме на около двадесет метра разстояние,успях ясно да различа чертите на тялото и.
Имаше червена коса,някъде до кръста,плътни устни,слабо грациозно тяло,нежни ръце,приличаше на нимфа. Изтеглих погледа си до очите и. Бяха в цвят разтопено желязо,не светеха,но сякаш продължаваха да се топят и се лееха някъде до черната ивица в края на ириса и. Очи от огън. Беше поразителна.
Съвзех се,бях катo в транс и тогава,когато мисълта ми започна да тече отново,осъзнах.
Тя беше Демон. Но най-красивият Демон който бях виждал ,или който изобщо съществуваше. Татуировката на лявата ми ръка започна да пулсира.
Тя какво правеше тук? Демоните не понасяха водата,това беше органично оръжие,което можеше да се използва срещу тях.
Погледнах я още веднъж,само още веднъж. Вече не гледаше в мен,гледаше мястото на която сякаш падна онази сянка. Усмихна се леко,погледна отново в очите ми,съвсем за малко,за късче от един миг,завъртя прекрасната си крадена същност и изчезна в горите.
Това ме накара да си мисля,че може би наистина бе горска нимфа...Но тези очи,тези очи които не ми даваха покой онази нощ,тези огнени очи,очи на Демон,караха кръвта ми отново да се задвижва по вените ми,да пулсира,караха ме да искам мъст.
"Но можех ли? Да причиня това на такова нежно момиче?" (да,тогава бях заблуден от красотата,случва се понякога) Задавах си въпроси,но тогава горчивата истина ме заля. Това не беше момиче,това не беше нежност,това дори не беше красота. Това беше Демон,това бяха агония и илюзия.
Припомних си всички онези страдания причинени от тези същества на семейството ми,припомних си всяко действие,всеки детайл. Малкият ми брат,който плачеше,майка ми,която бе на колене и молеше за милост,баща ми който не потрепна до самия край.. Всичко това навлезе в кръвта ми,в кожата ми,в главата ми.
С нея беше свършено.

------------------------------------------------
Надявам се да се хареса за да пусна и следващата част.

famouss__girll · 2014-05-12 18:20:15

Определено ми харесва и с нетърпение чакам следващата част.

miss_cute_kiss · 2014-05-15 18:21:32

"Танцът на Демоните"

Мисля,че обясних достатъчно за тези създания на мрака,нали?
Нека довърша историята си.

Август,2010г.
Цяла нощ не мигнах.
Единственото нещо в главата ми,беше Тя. Не знаех името и,не знаех от къде се пръкна,не знаех защо запрати онази сянка,която в същност беше друг Демон (не питайте,след толкова години практика..).
И последното нещо за което се чудех,беше защо? Защо изхвърли Демон във водата? Бях виждал много неща от Демоните,но никога до сега не бях виждал побой между Демони.
Те си имаха територии,на тях не им беше позволено да прекрачват териториите си. Да,знам,че казах,че един Демон не може да бъде убит. Не и от човешка ръка.
Само Демон може да убие Демон.
Този или беше навлязъл в чужда територия,или беше направил нещо много по-лошо.
Това ме изяждаше отвътре.
Лежах на пясъка,който беше по-влажен от бриза идващ от Заливът,а той ме удряше в лицето като с мокър парцал.
И освен това,когато се изправях за нещо,дрехите ми залепваха за тялото.
Лежах,наблюдавах мястото където беше паднала онази сянка и за първи път от седемнадесет години изпитах съжаление.
-Хей Рик,идвай! Дойде и другият алкохол,а също и приятелката ти! - извика Шон,който се клатушкаше и се усмихна с крива пиянска усмивка.
Кара! Бях забравил съвсем,че и тя ще дойде на Залива за вечерта.
Погледнах часовника си,показваше точно един и четиридесет и три.
Нощта все още беше млада,а те вече бяха трупирани.
-Идвам. -викнах подире му и той се заклатушка обратно при другите.
Изправих се и поех към палатките и запаленият огън,който светеше като четири запалени фенера и разбираше,никак не беше трудно да се открием ,защото музиката кънтеше с пълна сила.
Видях джипа и отвореният багажник от който Крис и Себастиян сваляха четири-пет каси с бира,още толкова с водка и много,наистина адски много други видове алкохол.
Щяхме да бъдем около сто и петдесет човека,но в крайна сметка се оказаха поне двеста и всичко купено се изпи доста бързо. Аз обичах да пия,за това не жалих черният си дроб,но това беше най-добрият рожден ден,който Крис беше правил.
Видях Кара,която ме гледаше по същия начин,както на първата ни среща. Морско сините и очи шареха по лицето ми,но сякаш,усещах,че в моят поглед,тази искра угасваше.
Не се почувствах добре. Даже ми стана неудобно,защото пред мен стоеше невероятно момиче,което беше мое,а аз си мислех за Демони.
Кара не знаеше за съществуването им. В същност само ловджийите и маговете знаеха за тях.
Ловджийте им викаха Демони,за маговете са Сукуба (красиви жени,прелъстяващи мъжете; могат да убият само с една целувка.).
Но Демоните не са само от женски пол. Има мъже,има жени,има дори и деца,но колкото и малки да са децата,Демоните в тях са на хиляди години. Въпреки,че едно дете може да надвие Демона в себе си,защото няма по-силно нещо от детската невинност и детското въображение.
Но,сега в тези дни и тези години,децата не обръщат внимание на приказките,на въображението,те го губят като прекарват цялото си време пред компютрите и телефоните.
За това все по-рядко децата надвиват Демоните в себе си.

Бях се отнесъл,главата ме болеше,мисля,че бях препил и към четири и половина,пет часа сутринта заспах.
И тогава я сънувах...
Танцуваше в бяла рокля,правеше грациозни движения с ръцете си на тайнствено място.
Ловджийте казваха,че няма нещо по-лошо от това да сънуваш Танцът На Демоните.

famouss__girll · 2014-05-15 19:14:29

Става интересно.

selen4ito · 2014-05-20 15:46:56

Хайде пускай следващата част. Става интересно. Любопитно ми е какво ще стане по-нататък. хайде очакваме следващото. (exclaim)

miss_cute_kiss · 2014-05-20 21:31:14

Утре вечер ще мога да я пусна,съжалявам за забавянето.

selen4ito · 2014-05-22 09:52:18

Хайде какво стана ? Нали щеше да пускаш следващата част?

miss_cute_kiss · 2014-05-23 22:32:53

Съжалявам за забавянето,имах проблем с компютъра.

"Неразрушими"

Стори ми се,като че цяла вечност я сънувах,но уви.
Събудих се в ранни или късни зори трябва да го нарека ,не знам,часът беше 19:30 на другата..хм,вечер?
Те,по Дяволите продължаваха да пият,не знам какво,нито от къде се взе всичкият този алкохол.
След като излезнах от палатката си,бях сам,явно Кара вече си бе тръгнала,не е искала да ме буди? Както и да е.
Поздравих,Крис,Шон и другата дузина хора,които не познавах...Какво бях проспал,от къде се пръкнаха пък те!?
-Рик,моя приятел Ти Джей днес има рожден ден,хаха. Ела да се почерпиш за негово здраве. -да,определено,прибирането на Шон щеше да му е забавно. Много. Или не.
-След малко,трябва малко да се поразсъня. А ти друже, -стиснах го за пияното рамо. -защо не ме събуди? -той се засмя,аз отпуснах хватката си и той се клатушна настрани.
-Толкова сладко спеше принцесо. Не исках да ти развалям съня за красота. -погледна ме с полуотворени очи и започна да ми изпраща целувки. Шибнах го през главата и се засмях.
-Идвам след малко. -казах му и се протегнах. Свалих блузата,дънките си и се затичах към водата. Най-добрият начин да се разсъниш. За момент бях забравил какво се беше случило снощи,но щом водата докосна тялото ми,мигновено се сетих.
Но това за момента нямаше никакво значение.
Гмурнах се до дъното,е да,не беше чак толкова дълбоко,след което изплувах,поех си въздух и го направих още няколко пъти.
Вече се бях освежил достатъчно. Излязох от водата,слънцето мигновено изсуши водата по тялото ми. Седнах на пясъка и изчаках докато изсъхна напълно.
Времето летеше сякаш със секунди,преди две-три минутки бях излезнал от водата,все още блестеше слънце,което не само блестеше,а направо жилеше,а сега,същото време по-късно,вече залязваше..
За секунда,само за секунда премигнах,след което се обърнах леко в ляво и я видях отново.
Седеше на няколко сантиметра от мен.
Същата.. Точно същата,от близо беше дори още по-перфектна. Но се осъзнах навреме.
Изправих се и зачаках да ме нападне.
О да,урок,номер : ъ... да кажем 5785478, никога не нападай пръв.
-Седни,за да не забележат. -каза тя,а гласът и бе,като кадифе.. за миг се изгубих..
Тялото ми се подчини,въпреки,че вътрешно горях.
-Коя си ти,какво търсиш тук? -попитах през зъби,които от силното стискане проскърцваха.
Тя ме погледна празно,беземоционално,сякаш не и пукаше,че исках да я убия. Усмихна се съвсем леко,но доловимо.
-Тук съм за да искам помощ. -очите и гледаха право в моите,сякаш усещах как всеки момент ще изпият душата ми,но..Чакай какво!? Да иска помощ? Демон да иска помощ от смъртен?
Какво??
-Как така? -попитах,вече наистина бях объркан. Знаех почти всичко за тях,но никъде не се беше чуло или видяло Демон да поиска помощ от смъртен.
Още по-малко за какво?
-За какво ти е помощ,изчадие такова,вие сте почти неразрушими.. -започнах да повишавам глас. Енергията вече бушуваше в мен,татуировката отново започна да ми пари. Това нямаше да завърши добре.
Но вместо това,тя се изправи грациозно с бялата си рокля,точно както в съня ми. Завъртя се и тръгна в обратната посока,след няколко метра се спря,обърна се и подшушна,но въпреки това ясно го чух,все едно беше до мен все още.
-Е. Явно не сме толкова неразрушими. И. Запомни ме като Арабела. В бъдеще доста често ще се виждаме. -каза ми,след което премигнах и тя отново изчезна.
Запомних плавната походка и грациозното движение. Защо това момиче приличаше по-скоро на Ангел,от колкото на Демон.
Но те бяха такива. Безкруполни убийци. Яростта ми отново се надигна. Те бяха наистина неразрушими.

famouss__girll · 2014-05-24 11:13:45

Интригуващо.

selen4ito · 2014-05-26 08:41:07

Интригуващо.

некст

miss_cute_kiss · 2015-01-02 21:57:35

След една дъъъъъълга почивка,се завръщам!
Муа-ха-ха-ха-ха! ;Д
Ъ,по-скоро не..:D

"Огън и лед"

Арабела

Беше наясно. Арабела знаеше отлично по колко тънък лед върви.
Отправила се беше по Джеймс Луис стрийт номер осемнадесет вляво от Крисчън Торс и на около двадесет мили от Лонг Айлъндският залив.
Тя знаеше отлично,също,че работата и изобщо не беше там. Какво по Дяволите търсеше на това място? Беше навлязла в чужда територия и беше наясно с това.
Но тя търсеше него. Онзи странен,но според нейните изчисления ,великодушен човек,който искаше да я застреля между очите,въпреки,че знаеше какво щеше да стане. Едно голямо нищо.
И все пак ,тя го търсеше с надеждата,че той ще бъде някъде тук,като рискуваше собственият си.. ъм,нека кажем живот. Но защо го правеше? Искаше да изсмучи душата му? Като Дименторите в Хари Потър ли? Вероятно. Не знаеше със сигурност,но знаеше едно. Че на всяка цена трябва да го открие.
Бихте разбрали,че коства много усилия на един Демон да намери човек,да влезе в съня му ,или да се появи ей така от нищото до него. ПУФ! Усилия,които Арабела не можеше да приложи в момента.
Чужди Демони,в чужди хабитати,о,това те изпиваше.
Тя пристъпваше бавно и грациозно,както винаги и както всичко което правеше,но Арабела далеч не беше толкова самоуверена когато беше сама. Все пак за Демон на 2008 години,си беше още малка. Главата и не побираше всичката информация за един възрастен Демон. А те,е ,един средностатистически Демон бе на около 9050-9060 години,което пък правеше извличането от човешките им тела още по-трудно и болезнено.
Но Арабела не я интересуваха тези неща. Пред останалите си приятели (о,да. Демоните също си имаха приятели. Не истински приятели,но факт е,че ги имаха) тя не се боеше,никой не можеше да я победи. Но щом останеше сама,страхът я обземаше.
Оглеждаше се. Знаеше,че всеки момент може да бъде нападната,но не стана точно така.
-Ей,ти! -плътен мъжки глас се понесе. За миг и се стори,че е приятелски настроен,но после.. -Да,точно ти! Какво търсиш тук? Изгуби ли се? Или не знаеш правилата? -Арабела започна да отстъпва,а очите и започнаха да потъмняват.
-Изобщо не си го помисляй,хлапе! -засмя се странникът,но смехът му изобщо не беше звънлив. Това едновременно я изплаши и ядоса. Да наречеш един Демон на 2008 години "хлапе" ,не си е шега работа,но младият Демон,знаеше,че няма шанс. Виждаше,колко по-възрастен е от нея. О,да. За малко да забравя,. При Демоните беше различно,те виждаха на колко години беше друг Демон. Висеше им над главите,като прогнилата табелка за автобус до Лос Анджелис. Та,Арабела,знаеш,че няма шанс,но въпреки това зае отбранителна позиция и форма.
-Какво ти казах? Искаш да изгориш ли? -след като попита,гласа му стана още по-тих и по-настървен. -Не си мисли,че можеш да ме уплашиш с малките си магийки,хлапе. -натърти на последната си дума. А и,мисля,че това накара Арабела да избухне. Не чак толкова големите черни криле на малкия Демон се разтвориха,кожата и полилавеня,зъбите и се изостриха,както и ноктите. Направи ужасяваща гримаса и направи крачка назад. В същност не бе толкова грозна,колкото Рик описваше Демоните. В същност бе привлекателна ,за човек падащ си по разчупените истории за Вампири.
-Не съм хлапе! Разбра ли? -е,сега се държеше точно като такова. В този момент,по-възрастният Демон направи същото. Показа вече наистина огромните си крила,също толкова огромните си зъби и нокти,но очите.. очите му си бяха все същите. Човешки. Как ли го правеше.
Арабела отскочи във въздуха,използвайки крилете си за да се задържи и се стрелна към него. На свой ред,той стори същото.
Загубиха се в ужасна,черна мъгла. Също като катран. Изглеждаше лепкава и бе непрогледна.
Арабела понесе удар. Усети как кожата на лявото и рамо бързо се разпада в три улея. Опита се да посегне към черната сянка,която бързо като стрела и ловко като пантера избягваше атаките и,но нищо. Само прах. Понесе още един удар в крака си. И там същото,три улея и умираща кожа. Направи опит за атака,но пак нищо. И ето ,че дойде последва още един удар,този път усети как нокти се забиват в дясното и рамо,минават през гърдите и,и стигат чак до ребрата. Това изкара Арабела извън равновесие. Не,че Демоните имаха такова,но мисля,че отдавна сте се сетили,че тя беше необикновена. Ха-ха.
-Ха-ха. -последва от нейната уста,ужасно скърцащ глас,сякаш не нейния. -Само това ли можеш? О,ха-ха-ха-ха. -разсмя се ,сякаш беше нещо ужасно забавно,не че знаеше какво е истински смях,или "забавно",но все пак. Усети как вените,които нямаше се разпулсираха от пулс,който също не и беше присъщ. От краката,това чувство мина през цялото и тяло,след което се върна в ръцете и. Тогава ярка лилава светлина прониза тъмната като катран мъгла. Искри се разиграха от тази светлина,като ужасно силна мълния ударила някое сухо житно поле. Изстреля се от ръцете и и уцели черната ловка сянка право в гърдите. Цялото му тяло присветна,след което мъглата се оттегли ,а възрастният Демон се разпадна на прах и потъна в земята.
Арабела усети,че припада,но не припадна. Обзе я прилив на адреналин,чувството и хареса. Но не след дълго я обзе паниката. Какво беше това? Как дойде? Защо дойде? Какво направи? Опита се да си спомни,но не успя. Знаете нали. Опитайте си да си спомните какво сте направили,когато някой ви е ядосал до краен предел. Не помните,нали? Така беше и при нея.
Не помнеше,не знаеше,но чувството определено и хареса. Беше забравила за Рик,когото търсеше,беше забравила къде мислеше да иде. Единственото за което се сети беше,че трябва незабавно да се омете от това място.

Extazy Baby · 2015-01-03 11:44:40

Хубаво е,има две-три малки неточности,но не се набиват толкова на очи,харесва ми,ще я следя.

miss_cute_kiss · 2015-01-04 18:53:29

Радвам се да го видя.
Мисля,че утре вечер ще имам време за нова част.

#1 2013-12-14 22:04:03

Re: Земя на Демони

#2 2013-12-20 14:14:53

Re: Земя на Демони

#3 2013-12-24 20:28:39

Re: Земя на Демони

#4 2014-05-12 16:46:29

Re: Земя на Демони

#5 2014-05-12 18:20:15

Re: Земя на Демони

#6 2014-05-15 18:21:32

Re: Земя на Демони

#7 2014-05-15 19:14:29

Re: Земя на Демони

#8 2014-05-20 15:46:56

Re: Земя на Демони

#9 2014-05-20 21:31:14

Re: Земя на Демони

#10 2014-05-22 09:52:18

Re: Земя на Демони

#11 2014-05-23 22:32:53

Re: Земя на Демони

#12 2014-05-24 11:13:45

Re: Земя на Демони

#13 2014-05-26 08:41:07

Re: Земя на Демони

#14 2015-01-02 21:57:35

Re: Земя на Демони

#15 2015-01-03 11:44:40

Re: Земя на Демони

#16 2015-01-04 18:53:29

Re: Земя на Демони

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook