Клас на годината

famouss__girll · 2014-06-02 19:00:08

Нямам никаква идея защо го публикувам, но все пак се надявам да се ви се хареса. Не е нищо особено, но все пак става като за леко четиво. Та, надявам се да се хареса и да има интерес. с:

- Рейса мина току-що. – каза възрастна жена, носеща две огромни пазарски чанти и отново се загледа в двойката, която страстно се целуваше на няколко метра от нея.
- Казах ти! – изкрещя Павел. – Казах ти, че това е нашия автобус ама ти – той прочисти гърлото си и заговори с некадърно преправен женски глас: - „Споко бе, това е селския рейс. Нашият идва чак след 5 минути. Просто е излишно да бързаме. Пък и кой има сила да бърза в 8:30 сутринта. Особено ако е имал неспокойна вечер. А казах ли ти как само паднах вчера? Лелеее.....“
В отговор на лошата имитация, която по-скоро прозвуча като обида, Ангел просто завъртя очи и въздъхна.
Не след дълго телефона на му звънна.
- Оооо бейбе, как си след снощи? – попита той и се засмя.
- Къде си? – женският глас от другата страна не реши, че въпросът му заслужава отговор и направо зададе своя.
- Епааа... – каза той, давайки си време да измисли оправдание. За жалост, мозъкът му не си беше починал и сега работеше по-бавно от полу-премазан охлюв, затова реши да бъде честен, пък току-виж му излезнал късмета. – На спирката съм.
- Тая при училище?
- Не. Тая при нас.
- Моля? – момичето от другата страна повиши глас и нервно започна да изстрелва по три думи на всяка секунда. – Абе ей, ненорманик! Ти имаш ли идея, че аз съм сама на спирката и ви чакам като пълен идиот. А да споменавам ли всички олигофрени, които са около мен? А искаш ли да ти кажа какво се случи преди да ти звънна? Ама разбира се, че искаш. Та ти просто умираш за клюки. Значи вървя си аз към училище и познай кой срещам... Иветка. Точно така! Иветка! И знаеш ли какво ми каза? „Ауу Веси, много хубава рокля имаш. Жалко, че не ти подхожда на фигурата.“ , при което аз отвърнах с „Жалко, че лицето ти не подхожда на гнилата ти същност“, а тя само се засмя. И познай кой беше там? Хайде де, не е чак толкова трудно.
Ангел отново въздъхна и подаде телефона си на Павел. След няколко секунди кривене на физиономии, те най-накрая се разбраха Павел да поеме управлението.
-Начии... – започна той, взирайки се в топлите банички отсреща. – Бас ловя, че говориш за оня, как му беше името? Ба, бо, би... Кристиян бе, Кристиян му беше името.
- Да! – облекчена отвърна Весела и продължи разказа си с по-нормално темпо. – И чувам аз мъжки смях, идващ от дясно и го виждам. Мамооо! – простена тя.-Умрях!
- Нали знаеш, че той всяка сутрин говори със сестра си по телефона и има изключително малка възможност да те е чул?
- Кажи честно! – изненадана му отвърна тя и почувства как камък падна от сърцето й.
- Златен си. – тихо промълви Ангел и посочи приближаващият автобус.
- Начи Веси, много ми е приятно така да си бъбрим, обаче идва автобуса и трябва да затварям.
- Кай. – каза тя и затвори телефона.
А междувременно в двора на училището настана пълен хаос.

cool c · 2014-06-02 20:48:05

Харесва ми. Леко, просто и едновременно интересно. Ще се следи.

sunshine5383 · 2014-06-03 17:43:30

Харесва ми

selen4ito · 2014-06-05 18:17:31

Интересно ! Давай некста , чакаме с нетърпение !!!

famouss__girll · 2014-06-06 14:40:22

Радвам се, че има интерес. Ето и новата част.

II. Отново заедно.
Оглушителен звук от свирка накара всички ученици да обърнат главите си към посоката, от която идваше шумът.
В центъра на подиума стоеше ниска и стройна жена, с дълга коса, впрегната в изящен кок и злобно лице.
-Там някъде умряхме. – каза някой от тълпата седмокласници и всички се засмяха.
Тази простовата шега моментално повдигна настроението на всички и малките зверчета отново започнаха да бърборят и да се боричкат из двора на училището.
- СЛЕД 20 МИНУТИ ЗАПОЧВАМЕ! А ДО ТОГАВА ИСКАМ ПЪЛНА ТИШИНА! -изкрещя Екатерина Стаматова – новата учителка по физическо възпитание и спорт и се върна в дупката, от която изпълзя така незабележимо.
А що се отнасяше до класът, който е в центъра на тази творба, по-голямата част от него вече се бяха събрали и се лутаха около територията на училището, търсейки улики кой може да е новият им класен ръководител.
- Може би е оня странния по химия.
- Ивчо, ние нямаме учител по химия. – каза Елена и въздъхна.
- Кажи честно. – учуди се Иво и сложи ръка на джоба си. – Я виж ти! Някой се сетил за бай му Иван. – той извади телефона и моментално прие обаждането, което протече по следния начин : – Ало...да...не...сигурен съм...споко...да, ще й кажа...добре...добре...аре чао.
- Бас давам, че това беше Павел. – обзаложи се Ицо.
- И че е питал дали вече сме почнали. – продължи Тошо, виждайки пламъка в очите на Ицо.
Бети също усети на къде вървят нещата и реши да се позабавлява.
- Ако те двамата грешат, заклевам се, ще се напия, ще дойда в училище и ще кажа на всички учители какво мисля за тях,а след това ще ги подпаля.
Летвата бе вдигната високо. Прекалено високо даже. Толкова високо, че Христо и Тодор се спогледаха, а след това погледнаха Бетина.
Това момиче знаеше как да се заяжда с околните и го правеше с финес. Годините практика така я бяха ошлайфали, че това можеше да мине за постановка от най-висок клас. Жалко само, че други актьори не бяха на нейното ниво и се наложи тя да прикрие част от таланта си.
- Шегувам се. – каза тя и усети как въздишки, пълни с облекчение се откъснаха от телата на момчетата от нейно ляво.
След около 10 минути последната част от класа някак си успя да намери другарчетата си по набор и всеки си намери половинка за бъбрене. След няколко блажени минути разговори и глъчка, Елена се сепна и направи знак на съучениците си да погледнат към сцената.
Млада жена, придружена от мъж на нейните години се скараха и жената вдигна табелка с надпис „IXA”.
- Пичове – каза Ангел. – Положението майката си трака.

miss_cute_kiss · 2014-06-09 05:41:20

Много ми харесва!(blush) Супер свежо е и е написано грамотно!
Чакам некст-а с нетърпение,но искам да попитам: Случките в историята ти реални ли са и лицата участващи в историята също?

famouss__girll · 2014-06-09 10:44:09

Много ми харесва!(blush) Супер свежо е и е написано грамотно!
Чакам некст-а с нетърпение,но искам да попитам: Случките в историята ти реални ли са и лицата участващи в историята също?

Всичко е плод на моето летящо въображение иначе много се радвам, че ти харесва с:

famouss__girll · 2014-07-05 17:58:23

Не знам от колко време не бях пускала нова част, но както и да е. Не е кой знае какво, но имам страшна идея за следващата част. Приятно четене!
III.Стари спорове
След няколко минути ожесточени спорове младата жена се обърна към учениците, стоящи пред нея и с усмивка на лице каза:
- Добро утро! Вие сте 9а клас, нали?
-Да. – радостно отговори Елена.
-Добре. Казвам се Ивана Асенова. А този мъж, ако можем така да го наречем, е най-нескопосаният и извратен човек на цялата планета – Емил Гочев.
Мъжът до нея я изгледа кръвнижки, след това се обърна към младата преподавателка с думите:
- Как смееш да ме обиждаш така пред новият ми клас? И то след като благодарение на мен завърши 12 клас! Как не те е срам?
-Моля! – възпротиви се Ивана. – Благодарение на теб? Ха, магарето на дядо допринесе повече за успешното ми завършване отколкото ти!
-Други песни пееше едно време!
Спорът продължи, а 9a клас гледаше с недоумение.
-Онази там не ти ли прилича на Маги? – каза Емо изведнъж и с поглед посочи русо момиче с бордова рокля.
-Разказвала ли съм ти когато в 11 клас с Маги отидохме до сестрата? – въодушевено попита Маги. Гочев поклати отрицателно глава, което даде старт на историята. – Идва една сутрин при мен Маги и ме моли да я придружа при сестрата. Отиваме заедно и Маги обясни едни неща на сестрата, след това я помоли за съвет, тъй като била малко бременна.
При думите „малко бременна“ цялата група избухна в неконтролируем смях, който продължи няколко минути.
-Добри времена бяха. – с усмивка на уста заключи Емил, а Ивана се съгласи с него. Последваха няколко секунди тишина, а след тях момчето продължи с мисълта си : – Ние ще сме ви класни ръководители.
-И двамата? – попита някой.
-Да. – отговори Асенова и се залови да обясни положението на нищо неподозиращите деца. – Положението е малко сложно. Даже и аз не го разбирам много много. С 2 думи – аз ще съм ви класна през четните дати, а той през нечетните. Вторият срок се разменяме и така. – тя се усмихна и чак сега децата забелязаха колко красиви очи имаше тя.
- Нищо не разбирам – заяви Павел.
- Аз също. – подкрепи го Емил и им даде програмата за новата учебна година. – Ще се видим утре. – с усмивка на лице каза той и понечи да си тръгне.
– Утре съм аз. – заяви момичето докато ровеше в чантата си.
- Не. Утре съм аз.
- Аз съм.
Нова детинска караница беше започната.
- Хайде да си ходим. – предложи някой и всички останали се съгласиха.
- До утре. – каза Емо и отново се върна към предишното си занимание.

Valentina Georgieva · 2014-07-06 21:04:04

Пусни следващата част

sunshine5383 · 2014-07-09 12:15:09

Даааа!

famouss__girll · 2014-07-09 20:07:54

Тази част е малко по-дълга, но това е нарочно Другата част ще я пусна малко по-нататък.
IV.Ореховки и чашки за чай.
-Бобииии! – крещеше Ивана, догонвайки непокорният си ученик. – Пак те е нямало вчера. Къде си бил бе, момче? Както си я подкарал, нищо чудно да си търсиш ново училище до края на срока.
-Имам бележка за вчера! – гордо заяви Борислав и развя малко късче рециклирана хартия пред носа на класната си.
Ивана не каза нищо, а само го изгледа. Последваха няколко секунди неудобно зяпане от нейна страна. Боби разбра, че няма смисъл да продължава да седи като пътен знак по средата на коридора, особено когато седмокласничките пак се натискаха на единадесетокласниците, затова каза няколко думи на учителката си и си тръгна.
- Говорих с Пешева, госпожата ти по български. – каза Асенова докато високото момче се отдалечаваше от нея. – Каза, че входното ти ниво е доста ... – тя спря за секунда, търсейки подходяща дума. - ... необичайно.
Боби се спря. „Мамка му!“ помисли си той и се приближи до високата и стройна жена пред него.
- И какво каза тя? – поинтересува се той, очаквайки по някакъв начин да разбере какви са впечатленията на госпожата.
- Помоли ме по някакъв начин да те намеря и да те накарам да ми го преразкажеш. – русокоската му отправи необичаен поглед. – Ако се съгласиш ще те освободя до края на деня и ще можеш да се мотаеш с дружките си.
Очите на зеленоочкото светнаха. Тази сделка не беше за изпускане. Може би това щеше да е най-прекрасното нещо, случило се през първият срок. Той реши да сграбчи шанса и въодушевено се съгласи на условието. Тя се усмихна и заедно тръгнаха към кабинета по английски език. По пътя Ивана срещна класа си, поговори малко с тях и с Боби продължиха малкото си пътуване.
Междувременно в кабинета по английски език се случваха много интересни неща. Дребно русо момиче реши да изненада госпожата си и се скри в шкафа с безполезни книги, сложени там просто ей така. Двама лигльовци се бяха провесили през прозореца и хвърляха хартиени самолетчета. По-голямата част от момичетата се бяха събрали в кръг и разменяха опит и клюки, като паралелно с това крещяха при всяко приближаване на мъжки индивид до тях. Два представителя на бозайниците, които по-скоро приличаха на едър рогат добитък, отколкото на човешки същества, бяха решили, че ще бъде сензационно и екстремно ако се сбият за едното нищо и блъснат няколко саксии за достоверност. Нека не забравя да спомена, че повърхността на бялата дъска беше покрита с подписи, нецензурни думи, обидни драсканици и прочее. Останалите няколко човека от класа стояха на коридора и преговаряха текста, който трябваше да научат да разказват.
След няколко блажени минути анархия и пълен хаос, госпожата цъфна на вратата, придружена от секси момче. Тя започна да вика като обезумяла и да жестикулира усърдно.
Бяха изминали няколко минути от началото на мъчението чрез високи децибели и класа най-накрая осъзна, че последствията от тези своеволия щяха да бъдат епични.
Така и стана.
Госпожата реши да им даде тест и като допълнително наказание им даде за домашно да напишат съчинение от 200 думи на тема „Защо сегашното поколение се различава толкова много от предишното“.
Докато учениците се потяха над белите листи хартия, Ивана накара Боби да седне на последния чин и да преразкаже входното си ниво по БЕЛ. Следващият текст беше нещото, което немалко пъти накара Асенова да се засмее, докато пътуваше обратно към дома си.

Valentina Georgieva · 2014-07-10 19:47:52

Моля те не бави много другата част.. ще чакам с нетърпение

CheRRy_LiPs.xD · 2014-08-03 19:07:17

Историята ти е много интересна. Пускай некст-а.

Valentina Georgieva · 2014-09-10 20:44:17

Чакаме некста

famouss__girll · 2014-10-06 19:26:51

Аз се върнах от мъртвите! Изключително закъсняла и нагла в подмазването си, аз най-накрая пускам следващата част, която писах при екстремни обстоятелства. Дано да ви хареса и ще се постарая следващият път да не се бавя толкова.
„Уважаема госпожо Пешева,
За мен би била огромна чест да Ви разкража защо закъснях, но ми се струва, че скромната Ви персона би била много по-заинтересована да разбере какво се случи, докато Вие се пържихте на бавен огън и сключихте сделка с Дявола, само и само този проклет вирус да Ви остави намира.
Не искам да бъда груб и с единствена цел да задържа вниманието Ви, аз ще Ви разкрия някои интересни подробности относно случките в гореспоменатият ден. Вие знаехте ли, че г-ца Иванова вече е г-жа Крумова? Точно така! Омъжила се е за Крумов, новият математик. Този факт крайно ме озадачи и ме осени идеята, че вероятно ще проверяват тестове по математика, докато са на меден месец или, не дай си Боже, ще сложат по една квадратна система във всяко парче торта.
Разбира се, това не е най-пикантната новина, тресяща училищните клюкарки и аз бих бил поласкан, ако ми позволите да Ви разкрия всички по-интересни случки от съответният ден. С тази цел аз ще си позволя да Ви поканя на домашни ореховки и зелен чай в голямото междучасие на тридесети октомври (30.10.).
Единственото изискване е да Си носите чашка за чай, защото аз не бих рискувал да комбинирам майчиният порцелан и градският транспорт.
Искрено Ваш,
Борислав Тодоров“

little_baby · 2014-10-29 14:51:18

Много е интересно

famouss__girll · 2014-10-31 09:30:25

Понеже имам рожден ден ще публикувам следващата част и вероятно ще последва още една днес.

V. Преди домашното
-Така! – кресна непозната брюнетка и хвърли дневника на 9 „А“ на бюрото от нейно дясно. – Ако си мислите, че няма да ви изгоня заради своеволия от рода на подхвърляния на самолетчета и слушане на поп-фолк в този час, само, защото съм заместничка... – тя прекъсна бързото си говорене и злобно огледа целият клас, а след това продължи бавно и отчетливо : - жестоко се лъжете!
Последваха няколко тежки секунди мълчание, през които дори дишането изглеждаше като смъртен грях.
- Дежурният да каже кой липсва. – гласът й стресна класа, няколко човека дори подскочиха.
Ниско и приятно закръглено момче, с русолява коса и тъмни очи се изправи до чина си и започна да диктува отсъстващите, като говореше ниско и на моменти запъваше.
- Предполагам имаш ниско самочувствие, защото изглеждаш така. – каза Йоанна Руменова и затвори дневника.
Момчето шумно преглътна и класа разбра, че тя е ударила витална точка.
- Д-да.
- Няма защо да го правиш. – отвърна тя и застана пред масивното бюро. – Ти живееш до жълтото кафе, нали? – ученикът кимна, а тя скръсти ръце. – Значи съм те виждала с майка ти и смея да твърдя, че щом като тя е склонна да напълнява, значи и ти си в трапа с нея. И все пак няма защо да се притесняваш. Много по-добре е да усетиш нещо меко вместо кокали, докато прегръщаш някого. – тя му намигна и седна на стола.
Момчето също седна на мястото си и не спря да се усмихва.
- Виждам, че давате безплатни съвети – каза някой от края на стаята. – за това се питах дали може да се възползвам.
- Давай! – театрално каза тя и разпери бледите си ръце. – Разкости ме!
- Гаджето ме скъса. – тъжно отвърна същата персона.
Руменова присви очи и се опита да види с кой разговаря. Погледът й се спря да момиче със тъмно кестенява коса, вързана на конска опашка и сплетена след това на плитка, подчертаваща изсветлените й крайща. Очите й, горско зелени по принцип, на заместничката й изглеждаха като кафеви. Обло лице, хубави румени бузи и тънки устни завършваха образа й.
- Ех, деца, деца, толкова сте заслепени от чувства, които ще траят - колко? – месец-два, година, че не осъзнавате, че щастието ви лежи на собствените ви плещи. Не ви трябва друг, за да сте живи
- Но... – опита се да възрази сърцеразбитата, но Йоанна не я остави да продължи.
- Шът! Имаме домашно да проверяваме.

famouss__girll · 2014-10-31 09:43:20

Понеже имам рожден ден ще публикувам следващата част и вероятно ще последва още една днес.

V. Преди домашното
-Така! – кресна непозната брюнетка и хвърли дневника на 9 „А“ на бюрото от нейно дясно. – Ако си мислите, че няма да ви изгоня заради своеволия от рода на подхвърляния на самолетчета и слушане на поп-фолк в този час, само, защото съм заместничка... – тя прекъсна бързото си говорене и злобно огледа целият клас, а след това продължи бавно и отчетливо : - жестоко се лъжете!
Последваха няколко тежки секунди мълчание, през които дори дишането изглеждаше като смъртен грях.
- Дежурният да каже кой липсва. – гласът й стресна класа, няколко човека дори подскочиха.
Ниско и приятно закръглено момче, с русолява коса и тъмни очи се изправи до чина си и започна да диктува отсъстващите, като говореше ниско и на моменти запъваше.
- Предполагам имаш ниско самочувствие, защото изглеждаш така. – каза Йоанна Руменова и затвори дневника.
Момчето шумно преглътна и класа разбра, че тя е ударила витална точка.
- Д-да.
- Няма защо да го правиш. – отвърна тя и застана пред масивното бюро. – Ти живееш до жълтото кафе, нали? – ученикът кимна, а тя скръсти ръце. – Значи съм те виждала с майка ти и смея да твърдя, че щом като тя е склонна да напълнява, значи и ти си в трапа с нея. И все пак няма защо да се притесняваш. Много по-добре е да усетиш нещо меко вместо кокали, докато прегръщаш някого. – тя му намигна и седна на стола.
Момчето също седна на мястото си и не спря да се усмихва.
- Виждам, че давате безплатни съвети – каза някой от края на стаята. – за това се питах дали може да се възползвам.
- Давай! – театрално каза тя и разпери бледите си ръце. – Разкости ме!
- Гаджето ме скъса. – тъжно отвърна същата персона.
Руменова присви очи и се опита да види с кой разговаря. Погледът й се спря да момиче със тъмно кестенява коса, вързана на конска опашка и сплетена след това на плитка, подчертаваща изсветлените й крайща. Очите й, горско зелени по принцип, на заместничката й изглеждаха като кафеви. Обло лице, хубави румени бузи и тънки устни завършваха образа й.
- Ех, деца, деца, толкова сте заслепени от чувства, които ще траят - колко? – месец-два, година, че не осъзнавате, че щастието ви лежи на собствените ви плещи. Не ви трябва друг, за да сте живи.*
- Но... – опита се да възрази сърцеразбитата, но Йоанна не я остави да продължи.
- Шът! Имаме домашно да проверяваме.
* Изразът е от блога на trisstezza (www.trisstezza.tumblr.com)

#1 2014-06-02 19:00:08

Re: Клас на годината

#2 2014-06-02 20:48:05

Re: Клас на годината

#3 2014-06-03 17:43:30

Re: Клас на годината

#4 2014-06-05 18:17:31

Re: Клас на годината

#5 2014-06-06 14:40:22

Re: Клас на годината

#6 2014-06-09 05:41:20

Re: Клас на годината

#7 2014-06-09 10:44:09

Re: Клас на годината

#8 2014-07-05 17:58:23

Re: Клас на годината

#9 2014-07-06 21:04:04

Re: Клас на годината

#10 2014-07-09 12:15:09

Re: Клас на годината

#11 2014-07-09 20:07:54

Re: Клас на годината

#12 2014-07-10 19:47:52

Re: Клас на годината

#13 2014-08-03 19:07:17

Re: Клас на годината

#14 2014-09-10 20:44:17

Re: Клас на годината

#15 2014-10-06 19:26:51

Re: Клас на годината

#16 2014-10-29 14:51:18

Re: Клас на годината

#17 2014-10-31 09:30:25

Re: Клас на годината

#18 2014-10-31 09:43:20

Re: Клас на годината

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook