Хм, а преди местила ли си се в друго училище/клас? Защото ако не си, означава, че ще ти отнеме малко повече време да се отпуснеш. Познавам този стрес от повече от 2 години вече и според мен няма по-добър вариант от този да се въртиш край предишните си съученици и покрай тях да се запознаеш с други, които евентуално ще те предразположат. По този начин ти гарантирам, че ще превъзмогнеш притеснението.

Минах на супер строга диета, която сама си създадох, защото реших, че ми е нужен контрол. Така, знам, че повечето от вас ще пишат, че съм откачила, че после ще има йо-йо ефект (но аз смятам да продължа с тази диета за по-дълго време), че отслабването не става с гладуване, а със спорт (въпреки че аз спортувам), но това съм го чувала милион пъти и смятам, че е безсмислено да си хабите редовете, за да ми пишете колко вредно е това. Диетата ми се състоеше от само 3 ябълки на ден и вода, после реших да мина на 2 ябълки на ден, а от днес почнах да консумирам само и единствено една ябълка на ден, вода и една чаша горчиво кафе сутринта. Доколкото знам, една ябълка има има 95 калории(0,095 kcal), а допреди няколко дена а консумирах +/- 1500 kcal. Колкото и трудно да се повярва, началото не ми беше изобщо трудно, не чувствах никакъв глад. Но при мисълта за някаква храна, която съм опитвала отпреди време и която ми е била вкусна, започва да ми къркори коремът, но някакси успявам да се въздържа от притичването до хладилника. Проблемът е, че не знам колко дълго ще ме мъчи това чувство за глад. Искам да ви помоля за съвет, не лекция относно колко нездравословно е това, правили ли сте такава драстична диета преди? Ако да, как свикнахте с нея и колко дълго издържахте?

И моля ви, без обидни коментари.

Айде сега и аз да се вмъкна. (:
Значи от една година вече се боядисвам в черно и сега ми писна. Искам русо, но не какво да е, а плантинено русо. Не бих рискувала да отида да ми изсветлят (да ми "изперат") косата, защото ще остана съвсем без коса, а в момента се боря и с косопад, понеже използвам преса всеки ден (и не, няма да я спра, защото косата ми се чупи и става отвратителна) и нося екстеншъни. Съвет за изрусяване без чак толкова голям риск от косопад? Ще ви бъда благодарна. 

ДесДЕМОНСКА кръв. Част IV: Затворничка.

"Десдемона.. дъще? Събуди се, моля те!" Познат глас проби път в тишината и достигна моите уши. Тъмнина. Все още не виждах нищо освен тъмнина.
"Десдемона! Моля те.." Усетих как гласът внезапно пресипна, а в тъмнината постепенно започнаха да се оформят ясни фигури. Изведнъж отворих очи.
Майка ми, цялата обляна в сълзи, ми държеше ръката и се бе свела над мен. В мига, в който ме видя, тя избърса сълзите си с ръка, на лицето й грейна усмивка, а очите й блеснаха.
"Ти си добре!" Извика тя засмяна и ме прегърна.
"Къде съм?" Попитах, като се надигнах леко и се огледах наоколо. Оказах се в болнично легло.
"В болницата, мила." Дебел мъжки глас се обади зад мен. Аз се обърнах и видях един мъж, облечен в бели дрехи и с маска на устата. Вероятно той беше лекарят.. Наистина. Около него се бяха събрали още няколко лекари, които се бяха втренчили в мен, а между тях едно русокосо момиче се беше хванало за устата с две ръце.
"Жулиет?" Опитах се да се надигна от леглото, но без успех. Краката ми бяха вързани. "Какво става? Защо сте ме вързали?" Изкрещях аз и се опитах да се освободя, но уви. Краката ми бяха здраво затегнати. Тогава погледнах към Жулиет с надеждата да направи нещо.
"Опита се да избягаш от часа на мис Шектър, но се спъна и падна и се удари много лошо." Жулиет ме приближи и постави ръка на глезена ми, за да спра да се боря.
"А защо съм вързана?"
"Смятаме, че е по-добре да не ти казваме предварително." Обади се лекарят и даде знак на медицинската сестра. Тя дойде бързо при нас, хвана леглото за металната дръжка над главата ми и без да каже нищо, ме поведе към едни огромни бели врати, на които пишеше с големи букви 'СЕКТОР Д666' Нещо ми подсказваше, че това, което щеше да последва, няма да е нещо хубаво.
Предната част на леглото се блъсна силно в големите врати, когато аз затворих за миг очите си. Когато ги отворих, се намерих в един мрачен коридор, с потъмнели от мухъл стени и одраскани врати, водещи към тъмни стаи. Края на коридора бе потънал в тъмнина. Аз погледнах нагоре към медицинската сестра, която гледаше напред и само напред. Тя вървеше бързо и буташе леглото с мен към тъмнината. Със всяка нейна крачка навлизахме все повече в мрака, докато единственото, което можех да видя, бе блясъкът на металната дръжка на леглото, който постепенно замираше в тази зловеща мрачина,а единственото, което можех да чувам, бяха колелцата на болничното легло, които се суркаха в пода.  Усетих как ръцете ми се вледеняват, а краката подкосяват. Изведнъж сестрата спря. Все още не виждах нищо, но не посмях да я попитам. Усетих шума от токчетата й, които се удряха по пода, как заобикалят около мен, но после се спряха. Чу се ключ, който се завъртя в ключалка. Сестрата натисна бравата и отвори вратата, пред която се намирахме. Тънък процеп светлина заслепи очите ми и аз си ги закрих с ръка.
"Каквото и да се случи вътре, ще е за твое добро." Медицинската сестра ме погледна, усмихвайки се лекичко, развърза ми краката и ме бутна към празната стая, след което тръшна вратата зад мен и докато се обърна, тя завъртя ключа.
"Страхотно.." Казах си, като опрях чело на вратата. "Вече съм затворничка."
"Грешен отговор, мила Десдемона." Чух познат детски глас,  треперейки се обърнах назад и кого да видя... Малкото момиченце от кошмара ми беше седнало на земята, опряло гръб на стената, а до него - кървавия господин Бъгълс. "Ти отдавна си затворничка. Затворничка на душата си." Момиченцето втренчи големите си очи, пълни с кървави сълзи и понечи да стане.
"Остави ме на мира! Какво искаш от мен??" Извиках аз, когато хванах леглото за металната дръжка и го пометох със всичка сила към чернокосото момиче. Но още преди да се блъсне в него, момичето изчезна изневиделица. Дъхът ми спря. Огледах се няколко пъти наоколо, но се оказах сама.
"Страх ли те е?" Извиках аз и се засмях, въпреки че бях уплашена до смърт.
"О, Десдемона. Жалка, жалка Десдемона." Гласът на момиченцето се чу зад рамото ми. Обърнах се изведнъж, но не видях нищо. "Скоро ще разбереш какво искам от теб.. съвсем скоро." Гласът отново се чу от другата страна. Обърнах се, но пак нищо. Тогава усетих дъха на момиченцето точно зад гърба ми. "И между другото, името ми е Десдемона. Аз.. съм ти."

Моя приятелка имаше същия проблем. Само че не съм сигурна дали нейната коса се е изтощила. Вероятно ти не си правила тест за алергичност към тази боя, щом така се получава при теб. Моят съвет е: използвай голямо количество деколорант, за да избуташ боята, а след това си направи няколко пъти маска с тривитаминол. Той подхранва и възстановява косата. Късмет! (:

Мъгла. Топла, но ужасяваща мъгла галеше кожата ми. Огледах се наоколо, но не видях нищо друго освен мъгла. Ослушах се за звуци, които биха могли да ми помогнат да се ориентирам накъде да се запътя, но не чувах нищо друго освен дъха си.
"Жива ли съм?" Запитах се аз. Пристъпих една крачка напред и мъглата ,като че ли с магия, се отдръпна и откри малка част от каменистата пътека, върху която бях стъпила. Бавно протегнах ръка напред и изчаках мъглата да се оттегли още, но изведнъж сякаш усетих дъха на някакъв друг човек или същество. Каквото и да беше, вече знаех, че не съм сама.
"Десдемона.." Като че ли от някъде, измежду белите облаци на мъглата, се чу шепот, чието ехо се разпръсна на всички посоки и достигна моите уши. Аз потръпнах от ужас, бързо прибрах ръката си и се огледах наоколо.
"Десдемона...." Шепотът се повтори, но този път по-силно.
"Кой си ти? Какво си ти?" Извиках уплашена и гласът ми пресипна. Шепотът не отговори. Стиснах ръцете си в юмруци, притаих дъх и бавно и плахо пристъпих малка крачка назад. Сега не чувах нищо друго освен сърцето си, което биеше силно и енергично.
Внезапно чух стъпки отдалече, приближаващи към мен. Втренчих се в мъглата, оттам, откъдето се чуваха стъпките. Появи се нещо като тъмно петно, което колкото по-близко към мен идваше, толкова по-тъмно ставаше и започна да добива някаква човешка форма. Постепенно мъглата разкри нежните крачета на едно малко момиченце, обути в черни, леко изпоцапани сандалки. В едната си ръчичка държеше за ухото един бял плюшен заек, на когото лицето бе мръсно и изцапано с кръв, и го суркаше по земята, докато вървеше към мен. Другата ръчичка я беше скрило отзад,а над коленете й се спускаше бяла кадифена рокля. Мъглата бавно се отдръпна и аз видях момиченцето в цял ръст. Лицето му беше закрито от дългата му права черна коса, понеже то вървеше с наведена глава.
Отново ме обзе чувството за страх, когато момиченцето се спря на две крачки от мен. На ръст стигаше до гърдите ми. Аз го погледнах надолу, но то остана с глава, сведена надолу. Стояхме така без да помръднем няколко секунди. Тогава аз преглътнах и се опитах да кажа нещо, но още преди да го бях направила, момиченцето изкрещя "НЕ!", свали си ръката която държеше зад гърба и видях, че държи нож и преди да реагирам тя ме намушка в стомаха. Усетих как кръвта ми се върна нагоре и изведнъж бликна през устата ми и покапа по камъните на земята. Момиченцето рязко изкара ножа от мен и аз паднах на колене. Тъмночервената ми кръв, с която бе изцапан ножа, се стичаше бавно по него и капеше по сандалките на момичето. Аз притиснах с ръка стомаха ми, за да спра кръвотечението и погледнах нагоре към момичето. Едва тогава успях да видя лицето му, цялото кърваво и изкривено. Червените му кървясали очи ме погледната обратно, а на лицето му се изписа широка доволна усмивка. Момиченцето изкара плюшения заек пред очите ми, чиято уста, зашита с хиксобразна форма, бе изцапана с кръв. Тогава момиченцето се наведе към мен с думите "Господин Бъгълс е жаден.."

_____________________________________________________________________
I част от "Десдемонска кръв", чиито първи части написах първоначално на английски, а сега ги преписвам на български. Извинявам се ако има пунктуационни или лексикални грешки. Отворена съм за всякакви критики и ако ви е харесала тази част, ще се заема да преведа и останалите.

Така, дойде и модата на дългите коси. Понеже моята коса расте доста бавно, реших да си купя треси (екстеншъни), но не мога да намеря никъде 60-70 сантиметрови, които да са под 300лв. Някой има ли идея откъде мога да ги намеря?

10... Оооооооообичаааааммммм. : D
~ > Фитнес зърнена закуска. (:

Радва. (:

И двата. (:

Честичко. (:

0 - Извинени
0 - Неизвинени

. . . За сега : D Но скоро ще ми се наложи да бягам от часовете, както правих миналата и по-миналата година, а тогава имах доста и от двете.