Наскоро ми стана интересен и реших да видя какъв е този български сериал.Е,един от малкото сериали, които имат някакъв смисъл.Обичам криминалета. Вие харесвате ли ги ?
Къде според вас е Маги?
Ако има такава тема- Кош.

В повечето случаи е така.Рядко с много упражнения можеш да се научиш.

И аз си чакам некста обаче имам 1 съвет и 1 въпрос.
Съвета : изпипвай повече детайлите, всичко се развива прекалено бързо.
Въпрос : Как така просто непознат мъж изведнъж кани момиче на среща и то се съгласява без проблем?

Мерси много, а поне можеш ли да кажеш на кой са гласовете, защото аз не ги разбирам?

Ето ви некста.
Част 3

Наистина закъснявах. Станах от леглото, измих се и отворих гардероба.Можех само да щракна с пръсти и дрехите, които са в главата ми да се появят, но така не беше интересно. Взех една блуза с къс ръкав, на която пишеше I ♥ london и едни дълги дънки, обух кецовете, казах на мама чао, бързо метнах чантата за училище и излязох през вратата.Сутрин не закусвах, за това и не чувствах глад.По пътя не се случи нищо интересно- 2 пъти се спънах, на 3 пъти бях на косъм да се сблъскам с някой..Какво да ви кажа- разсеяна съм си. Най-накрая стигнах до училище.Отпред, като по часовник ме чакаше Иво.
-Хей!-затича се към мен и ме прегърна.
Не се интересувах какво мислят хората за мен и него.Ние просто бяхме приятели.А тайната ми не можех да му я кажа.
-Здравей-усмихнах се аз и се освободих от прегръдката-Нека повторим,днес сме 20 септември, тоест четвъртък, тоест имам сега физическо, а ти физика.
-Правилно.-усмихна се Иво и се запътихме към салона.
След 2 минути вече бяхме в съблекалните.
-Не,не,не-засмях се аз-Тук ти нямаш работа!- и го избутах
-Добре,поне ми дай една прегръдка-засмя се и той.
Прегърнах го.И точно в този момент се случи.Аз просто надигнах глава и и и и…сещате се, нали?Устните ни се допряха, последва нежна усмивка..АЗ ЦЕЛУНАХ ИВО!
-Аз,аз…съжалявам-заекнах аз и тръшнах вратата на съблекалнята след него.

Какво се случи по дяволите?Отново.Съжалявам.Не всичко е такова, каквото ви разказвам.

През следващите часове Иво не идваше и не ме изпращаше от стая на стая.Беше ми гадно.Прекалено гадно.Не трябваше да го целувам.
-Хей,сладурано!-извика се Брад.Той е един досадник, една муха, която бръмчи около мен.Красив е, но не търся това у едно момче. – Как я караш?
-Добре.-усмихнах се фалшиво аз и се запътих към английския-Иво имаше час сега.И аз трябваше да говоря с него.

Нещо нямам муза, обещавам, ще бъде интересно.

Да.
8?

Моят вика
И двата.

Еми,ще се пребия
А ти>

Оуу, това ще е неудобно. Попринцип никой не знае каква ще му е реакцията.
А ти'>