Mysterious Tracks | Тайнствени дири

lady_ss1 · 2012-09-05 21:42:42

Първа част

Здравейте. Аз съм Мелинда. Живея в Париж с майка си Леа и сестра си Беатрис. Като бях на 10, баща ни изчезна безследно. След неуспешно търсене, го обявиха за мъртъв. Сега, 6 години по-късно, сме почти стабилизирани от тази черна случка. Най-тежко го превъзмогна малката ми сестричка. Всяка нощ тя плачеше неутешимо, държейки плюшена играчка в ръце. Караше ме да й чета от онези приказки с щастлив край. Поне те бяха с щастлив, нашата приказка не беше с такъв. Всичко се случи неочаквано. Времето мина бързо, а раните избледняваха, но не забравяме баща си. Всеки ден ходим на гроба му в Централните Парижки гробища. Той не е забравен и никога няма да бъде.
Мечтателка съм. Мечтая да обиколя света, но никога досега не ми се е отваряла такава възможност. А и нямам време. Твърде много съм заета. Все пак се надявам, че някой ден ще успея да отида някъде другаде, освен във Франция. Французите не са лоши хора, но понякога ти писва... като няма разнообразие.
В училище съм пълен аутсайдер с едно малко изключение - Жан. Той е най-добрият ми приятел. Познаваме се откакто се преместих в Париж. Седемнайсетгодишно момче, скромно и твърде досадно от време на време. Поне не е лицемер. И Жан донякъде беше като мен. Мислеше си, че има ясновидски способности откъдето цялото училище го смяташе за луд. Нищо чудно, но понякога наистина изглеждаше налудничаво. За Бога, само аз ли гледах "Хари Потър"?! Все тая... от една страна го подкрепям. Баба му била вещица, и той си е втълпил тези неща (не знам кой му го е казал, явно някое извънземно).
Да изясним едно нещо - не съм напълно французойка. Имам роднини почти от целият свят, някой от тях ги виждам един път в годината, други пък изобщо не съм. Имам и братовчеди, с които общувам по така наречената програма Скайп. С баба си се виждам по-често, но не достатъчно, защото живее в Испания, а нямаме възможност да отидем сега. Само в спешни случаи.
Не сме богати. Майка ми има антикварен магазин в центъра на Париж. Напоследък и клиентите ни намаляват. Обикновено след училище с Беатрис ходим да й помагаме.

***

- Мелинда! Мелинда! - крещеше майка ми от мазето.
- Идвам! - извиках и аз, с надеждата, че ме е чула.
Тъкмо заслизах по стълбите, когато се чу падане на кашони. Затичах се. Навсякъде около мама бяха разпиляни стари книги, а тя стоеше на една стълба до един висок рафт с два останали кашона. Другите бяха на земята.
- Мел, къде беше като те виках?
- Тъкмо идвах. - казах смутено.
- Друг път идвай по-бързо, ако обичаш. - каза тя нервно - Сега ми помогни да събера тези стари книги и да ги занесем на лавицата на горния етаж.
- Добре. - наведох се и започнах флегматично да събирам книгите една по една.
- Не бъди толкова мудна, момиче. По-живо! - смъмри ме тя.
След тази забележка ускорих темпото на събиране.
След около половин час лазене по пода и излишно цапане, бяхме успяли да наредим книгите обратно в кашоните. Изнесохме ги на горния етаж, след което аз си изтръсках ръцете от прахта. Тогава телефона ми звъна. Извадих го от джоба ми. Поне той не беше в прах. Погледнах дисплея - беше Жан.
- Ало? - казах с треперещ глас.
- Ало, Линда, имаш ли работа в момента? - попита ме той.
Погледах към майка ми, която стоеше със скръстени ръце и ми се усмихна леко.
- Ами... не... ъъ, не точно. Не, нямам. - заекнах.
- Добре, защото се приготви, че след 15 минути идвам при теб и ще ходим на по един сладолед. Съгласна ли си?
- Ако е от Бретини, да.
- Ясно. До 15 минути съм при вас. Чао засега.
- Чао. - рекох аз и прекратихме телефонния разговор.
Усмихнах се на майка ми, взех си якето и... гласът й ме спря:
- Къде отиваш? Нали ще дойде тук?
- Да, но... предпочитам да го изчакам на пейката отвън. Може ли?
Тя кимна и аз излязох.

Ако има интерес, ще пусна некст.

swaggxgirll · 2012-09-05 22:53:23

Харесва ми .. Некстт !!

Нелии... · 2012-09-05 22:54:42

Некст... мисля, че ще е доста интересна

lady_ss1 · 2012-09-06 07:14:15

Радвам се, че ви харесва. Днес по някое време ще пусна некст.

imposible_** · 2012-09-06 10:19:39

страхотна история некстт ...

little_baby · 2012-09-06 10:21:42

Некст.

sexy_girlll · 2012-09-06 11:08:35

Некст.

Osum · 2012-09-06 14:32:40

Некст.

lady_ss1 · 2012-09-06 16:39:34

Втора част

- Ела! - извика ме Жан.
Затичах се до него и стиснах ръката му.
- Точен си, както винаги. Като швейцарски часовник. - похвалих го и се усмихнах.
- Това като обида ли да ги приемам, шегаджийке? - попита ме той с нотка на смях.
- Не, не тъпчо, приеми го като комплимент. Не си ли забелязал, че винаги си на време?
Той се почеса по брадичката.
- Нека да помисля... не! - след което ме прегърна и целуна по челото.
Човек би си помислил, че сме нещо повече от приятели, но всъщност сме само приятели, наистина.
- Какъв по-прекрасен следобед от излизане на открито с малко сладолед, а? - попита Жан реторично.
- Да си с най-добрият си приятел, например. - опитах се да го затапя... по-мило.
- Ех, винаги знаеш какво да кажеш, Линда. - възкликна той.
- Това твоето беше ирония, май.
- Сарказъм. - подчерта той.
Погледнах го виновно.
- Все едно. Пак е същото.
Най-накрая пристигнахме при магазина за сладолед.
- Две топки с мента и шоколад и две с ванилия, ако обичате. - поръча той.
- Винаги знаеш какво да кажеш, Жан, винаги. - рекох.
- Не се и съмнявам, приятелко моя. - отвърна ми той.
Взехме сладоледите и се запътихме до една пейка разположена до река Сена.
- Мелинда, знаеш ли... с всеки изминал ден ме изненадваш все повече и повече.
- Смисъл? - опитах се да го накарам да изплюе камъчето.
- В смисъл такъв, че не си тази Мелинда, която беше преди. В добрият смисъл на думата. Сякаш си станала по-позитивна и по-весела. Няма я онази маска на лицето ти, която прикриваше всичките ти чувства относно загубата на баща ти.
Беше ми гадно, че ми напомня. Да, не съм същата. Определено е така, но до момента, докато не ми напомнят за него и какво се случи онзи ден. До този момент...
- Може би е така, Жан. Прав си, но аз и Беатрис никога няма да забравим баща си. Разбери, не мога цял живот да се заливам по-мъки за него. Не мога, не мога заради самият него. Той не би искал да ни вижда как всеки ден от сутрин до вечер се съсипваме по неговата загуба. Липсва ни, да, така е, и той винаги ще остане в сърцата ни. Няма да бъде забравен, повярвай ми. Просто човек трябва да бъде силен и да знае, че животът продължава въпреки всичко. Ти самият трябва да бъдеш силен, за да може поне и другите около теб да са силни.
Той въздъхна.
- Мислиш много зряло за човек, който е минал през толкова много неща.
- Благодаря. - отвърнах само.
- Исках да знаеш, че... - той направи малка пауза, а за се наведох по-отблизко, за да го чувам - никога няма да те изоставя, Линда. Ще бъда до теб във всяко твое начинание. Където си ти, там съм и аз, разбра ли?
- Разбрах. Благодаря отново.
Той се изчерви за миг и обърна погледа си надолу към земята.
Поседяхме известно време, говорейки си на различни теми. От живота до приключенията и пътуванията по света. По едно време погледах часовника. Беше 15:50. Трябваше да се прибирам.
- Жан, аз трябва да ходя. Ако искаш ела с мен до антикварният магазин на майка ми да поразчистим малко в мазето, че се е насъбрало доста прах, след което сигурно ще трябва да ходя да взема сестра ми от училище. Като се замисля, поне сме Петък. Утре нямам чак толкова работа.
- Ооо, обожавам антикварният магазин на леля Леа. И да, бих дошъл с удоволствие да помогна.
Усмихнах му се леко и му намигнах. Хванахме се за ръце, запътени по алеята, и задълбочени в приказки.

little_baby · 2012-09-06 18:24:07

Звучи интересно. Некст.

Osum · 2012-09-06 19:12:29

Звучи интересно. Некст.

Нелии... · 2012-09-09 16:49:14

некст... <3

lady_ss1 · 2012-09-09 16:51:58

Тази вечер по-късно пускам следваща част. Радвам се, че ви харесва.

lady_ss1 · 2012-09-09 19:39:47

Трета част

- Хей, мамооо! Прибрахме се. - изкрещях аз, и хвърлих якето си върху най-близкият стол.
Жан си заглуши ушите. Явно бях прекалено шумна.
- Можеше да не викаш толкова силно, Мелинда! Не съм глуха, чувам те отлично. - мърмореше майка ми.
Остави някакви стари книги върху лавицата и ни погледна.
- Ооо, Жан, добре дошъл, момчето ми. - каза тя и го прегърна и нацелува. - Искате ли по един чай да ви направя?
- Ъъъ, здравейте... ъъ, госпожо Мюле, приятно ми е да ви видя. И да, разбира се, че искаме. - заекна Жан.
Нацупих се и го изгледах виновно.
- Моя да е плодов. - провикнах се, а майка ми кимна.
- Линда? - рече той, сякаш искаше да каже нещо.
- Да? - надигнах главата си, която до този момент беше вперена в пода.
- Смали децибела си на говорене. Човек може да получи системно оглушаване.
Кимнах и се проснах на едно от канапетата до вратата на магазина.
- Днес няма ли да имате клиенти? - попита ме Жан.
- Хм.. едва ли. Вече нямаме почти никакви клиенти. Но се случват...
- Ясно. Чудя се как още не сте фалирали...
- Е не съм казала, че нямаме. Недей така, Жан. - рекох шеговито.
И ето, че майка ми се зададе с две чаши чай и чиния с еклери. Обожавах ги. Относно храната, тя беше безспорно добра.
Жан взе своята чаша, отпи две глътки чай, и награби един еклер. Аз не прибързах толкова много, но го изгледах странно.
- Какво? - говореше той докато ядеше. - Майката ти прави страхотни еклери.
- Не се и съмнявам. - рекох и аз също си взех един.
Като си изпихме чая и като изядохме еклерите, аз отидох да оставя празната чиния с чашите на майка ми. След това чух шум. Жан явно беше съборил книгите от лавицата. Отидох да му помогна да ги събере.
- Съжалявам, без да исках. - рече той и се включи в събирането.
- Няма проблем. На всеки се случва. - успокоих го, и което си беше така - не му се сърдех.
Докато събирахме книгите, попаднах на някакво пликче. В него имаше писмо, а на пликчето пишеше"Par Melinda, Lea et Béatrice"Изглеждаше странно.
- Какво е това? - попита с любопитство Жан.
- Писмо. - рекох.
- От кого е?
Усмихнах се самодоволно.
- Не знам... но ще разбера. - и рязко скъсах плика.

Osum · 2012-09-10 08:17:29

некст... <3

imposible_** · 2012-09-11 15:06:22

некст

lady_ss1 · 2012-09-11 20:16:50

Радвам се, че поне има двама души, които я следят. Утре пускам некста.

nedi · 2012-09-11 20:37:03

Ауу давай натамм

Ivamm · 2012-09-12 12:49:20

Некст!! (arrow)

Osum · 2012-09-13 07:02:57

Ауу давай натамм

Ivamm · 2012-09-13 09:56:04

Некст! (arrow)

lady_ss1 · 2012-09-13 09:58:50

Явно има интерес. Може днес да пусна некст, защото в последните дни нещо музата ме е напуснала.

-atanasowa · 2012-09-13 10:08:07

Харесва ми (L)

imposible_** · 2012-09-13 11:35:50

пусни по-бързо следващата част нямам търпение .. историята ти е супер

unbroken. · 2012-09-13 17:54:07

Некст.

#1 2012-09-05 21:42:42

Re: Mysterious Tracks | Тайнствени дири

#2 2012-09-05 22:53:23

Re: Mysterious Tracks | Тайнствени дири

#3 2012-09-05 22:54:42

Re: Mysterious Tracks | Тайнствени дири

#4 2012-09-06 07:14:15

Re: Mysterious Tracks | Тайнствени дири

#5 2012-09-06 10:19:39

Re: Mysterious Tracks | Тайнствени дири

#6 2012-09-06 10:21:42

Re: Mysterious Tracks | Тайнствени дири

#7 2012-09-06 11:08:35

Re: Mysterious Tracks | Тайнствени дири

#8 2012-09-06 14:32:40

Re: Mysterious Tracks | Тайнствени дири

#9 2012-09-06 16:39:34

Re: Mysterious Tracks | Тайнствени дири

#10 2012-09-06 18:24:07

Re: Mysterious Tracks | Тайнствени дири

#11 2012-09-06 19:12:29

Re: Mysterious Tracks | Тайнствени дири

#12 2012-09-09 16:49:14

Re: Mysterious Tracks | Тайнствени дири

#13 2012-09-09 16:51:58

Re: Mysterious Tracks | Тайнствени дири

#14 2012-09-09 19:39:47

Re: Mysterious Tracks | Тайнствени дири

#15 2012-09-10 08:17:29

Re: Mysterious Tracks | Тайнствени дири

#16 2012-09-11 15:06:22

Re: Mysterious Tracks | Тайнствени дири

#17 2012-09-11 20:16:50

Re: Mysterious Tracks | Тайнствени дири

#18 2012-09-11 20:37:03

Re: Mysterious Tracks | Тайнствени дири

#19 2012-09-12 12:49:20

Re: Mysterious Tracks | Тайнствени дири

#20 2012-09-13 07:02:57

Re: Mysterious Tracks | Тайнствени дири

#21 2012-09-13 09:56:04

Re: Mysterious Tracks | Тайнствени дири

#22 2012-09-13 09:58:50

Re: Mysterious Tracks | Тайнствени дири

#23 2012-09-13 10:08:07

Re: Mysterious Tracks | Тайнствени дири

#24 2012-09-13 11:35:50

Re: Mysterious Tracks | Тайнствени дири

#25 2012-09-13 17:54:07

Re: Mysterious Tracks | Тайнствени дири

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook