След което, той ме дръпна и ме сложи да седна на краката му. Започна да ме целува бавно и нежно, като целувките след малко ескалираха към такива изпълнени с изпепеляваща страст, което позволи на животинското в нас да излезе на показ.
Сетне пусна ръката си под роклята ми, като същевременно не спираше да ме целува все така напористо.
Изведнъж, ей така от нищото, го чух да пита?
- Искаш ли да го направим?
Ако до сега бях втрещена, вече със сигурност станах изключително втрещена. Спрях да го целувам и го загледах настрани.
- Моля?! - едва чуто отговорих аз.
Той повтори въпроса си, а аз стоях безмълвна с маймуни биещи на чинели в главата ми.

Реших малко да разнообразя..и резултата е еротичен бъдещ роман, надявам се. Бих се радвала на критики и мнения. Благодаря!

Тогава осъзнах, защо толкова харесвам да ми остават синини и рани. Обичах мислълта, че чрез тях, аз имах неоспоримо доказателство, че всичко това не е било просто сън. Чрез болката аз се връщах назад в онези мигове. Връщах се към удоволствието. Удоволствието, което ТОЙ ми доставяше.

1
Той беше от онези момчета, които само с поглед те изпращаха в рая. Сини очи, руса коса, невероятно красива усмивка и тяло, от което може да ти се завие свят. Вече четвърта година бяхме в един клас и всеки един негов поглед или допир ме караха да треперя. Разбира се, стараех се той да не го вижда. Мислех си, че той е нещо недостижимо, нещо изпратено от Господ, за да ме измъчва всеки ден. Мислех, че никога не би ме погледнал. И все пак, аз не исках да бъде момчето, което да обичам. Исках да бъде момчето, с което да споделям удоволствието от секса.

Много са хубави! Браво! 

Много отдавна не съм поствала нищо. Извинявайте    Ето няколко идейки за реванш  :p

Интересно. Продължавай 

Може ли някой да ми я намери без надписа?

Отдавна не съм пускала ново..така че.. 
Аз съм от хората, които се привързват адски бързо.
Мамка му, мразя се за това.
Имам нужда да му се обадя, нуждая се  от това с всяка една частица от тялото си. Твърде лесно зарязвам достойнството си на боклука, но си обещах, че този път няма да е така.
Изписвам номера му и посягам към зелената слушалка. Един глас в главата ми подсказва, че ще направя грешка и със сетни сили оставям телефона до себе си.
Боли ме, но този път избирам да съм силна. Посягам към кутията с цигари с трепереща ръка и избухвам в плач.
Стоя самичка в тъмното, но какво от това? Нали съм на нашето място. Чувам минаващите коли и се надявам в една от тях да е ТОЙ, но напразно. Всичко вече е минало за него.
Държа се студено, въпреки вътрешно да изгарям да му кажа какво чувствам..изгарям да  го прегърна.
Стомаха ми се бунтува от спомена за миналите чувства..бунтува се и от глад. С дни не съм хапвала нищичко. Не ми е до храна.
Липсва ми много, прекалено много, но вече нищо не мога да направя освен да бъда силна.

Случвало ли ти се е, толкова да те боли, че да не можеш и сълза да пророниш?
Случвало ли те се е да слушаш песен, да попаднеш на снимка или нещо друго, което буди всички онези раздиращо болезнени спомени за отминалата връзка?
Случвало ли ти се е да погледнеш човека, да се усмихнеш, и да усетиш топлотата в сърцето си за секунди, въпреки че този човек те е наранил адски много?
А случвало ли ти се е да искаш да върнеш времето назад, та макар и за мъничко, за да се почувстваш така, както преди? Да сe почувстваш желана, обичана, на сигурно..да се почувстваш щастлива отново?
Толкова дълго потисканите спомени се вмъкват в съзнанието ти, отваряйки рана след рана..и безсилието, което чувстваш..това че не можеш да направиш нищо, те наранява още повече..а ти просто стоиш там, съвсем неподвижна, нямайки сила дори да заплачеш..

Хаха и аз това си помислих.. Некстттт 

Ето

Навсякъде мога да усетя аромата ти..мъжки парфюм, примесен със сладкия мирис на цигари. Навсякъде мога да дочуя сладкия ти смях, и спиращият дъха глас. И постоянно имам чувството, че ще се появиш иззад ъгъла, с онова миличко, лъчезарно изражение, ще ме поздравиш, така че да се разтопя по теб и ще ме целунеш така, както само ти можеш. Ще ме целунеш така, че да събудиш хилядите пеперуди в стомаха ми. След това, нежно ще ми се усмихнеш и ще успееш само с тази прекрасна усмивка, да накараш сърцето ми да бие като полудяло. После ще ме гушкаш дълго..така, както аз обичам..ще усещам ритъма на сърце, което бие за мен, и ще се почувствам толкова у дома и толкова защитена, че няма да искам никога да ме пускаш..
И понякога се чудя..дали и на теб ти липсват тези времена, така, както липсват на мен, любими? ..

Благодаря ви много  Ето още едно

И ето  ме тук..стоя подпряна на терасата и пуша цигара след цигара, потънала в мисли за теб..
Спомените се появяват и разпалват стари чувства..будят мъка..
Постоянно се оглеждам и очаквам да те видя, очаквам да усетя ръцете ти, около кръста ми, очаквам да чуя как сладкия ти глас изрича името ми, очаквам да усетя отново как  ме гледаш влюбено..
И чакам, и чакам..и цигара след цигара, дори не усетих кога кутията остана празна..
Пиша ти това, макар да знам, че никога няма да го видиш..сякаш ти изпращам писмо без име и адрес..
Чакам те така, сякаш ще се върнеш всеки момент..сякаш ще позвъниш на звънеца, и аз отново ще изтичам да ти отворя така развълнувана, и ще започна да те прегръщам..сякаш ще успея да забравя, какво ми причини..
И ако някога успееш да го прочетеш, знай че всяка сутрин стоя на терасата с цигара в ръка, и те чакам да се върнеш..