Целуни ме от другия свят

sunshine5383 · 2013-09-02 06:47:49

Той отново седеше на креслото в ъгъла на стаята, сложено там когато се нанесе. Мислеше за много неща. Имаше проблеми в работата, с парите и сметките, но само той знаеше. Излизаше рано, работеше до късно и все не му достигаше време за себе си и за семейството му. Криеше тъгата си с усмивка и никой не разбираше. Може би бе усвоил това от курсовете по актьорско майсторство. Никога не му личеше. Понякога му се налагаше да лъже съпругата си и това не му харесваше. Дори и Вие бихте направили същото! Никой не иска да нарани семейството си. Беше затънал в сметки до гушата. Личеше му колко е изморен. Всичко това продължаваше от осем месеца. С времето отслабна, проличаха си скулите, очите му хлътанаха, устните му се напукаха, всичи черти проличаха. Съпругата му също забеляза, но не го показваше пред него. Всяка сутрин го целуваше и се взираше за миг в тъмните му очи. Беше още млад, а изглеждаше сякаш бе на този свят милион години. Само вечер сядаха заедно на масата. Той, съпругата му и двете им деца. Едното на единадесет, а другото на седем. Две прекрасни момчета. Той винаги си бе мечтал за момиче, но ето, че съдбата не им бе отредила това. В последните един-два месеца, Ани- съпругата му- забеляза мършавия му вид. На вечеря тя се стараеше да пълни чинията му малко повече, но той все така я оставяше пълна с извинението, че в работата е хапнал нещо.
******
Денят им минаваше едообразно. Вече почти година едно и също. Росен започна все по-рано да излиза от вкъщи и Ани се притесни. Добре, че децата не питаха. Сутрин тя събуждаше децата с целувка, а не Росен, както преди. Тя караше седем годишния Димчо и единадесет годишния Боби на училище. Изглеждаше щастлива, но не беше така. Боби вече беше голям и разбираше, че се случва нещо. Започнаха по-често да вечерят без баща си. Само майчината обич недостига, а и все пак те един ден ще станат мъже. Беше им тежко. Росен хиляди пъти се бе упреквал за това, че трябваше да стане продавач в магазина на баща си, а не адвокат. Това го съсипваше. По пощата идваха пликове с все по-големи суми. Той винаги гледаше да ги скатае някъде за да не види Ани. Толкова много пари.
С нея се омъжиха млади. Боби вече се бе родил. Първите две години години, майката на Ани го гледаше, за да може двамата със Росен за давършат образованието си. Може да се каже, че Боби беше случайност и огромна изненада в живота им, но никога не биха го нарекли ГРЕШКА, защото той е плод на една огромна любов, точно както в книгите. Четири години по-късно, надявайки се на момиче се роди Димчо. Макар, че желанието им не се сбъдна, те са щастливи заедно или поне до колкото могат сега.

*Ако има интерес ще го продължа. Очаквах да е късо, но идват идеи и може да е на няколко пъти.*

AnnieL · 2013-09-02 07:25:51

Много ми харесва ще следя и за следващата част

sunshinee™ · 2013-09-02 08:11:51

Много ми харесва, ще следя и за следващата част

sunshine5383 · 2013-09-08 10:06:44

Наближаваше рождения ден на Боби. Бяха говорили за голямо парти у дома. С много деца, музика, балони и голяма торта на 'The Beatles'. Ани приготвяше всичко сама, защото росен имаше много работа и както каза той "Не ми е до това сега''.
Една вечер Росен се прибра доста късно, може би минаваше един. Ани остана да го чака, за да поговорят за партито, но както винаги той нямаше време.
- Изморен съм, Ани. Не сега.- усмихна се сухо и метна мантото си на закачалката.- Навун захладня.
- Росене, вече все по-късно се прибираш. Децата не са те виждали повече от седмица. За това оправдание няма! Ти имаш семейство, за което трябва да се грижиш.
- Не ме занимавай, боли ме главата. Знаеш, че ви обичам. Какво да направя?- стараеха се да говорят тихо, така че да не ги чуят момчетата.
- Оф, Боже, скъпи какви ги говориш? Не виждаш ли какво причиняваш и на трима ни? - тя се тросна на канапето и зарови лице в дланите си.- Защо го правиш?- зарида тя.
- Не, Ани, моля те...- той седна до нея и я прегърна. Ани рязко се отдръпна и каза:
- Във фурната има макарони, оставих и малко от десерта. Момчетата щяха да го изядат. Добре, че ги подсетих за това, че имат баща.- избърса лицето си и се качи нагоре.
Росен извади макароните и прилежно си сложи в една чиния. Наля си бира във висока чаша и седна на масата. Отново нищо не бе ял и тази чиния му се опря. Гребна само два пъти и вече се чувстваше сит. Испи бирата и бутна всичко в миялната. Понечи да се качи по стълбите, но изведнъж му причерня. Залитна. Хвана се за парапета и стреснат продължи нагоре. Спа само два часа.

AnnieL · 2013-09-08 10:23:45

Всеки ден следях за нова част едва дочаках.

sunshine5383 · 2013-09-08 10:34:35

Всеки ден следях за нова част едва дочаках.

Мързеше ме.

sunshinee™ · 2013-09-08 13:21:06

Оооо, некст!

sunshine5383 · 2013-09-10 07:32:30

*******
- Шшт, тихо мамо. Да не го събудим.-каза Димчо.
- Честит рожден ден, Боби!- прошепнаха те в един глас.
На Боби му трябваше време за да се разсъни. Поразтърка очи, прозя се и каза:
- Днес ли е рождения ми ден?
- Да. Хайде, ставай. Трябва да подготвим украсата на двора.
Ани излезе, а след нея и Димчо. Тя направи закуска, сфари чай и подреди красиво масата. Росен отново бе излязъл рано.
- Мамо, къде е тате?- попита Боби.
- Няма го. На работа е.
- Ще му се обадя, става ли?
Ани въздъхна:
- Остави на мен.- усмихна се тя и го целуна по бузата.
Двамата седнаха да закусват, а Ани се качи нагоре към спалнята. Ако се ядоса, да не я чуят какво говори. Взе домашния телефон и набра номера.
- Ало.-прозвуча дрезгавия глас на Росен.
- Мили, аз съм. Кога ще се прибереш?
- Анастасия, колко пъти съм ти казвал да не ме търсиш, когато съм на работа?!- Тя се сепна. Не я беше наричал така от както се запознаха. Росен знаеше, че тя мрази името си и затова никога не я наричаше така.
- Анастасия? Росене какво ти става? Детето днес има рожден ден, а ти пак ли мислиш до късно да оставаш?
Не получи отговор. Той затвори телефона.

AnnieL · 2013-09-11 07:46:07

Чакаме следваща част

beb_s · 2013-09-12 18:52:13

много интригуващо...некст

sunshinee™ · 2013-09-12 18:59:14

Чакаме следваща част

sunshine5383 · 2013-09-13 09:19:09

Седна в края на леглото и се огледа в огледалото пред нея.
- Какво се случва?- прошепна тя. Точно когато стана Боби влезе. Личаха си сълзи в очите й.
- Мамо, добре ли си?- прегърна я той.- С тате ли говори? Какво каза?- очите му блестяха.
- Може и да не дойде на време, мили.
Боби се усмихна горчиво и излезе от стаята. Навън заваля. Ани се зае да звъни на всички поканени. Всичко щеше да се проведе в едно близко кафене. Когато прилкючи се запъти към стаята на Боби, но чу че говори с някого и се спря. Не можеше да чуе другия глас, но разбираше какво казва той.
- Защо? Ти ми обеща! Не ме интересува какви подаръци ще ми донесеш. Ти си ми баща!... Забрави, няма значение.- последва силен удар. Ани се отдръпна от вратата. Боби излезе бесен. Целия беше почервенял.
*****
Рождения ден протече бързо. Имаше музика, балони, хубава торта. Всичко, което щеше да е в двора беше в кафенето. На прибиране отново заваля. Боби седеше отпред, а Димчо на задната седалка.
- Хареса ли ти?- премести поглед от пътя.
- Кое?
- Как кое, партито.
- А, да.- той помълча.- Благодаря ти.
Ани въздъхна и продължи да кара. Навън беше студено и влажно... есен. Всичко беше толкова мрачно и сиво. Всички хора бяха у дома, със семействата си. Гледаха телевизия, забавляваха се. Единствено семейство Николови бяха тъжни, сиви като времето. София е такъв град. Не всички са весели и мили.
- Мамо, може ли топъл шоколад?-попита Димчо.
Тя само се усмихна игриво. Приготви го и сервира на масата с малки вафлички, които бе купила по-рано от магазина.
- Боби!-провикна се тя.- Ела да пиеш топъл шоколад.
Те живееха в близо до центъра в една къща разположена между блоковете. Изглеждаше смешно.

AnnieL · 2013-09-15 18:03:10

Некст <3

Нелии · 2013-09-29 11:23:54

Некст <3

sunshinee™ · 2013-09-29 11:45:08

Некст <3

sunshine5383 · 2013-11-20 16:04:38

Втора глава

За пореден ден времето бе мрачно. Сух леден вятър и от време на време дъжд. Докато децата бяха на училище Ани реши да се отпусне, поне за един ден. Посети салон за спа, купи си няколко ризи и чифт обувки. След като се прибра си сготви спагети и се наслади на всяка хапка с чаша бяло вино. Имаше още два часа докато Боби и Димчо приключат училище. Реши през това време да се отдаде на гореща пенлива вана с книга в ръка.
***
Докато се наслъждаваше на балончетата, които покриваха гърдите й и прекрасната книга на Ники Пелегрино телефона звънна. Тя изсумтя.
- Сега ли точно.- сгъна ъгълчето на листа и постави книгата на пода. Надигна се, грабна хавлията и притича през стаята.
- Ало. - опитваше се да не докосва мократа си кожа.
- Добър ден. Търсим госпожа Николова.
- На телефона е, кажете.
- Моля да дойдете до болница 'Света София'.
В този миг дъха и замря. Тя стисна силно слушалката и я допря до ухото си. Преглътна и усети как устата и пресъхна.
- За какво става въпрос.
- За вашият съпруг. Колкото се може по-бързо.
- Извинявам се, но какво е станало.
- Съветвам ви веднага да тръгнете, тук ще говорим. Довиждане.- жената затвори телефона.
Тя се размърда чак когато чу сигнала от телефона, който показваше, че е затворено. Подсуши тялото си и хвърли мократа хавлия на пода. Облече чисто бельо, пуловер, джинси и плътни чорапи. Прокара пръсти през косата си и няколко пъти мина със сешуар през нея. Върза я на кок и сложи шапка.
- Ало, Мария, Ани е.
- Ани, как си?
- Добре съм, но не сега. Искам да те помоля за услуга.

#1 2013-09-02 06:47:49

Re: Целуни ме от другия свят

#2 2013-09-02 07:25:51

Re: Целуни ме от другия свят

#3 2013-09-02 08:11:51

Re: Целуни ме от другия свят

#4 2013-09-08 10:06:44

Re: Целуни ме от другия свят

#5 2013-09-08 10:23:45

Re: Целуни ме от другия свят

#6 2013-09-08 10:34:35

Re: Целуни ме от другия свят

#7 2013-09-08 13:21:06

Re: Целуни ме от другия свят

#8 2013-09-10 07:32:30

Re: Целуни ме от другия свят

#9 2013-09-11 07:46:07

Re: Целуни ме от другия свят

#10 2013-09-12 18:52:13

Re: Целуни ме от другия свят

#11 2013-09-12 18:59:14

Re: Целуни ме от другия свят

#12 2013-09-13 09:19:09

Re: Целуни ме от другия свят

#13 2013-09-15 18:03:10

Re: Целуни ме от другия свят

#14 2013-09-29 11:23:54

Re: Целуни ме от другия свят

#15 2013-09-29 11:45:08

Re: Целуни ме от другия свят

#16 2013-11-20 16:04:38

Re: Целуни ме от другия свят

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook