И звездите могат да плачат /Завършена/

sunshinee™ · 2013-10-13 14:33:54

Здравейте пак това е новата ми история, по която работя все още. Не съм я завършила, но реших да пусна първата част и да видя как ще потръгне. Надявам се да ви хареса.

Отварям очи. Устата ми е пресъхнала. Климатикът в стаята отчаяно се опитва да прогони тежката топлина, идваща от отворения прозорец. Чаршафът под мен се е набрал от дългото въртене снощи.
Поемам дълбоко въздух и усещам соления дъх на океана, намиращ се недалече оттук. Извръщам глава настрани и поглеждам часовника на нощното шкафче. Точно 08:34 ч. Решавам, че няма да спя повече и бавно се надигам. Гърбът ми изпуква звучно и усещам онези "иглички", които се впиват в теб, когато кракът ти или ръката ти изтръпне. Плъзвам поглед по налепената с плакати на рок и метъл банди стена. Отново онова ужасно главоболие. Три дни подред ме преследва. Пробвах какво ли не, но нищо не ме успокои. "Употребили сте твърде голямо количество алкохол, госпожице. Главоболието ще премине от само себе си." отвърна сопнато един лекар, когато отидох да се прегледам. Вината си е моя, наистина прекалих онази вечер на партито на сноба Анди Питърс по случай новата му кола, която родителите му му подариха. Тогава не бях на себе си изобщо и реших, че ще отида за 10-15 минути, колкото да се събера с хора. Но щом подхванах водката, просто не можах да се контролирам. Чашка след чашка, след чашка...

- Честит рожден ден! - възкликва милото ми семейство, когато слизам в кухнята. Под "семейство" имам в предвид майка ми, баща ми и сестра ми Джени, която отлично знае, че не съм по тези изненади.
Налагам си да се усмихна, когато мама бутва под носа ми сметановата, покрита с орехи торта, върху която е сложена една единствена свещичка и под нея има надпис, гласящ "Пожелай си нещо!". Престорвам се, че мисля желание, след което духвам свещичката и приятната миризма на изгоряло връхлита носа ми.
- Не мога да повярвам, че малкото ми момиченце стана на деветнадесет години! - възкликва татко, неспособен да скрие сълзите си. След което хуква към мен и ме прегръща силно.
Нещо блясва пред очите ми и се чува изщракване. Поглеждам към майка ми, която държи фотоапарат в ръцете си.
- Виж, мила, първата ти снимка на 19! - възкликва. Всъщност баща ми е заел почти цялата снимка и единственото, което се вижда от мен, е главата ми и глупавата ми усмивка на лицето ми.

Мнения, критики?

~black and white~ · 2013-10-13 15:02:43

Хубаво е , некст !

Sissy_love · 2013-10-13 16:08:19

Хубаво е , некст !

cool c · 2013-10-13 18:24:43

Както винаги супер. ((: Ще се следи. ((:

sunshinee™ · 2013-10-14 08:16:54

Радвам се, че ви харесва!

- Какво мислиш да правиш днес? - пита Джени, когато суматохата утихва и аз сядам на дивана с дистанционното в ръка.
Хвърлям ѝ от онези безизразни погледи, които показват колко много не ми пука за днешния ден.
- Ще почета, ще слушам музика и ще мързелувам.
Тя се пльосва до мен.
- О, я стига, Саманта! Не можеш да пропилееш поредния си рожден ден в правене на абсолютно нищо.
Заглеждам се в почти зарасналите белези на китките си. Премислям думите на Джени. Може би е права. Понякога и аз си мисля, че трябва да се взема в ръце.
- Добре, какво си намислила? - обръщам се към нея. Очите ѝ блясват.
- Ти, аз и Джош ще излезем, ще се разходим, ще се почерпим някъде и...
- Чакай, спри. Значи предлагаш ти, аз и твоето гадже да излезем?
- Да, защо не? - отвръща ентусиазирано.
- Забрави. Предпочитам да си остана вкъщи.
- О, хайде де, Сам! Вече казах на Джош, че ще излезем, не искам да отменям всичко - изхленчва и прави кучешката физиономия.
Изправям се.
- Ти имаш различни възгледи за забавление, както и аз. Ти предпочиташ да бъдеш в някое префърцунено кафене с компания, а аз предпочитам да си поръчам пица, да се заключа в стаята си и да изям пицата парче по парче, докато чета някоя книга.
- Но Сам, аз...
Навеждам се и хващам ръцете ѝ.
- Хей, знам, че искаш да направиш деня ми по-разчупен, но сега не съм в настроение за други хора, о'кей?
Джени кимва. Изправя се, прегръща ме и с обичайната си котешка походка влиза в кухнята.

Лягам на леглото и пускам уредбата. От нея зазвучава една стара рок балада. Затварям очи и си спомням онази случка преди две години, на рождения ми ден, когато с приятелят ми Ейдън взехме колата на баща му и отидохме на панаира в съседното малко градче. Всичко беше повече от идеално. На връщане обаче спукахме гума. Ейдън не можа да овладее колата. Излязохме извън шосето с бясна скорост. Забихме се в едно дърво. Ейдън почина на място. А аз едвам успях да взема телефона от джоба на дънките му, звъннах на бърза помощ и обясних какво стана. После ми се зави свят. Лекарите ме намерили в безсъзнание. За Ейдън вече нямало надежда. Той издъхнал в мига, в който сме се ударили в дървото. Оттогава нищо не е същото. Прекарах месеци в терапия и шокът почти отмина, но споменът е толкова ясен, че почти изпитвам зверската болка, която изпитвах тогава. Но не физическата болка. Тя не можеше да се мери с начинът, по който сърцето ми се разби на части, когато видях как вратът на Ейдън бе усукан по неестествен начин. Първата ми голяма любов умря пред очите ми. Това не се забравя.

~black and white~ · 2013-10-14 11:26:29

Ооо , уникално ! Кога ще е следващата част ?

the cutie · 2013-10-14 18:02:13

Прочетох миналата ти история и мога да кажа, че пишеш много увлекателно. Тази също ще бъде интересна, доколкото виждам. Така че... давай некст!

cool c · 2013-10-14 18:02:53

Неексст!!

katrin456.1997 · 2013-10-14 19:27:31

Аз следях предишната ти история. Тя беше прекрасна. Тази май ще бъде също така интересна ^^ Некст!!!

sunshinee™ · 2013-10-15 19:14:51

Хехе, надявам се да ви е интересна и тази. (:
~black and white~, не мога всеки път да казвам кога ще е, тъй като не пускам частите по график. В зависимост от настроението ми и доколко ме мързи

На вратата ми се почуква.
- Сам, там ли си?
Отварям очи.
- Тук съм. Влез.
Вратата плахо се отваря и в стаята влиза Матю или Мат, както аз предпочитам да го наричам. С него се запознахме на един маскен бал преди 4-5 години. Не е от типичните момчета, по които всички момичета точат лиги. Може би защото често ходи с ризи, носи очила и преди година му махнаха шините, заради които изтърпя много подигравки. Той е абсолютната ми противоположност. Но точно заради това го харесвам - защото е различен. Само приятели сме, разбира се. Наскоро си хвана приятелка или гадже, за да се разбере какво имам в предвид, и въпреки че е на моите години, допреди няколко дена я целуна и това беше първата му целувка.
Мат присяда на леглото до мен. Усмихва се и белите му зъби блясват в тъмната стая.
- Аз, ъм, исках да ти пожелая честит рожден ден.
Надигам се и кръстосвам крака като онези от йога упражненията. Косата пада пред очите ми и аз я прибирам зад ушите си.
- Благодаря - прошепвам. Виждам, че едната му ръка е зад гърба му. - Какво криеш там?
- Ами донесох ти нещо малко. - Изважда една малка кутийка като онези, в които се държат пръстени. Отваря я и изважда едно колие във форма на сърце.
- Много е красиво! - възкликвам.
- Прочети го - прошепва Мат.
- "Благодаря, че те има" - обръщам го. - "От Мат"
- О, Боже мой, толкова е мило! - прегръщам го силно.
Отмятам косата си на едното си рамо, слагам колието на врата си и го закопчавам.
- Радвам се - усмихва се.
- Та, ъм, как е... как ѝ беше името... Джулия?
- Джоана - поправя ме той. - Добре е. Всъщност сега като спомена, трябва да тръгвам, имаме среща след половин час.
Изведнъж ме обзема чувство, което изненадва дори и мен. Ревност - едно от най-коварните чувства. Може да те убие по всяко време. Усмивката ми за миг изчезва. Странно, защото Мат ми е просто приятел и аз не го харесвам като нещо повече.
- Добре, тръгвай. Не искам да те... - въздъхвам - да те задържам.
Мат ме потупва по рамото и става. Проследявам го с поглед без да продумам нищо, докато не затваря вратата зад гърба си.

the cutie · 2013-10-16 09:25:05

Супер, некст?

katrin456.1997 · 2013-10-16 18:04:28

Некст?

sunshinee™ · 2013-10-16 19:21:29

Когато се запознах с Ейдън, бях строшила мобилния си телефон, затова когато не бяхме заедно, с Ейдън комуникирахме чрез писма. Той живееше далече от нашата къща и писмата бяха най-доброто решение да изразяваме чувствата и мислите си без да издаваме каквито и да било звуци.
Взимам черната кутия, в която съхранявам тези писма, и почвам да ги разглеждам. Има както весели, така и тъжни, в които съм писала колко много го мразя и как искам той да изчезне от живота ми. Но това са били само изблици на гняв. Дълбоко в себе си все още го обичам. Винаги ще го обичам. И въпреки всички караници, не можехме да бъдем един без друг. Както рибата не може без вода. Както денят не може без нощта. Така и ние не можехме един без друг. И, за да бъда честна, в деня на катастрофата, когато разбрах, че повече няма да бъде до мен, тайничко се надявах да умра и аз. За да сме заедно в другия свят. "Заедно". Най-болезнената дума за мен. Ейдън я шептеше в ухото ми всеки път, щом отпусках глава на рамото му. Тези моменти, в които сякаш времето спираше и те продължаваха с часове, а действително бяха минути.

Чета третото писмо от него и се усещам, че плача. На вратата се почуква и чувам гласа на Джени.
- Ъм, Сам, може ли да вляза?
Грабвам възглавницата зад мен и избърсвам сълзите си с нея. Прибирам всички писма обратно в кутията, която натиквам под леглото. На никого не съм казвала за тези писма. Те са си само наши с Ейдън. И така смятам да си остане.
- Влизай.
Вратата се отваря и лъч светлина огрява челото ми.
- Защо стоиш на тъмно? - Джени протяга ръка и натиска с пръст ключа на лампата. Милисекунда по-късно стаята бива огрята от слабата светлина на крушката.
Правя гримаса, означаваща, че не ми се обяснява. Джени сяда на леглото до мен и докосва ръката ми. Леденостудените ѝ ръце ме карат да потръпна.
- Добре ли си? - попитва. Единствено тя (и Ейдън преди) може да разбере кога не съм добре. Затова не си правя труда да прикривам болката.
Въздъхвам.
- Не.
- Очите ти са подпухнали. Плакала ли си?
- Ъ, не, това е от недоспиване. Спомних си катастрофата и малко се разстроих, но иначе това, че очите ми са подпухнали, не се дължи на плача.
Джени кимва съчувствено. Може да е само на 16, но и нейното сърце е било разбивано. Всъщност се случи малко след като загубих Ейдън. И въпреки това, тя пак беше до мен. Всяка нощ спеше в моята стая, не ме изпускаше от поглед и изобщо беше най-близкият ми човек. Много се радвам, че я има. Защото ако тя не беше до мен, не знам как щях да го преживея.

cool c · 2013-10-16 20:20:04

Неексст!!

sunshinee™ · 2013-10-17 13:03:40

Слизам в кухнята. Мама се е заела да готви нещо. Тя знае, че няма да празнувам рождения си ден. Всъщност спрях да го празнувам откакто навърших 14 години. Една нощ се събудих и слязох долу да си налея чаша вода. Но преди да вляза в кухнята, чух гласове оттам. Залепих ухо до стената и чух мама да говори на баща ми как съм била много особено дете и как понякога негативната ми енергия изчерпвала цялото ѝ търпение. Заболя ме. Но още повече ме заболя, когато каза, че ако Джени я нямаше, щели да ме дадат за осиновяване. Собствените ми родители не можеха да ме понасят, какво оставаше за останалите.
Тогава се появи Мат. Единствено на него не му се налагаше да ме търпи, правеше го по свое собствено желание. А аз от друга страна бях единствената, която не му се подиграваше. Така постепенно се сприятелихме и до ден днешен сме най-добри приятели.

- Мамо, излизам! - провиквам се, посягайки към бравата на входната врата. Мама подава глава от кухнята.
- Добре, мила, само ще ми купиш ли новия брой на списание "Дом и градина"? Бутката е на ъгъла.
Изсумтявам подразнено.
- Добре. Дай ми пари.
- Виж на шкафчето за обувки.
Хвърлям поглед към оцветеното в различни нюанси на зелено шкафче и забелязвам захвърлените небрежно 20 долара. Грабвам ги и изскачам навън.
Тръгвам към бутката за вестници и списания, която се намира точно в края на улицата. Виждам две момчета на отсрещния тротоар. Единият ми махва. Не го познавам.
- Ей, блонди, колко взимаш за час? - провиква се.
Вдигам ръката си и му показвам среден пръст. Продължавам си по пътя, като се старая да не се чувствам обидена. Винаги съм мразила русата си коса. Боядисвала съм я в какви ли не цветове - червена, розова, синя, черна... но накрая спрях да я третирам по този начин и си възвърнах естествения цвят.
Заставам пред бутката и кльощавата женица зад касата се усмихва.
- Какво ще желаете?
- Новият брой на "Дом и градина".
Тя ме поглежда почти изумено. Връчва ми го и аз слагам парите пред нея.
- Обикновено младежта не се интересува от такива работи - казва, докато ровичка в касата за дребни.
- За майка ми е - обяснявам аз.
- О! - възкликва. Прибира 20-те долара и ми връща няколко хартиени долара и много стотинки. Натиквам ги в джоба на дънките си, махвам леко за довиждане и се обръщам.
Блъскам се в някого.
Вдигам поглед и виждам момче. Момче, което изглежда точно като Ейдън. Зяпвам. Момчето се усмихва учудено.
- Добре ли си?
Тръсвам глава.
- Да, извинявай. Заприлича ми на един познат.
Той се засмива и с леко намигване ме подминава.

katrin456.1997 · 2013-10-17 15:10:50

Некст!!!!

cool c · 2013-10-17 18:09:19

Неексст!!

sunshinee™ · 2013-10-17 18:56:40

Минавам през нас, оставяйки списанието на мама върху шкафчето за обувки, и пак излизам. В ума ми е само онова момче. Толкова нереално беше, сякаш Ейдън се бе преродил в него.
Минавам покрай един голям парк. Само влюбени двойки. Където и да погледна, навсякъде има някакви, които се натискат. Това ме депресира още повече, болезненият спомен набира скорост и с всичка сила ме разяжда отвътре.
Извръщам поглед към краката си, опитвайки се да прогоня Ейдън от ума си. Но колкото повече се опитвам да не мисля за него, толкова повече място заема в ума ми. Любовта ни бе толкова крехка. Като ранена гълъбица. Ако в денят преди катастрофата някой ми беше казал, че ще загубя Ейдън, нямаше да повярвам. Не го имах за даденост, но не вярвах, че ще го загубя. Не и по този начин.
Хвърлям последен поглед към парка и всред всички двойки виждам Джош - гаджето на сестра ми - да се натиска с някакво друго момиче. Заковавам се на място и се фокусирам върху тях. Да, наистина е той. Но женската, която е седнала в скута му и го обсипва с целувки, определено не е Джени. "Долен кучи син!" изругавам наум и едвам се овладявам да не отида там и да му разбия устата. Не съм от тези момичета, които се страхуват да счупят нокът. Особено пък щом става дума за любимите ми хора. За тях съм готова на всичко.

Прибирам се от разходката. Сядам на дивана в хола и обмислям как да кажа на Джени за Джош. Въпреки че дори и да го кажеш по най-деликатния възможен начин, това няма да промени разочарованието и болката от разбитото сърце.
В този момент Джени излиза от кухнята и сяда на фотьойла до дивана. Мярвам я с периферното си зрение без да продумам. Тя също ме поглежда и се усмихва.
- Нямаше ли да излизаш с Джош? - попитвам, за да разбера какво извинение е използвал неверникът.
- Каза, че имал среща с родителите си за нещо и затова отложихме срещата за по-късно.
- О - повдигам вежди, - добре.
Минават няколко минути в мълчание. И двете сме втренчени в черния екран на телевизора. Тогава просто не се сдържам и се обръщам към Джени.
- Трябва да ти кажа нещо. Знам, че няма да ти е приятно да го чуеш, но смятам, че е най-добре да знаеш истината.
Джени се обръща към мен, очевидно изпълнена с любопитство. Въздъхвам и хващам ръката ѝ.
- Днес, докато бях навън, видях Джош. Той беше в парка и... по дяволите, не знам точно как да ти го кажа, но той целуваше друго момиче. То беше седнало в скута му и отдалече си личеше, че направо ще го погълне.
Джени зяпва и изражението ѝ става сериозно. Изтръгва ръката си от моята.
- Мамка му, Сам, знам, че не харесваш Джош, но да го набедиш по този начин е много жалка постъпка! - възкликва.
- Говоря сериозно, Дженифър! - изкрещявам доста по-силно, отколкото е нужно. Мама пристига на бегом в стаята.
- Какво става тук?
Поглеждам към Джени, която става на крака и тръгва към стъпалата за втория етаж. Когато се качва на второто стъпало, обръща глава към мен, изглежда ме на кръв и се качва горе. Въздъхвам и поглеждам към мама, която се опитва да проумее положението.
- Ще се оправим - отвръщам преди да е задала още някой въпрос и на бегом се качвам горе.

katrin456.1997 · 2013-10-17 19:01:36

Некст!!!!

the cutie · 2013-10-18 16:48:31

Неееекст!

sunshinee™ · 2013-10-18 17:01:45

- Джени! Джени, моля те, отвори! - блъскам с юмруци по вратата на стаята ѝ. Най-накрая тя отваря и погледът ѝ ме пронизва.
- Трябва да ме послушаш, Джени, защото...
- Вярвам на Джош, Сам - прекъсва ме тя, - и знам, че никога не би ми причинил такова нещо.
- Нека да вляза - бутвам я леко и тя отваря вратата дотолкова, колкото да се промуша. Когато се озовавам вътре, посочвам леглото. - Седни, ако обичаш.
Джени сяда и аз се паркирам до нея.
- Защо вярваш на Джош, вместо на мен?
Тя въздъхва.
- Не знам. Може би се страхувам. Защото когато се довериш на любимите си хора, те ти забиват нож в гърба. И не че на мен ми се е случвало, но... знаеш, че никога не е късно.
- Мислиш ли, че бих ти забила нож в гърба?
- Ами... не.
- Тогава?
- Ох, не знам. Ами ако си се припознала?
- Не съм. Видях, че е той.
Джени се заглежда в стъпалата си и захапва горната си устна. Очевидно премисля дали да ми вярва.
- Хей - прошепвам и тя ме поглежда, - аз съм ти сестра и колкото и да се караме, на мен можеш да вярваш. Аз няма да те предам.
Джени зяпва, за да каже нещо, но бива прекъсната от мелодията на телефона ѝ. Грабва го и поглежда екрана.
- Джош е - промълвява. - Да вдигна ли?
Кимвам. Тя натиска зелената слушалка и с дрезгав глас проговаря:
- Ало, Джош?
- Включи на високоговорител - прошепвам и тя изпълнява молбата ми.
- Как си? - чува се от другата страна.
- Добре съм - отвръща.
- Ще се видим ли по-късно?
- Ъ, да, предполагам.
- Хубаво, ще затварям, чао.
И преди Джени да е казала каквото и да е, той затваря. Тя хвърля телефона върху възглавницата си и закрива лице с длани.
- Преди не е бил толкова... толкова...
- Студен?
- Да - отвръща и аз я прегръщам.

katrin456.1997 · 2013-10-18 17:30:23

Некст!

cool c · 2013-10-19 18:25:07

Некст!

sunshinee™ · 2013-10-20 07:21:31

Лежа на леглото и за пореден път чета "Да продължа без теб" от Хорхе Букай. Има някакво особено нещо в тази книга, което ме кара да настръхвам. Чета я отново и отново, но не ми омръзва.
Джени излезе преди около час и аз почвам да ставам нетърпелива. Много искам да разбера какво е станало.
Телефонът ми иззвънява. Грабвам го и виждам името на сестра ми, изписано на екрана. Вдигам.
- Джени?
- Сам, може ли да дойдеш до Старбъкс на 37-ма улица? - звучи така, сякаш е плакала. Най-вероятно Джош я е зарязал.
- Какво е станало?
- Моля те - изкашля се тихо, - просто ела.
- Идвам, стой там - казвам.
- Добре - прошепва тя и затваря.
Скачам от леглото и на бегом слизам долу. Обувам маратонките си и изскачам навън без излишни обяснения къде ще ходя. Старбъкс е горе - долу на километър оттук. По пътя ме връхлитат мисли за най-лошото - освен че я е зарязал, може и да ѝ е направил нещо. Да я е ударил или нещо подобно.
Когато вече съм на няколко пресечки оттам, почвам да бягам леко. Старбъкс вече е на ъгъла, само трябва да пресека следващата улица. И точно тогава попадам на задръстване.
- Какво?! Ти шегуваш ли се с мен?! - изругавам и забелязвам как една жена и детето ѝ ме поглеждат накриво. Навеждам глава и си мисля как ще премина. Между колите има що-годе някакво разстояние и аз бих могла да се промуша между тях. Това и правя, въпреки че е най-умният избор, но това няма значение, след като е единственият ми избор.
Ето го и заведението, само че не виждам Джени. Спирам за момент, за да си поема дъх, и я забелязвам. Седи на една от масите отвън. Отивам при нея и сядам.
- Добре ли си?
Тя ме поглежда. Спиралата ѝ се е разтекла. Очите ѝ са подпухнали. Плакала е.
- Ти беше права - прошепва, - той е просто един... задник. Не мога да повярвам, че съм мислела, че ме обича. Такава тъпачка съм.
- Хей, знам какво е да загубиш човек, който обичаш. Не се разстройвай. Точно пък за него не си заслужава да хабиш сълзите си. Понякога, когато прекараш много време с даден човек, частица в теб почва да вярва, че той изпитва нещо към теб. Накрая се оказва, че не е така и боли. Много боли. Но Джош не е този, заради който да плачеш. Ще има още много момчета в живота ти. Погледни се. Дори и с разтекла спирала и с подпухнали очи, ти пак си страшно красива. Той просто не знае какво изпуска.
- Но, Сам, той ме гледаше в очите и ми казваше колко много знача за него и колко много ме обича - изхлипва тя и гласът ѝ приема висота, която показва, че е на косъм да избухне в плач.
- Подло е, знам - въздъхвам. - Но, хей, я се усмихни! Не заслужаваш тази болка. Приеми, че просто си се отървала от любимата ти блуза, която ти е умаляла и не можеш да я носиш никъде. Преглътни всичко и се усмихни. Хайде, Джени, заради мен. Подари ми една усмивка за рождения ми ден.
Джени се засмива и веднага покрива лице с длани.
- Точно така, а сега недей да криеш тази усмивка. Хората имат нужда да виждат усмивки, а не сълзи - ставам и прикляквам до нея. Дръпвам лекичко ръката ѝ и тя се усмихва по-широко.
- Винаги знаеш какво да кажеш, Сам. Ти си страхотна! - засмива се и ме прегръща.
- Знам - прошепвам. - Сега да се махаме оттук и да се разходим някъде, какво ще кажеш?
Джени кимва и подсмърква тихо. Става от стола и с широка усмивка тръгва пред мен.

cool c · 2013-10-20 09:17:40

Неексст!!

#1 2013-10-13 14:33:54

Re: И звездите могат да плачат /Завършена/

#2 2013-10-13 15:02:43

Re: И звездите могат да плачат /Завършена/

#3 2013-10-13 16:08:19

Re: И звездите могат да плачат /Завършена/

#4 2013-10-13 18:24:43

Re: И звездите могат да плачат /Завършена/

#5 2013-10-14 08:16:54

Re: И звездите могат да плачат /Завършена/

#6 2013-10-14 11:26:29

Re: И звездите могат да плачат /Завършена/

#7 2013-10-14 18:02:13

Re: И звездите могат да плачат /Завършена/

#8 2013-10-14 18:02:53

Re: И звездите могат да плачат /Завършена/

#9 2013-10-14 19:27:31

Re: И звездите могат да плачат /Завършена/

#10 2013-10-15 19:14:51

Re: И звездите могат да плачат /Завършена/

#11 2013-10-16 09:25:05

Re: И звездите могат да плачат /Завършена/

#12 2013-10-16 18:04:28

Re: И звездите могат да плачат /Завършена/

#13 2013-10-16 19:21:29

Re: И звездите могат да плачат /Завършена/

#14 2013-10-16 20:20:04

Re: И звездите могат да плачат /Завършена/

#15 2013-10-17 13:03:40

Re: И звездите могат да плачат /Завършена/

#16 2013-10-17 15:10:50

Re: И звездите могат да плачат /Завършена/

#17 2013-10-17 18:09:19

Re: И звездите могат да плачат /Завършена/

#18 2013-10-17 18:56:40

Re: И звездите могат да плачат /Завършена/

#19 2013-10-17 19:01:36

Re: И звездите могат да плачат /Завършена/

#20 2013-10-18 16:48:31

Re: И звездите могат да плачат /Завършена/

#21 2013-10-18 17:01:45

Re: И звездите могат да плачат /Завършена/

#22 2013-10-18 17:30:23

Re: И звездите могат да плачат /Завършена/

#23 2013-10-19 18:25:07

Re: И звездите могат да плачат /Завършена/

#24 2013-10-20 07:21:31

Re: И звездите могат да плачат /Завършена/

#25 2013-10-20 09:17:40

Re: И звездите могат да плачат /Завършена/

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook