Не зная дали ще мога да го пусна днес,съжалява,ако ви разочаровам..

Моля!? Трима човека си ти!

Хайде де,очакваме некстаа ! 

Ако някой знае в София от къде мога да си взема такава тениска или подобна,нека да ми пише.Или пък от някой онлайн магазин?

http://kaprizen.com/?img=1877634

Много се радвам,че ви харесва.Ще го пусна утре !

Съжалявам,че го забавих.Ето го! 

Четиринадесета Глава

,,Страната на Сенките"

http://kaprizen.com/?cat=6&img=1868477
Този път да бъде този

-Кейт,наистина ли си добре? -попита Кайлър и се спря като за огледа.Не,не бях добре.Чувах гласа на Дона,който викаше за помощ, да прибавим към списъка и изчезналата ми мъртва сестра.
-Добре съм,наистина. -прибавих и една усмивка за да подсиля обедителността.Но преди да му кажа всичко още един мъчителен стон разцепи мрака в мислите ми.
,,Бягай!Бягай,тръгвай си преди да е станало твърде късно!" -и макар да знаех,че това е само плод на моето въображение,се чувствах длъжна да го послушам.Обърнах се към Кайлър.
-Трябва да вървя! -казах и започнах да тичам.Отлично знаех,че той е по-бърз,но не биваше да тръгва след мен.Тичах с всички сили и чувах зад себе си неговият глас.
-Чакай Кейт,къде отиваш? -викаше ли викаше след мен,но не се обръщах.Не се обръщах защото знаех,че колкото повече си припомнях всичко за Кайлър,толкова по-трудно щеше да ми бъде просто да се сбогувам с него.Но едно негово изречение,накара краката ми да спрат.
-Ще те видя ли пак? -попита той и аз се обърнах насила.
-Ще дойдеш ли отново? Ще мога ли да получа още една целувка? -попита той с надвиснал от тъга глас.
-Да,ще се върна. -казах,макар да знаех,че никога повече нямаше да го видя.
-Ще те чакам дори и ако трябва да е завинаги! -каза той помахвайки ми с ръка за чао.И аз се обърнах тичайки към изхода от това измерение.Затворих очи и се молех да проработи,както стана и там от където идвах. Замолих се на ум и стиснах очи ,,Моля те,моля те изведи ме от тук! Моля те,заведи ме там от където идва гласът,Моля те !".Отворих очи с надеждата да съм на друго място,но не проработи.В момента нещо в главата ми работеше на макс.Чух тих глас,който възнамерявах да следя. Гласът каза ,,Извикай го по-силно Кейти и ще проработи!" Кейти? Само един човек ми викаше така.Възможно ли е това да не е било гласът на Джона?  Както и да е.Ще опитам!

Затворих очи отново.Този път по-концентрирана от всякога.Започнах да викам на ум ,,Моля те,заведи ме при гласът! Моля те!".Усетих лек полъх и солената миризма нахлу в ноздрите ми.Изпълни ме.Отворих очи и с изненада разбрах,че се намирам на ,,Кеймбриджкия" залив.Или,поне така си мислех.Огледах се.Бях боса,а стъпалата ми бяха някъде заровени изпод студения морски пясък.Духаше силен вятър,косата ми се развяваше,като ветропоказател.Нямаше ги и дънките,бях в къса бяла лятна рокля,която беше с два дълги воала по страничната периферия на роклята.Вятърът духаше право в мен.Роклята се развяваше на зад,като воалите се увиваха около ръцете ми.Погледът ми се насочи напред.Виждах океанът ,а над него прекрасната сива,но със сини отенъци луна.Отстрани на мен имаше дюни,покрити с трева растяща от под пясъка.Започнах да се ослушвам.Но,нищо.Започнах с всички сили да вървя срещу брулещия в кожата ми вятър.Усетих внезапната смяна на времето.Сякаш нещо се разпадаше.И аз трябваше да пазя сърцето на моята малка Мая.Мая? Сетих се навреме.Това беше тя.Промяната в измеренията бяха изменили гласа и.
-Мая! -започнах да викам ходейки по пясъка.Забелязах едно дърво.Никъде другаде тук нямаше,беше едно единствено.Точно по средата на залива.То се огъваше под силния натиск на вятъра,опитвайки се да запази своята форма.Продължих да вървя и да викам.От океана се разнесе тиха песен,която възпяваше подвизите на Ноел.Кой ли беше Ноел?
В песента се пееше как той е преобърнал света за да търси своята безсмъртна и когато най-после я намерил,тя се превърнала в морски пясък.Неусетно останах заслушана в песента.Много ми харесваше.Но кой я пееше?Сега това нямаше значение.Слушах,и се наслаждавах на прекрасната история с ужасен край.Крайят беше,как Ноел намерил своята любима,но тя се превърнала в морски пясък,а той в едно дръвче.Вечно дръвче.Обърнах се.Да не би това да беше дръвчето? Нищо не разбирах,но интуицията ми подсказваше,че трябва да отида до него.Запътих се натам.Бях точно до него,пресягайки се да го докосна,чух тънкия глас на Мая.
,,Кейти,изчезвай от тук!Махай се преди да не са те принудили да останеш завинаги тук,както Ноел и Кармена!" Ноел и Кармена? Ето от къде ми е познато всичко това,това беше роман за невъзможната любов на една безсмъртна и един простосмъртен.Как,на края на света те затваряли всеки стъпил там в страната на сенките.Мислех,че това е само разказ.
,,Не е,Кейти истина е,махай се бързо!" -заповяда гласът на Мая.Какво!? Нея тук ли я държат,тоест там,или където и да е това място ,,Страната на сенките"? Няма да си тръгна,не и без Мая!
,,Слушай ме Кейтлин,аз трябва да си ида.Да премида и да отида отвъд.Аз бях с теб през цялото време.Просто ти не ме усещаше! Не съм в Страната на Сенките,аз съм с теб в момента,но трябва да се махнеш от тук възможно най-бързо!" -какво? Нищо не разбирах,единственото което схванах е,че Мая е с мен и трябва да се махна от тук! Д се махна,но как?
,,Помоли Кайлър,той ще те избави от това ужасно място преди да си станала на пясък!" -каза малката ми сестричка и аз погледнах към  пясъка.Краката ми започнаха бавно да потъват в него.Бях уплашена.Как  да помоля Кайлър?
,,Извикай го!" -започнах да се оглеждам притеснено и да викам.
  -Кайлър? -опитах се да викна,но гласът ми се изгуби и прозвуча по-скоро като шепнене.
,,По-силно Кейти!" -каза Мая.Не мога !
-Кайлъъъъър! -с последни сили извиках името му толкова силно,че от изтощение паднах на пясъка.Не беше толкова лошо.Беше удобно и меко.Усетих как китките ми започнаха да потъват в пясъка,а не след дълго и косите ми.Започнах да се отпускам,гласът на Мая ставаше все по-приглушен.
,,Не заспивай Кейти,събуди се!" -сякаш се опитваше да вика,но не ставаше.Очите ми започнаха да се затварят.Но една мисъл прободе съзнанието ми като с нож и от части ме събуди.Къде е Джона? После отново се отпуснах и започнах да се унасям.Точно реди да затворя очи напълно,силната слънчева или не знам,беше някаква светлина прободе непрогледния мрак,а аз се унесох от прекрасните песни.

(И само да добавя,че това не е краят.Ако някой си е помислил така.И още само нещо малко.Знам,че тази час е тъпа,но обещавам следващата да я компенсира.)

Ъъ,извини ме,но това като какво да го приема?