#1 2011-11-28 20:13:43

lady_ss1

Member

From: София

Registered: 2010-09-17

Posts: 21,410

Re: "Завинаги жива"

Реших да пусна нова историика. Няма да я продължавам много... Накратко историята е за едно момиче, което след дълго време среща голяма си любов, но изведнъж (когато е най-щастлива) се разболява от тежка болест. Остават й само 7 месеца живот, и тя прави всичко, което е искала да направи с момчето, което обича.  

І глава
Началото

Беше слънчев ден. Есенните листа хвърчаха по улиците. Вятъра ги разпръскваше навсякъде. Аз вървях надолу по алеята и се оглеждах наоколо, сякаш нещо гъделичкаше любопитството ми. Реших да се усамотя за няколко минутки и седнах на една пейка край езерото. Слънцето хвърляше топлите си лъчи и галеше лицето ми. Гледах минаващите двойки по улиците и се замечтах. Кога аз, Мелинда Метърс (да, така се казвах) щях да срещна голямата си любов?! Писна ми да чакам. Писна ми да се тормозя по този начин и да тая напразни надежди. Писна ми... Една сълза се стече по лицето ми, изнемощяла, и се търкулна по бузата ми, сякаш искаше да избяга. Да, тя действително бягаше. Бягаше, но аз не можех да избягам. Исках да почувствам щастието, да почувствам онова, което чувстват много млади хора на моята възраст. Защо Господ беше мили с едни, а с други не. Винаги съм се питала, и все още търся отговора. Един гълъб кацна пред мен. Може би той беше единственото същество, на което можех да си излея мъките. То нямаше да ме разбере, но поне щеше да ме изслуша. Кръстосах ръце и се загледох към небето. Беше ясно, синьо - като мечтите ми. Като едни несбъднати мечти. Толкова ярко, ясно, но в същото време високо и далеко - като мечтите ми. Може би просто трябваше да свикна с живота, който водя в момента.
Станох от мястото, на което седях и продължих към вкъщи. Вървях, все така сама и усамотена със себе си...

Alexiss1212112

Member

Registered: 2011-09-08

Posts: 827

Re: "Завинаги жива"

Некст   (arrow)

---

[img]http://data.whicdn.com/images/41908967/tumblr_mcx5vgTD1G1rnjkeuo1_500_large.gif[/img]

zumsy

Member

Registered: 2011-09-09

Posts: 31

Re: "Завинаги жива"

некст? 

~smiley___face~

Member

Registered: 2011-09-08

Posts: 2,036

Re: "Завинаги жива"

харесва ми, некст (question)

---

Dream high!
[img]http://data.whicdn.com/images/46900411/tumblr_mfg4sjoK6B1qmk3n9o1_500_large.gif[/img]

miss_cute_kiss

Member

From: Somewhere in the oceans

Registered: 2010-11-20

Posts: 2,890

Re: "Завинаги жива"

Неееекст!!

---

[list=*]
[*]"Love,love,love...and what is it good for!?
Absolutely nothing."
[/*]
[/list]

natali.14

Изгонен(а)

Registered: 2011-11-07

Posts: 614

Re: "Завинаги жива"

Яко-некст 8-) 

---

[img]http://dl3.glitter-graphics.net/pub/74/74213chlfky0847.jpg[/img]

ronnie

Member

Registered: 2011-02-21

Posts: 736

Re: "Завинаги жива"

Некст

---

[list=*]
[*]Legend of the Guardians[/*]
[/list]

miss_cute_kiss

Member

From: Somewhere in the oceans

Registered: 2010-11-20

Posts: 2,890

Re: "Завинаги жива"

Харесва ми много,само че,не разбирам нещо в последното изречение. Защо си написала <Сама и усамотена> ?

---

[list=*]
[*]"Love,love,love...and what is it good for!?
Absolutely nothing."
[/*]
[/list]

lady_ss1

Member

From: София

Registered: 2010-09-17

Posts: 21,410

Re: "Завинаги жива"

Харесва ми много,само че,не разбирам нещо в последното изречение. Защо си написала <Сама и усамотена> ?

Честно казано и аз не знам. Просто така ми дойде отвътре.     

lady_ss1

Member

From: София

Registered: 2010-09-17

Posts: 21,410

Re: "Завинаги жива"

ІІ глава
Нищо ново под Слънцето

Стъмняваше се. Луната постепенно се показваше. Аз седях сгушена до леглото до прозореца, с лаптопа в ръце. Преглеждах последните си известия във Фейсбук. Е, както винаги нямах почти никакви. А и, нямах много приятели момчета. Нищо ново де, ама се чувствах различна. Важното бе, че бях свикнала с това. Продължавах да ровя. Изведнъж получих покана за приятелство. Какво?! Покана?! Не е възможно. Беше от някакъв... ъъъ... "Анонимчо". Кой ли може да е... но я приех без много да му мисля. Надявах се да беше момче. В почти половин час "сърфиране" из интернет, майка ми прекъсна "работата ми".
- Мелинда, идвай да вечеряш.
Майка ми беше от хората, които най-много обичах и които знаеха най-много за мен. Та нали тя ми е майка все пак. Тя е (може да ви прозвочу странно) моя най-добра приятелка. С нея си споделям всичко. Дори си говорим за "социалния" ми живот + момчетата. Надигнах се от леглото, сякаш това ми костваше големи усилия, и бавно закрачих към кухнята.
- Ето ме. - подхвърлих аз с един небрежен поглед и седнах удобно на стола.
Майка ми беше с гръб към мене, а баща ми се беше изтегнал на канапето и четеше вестник. Погледна ме 1-2 пъти и продължи да чете усилено. 
- Скъпа, какво искаш за вечеря? - попита ме тя нежно и седна до мен.
- Спагети. - отвърнах й аз уверено.
Тя стана и ми подаде чинията със спагетите, след което аз добавих кетчуп отгоре им. Все още продължавах да мисля за момчето от Фейсбук. Ами ако това беше моя шанс... да бе, как ли пък не, какви ги мисля и аз...
- Мелс, изглеждах разтревожена, искаш ли още нещо? - погледна ме майка ми с нежен поглед.
- Не... не... - отговорих и аз неуверено и увих около вилицата една спагета.
Тя продължаваше да ме гледа угрижено, след което ми прошепна в ухото "После искам да поговорим, чу ли?". Аз кимнах в знак на съгласие.

~smiley___face~

Member

Registered: 2011-09-08

Posts: 2,036

Re: "Завинаги жива"

харесва ми, некст (question)

---

Dream high!
[img]http://data.whicdn.com/images/46900411/tumblr_mfg4sjoK6B1qmk3n9o1_500_large.gif[/img]

ronnie

Member

Registered: 2011-02-21

Posts: 736

Re: "Завинаги жива"

Некст

---

[list=*]
[*]Legend of the Guardians[/*]
[/list]