Изключително много се радвам,че ти харесва!

Още-Още-Още ! 

Некста пристига,както обещах.Но пък е малко,много кратък..

Шестнадесета Глава

,,Моите Две Момчета"

-Уау,не мислех,че ще имаш такъв поглед когато се видим отново. -усмихна се той.Беше прав,погледът ми наистина беше странен.ококорен и шокиран едновременно.
-Не ъъ,аз просто,просто не... -не можах да довърша,той ме прекъсна.
-Мислеше,че ще дойда нали? -каза той и погледа му отново стана сериозен.Отмести очи от мен,към Кайлър,после каза.
-А той кой е ? -попита така сякаш бях негова собственост.Мразех когато някой ме има за своя собственост. Той продължи. -Какво по дяволите става? -изнерви се.
-Аз съм Кайлър. -изправи се той като истински джентълмен и подаде ръка за здрависване.Но,Джона не подаде своята.Обърна се отново към мен и каза.
-Когато можеш,ела да се видим насаме. -каза той и се запъти към вратата.Насаме!? Как не,ти ме въртя на малкия си пръст,та аз дори не бива да те поглеждам!
-Какво? -изсмях се аз. -Очакваш да говоря насаме с теб? Та ти ме използва,не заслужаваш нито една моя дума! -развиках се.В този момент цялата ми досега насъбрала се ярост се смеси със разочарованието и аз избухнах в цялата си сила.
-И какво още,очакваш изобщо да те гледам? Та ти си една отрепка,отрепка която не заслужава дори погледа ми! -развиках се и се приготвих да тресна вратата,когато той промълви.
-Съжалявам.. -но на мен не ми пукаше. -Аз-аз...не чакай.!! -извика той,но вече беше късно.Треснах вратата и се подпрях на нея и започнах да дишам учестено.Кайлър се доближи до мен и протегна ръка,докосвайки рамото ми.Ток протече през тялото ми.
-Добре ли си? -попита той и повдигна брадичката ми за да го погледна в очите.Приготвих се да кажа не,но щом го погледан една единствена сричка се изплъзна от езика ми. И се чух да казвам
-Да.

Радвам се много! Ще пусна некста довечера! Благодаря ви за милите думи!

Офф,,какво повече искаш? Не виждаш ли че се харесва,и то много?

Ето,много дълга пауза,но най-накрая некста. Надявам се да ви хареса

***

-Анди..-казах присмех,докато той целуваше врата ми. -Гъдел ме е. -казах и започнах да се смея.Сетне не нарочно,залитнах и тупнах на пясъка.
Анди се засмя и ми подаде ръка да стана,но вместо да я хвана и да се изправя,аз я поех и го дръпнах на земята.Нямах достатъчно сила,но ой сам се строполи до мен накрая.Лежахме си така на пясъка,а слънцето залязваше.Смеехме се един на друг и си говорехме за нещата от живота.
-Хей,кой е любимият ти цвят? -попитах го и се обърнах по като се подпрях на лакти и русата ми коса се преметна на едната страна.от права,сега вече беше начупена заради влагата.
-Ти. -каза той и се засмя след което се приближи и нежно ме целуна.Аз също се засмях.
-Не,сериозно говоря. -настоях.Той накрая се предаде.
-Добре де,синьо.Но,синьо,такова като морето. -каза той и се загледа някъде през мен към морето.Беше ми много интересно за какво си мисли.
-За какво си мислиш? -попитах аз.Той помълча малко и сетне каза.
  -Е,ами мислех си,какво ли щеше да е,ако не се бяхме запознали..? -това май беше под формата на въпрос..Затова побързах да отговоря.
-Не ми се иска да разбирам. -казах и затворих очи,вятъра погали кожата ми и вълните наслагаха малки водни капчици,които ме разхладиха.Отворих устни и се усмихнах лекичко.Заслушах  разбиването на вълните...Звукът на чайките над нас,които кръжаха и пееха чуди морски песни.
Анди се приближи бавно и захапа долната ми устна,аз сложих ръце на тила му,а през това време,щракна фотоапарат и светкавицата мина през затворените ми очи.
-Кажете Зеле! -беше веселият тон на Ниса,която някак си се бе откъснала от своя принц.
-Каквоо? -писнах и тръгнах към нея,но Анди ме хвана през кръста и прошепна.
-Няма да те пусна. -каза,а аз се обърнах и захапах устната му на свой ред и каза.
-И да искаш и да не  искаш,аз ще я подгоня. -изсмях се и се изстрелях като я подгоних,а Анди и...Анди,седнаха един до друг и започнаха да ни се смеят.Когато вече се правих,че я гоня я попитах.
-Е,какво стана? -изплезих език за да чуя какво е станало между тях.
-Какво,ти не видя ли? Натискахме се поне цял час.. -каза тя с увиснало чене.
-Съжалявам,бях заета с...Анди.. -казах и осъзнах колко глупаво звуча.И двете се засмяхме и се върнахме при момчетата.
Аз седнах до Моя си Анди а той ме сложи в скута си и ме прегърна с една ръка.Ниса седна до Своя и той я прегърна,а тя го целуна страстно.Сетне попитах.
-Хей,ама как да ви различаваме имената? -попитах и се засмях.
-Аз съм Съмър,а той е Грийн. -каза,,Съмър" и ме притисна към себе си.
-Значи ще ти викам..чакай аз вече ти викам Дабъл ди. -казах и отново се засмях,а той се усмихна и ме целуна.
Сетне Грийн каза.
  -И едно...
-Две.. -каза Дабъл Ди.
-ТРИ! -казаха и тримата в един глас и слънцето залезе.От устите и на двете ни излезе само по едно ,,Уау". А двамата сякаш наговорили се,се обърнаха към нас и Дабъл Ди целуна ме,а Грийн-Ниса. Беше невероятно,но скоро се стъмваше и трябваше да си вървим.Момчетата предложиха да ни изпратят и ние се съгласихме.Запътихме се към обратния пък,с преплетени пръсти и усмивки до ушите..

Страшноо беше.. Ощее ! ;дд

Опа ето една изненада!    ;d

Петнадесета Глава

,,Тъмни улици"

http://kaprizen.com/?cat=6&img=1879895
Обичаен пейзаж ! 

-Кейт,събуди се,моля те събуди се! -в просъница чувах познат глас..Познат,много познат,но не можех да се сетя чий беше.Беше трудно,много трудно да го разпозная.Но харесвах този човек.Бях на тъмно място.Влажно,но топло,може би  от топлината се бе образувала влага..Или може би не..Не знаех къде съм,но се чувствах изненадващо спокойна,сякаш цял живот съм живяла тук.Гласът продължаваше да ме вика,все едно искаше да го следва,но тук не виждах нищо.
-Кейтлин,разбери...Трябва да се събудиш,моля те ! Не ме оставяй,моля те събуди се.. -да не оставям кого?! А и мъртва ли бях? Това май е невъзможно,защото аз вече бях умирала веднъж,не би следвало да умра отново.Но в този объркан свят,очевидно всичко беше възможно.Насилих се да отворя очи,да се ,,събудя" както твърдеше гласът,но аз вече бях будна.Чувах,можех да говоря,да стана.Но не можех да видя...Възможно ли беше да съм ослепяла.
Но в този момент всички спомени се върнаха.Бях на едно красиво място...Ъъъ да,беше, ,,Края на света" или ,,Страната на Сенките"..Страна на сенките!? Да! Сетих се.Попаднах там търсейки Мая,после я намерих,оказа се,че тя е била с мен през цялото време.Сетне започнаха песните на океана,за Ноел и Кармена..И как после потънах някъде в пясъка.Дали сега бях в Страната на сенките? Не,невъзможно беше,спомням си още,как лъч светлина прониза мрака.В този момент на спомени,още един лъч наистина освети всичко наоколо.Стана толкова ярко че отворих очи.Бях там от където тръгнах.В стаята ми,в онова странно училище,с едно изключение,до леглото ми стоеше Кайлър стоеше до леглото ми.Но не както обикновено.Сега имаше две големи бели крила,които се развяваха напред-назад.Надигнах се и огледах стаята.Леглото ми беше покрито със есенни листа.Кайлър вдигна поглед от пода и ме погледна.Сетне започна да се усмихва,дойде при мен и ме прегърна,после ме целуна по челото и каза.
-Ти си тук! Не мога да повярвам! Ти си тук,не си отиде! -възкликна той а в погледа му се четеше радост.
-Че къде да отида.. -промълвих аз и го прегърнах.
-Не мога да повярвам,че това свърши работа! -каза той. Аз се зачудих какво има предвид.
-Кое? -попитах с подозрения -Какво си направил? -попитах още веднъж.Той ме пусна.После ме изгледа и каза.
-Дадох сърцето си за теб. -това направо ме сломи.Как така той е дал сърцето си за мен,и защо е тук? Нищо не разбирах,лишил се е от онзи прекрасен живот където и да беше,за да ме спаси от онази ужасна земя?
-Боя се,че не ме разбираш.Аз отидох при везните на честността,там дарих сърцето си в замяна на твоя живот.И те ме пратиха тук. -каза той и направи кисела усмивка.Боже,започвам да мисля,че той е най-добрият ми приятел,или не точно приятел.
-Наистина ли? Даде сърцето си за моя живот? Ти си страхотен Кайлър ! -казах и го прегърнах отново.Но,след като го пуснах,вратата се отвори с гръм и трясък.
-Кейт!? -възкликна Аксел. -Но,но,какво стана ти..О ела тук! -каза той и също дойде за да ме прегърна.
-Аксел! Здравей отново. -каза аз и го пуснах.Той се усмихна и кимна към Кайлър.
-Ти си Кайлър нали? Чух за теб,дал си сърцето си за Кйити.Браво пич,жесток си. -каза той и двамата направиха поздрав,който не разбрах.
-Хей,ъм ти ли си приятелят на Кейт? -попита Кайлър.Аксел ме изгледа изненадано и каза.
-Не,тя е най-добрата ми приятелка,макар,че се познаваме от скоро,тя е страхотен човек! -каза Аксел и се усмихна.Леле,мислех си,колко страхотен приятел е Аксел.
-А ти да не би да си нейният приятел? - попита през смях той.
-Не,просто много добри приятели. -каза Кайлър и ме гушна през рамо.Много добри приятели? Какво? Приятелите не се натискат,или целуват..Замислих се,но това сега нямаше значение.
-Отивам на закуската. -каза Аксел и после добави. -Ако ви потрябвам,Кейти знае къде да ме намерите.Приятно ми беше Кайлър! -каза той и излезе.
-Колко мило хлапе. -каза Кайлър,когато Аксел излезе. -Изглежда малък,на колко е ? -попита той. Всъщност,наистина изглеждаше малък.
-Не знам,но хей...Все още ли вампирясваш? -попитах присмех.
-Естествено. -каза той и оголи дългите си кучешки зъби.Сетне и двамата се засмяхме.

Поведох го по коридора и двамата се смеехме на нещо,но не знаехме на какво.В този момент,докато вървяхме,пред нас се появи някой  познат.
-Здравей Кейтлин. -каза той.
-Джонатан!?

Съжалявам,но нямам много свободно време..трябва да уча повечко..

Съжалявам,но нямам възможност да пускам некстове тази седмица...Ще се радвате ли ако е за събота?

Ооо,много ти благодаря,но нямам възможността да пусна некста..Може би събота

Nivea  много е добър..