И аз имам такъв проблем,косата ми цъфти супер бързо,а не искам да я подстригвам и без това не е много дълга..Не знам вече какво да я правя.. : )

Ще пуснеш ли още? Моля те.Много,ама много ми харесват.. : ) 

Еми хубаво,щом не искаш да я разкараш,стой си с нея.Обаче като скъсат,и ти като си хванеш друго гадже, и тя пак като ти го вземе,ще ти бъде много готино,нали? -.- Боже..

Дано да ви хареса.

Петнадесета Глава

,,Pain with Ice"

Станах късно.Даже много късно,на вън беше тъмно и определено разбрах,че и днес ще пропусна училище.Какво пък!? Господин Ховърт както винаги закъсняваше за часът по История,защото обичаше да пие преди да бие звънецът.Мислеше си,че децата в клас не разбират,но всъщност всички знаеха.Или пък Госпожа Карла Голбенман.Тя ни водеше по физическо.Беше много зле.Беше се пропила още в началото на годината.Имаше четири деца,които бе оставила в дом за сираци за да може да си позволи алкохол.Толкова се отплеснах в мислене,че не забелязах,че болката все още я нямаше.От както получих този ,,Ектупос",животът ми не върви по мед и масло.Не,че той някога си е вървял,но..няма значение.Надигнах се плахо,за да не ме прониже болката,но такава- нямаше.Станах и огледах стаята.Тежките тъмнокафяви завеси се спускаха до долу.Може да не ми вреди,но не обичах много светлината.До тях имаше тоалетка.Тя беше малко разхвърляна,но пък можех да си намеря всичко.Оправих на бързо леглото и се запътих към кухнята.Внезапно погледа ми се спря на прозрачното перде в кухнята.Приближих се за да видя дали очите не ме лъжат,но не беше така.На вън падаха снежинки-валеше сняг.Останах загледана още малко.Докато един глас не ме разсея.
-Прекрасно е нали? -попита Зак,аз се стъписах и се обърнах.Беше очарователен.Носеше бяла леко разкопчана риза,тъмен панталон,а по черната му,леко разрошена коса имаше снежинки.Беше секси.Но,точно преди да отговоря си спомних за ,,съня" и нещата се смениха.
-Махай се ! -заповядах му и очите му се ококориха.Устата му се отвори и от там се изтръгна гърлен звук.
-Какво? -попита той. Не знам как имаше смелостта да ме гледа  в очите.
-Толкова си нагъл за да ме питаш ,,какво"? -иазтрещях аз.Този нещастник ми се правеше на невинен.
-Не,аз..какво става? -попита той и се приближи до мен,а аз направих крачка назад и се бутнах в студената стена.Той ме гледаше недоумяващо и аз взех думата.
-Видях какво правиш зад гърба ми.И недей да се обясняваш,защото го видях! -изкрещях думите в лицето му.Той се ококори,сякаш не разбираше за какво му говоря.
-Какво? Какво имаш предвид? -опули се той.Очите му се напрегнаха,той се върна назад и седна на дивана.Едва когато ме огледа,осъзнах,че съм по гащи и провиснала тениска.Се едно,след това което видях снощи,не мислех,че ми пукаше особено.
-О,моля те! Не се преви,че не знаеш. -подканих го аз,но той все така мълчаливо гледаше с опулени очи.
-Ти и Вайалет,снощи,подиграваше се с мен! -изрепчих се накрая.А той направи физиономия в стил ,,О Боже,не знам за какво говориш!" Но,не.Накрая каза.
-О Боже,Вайалет..Ектупоса.Тя те е измамила.- -каза той стигайки до извода,че съм измамена.Първоначално не му се вързах.Какво,да се хвана на нещо което беше измислица.Но,после,като се замисли...Тя ме мразеше,аз също я мразех,Зак...Зак казваше,че ме е търсил и,че ме обича,а тя обича него..Да..той не ме лъжеше.
-Какво точно видя? -попита ме той,а аз му разказах всичко.От игла до конец.И след като свърших,той започна.
-Тя го прави нарочно.Толкова много години съм бил с нея,само защото само тя можеше да те отрие.От както те видях в Париж те търся...Това са толкова много години Хевън и сега,след като те намерих,няма просто да ти позволя да избягаш от мен. -каза той и светкавично ме дигна и ме пренесе на леглото в моята стая.Остави ме да легна и се настани до мен.Той помнеше всичко,но защо аз не помнех нищо!? Това беше моментът да разбера.
-Как сме се срещнали,аз как съм изглеждала,хубава ли бях? -попитах и леко се усмихнах.Зак се наведе и нежно целуна челото ми.
-Беше неотразима ! -каза той и продължи -Същата като сега,но си се представи с дълга рокля. -каза той и ме целуна по носа.
-Дълга рокля? Зак,аз изглеждам ужасно в рокли.. -казах с умолителен глас.Чувствах се като малко хлапе. Той затвори очи и поклати глава.
-Не,нямаше такова прекрасно създание. -каза той. -Помниш ли как се промени? -попита той.Истината беше,че не помнех.Нямах спомен.Знаех,че някой ме промени,но този момент ми е като едно черно петно...
-Не. -поклатих глава аз. И той продължи.
-Тогава още беше човек.Беше 1056 г.Аз бях млад вампир.Срещах красиви девойки и ги ,,изяждах",но ти.След като те срещнах.Първо те поканих на среща.Ти беше от Кралско Потекли,аз също. -Той ми изпрати картини по телепатичен път.Беше великолепно.Наистина бях голяма красавица.Косата ми беше вдигната на кок,а роклята ми бе червено,бяло и оранжево.Той беше прелестен.Облечен в бял костюми се покланяше.
-Първоначално те мислех за поредната ми красива жертва.Но когато те погледнах в очите..Тези сини очи..Те казваха,че си идеална за мен.Бяхме съвършени.Когато разбрах,че ти си типичен човек.Всичко за мен изведнъж потъна.Изпратих ти бележка на която пишеше.

Mon amour,
Afin de répondre le lac à minuit.

Zack

-Ти дойде.Беше очарователна какво винаги.Толкова исках да те превърна във вампир,за да мога да съм с теб завинаги.Ти разбра за моята тайна и не побягна.Остана там,с мен.Искаше да го направя.Точно преди зъбите ми да се забият в плътта ти,ти каза,че ме обичаш. -каза той и ми изпрати още една картина.Беше тъмно и около нас обикаляха светулки,Седях на една пейка той бе до мен и държеше ръката ми.Било е толкова романтично,но нямах и спомен от това.
-И,какво стана,промени ли ме? -попитах аз и настоявах да разбера. Но той поклати отрицателно глава.
-Уви не.. -каза той и това ме накара да се сетя за нещо .Той все още служеше на Стийвън,бяхме врагове.За това го прекъснах.
-Но,ти си последовател на Стийвън. -казах аз и той сключи вежди. -Ти не си лош. -казах с тих глас и се приближих донего като опрях глава в гърдите му.
-Лош съм. -каза той. -Нямаш представа колко съм лош,но когато ти си тук,сякаш нещо ме кара да бъда невероятен,такъв какъвто не съм бил от векове! Не исках да го признавам,но това изключително много ми харесва! -каза той и повдигна брадичката ми и ме целуна.Сетне се дръпна и отново заговори.
-Така срещнах най-прекрасната Лейди в моя живот! -каза той и отново ме целуна и ме качи върху себе си.
-Обичам те! Искам да го знаеш и да вярваш в това ! -заяви той и нежно ме целуна нежно. Вярвах го.
-Вярвам в тези думи.

25 Август ^^

Ами,ако бях на твое място,като за начало,щях да разбера защо не е дошъл.Ако е имало нещо важно- Окей.Ама,ако  ми е вързал тенекия... просто да забрави : )

Става...още : )

Тези :

http://kaprizen.com/?cat=7&img=1912392
http://kaprizen.com/?cat=7&img=1867270
http://kaprizen.com/?cat=7&img=1827563

Полезно е : )

Ами не знам дали мога,ще се опитам.Може ли на ЛС? : )